№ 9939
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б М
при участието на секретаря И Т
като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20231110158337 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т С” ЕАД излага в исковата молба, че ответниците имат качеството на
собственици при равни квоти на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.“Младост
2“, бл.218, вх.2, ет.8, ап.99, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало
въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена
в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението
си за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да
бъде установено по отношение на К. Г. И. с ЕГН:********** и М. З. С. с ЕГН:**********,
че дължат на „Т С“ ЕАД, в условията на разделна отговорност, сума в размер на 1 669,78
лева, от които 1 441,29 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05,2019г, до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
19.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 205,87 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 03.05,2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,81 лева -
главница за периода от м.04.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.05.2023г.
до окончателното изплащане на вземането, и 2,81 лева - лихва за периода от 15.06.2021г, до
03.05.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в двете производства , както следва: К. Г. И. с ЕГН:831204559о - 1/2, а
именно: сума в размер на 834,89 лева, от които 720,65 лева- главница, представляваща
1
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 19.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и
102,94 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020Г. до 03.05.2023г,, както и суми за
дялово разпределение: 9,91 лева - главница за периода от м.04.2021г. до м.04.2022г„ ведно
със законната лихва от 19.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,41 лева -
лихва за периода от 15.06.2021г. до 03.05.2023г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства; и М. З. С. с
ЕГН:********** -1/2, сума в размер на 834,89 лева, от които 720,65 лева“ главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 102,94 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 03.05.2023г., както и
суми за дялово разпределение: 9,91 лева - главница за периода от м.04.2021г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 19.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,41
лева - лихва за периода от 15,06.2021г. до 03.05.2023г., както и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. Г. И. чрез процесуалния си
представител депозира отговор на искова молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Излага съображения, че е станала собственик на ½ идеална част от
топлоснабдения имот на основание завещание, което е обявено на 07.12.2021г. и от тази
дата е собственик на посочената идеална част. Счита за недоказано наличие на
облигационно правоотношение между страните. Навежда възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. З. С. чрез процесуалния си
представител депозира отговор на искова молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Излага съображения, че титуляр на партидата е Стефан Стефанов, като
липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение между нея и ищеца.
Навежда възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД не изразява становище по
исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и
реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на
претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.
Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а
2
именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването
на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Представена е молба за вписване на законна ипотека, подадена от М. С. и Стефан
Стефанов, от 03.12.1998г., за отпускане на заем за жилищно строителство на апартамент 99,
етаж 8, в ж.к.“Младост“. бл.218, вх.Б. От същата следва да се направи извод, че собственици
на топлоснабдения имот при равни квоти са посочените в молбата лица. От саморъчно
завещание, обявено на 15.12.2021г., се установява , че Стефан Стефанов е направил
универсално завещание в полза на ответницата К. Г. И.. Съдът приема, че завещателното
разпореждане поражда правни последици от датата на откриване на наследството, а именно
от 06.12.2021г. като след тази дата следва да се приеме, че собственик на ½ идеална част от
топлоснабдения имот е К. И.. Преди тази датата собственик на завещаната идеална част е
Стефан Стефанов, но по силата на универсалното завещание К. И. получава от датата на
откриване на наследството всички активи и пасиви, включени в имуществото на
завещателя. Поради това следва да се приеме, че същата има задължение за плащане на
доставената топлинна енергия през целия процесен период.
Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на
ответниците, които имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период. Предвид изложеното съдът приема, че
между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им
приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е
изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на
общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната
собственост, където се намира топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато
топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите
топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за
размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в
общ размер от 2317,46лева главница, 216,48лева лихва за забава и 2,81лева лихва върху
главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното се установява, че ответниците имат задължение за плащане на
доставената топлинна енергия за процесния период в посочените в исковата молба размери.
3
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до
предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се
спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни
отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно
нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за
заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество
по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за
цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за
забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.
Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде
разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по
описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290
ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение
представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР
№ 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са
процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът
приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на
подаване на исковата молба, т.е. преди 19.05.2023г.
Според вещото лице по ССЕ процесните вземания с настъпил падеж три години
преди 19.05.2022г. са в размер на 586,99лева главница и 79,26лева лихва. За които суми
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 716,80лева за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсулт, от които следва да се присъдят 358,44лева в исковото и заповедното
производство или 1/2 от направените разноски или по 179,22лева от всяка една от
отвтениците.
4
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски от
ответниците в размер на 616,88лева, от които следва да се присъдят 308,44лева или по
154,22лева от всяка от ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Т С“ ЕАД с ЕИК ***
срещу К. Г. И. с ЕГН:**********, искове с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. Г. И. с
ЕГН:********** дължи на „Т С“ ЕАД, в условията на разделна отговорност,
сума в размер на 427,15 лева главница, представляваща ½ от стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.04.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 19.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 63,00лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
03.05,2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,81 лева - главница за
периода от м.04.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
19.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,81 лева - лихва за
периода от 15.06.2021г, до 03.05.2023г. КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на главница за доставена
топлинна енергия за периода от 05.2019г. до 03.2020г. до пълния предявен
размер от 427,15лева до 720,65лева и за лихва за забава от 63лева до
102,94лева поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Г. И. с ЕГН:**********,
да заплати на „Т С“ЕАД с ЕИК *** направени разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 179,22лева, съобразно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК„Т С“ЕАД с ЕИК *** да
заплати на К. Г. И. с ЕГН:**********, направени разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 154,22лева, съобразно с отхвърлената
част от исковете.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Т С“ ЕАД с ЕИК ***
срещу М. З. С. с ЕГН:**********, искове с правно основание чл.422 от ГПК
5
във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. З. С. с
ЕГН:********** дължи на „Т С“ ЕАД, в условията на разделна отговорност,
сума в размер на 427,15 лева главница, представляваща ½ от стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.04.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 19.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 63,00лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
03.05,2023г., както и суми за дялово разпределение: 19,81 лева - главница за
периода от м.04.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
19.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,81 лева - лихва за
периода от 15.06.2021г, до 03.05.2023г. КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на главница за доставена
топлинна енергия за периода от 05.2019г. до 03.2020г. до пълния предявен
размер от 427,15лева до 720,65лева и за лихва за забава от 63лева до
102,94лева поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. З. С. с ЕГН:**********,
да заплати на „Т С“ЕАД с ЕИК *** направени разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 179,22лева, съобразно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК„Т С“ЕАД с ЕИК *** да
заплати на М. З. С. с ЕГН:**********, направени разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 154,22лева, съобразно с отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТС“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6