Решение по дело №8996/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………….

гр.Варна, 20.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд - Варна, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, Х състав, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЛАМЕН ТАНЕВ

 

         при секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Танев гр.д. № 8996/2019 год. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба от С.Г.П., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на детето Анелия Павлинова Асенова, ЕГН **********, срещу П. Адриянов А., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на Анелия Павлинова Асенова, чрез нейната майка, в размер на 200,00 лв. месечно, платима на първо число на съответния месец, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Освен това се иска от съда и на осн. чл. 149 СК ответникът да бъде осъден да заплати и сумата от 2400,00 лв., представляваща дължимата издръжка за периода от 09.06.2018г. до 09.06.2019г.

         В исковата молба се излага следното: Страните живели на семейни начала през периода от 2008г. до 2013г. По време на съвместното им съжителство се родила дъщеря им Анелия Асенова. С оглед наличие на сериозни финансови затруднения ответникът заминал в Кипър, за да работи. В последните три години ответникът не е виждал детето си, освен в социалните мрежи. Не е заплащал издръжка, освен няколко пъти малки суми. Сочи се, че ответникът реализира доходи в размер на 1500,00 евро месечно. Майката получава доходи от 768,00 лв. нето. Детето е ученик във втори клас на ОУ „Черноризец Храбър“.  Освен това Анелия посещава и школа за обръчи и модерен балет при месечна такса от 35,00 лв.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. В нея се обективира следното: Искът е допустим, но частично неоснователен. Сочи се, че претендираният размер за издръжка е завишен.

         От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

          Безспорно е между страните, а и от удостоверение за раждане на Анелия Павлинова Асенова се установява, че родители на детето са С.Г.П. и П.А.А..

          Установява се от представена по делото служебна бележка, издадена от ОУ „Черноризец Храбър“ – гр. Варна, че детето Анелия Павлинова Асенова е била редовна ученичка във 2А клас през учебната 2018/2019г.

          Видно от приложеното допълнително споразумение с номер 5850 към трудов договор от 28.08.2017г. се установява, че на 25.02.2019г. работодателят „Билла България“ ЕООД и С.Г.П. се договорили, че от 01.03.2019г. се изменя брутното трудово възнаграждение на работника, като същото става в размер на 990,00 лв.

          Издадено е удостоверение от детски клуб „Том Сойер“- гр. Варна, че за периода от 03.06.2019г. до 14.06.2019г. детето Анелия Асенова е посетила летен лагер към детския клуб, като за него са заплатени такси за периода от 140,00 лв., които не включват входни такси за музеи, атракции и храна на детето.

          Установява се от декларация, изготвена от Сияна Н., управител на „Карлос Шоу“ ЕООД, че Анелия Асенова посещава редовно школа за обръчи и модерен балет „Карлос Шоу“ от месец септември 2017г., като месечната такса е в размер на 35,00 лв., а годишната такса за наем на костюми е в размер на 40,00 лв.

          В изготвения социален доклад Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна изразява становище, че е в интерес на детето уважаването на исковата молба.

          Видно от удостоверение, издадено от ОД МВР – Варна, сектор „Български документи за самоличност“ П.А. е напуснал България на 23.03.2014г. и от тогава до 08.08.2019г. не се е прибирал в страната.

          В открито съдебно заседание е разпитан св. Бистра Багдасарова, дъщеря на ищцата, от чиито показания се установява, че ответникът работи, като готвач в Кипър, не заплаща издръжка за детето Анелия и само рядко праща определена сума пари и то в размер на по 50 евро, 100 евро максимум. През последната година ответникът е изпращал такива суми три или четири пъти.

          При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

          По иска с правно основание чл. 143 СК:

          Чл. 143 СК урежда, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

          При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно обикновените условия на живот за тях, като се съобрази възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че детето Анелия живее при своята майка С., която изцяло покрива нуждите на детето от всякакво естество. Освен това детето посещава извънкласни занимания, за които също само майката поема разходите. Установи се, че бащата и ответник в настоящото производство не заплаща редовно издръжка на детето, поради което и съдът следва да уважи предявения иск. Дължимата сума на месец от ответника следва да бъде в искания от ищцата размер от 200,00 лв., доколкото ответникът не успя в условията на пълно и главно доказване да установи, че такава сума би била в изключителна негова тежест. По делото не се установи ответникът да изплаща кредити, нито пък да има други низходящи или възходящи, за които да се грижи. Настоящият съдебен състав не намира пречки да уважи изцяло сезиралата го претенция, предвид необходимостта и задължението от защита на най – добрия интерес на детето Анелия.

          По иска с правно основание чл. 149 СК:

          Чл. 149 СК урежда, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Сезиралият съда иск е предявен за периода от 09.06.2018г. до 09.06.2019г. Установи от събрания доказателствен материал, и по – специално от свидетелските показания на св. Багдасарова, че за последната една година ответникът все пак е изпращал определени суми пари три или четири пъти в размер на 50 – 100 евро. Доколкото не се установи ответникът да е заплащал редовно издръжка то и този иск следва да бъде уважен, но частично. Това е така, защото самият ищец в искова молба признава неизгодно за него обстоятелство, че през последната година ответникът е изпращал определени суми за детето Анелия, като този факт се установи и от събраните гласни доказателства. Следователно съдът няма как да не отчете това признание на неизгоден факт, като доказателство, че ответникът все пак е изпращал определени суми пари, но доколкото в крайна сметка в негова тежест бе да установи изгодните за него факти и обстоятелства, каквото обстоятелство е именно установяването на заплащане на суми и техния размер през последната година в полза на детето Анелия, то съдът приема, че общо изпратената сума, представляваща издръжка, която следва да бъде взета предвид при постановяване на решението е в размер на 150,00 евро, или три пъти по 50,00 евро. С оглед обвързаността на еврото с българския лев, следва да се определи, че равностойността на 150,00 евро са 293,38 лв. Тъй като все пак с нарастване възрастта на детето, нарастват и необходимите за него грижи, а с това и разходите, то аналогично е че за минал период от време необходимите разходи за издръжка също са били в по – малък размер. Именно поради това и месечният дължим размер за минал период от време настоящият съдебен състав приема да бъде в размер на 180,00 лв. или общо 2160,00 лв. за година. От тази сума следва да се приспадне сумата от 293,38 лв., поради което и предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 1866,62 лв.

        На основание чл.242 ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

        По разноските:

        На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса за иска по чл. 144 СК в размер на 288,00 лв., и за иска по реда на чл. 149 СК в размер на 74,66 лв., с оглед частичната му неоснователност.

        Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата и сторените от последната разноски в размер на 300,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА П. Адриянов А., ЕГН **********, да заплаща ежемесечно, считано от 10.06.2019г., до настъпване на законово основание за прекратяване на задължението, в полза на Анелия Павлинова Асенова, ЕГН **********, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща дължима издръжка, на осн. чл. 143 СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като плащането да се извършва до всяко пето число на съответния месец, за който се дължи издръжката, чрез изпълнение на майката С.Г.П., ЕГН **********.

 

          ОСЪЖДА П. Адриянов А., ЕГН **********, да заплати в полза на Анелия Павлинова Асенова, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.Г.П., ЕГН **********, сумата от 1866,62 лв., представляваща дължима издръжка за минало време, а именно за периода от 09.06.2018г. до 09.06.2019г., на осн. чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 1866,62 лв. до пълния претендиран размер от 2400,00 лв., поради неоснователност.

 

         ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.

 

         ОСЪЖДА П. Адриянов А., ЕГН **********, да заплати в полза на С.Г.П., ЕГН **********, сумата от 300,00 лв., представляваща сторените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за двата иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         ОСЪЖДА П. Адриянов А., ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, дължимата държавна такса от общо 362,66 лв. - за иска по чл. 144 СК в размер на 288,00 лв., и за иска по реда на чл. 149 СК в размер на 74,66 лв.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

 

                                                                               Районен съдия: