Р Е Ш
Е Н И
Е №260035
гр.Кюстендил, 02.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря: Симона Цикова,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№20/2021г. по описа на
ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава
“Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК – “Бързо
производство” в хипотезата на чл.310 т.6 от ГПК във вр. с чл.146 ал.2 от СК.
Делото е образувано по въззивната жалба на Б.Д.И., с
ЕГН **********, с адрес ***, против решение с №260273 от 15.12.2020г.,
постановено от Районен съд-Кюстендил по гр.д.№1018/2020г. по описа на съда, в частта, в която е допуснато изменение
на размера на издръжката, определена за децата Д.Б.И. с ЕГН ********** и М.Б.И.,
с ЕГН **********, с решение № 213/11.04.2017г. по гр.д. № 245/2017 г. по описа
на Районен съд – гр. Кюстендил, и Б.Д.И., с ЕГН **********, с адрес *** е
осъден да заплаща на детето си Д.Б.И. с ЕГН **********, както и на детето си М.Б.И.,
с ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на своята майка З.Д.И. с ЕГН
**********, всички с адрес ***, месечна издръжка в размер на по **** лева за всяко от децата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 29.06.2020г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи изменението или прекратяването й, платими до 20-то число на месеца,
за който се дължи.
Жалбоподателят счита, че решението е било постановено
без съдът да съобрази нормата на чл.142 ал.1 от СК и постановките на
Постановление №5 от 16.11.1970г. на ПВС, както и представените доказателства по
делото, сочещи на невъзможност И. да дава увеличения размер на издръжки,
претендирани от децата му, по независещи от него причини – инвалидност,
невъзможност да упражнява труд по трудово правоотношение, от което да реализира
доходи, получаване на месечна пенсия под прага на бедността, липса на
имущество, от което да може да реализира доходи. Жалбоподателят твърди, че не
оспорва, че с порастването на децата нуждите им от издръжка са се увеличили, но
счита, че не е налице другата кумулативно изискуема се предпоставка за
увеличаване на размерите на определените издръжки, а именно – възможност на
него, като родител, да дава увеличения размер. В жалбата се сочи, че с
определените от районния съд размери, И. практически остава без средства за
съществуване. Моли се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове за
увеличаване на издръжките.
В законоустановения срок ответниците по жалбата Д.Б.И.
и М.Б.И., действащи лично и със съгласието на своята майка З.Д.И., чрез
пълномощника им адв.Й.Т. ***, са депозирали отговор на същата. В отговора се
изразява становище за неоснователност на жалбата и разбиране за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение на КнРС. Твърди се, че в
производството по делото е било установено наличието на всички предпоставки по
чл.150 от СК за увеличаване на размера на дължимите за децата от бащата месечни
издръжки, като присъдените увеличени размери незначително надхвърлят минималния
размер на месечната издръжка за едно дете. Сочи се, че районният съд е
съобразил безусловния характер на задължението на родителя да издържа своите
деца, правилно е определил началната дата, от която се следва увеличения размер
на месечните издръжки, като в разрез с поддържаното от ищеца районният съд е
уважил не изцяло, а частично исковите претенции.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото, в това число с приетите пред първата инстанция
документи, приема, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от
РС-Кюстендил в обжалваното решение, и след като взе предвид, че пред въззивната
инстанция страните не спорят по установените по делото факти, на основание
чл.272 от ГПК, препраща към фактическите изводи на първостепенния съд, без да
намира за необходимо да ги преповтаря в настоящия съдебен акт.
От правна страна съдебният състав намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, имаща
право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, което очертава
допустимостта на настоящото производство.
Решението на РС-Кюстендил е валиден и допустим в
обжалваните части съдебен акт.
Преценена по същество въззивната жалба е
неоснователна, а решението на РС-Кюстендил, като правилно в атакуваните части,
следва да се потвърди, поради следното:
Според нормата на чл.150 от СК, при изменение на
обстоятелствата присъдена издръжка може да бъде изменена. В конкретния случай
не е спорно, че с влязло в сила решение №213/11.04.2017г. по гр.д.№245/2017г.
по описа на КнРС, е било одобрено споразумение за прекратяване на сключения
между З.И. и Б.И. граждански брак поради постигнато взаимно съгласие на двамата
съпрузи, като със същото И. се е съгласил да заплаща на всяко от двете си деца
– Д., роден на ***г. и М., родена на ***г., месечна издръжка в размер на по **** лева.
Разгледаните от КнРС с обжалваното решение искове за
увеличаване на размера на така определените издръжки на сума от по **** лева месечно за всяко от децата, е основан на
твърдения за настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определен
първоначалния размер, изразяващи се в увеличаване възрастта на децата и
свързаните с това нужди от средства за отглеждането им.
Според настоящата инстанция, правилно РС-Кюстендил е
приел, че е настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща увеличаване на
размера на издръжките от сумата 115.00 лева месечно на сумата от **** лева месечно за всеки от двамата непълнолетни, тъй
като несъмнено е обстоятелството, че през изминалия повече от 3-годишен период
от време, считано от предходното определяне на дължимите размери, децата са
пораснали и техните потребности, свързани с осигуряване и гарантиране на
базовите им нужди по дефиниция са се увеличили, с което се е увеличил и
размерът на средствата, необходими за тяхното задоволяване. Споделя се напълно
разбирането на първоинстанционния съд, че ако в предходен момент за покриване
на тези основни потребности е била необходима сума в по-нисък размер, то към
настоящия момент тази сума се е увеличила и е от порядъка на минимум **** лева, като според въззивния съд, с оглед възрастта на
децата реално дължимите средства са от порядъка на около **** лева месечно за всяко дете. Впрочем, ответникът,
понастоящем – жалбоподател, не е спорил относно настъпилото увеличение на
нуждите на двете деца. Така посоченият паричен еквивалент на нуждите на децата
от издръжка отчита преди всичко тяхната възраст – към датата на подаване на
исковата молба Д. е бил на 17 г., а М. – на 16 г. Децата са на прага на
пълнолетието - възраст на динамично ***** развитие,
период на физическо, емоционално, психическо и интелектуално израстване,
налагащи несъмнено разходване на значително повече средства от предходно
определените за задоволяване на потребностите, характерни за възрастта на
подрастващите.
Спорен е въпросът какви са възможностите на И. да
участва в издръжката на ищците. Според чл.143 ал.1 от СК, всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. При определяне размера на
дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл.142 от СК, според която
размерът на издръжката се определя според нуждите
на детето и възможностите на родителя,
при минималната издръжка на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за
страната, което в случая ще рече – **** лева, при
МРЗ за 2020г. в размер на **** лева и ***** лева, при МРЗ за 2021г. в размер на **** лева.
Правилен е и изцяло следва да бъде споделен изводът на
РС-Кюстендил за дължимото парично участие на бащата в издръжката на двете му
деца – определената сума надхвърля незначително размера на минималната
издръжка. Тъй като майката е поела непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на децата, нейното участие в паричния еквивалент на издръжките
следва да бъде по-малко спрямо това на бащата. Съобразявайки тези факти, съдът
се солидаризира с аргументите на КнРС, в посока, че промяната на
обстоятелствата, свързана с нарастване на основните нужди на децата, предполага
увеличаване на дължимите от бащата издръжки на суми от по **** лева месечно. Този извод не се променя от факта, че
децата получават социални помощи, тъй като с така определените суми бащата би
осигурил по-малко от половината от паричния еквивалент на дължимите издръжки за
всяко от децата, а разликата ще следва да се поеме от майката.
Жалбоподателят възразява, че няма възможност да
заплаща така определените размери от по **** лева за дете, тъй като материалното и
здравословното му състояние не позволяват това. Установено е, че Б.И. е с
влошено здравословно състояние – според Експертно решение №2663 от 16.12.2019г.
на ТЕЛК обши заболявания към МБАЛ „*******“ АД – гр.К., жалбоподателят е с **** % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „*********“, със срок до 01.12.2020г. (понастоящем изтекъл), с
вписано противопоказни условия на труд: тежки психофизични натоварвания,
неблагоприятен микроклимат – ниски и високи температури, повишена влажност,
токсична среда, нощен труд. И. получава пенсия за инвалидност в размер на ***** лева. Тези факти обаче не могат да го освободят от
нормативното му задължение да издържа своите деца, тъй като съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите
са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
последните са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Т.е. задължението на всеки от родителите да участва в издръжката на децата си,
е безусловно. Следва да се държи сметка, че от представеното от И. експертно решение не
се установява същият да не е в състояние да полага труд въобще, а единствено са
налице противопоказни условия на труд, при отсъствието на който жалбоподателят
би могъл да осъществява трудова дейност и да реализира доходи от такава.
Поради изложеното и с оглед съвпадене на изводите на
въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, решението в частта относно
увеличения размер на дължимите от бащата издръжки следва да се потвърди.
Разноски за въззивната инстанция не са претендирани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение с №260273 от 15.12.2020г., постановено от
Районен съд-Кюстендил по гр.д.№1018/2020г. по описа на съда, в частта, в която е допуснато изменение
на размера на издръжката, определена за децата Д.Б.И. с ЕГН ********** и М.Б.И.,
с ЕГН **********, с решение №213/11.04.2017г. по гр.д.№245/2017г. по описа на
Районен съд – гр.Кюстендил, и Б.Д.И., с ЕГН **********, с адрес *** е осъден да
заплаща на детето си Д.Б.И. с ЕГН **********, както и на детето си М.Б.И., с
ЕГН **********, действащи лично и със съгласието на своята майка З.Д.И. с ЕГН **********,
всички с адрес ***, месечна издръжка в размер на по ***** лева за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2020г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й, платими до 20-то число на месеца, за който се дължи.
В останалите части решението на РС-Кюстендил не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.