О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
град Плевен,
06.12.2018 г.
В И М Е Т О
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, трети въззивен наказателен състав, в закрито
съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛОЯН ГЕРГОВ
2. Мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Иванова ВЧНД № 1087 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Плевен, въз основа
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава
„Двадесет и втора” от НПК.
Въззивното
производство е образувано по протест на прокурор при Районна
прокуратура-гр.Плевен, подаден срещу протоколно определение от 14.11.2018 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2468/2018
г. по описа на Районен съд-гр.Плевен, с което на основание чл. 248, ал. 5,
т.1 вр. ал.1, т.3 вр. чл.249, ал. 2 от НПК съдебното производство е прекратено и делото върнато на РП - Плевен, за отстраняване на
допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
В протеста
по същество се твърди, че изводите на РС-Плевен относно липсата на
доказателства, че обвиняемият А.М. (A. M.) владее български са неправилни. Посочва се, че разпитаните свидетели са комуникирали с него на български език, че призовката му в
качество на обвиняем е надлежно оформена и връчена, че е бил осигурен защитник,
и разследващият орган е имал готовност
да назначи преводач. Сочи се, че напускането на Република България от
страна на А.М. (A. M.) е доказателство, че същият много добре е разбрал за воденото срещу него
наказателно производство и за предстоящото
му привличане в качеството на обвиняем, като по тази причина е напуснал
внезапно страната за да избегне
наказателна отговорност. Отправено е искане за отмяна на атакуваното
определение на РС-Плевен.
Плевенският
окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста и като
провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено
следното:
Протестът е
подаден от надлежно легитимирана страна и в законов срок, поради което е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, а разгледан по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С протестираното определение от 14.11.2018 г., постановено по НОХД № 2468/2018
г. по описа на Районен съд-Плевен съдията-докладчик е прекратил съдебното
производство по горецитираното дело на основание чл. 248, ал. 5, т.1 вр. ал.1,
т.3 вр. чл.249, ал. 2 от НПК като е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в провеждане на задочно производство срещу чужд гражданин, на
когото е била връчена призовка в качество на обвиняем, без да са налице данни,
че лицето е разбрало съдържанието й, тъй
като за него няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език. Посочено
е, че неосигуряване на преводач е попречило на разследващия орган да се убеди,
че чуждият гражданин е разбрал
съдържанието на връчената му призовка. Изложени
са мотиви, че проведеното разследване в
отсъствие на обвиняемия е в нарушение на чл. 206 НПК, който препраща към
условията на чл. 269, ал.3, т.1, 2 и 4 НПК и Прокуратурата не е посочила коя от
тези възможности приема, че е налице. Развити
са съображения, че е допуснато нарушение на чл.219, ал.4, 5, 6 и 8 НПК и
А.М. (A. M.) е бил лишен от
правата си по чл. 55, ал.1 НПК, че не са спазени гаранциите за правото на лично участие, което
е довело до ограничаване правото на защита. Във връзка с гореизложеното,
първоинстанционният съд е приел, че допуснатото съществено процесуално
нарушение е отстранимо, затова съдебното производство следва да бъде прекратено
и делото да бъде върнато на прокурора за установяване на адрес на обвиняемия в
чужбина и призоваването му по надлежният ред (с превод на документите) за
привличане в качеството на обвиняем и едва след надлежното му призоваване и
неявяването му производство да протече задочно, съобразно някоя от хипотезите
на чл.269, ал.3 от НПК.
Настоящият въззивен състав намира,
че констатациите на първоинстанционния съд
за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение са правилни,
тъй като никъде от материалите по делото не се съдържат писмени доказателства
относно владеенето на български език от страна на А.М. (A. M.). Не е представена писмена декларация от лицето, нито същото е заявило, че
владее български език. Видно от приложеното на лист 22 от Досъдебно
производство №1419/2018г. по описа на РП-Плевен, ЗМ №276/2018г. по описа на РУ-*копие на паспорт,
документът е издаден от Република * и лицето е чужд гражданин. По досъдебното
производство няма събрани данни за регистриран адрес на лицето на територията
на Република България. Има информация за пребиваване на лицето в „овцеферма на В.
В.“, но по досъдебното производство не са налични данни за трудов договор,
адресна регистрация, обучение или каквато и да е трайна връзка на лицето с
Република България, която да обоснове владеене на български език до някаква
степен. На лист 6 от досъдебното производство
е приложена връчена призовка, в която
в полето до „призован“ е положен
подпис, с латински букви. До този подпис лицето не е изписало на родния си език или на езика който
владее, или на български език, че е наясно какъв документ му е връчен или
каквото и да е изявление. Призовката е на български език, като не съдържа превод. В тази връзка,
настоящият въззивен състав счита, че не може да се презюмира знание у лицето за
съдържанието на призовката и нейния смисъл.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 НПК предвижда, че наказателното производство се води на
български език. Разпоредбата на чл. 21, ал.2 НПК предвижда, че лицата, които не
владеят български език, могат да се
ползват от родния си или друг език,
като в тези случаи се назначава
преводач. В свидетелските показания е посочено, че с лицето е проведена
комуникация на български език. Това обаче не е достатъчно, за да се направи
заключение, че лицето-чужд гражданин владее езика до необходимата степен за да
прочете и разбере съдържанието на призовката в качеството на обвиняем.
Съгласно чл.
395а, ал.1 НПК когато обвиняемият не
владее български език, съдът и органите на досъдебното производство
осигуряват устен превод на разбираем за него език, както и писмен превод на
актовете по чл. 55, ал.3 НПК. В чл.395б са разгледани хипотезите за
проверка за владеене на български език
от обвиняемия, като разследващите органи в случая не са установили, че
обвиняемият владее български език. В тази връзка изложените от Прокуратурата
доводи, че лицето много добре е разбрало
за воденото срещу него наказателно производство
и за предстоящото му привличане в качеството на обвиняем, като по тази
причина е напуснало внезапно страната за да
избегне наказателна отговорност, е единствено предположение.
В протеста
на РП-Плевен е посочено, че обвинението по чл. 343б, ал.1 НК не е тежко по
смисъла на чл. 93, т.7 НК, като съгласно чл. 269, ал.1 НПК присъствието на подсъдимия е
задължително по дела с обвинение за тежко престъпление. Това е
действително така, но при условие, че са спазени процесуалните гаранции на
лицето да бъде надлежно уведомено
за воденото спрямо него наказателно
производство. Във всички
случаи обаче, призоваването на
обвиняемия е задължително, независимо дали присъствието му при
извършването на дейността е задължително или не. Без редовно призоваване
обвиняемият е лишен от възможност да се възползва от правото си лично да участва в
наказателнопроцесуалната дейност, което право е в основата на всички други
негови процесуални права – да научи в какво е обвинен, да даде обяснение по
обвинението, да се запознава с материалите по делото, да прави искания бележки,
възражения, да обжалва актовете и т.н. Въззивната инстанция счита, че в
случая е било нарушено правото на защита и лично участие на А.М. (A. M.), като едва след надлежното му призоваване
с нужния превод и последващото му неявяване, е следвало да намери
приложение задочното производство.
Съгласно пряко приложимата
разпоредба на чл. 6, т. 3, б. „е” от Конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) всяко лице,
обвинено в криминално престъпление, има
право да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или говори
езика, използван в съда. Актуални са
решенията по делото „Kamasinski v Austria“ (1989г.), делото „Luedicke, Belkacem and Koç v the Federal Republic of
Germany“(1978г.). Изискването
е спазено, когато на лицето е предоставена възможност да следи производството
по начин, по който да му гарантира възможност да представи пред съда свое становище
за събитията, като посочената разпоредба се приема за приложима спрямо всички
документи и изявления във всички фази и стадии на производството, които са
необходими, за да се гарантира справедлив процес. Право да се ползват безплатно услугите на преводач се
отнася не само за устните изявления, направени по време на заседанията в
процеса, но и за документите и за досъдебното производство. По смисъла на чл. 6, т. 3, б. „е” от КЗПЧОС „услуги“ се прилагат както за превод на документи, така и превод на
устни изявления; и в двете отношения задължението е да се предоставят необходимите услуги, за да
се осигури справедлив процес. По същество
това означава, че лице, „обвинено в
престъпление", което не може да разбира или говори езика на съда, има
право да ползва безплатно помощта на преводач за превода или тълкуването на
всички онези документи или изявления в образуваното срещу него производство, които е необходимо да разбере или да представи
на езика на съда, за да се ползва от справедлив съдебен процес. Въпреки това разпоредбата
не изисква писмен превод на всички писмени доказателства или официални
документи в производството. Предоставените преводачески услуги следва да бъдат
такива, че да дадат възможност на обвиняемия да се запознае с воденото срещу
него дело и да се защитава, и особено да бъде в състояние да изложи своята
версия за събитията. Правото
на лицето да бъде информирано за
обвинението по смисъла на чл. 6, т. 3, б. „а“ КЗПЧОС изисква лице, което е
обвинено в извършване на престъпление да
бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език. Това е право
на защита като цяло, и правилото на чл. 6, т. 3, б. „а“ КЗПЧОС е спазено, ако
необходимата информация е съобщена на език, който обвиняемият или адвокатът му
разбира. Възможно е да бъде направен
отказ от правото на преводач, но решението
трябва да е взето от обвиняемия, а не от
адвоката му.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съд счита, че правилно и законосъобразно съдебното
производство е било прекратено и делото е било върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия, които не
могат да бъдат отстранени в хода на съдебното производство. В тази връзка
следва да бъде оставен без уважение протеста на прокурор от Районна прокуратура-Плевен
против определение от 14.11.2018г., постановено в разпоредително заседание по НОХД
№ 2468/2018г. по описа на Районен съд-Плевен.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО определение от 14.11.2018г., постановено по НОХД № 2468/2018
г. на Районен съд - Плевен.
ВРЪЩА делото на РС-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.