Р Е Ш Е Н И Е №
………
гр. Шумен, 10.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр.
Шумен в публичното заседание на 13.05.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Фаня Апостолова, като разгледа докладваното от съдия П.
Николова гражданско дело № 2913 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „***, представлявано от изп. директор П.В., с срещу ответниците М.Н.А. с ЕГН ********** ***, Б.Н.К. *** и Х.Н.Х. с ЕГН ********** *** (последните две като наследници на Н.А.М.). В исковата молба се твърди, че ЕТ „М.Н.“*** е сключил с „***“ АД Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г. Като съдлъжник по договора е включен ЕТ „Н.А.“, представляван от Н.А. М.. Последният обаче починал и негови наследници за М.Н.А., Б.Н.К., и Х.Н.Х.. Така тези три наследници заемат мястото на солидарния длъжник Н.М.. Задължението било цедириано на ищеца с договор за цесия от 21.06.2017 г. Предвид това съдът моли съдът: 1/ да осъди М.Н.А. с ЕГН ********** *** да им заплати сумата от 24717,19 лв. главница по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 4724,12 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., наказателна лихва по чл. 5 от договора в размер на 647,48 лв. за периода 04.03.2009 г.-25.01.2009 г., лихва за забава в размер на 3412,85 лв. за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите; 2/ да осъди Б.Н.К. *** да им заплати солидарно с М.Н.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 8239,06 лв. главница по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 1574,71 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., наказателна лихва по чл. 5 от договора в размер на 215,83 лв. за периода 04.03.2009 г.-25.01.2009 г., лихва за забава в размер на 1137,95 лв. за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г., както и 1/3 от лихвата за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите; 3/ да осъди Х.Н.Х. с ЕГН ********** *** да им заплати солидарно с М.Н.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 8239,06 лв. главница по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 1574,71 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., наказателна лихва по чл. 5 от договора в размер на 215,83 лв. за периода 04.03.2009 г.-25.01.2009 г., лихва за забава в размер на 1137,95 лв. за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г., както и 1/3 от лихвата за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите. Ищецът претендира и заплащане на сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по
съществото на делото се излагат твърдения, за основателност на исковете. Излага подробни аргументи, че сключения от длъжниците
с „***“ АД договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ е действителен,
вземането е прехвърлено на ищеца чрез действителен договор за цесия, като и че
длъжниците са уведомени за извършената цесия. Твърди, че срокът на договора е
изтекъл и поради тази причина всички суми по него се дължат. Молят съда да
уважи исковата молба и да им присъди всички сторени по делото разноски.
С отговора на служебния адвокат на ответника М.Н.А. се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Заявява, че по делото липсват какъв е размера на усвоената и револвирана част от кредита. Оспорено едновременното претендиране на просрочена договорна лихва и просрочена наказателна лихва. Оспорен е размера на лихвата за забава. Твърди се, че при забава се начислява едновременно и наказателна лихва и неустойка, което водело до неоснователно обогатяване на кредитора. Освен това счита, че първоначалният кредитор е проявил недобросъвестност като не е обявил договорът за предсрочно изискуем, а е продължил да начислява наказателните лихви и надбавки, с което същият се е оскъпил значително.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника М.А., назначен от съда по реда на ЗПП, поддържа отговора. Излага аргументи, че уговорените в чл. 3 и чл. 5 лихви по съществото си въвеждат клауза за начисляване на лихва върху лихва. Обръща внимание, че длъжниците са изпаднали трайно в забава още през 2009 г., но банката не е активирала клаузата за предсрочна изискуемост, с което недобросъвестно е увеличила тежестта по кредита. Оспорена е и началната дата, от която се дължи лихвата за забава. Счита, че всички искания за лихви следва да бъдат оставени без уважение.
С отговора на служебния адвокат на ответника Б.Н.К. се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Направено е възражение, ч клаузата от договора, която предвижда едновременно заплащане на наказателна лихва и неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди още, че първоначалният кредитор е проявил недобросъвестност като не е обявил договорът за предсрочно изискуем, а е продължил да начислява наказателните лихви и надбавки, с което същият се е оскъпил излишно. Направено е възражение, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 58, ал. 1, т, 2 от ЗКИ, както и възражение, че клаузите за договорна и наказателна лихва представляват неравноправни клаузи. Направено е възражение и относно началния момент, от който ответницата е изпаднала в забава с оглед факта, че не е знаела за задълженията на своя наследодател. Моли съда, ако намери иска за основателен да изключи от периода на лихвата и срока от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. на основание ЗМДВИП.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Б.К., назначен от съда по реда на ЗПП, поддържа отговора. Обръща внимание, че банката не е използвала и подписания като обезпечение по кредита запис на заповед. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло дори и за главницата или да отпадне поне лихвата за забава.
В предоставения на Х.Н.Х. е постъпил отговор, в който твърди, че няма възможност да заплаща процесните суми.
В съдебно
заседание този ответник не се явява.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 19.10.2006 г. между „***“ АД (чийто
правприемник е „***АД) и ЕТ „М.Н.“***
(като кредитополучател) и ЕТ „Н.А.“*** (като съдлъжник) е сключен Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL 3484.
По силата на договора банката предоставя
на кредитоплучателя кредит под формата на револвираща кредитна линия в размер
на 27000 лв. Крайният срок за
погасяване на кредита е уговорен на 120 месеца, считано от откриване на
заемната сметка по кредита. Заемната сметка се открива след предоставяне на
договореното с кредита обезпечение – запис на заповед. Видно от представените
към договора приложения заемната сметка е открита на 20.10.2006 г.
Кредитополучателят има право да усвоява постоянно суми в рамките на уговорения
лимит, както и да погасява изцяло или частично суми от усвоената главница по
всяко време. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора на 21-о число всеки месец
кредитополучателят е длъжен да внесе по сметката си сума в размер на 6 % от
сбора от усвоената главница и дължимата върху нея лихва, но не по-малко от
дължимата лихва. В случай, че кредитополучателят изпадне в забава, размерът на
дължимата по предходното изречение сума се увеличава с 6 % от сбора на
просрочената главница и дължимата върху нея лихва. Съгласно чл. 4 от договора
договорната лихва е в размер на сбора от действащия базов лихвен процент за
малки фирми в лева, обявен от банката (който към датата на подписване на
договора е 10 %) и договорна надбавка в размер на 4,5 пункта. Съгласно чл. 5 от
договора при просрочие на дължимите погасителни вноски и при обявяване на
договора за предсрочно изискуем, договорната лихва се увеличава автоматично с
наказателна надбавка (неустойка) в размер на 10 пункта.
Видно от изготвената по делото и кредитирана
от съда ССчЕ кредитополучателят
е усвоил от кредитната линия сума в общ размер на 35930 лв. в периода от
20.10.2006 г. до 23.04.2007 г. Кредитният лимит не е надхвърлен, тъй като между
отделните тегления има погасявани главници и договорна лихва. Общо погасеният
размер на главницата възлиза на 11212,81 лв., а непогасеният остатък е в размер
на 24717,19 лв.
Договорната лихва за периода 05.01.2009 г. до
25.01.2010 г. възлиза на 4724,12 лв. Освен това по договора са начислени
наказателни лихви в размер на 647,48 лв., дължими за периода от 04.03.2009 г.
до 25.01.2010 г. На датата 25.02.2010 г. по решение на банката кредитът е
заведен задбалансово – счетоводен термин за задължение, по което не се
начисляват лихви, но и не се предприемат действия по принудителното му
събиране. Кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Видно от същата ССчЕ
дължимата върху главницата законна лихва е в размер на 6392,81 лв. за периода
от 25.03.2016 г. до 11.10.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба).
От съдържанието на ССчЕ се установява, че до
21.01.2008 г. длъжниците са заплатили всички дължими вноски, включващи
договорна лихва и главница. Платена е част от вноската, дължима на 21.01.2008
г., представляваща дължимата договорна лихва, както и целите вноски, дължими на
21.02.2008 г. и 21.03.2008 г. В периода от тогава до 21.10.2008 г. включително
са заплащани само частично вноските в частта, представляваща договорната лихва.
Договорът е изцяло необслужван от тогава до изтичането на срока му на
20.10.2016 г. (120 месеца след откриване на заемната сметка).
На 03.08.2017 г. „***АД (като правоприемник на „***“ АД) е прехвърлила вземането си по процесния договор на „Мелон България“ ЕАД с договор за цесия. Цедентът е упълномощил цесионерът да извърши съобщението за цесията. Последният е съобщил на М.Н.А. за извършената цесия на 27.10.2017 г. Съобщение е изпратено на ЕТ „Н.А.“, но било върнато непотърсено.
Видно от удостоверение за наследници № ГР-30-18/60 от 25.03.2019 г. Н.А.М., който е упражнявал дейност като търговец под фирмата ЕТ „Н.А.“ е починал на 20.12.2009 г. Негови наследници са М.Н.А. (който е упражнявал търговска дейност под фирмата ЕТ „М.Н.“), Б.Н.К. и Х.Н.Х.. От представените по делото решение № 111 от 02.06.2020 г., постановено по гр.д. № 46/2020 г. на НПРС и решение № 260095 от 15.06.2021 г., постановено по гр.д. № 298/2021 г. на НПРС се установява, че Б.Н.К. и Х.Н.Х. са прехвърлили наследените от Н.А.М. идеални части от няколко имота на своя брат М.Н.А., с което чрез конклудентни действия са приели наследството, оставено от своя баща. След това през 2019 г. и двете са направили отказ от наследството на баща си. С цитираните решения отказите са обявени за нищожни.
От извършените служебни справки в търговския регистър се установява, че търговецът ЕТ „М.Н.“ няма и никога не е имал регистрация в Търговския регистър.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Страните по процесният договор за кредит – както банката, така и двамата еднолични търговци – са търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Предвид това отношенията между тях се уреждат от ТЗ, а не от ЗЗД. По тази причина и по аргумент от § 13, т. 1 от ДР към ЗЗП, ЕТ „М.Н.“ и ЕТ „Н.А.“ не се считат за потребители в отношенията им с банката по процесния договор за банков кредит. Следователно спрямо процесният договор за кредит не се прилагат правилата на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Фактът, че макар и придобили качеството на търговци, ЕТ „М.Н.“ и ЕТ „Н.А.“ не придобиват статут на юридически лица, а все пак говорим за физически лица, не означава, че за тях ще се прилагат правилата, които важат за потребителите. Регистрирането като търговец не предполага само получаване на правото да се упражнява търговска дейност. Тази регистрация води и до задължението да се водят делата на съответния търговец по търговски начин (чл. 1, ал. 3 от ТЗ). Освен редица други правила (за водене на счетоводство, отразяване на промените в статута на търговеца в търговския регистър и др.) това включва и полагането на особена грижа при воденето на делата си, а именно грижата на добрия търговец, както и съобразяването с правилата за търговските сделки, когато съответното физическо лице е сключило дадена сделка във връзка с качеството си на търговец. В конкретния случай е безспорно, че банковият кредит е теглен във връзка с търговското качество на кредиполучателя и съдлъжника – те са теглили кредит, който предоставя продукт за подпомагане на малки фирми и са използвали именно търговската си фирма (наименование), за да сключат договора.
Съдът счита, че сключеният между банката и двамата еднолични търговци договор за банков кредит е напълно действителен. Възраженията на служебните адвокати за неравноправни клаузи и противоречия на договора със ЗПК няма как да бъдат разглеждани. Макар изводите на служебните адвокати, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. второ от договора предвижда начисляване на лихва върху лихва, да са напълно правилни, то с оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ, това е допустимо щом е изрично уговорено между страните. Не се установяват императивни правила, които да са нарушени при сключването на договора. ТЗ въвежда едно единствено изискване за форма на договора за банков кредит – да е сключен в писмена форма – и това изискване е спазено.
По отношение на уговореното в чл. 5 от процесния договор, съдът намира, че по съществото си това представлява не лихва, а неустойка – така и надбавката е посочена в чл. 5. Това е форма на наказателна неустойка, която се добавя към договорната лихва. Тази неустойка не може да се намалява поради прекомерност, тъй като разпоредбата на чл. 309 от ТЗ изрично забранява това в отношенията между търговци. Освен това видно от съдържанието на чл. 5 от договора тази неустойка е уговорена като наказателна такава, а не обезщетителна, поради което и тя се дължи наред с обезщетението за забава, както и наред с мораторната лихва. Същевременно обаче по делото няма доказателства кредиторът да е приложил тази клауза – още повече, че без да обявява вземанията по договора за предсрочно изискуеми банката сама е взела решение да спре начисляването на лихви по кредита (включително договорна лихва), считано от 25.01.2010 г. до изтичане на срока на кредита на 20.10.2016 г., с което по същество е постигнат ефектът на предсрочната изискуемост (не се начислява договорна и наказателна лихва) без да се стига до отрицателния ефект на тази процедура (вземането да е станало цялото изискуемо преди изтичане на срока на договора). Съгласно уговореното в чл. 5 от договора при забава лихвата по чл. 4, който урежда договорната лихва, се увеличава с наказателна надбавка, т.е. увеличава се договорната лихва. Така по съществото си разпоредбата на чл. 5 от договора не предвижда самостоятелна наказателна лихва, а увеличаване на договорната лихва с наказателна надбавка. Предвид това, няма как на основание чл. 5 от договора да се начислява наказателна лихва. Такава се начислява по чл. 3 от договора, но лихва по чл. 3 от договора не е претендирана.
Предвид горното съдът намира, че сумите за главница и договорна лихва по чл. 4 от договора се дължат от длъжниците по този договор, но не и сумата, представляваща наказателна лихва по чл. 5 от договора, тъй като този текст не предвижда начисляване на наказателна лихва, а на неустойка,каквото ищецът не претендира.
От служебните справки в Търговския регистър се установява, че ЕТ „М.Н.“ няма и никога не е имал регистрация в Търговския регистър. Това означава, че до 31.12.2011 г. той не е поискал пререгистрация в търговския регистър след приемането на Закона за търговския регистър, съгласно изискването на § 4 от ЗТР и на основание § 5 от същият закон се счита за заличен като търговец, считано от 01.01.2012 г. Предвид това считано от посочената дата физическото лице М.Н.А. става страна по сключения с банката договор.
Със смъртта на Н.А.М. качеството му на търговец се прекратява, но неговите наследници наследяват всички права и задължения по имуществените правоотношения, по които той е бил страна, включително тези, които е предприел в качеството си на търговец. Предвид фактът, че тримата наследници са негови деца, всеки наследява по 1/3 ид.ч. от наследството и следователно отговаря за 1/3 ид.ч. от задълженията на наследодателя. Съдът намира за основателно възражението, че наследниците Б.Н.К. и Х.Н.Х. не следва да отговарят за лихвата за забава, тъй като не са знаели за съществуването на задължението и не са били поканени от кредитора. Безспорно техният наследодател е изпаднал в забава на отделни вноски по договора за кредит преди своята смърт, но срокът на договора – датата, на която всички задължения по договора е следвало да бъдат погасени – е изтекъл след смъртта на наследодателя. След смъртта на техният наследодател наследниците трябва да вземат решение дали приемат или се отказват от наследството му. По делото са приложени две решения на РС – Нови пазар, от които безспорно се установява, че наследниците на Н.А.М. са приели наследството му през 2020 г. с конклудентни действия. С приемането на наследството наследникът придобива всички активи и пасиви на наследството до размера на своята наследствена квота, считано от датата на смъртта на наследодателя, независимо дали са им известни или не тези активи и пасиви. Предвид това наследниците наследяват всички съществуващи задължения към тази дата, включително и натрупаните до смъртта на техният наследодател лихви за забава. Такива обаче в настоящото производство не се претендират. Тъй като ТЗ не съдържа изрична разпоредба, която да урежда кога изпада в забава наследникът на длъжника, то на основание чл. 288 от ТЗ се прилагат правилата на гражданското законодателство. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че ако денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. В конкретния случай срокът на договора е изтекъл след смъртта на Н.А.М., поради което неговите наследници е следвало да бъдат поканени от кредитора. Такава покана не е необходима за М.Н.А., тъй като същият е и кредитополучател по договора за кредит. Б.Н.К. и Х.Н.Х. обаче е следвало да бъдат поканени. Покана до тях обаче не е изпращана, поради което като покана следва да се приеме подаването на исковата молба. Предвид това съдът намира, че макар М.Н.А. да отговаря за натрупаната лихва за забава, другите две наследнички Б.Н.К. и Х.Н.Х. не отговарят за натрупаната до подаване на исковата молба лихва за забава.
Тук съдът намира за необходимо да коментира и съобщаването на цесията на длъжниците. Безспорно цесията е съобщена редовно на М.Н.А., но не и на другите двама длъжника – Б.Н.К. и Х.Н.Х.. Цесията е извършена след смъртта на Н.А.М., което е и причина изпратеното до него съобщение да е останало непотърсено, а няма никакви доказателства на Б.Н.К. и Х.Н.Х. да е съобщавано за цесията. Същевременно обаче възражението за нередовно съобщаване за цесията има значение само, ако длъжникът, в резултат на липсата на съобщаване, е платил на стария кредитор. В конкретния случай подобно възражение няма, а с получаване на исковата молба наследниците на Н.А.М. вече са уведомени за цесията.
Предвид това съдът намира, че М.Н.А. отговаря спрямо ищеца за задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава, но не и за наказателната лихва по чл. 5 от договора по посочените по-горе съображения. Б.Н.К. и Х.Н.Х. отговарят само за задълженията за главница и договорна лихва, но не и за наказателната лихва и натрупаната до подаване на исковата молба лихва за забава.
Тъй като М.Н.А. и Н.А.М. са отговаряли спрямо кредиторът солидарно за поетите с договора за банков кредит задължения, то наследниците на Н.А.М. отговарят всеки от тях солидарно с М.Н.А. относно тези задължения до размера на тяхната наследствена квота. Един от наследниците е другият солидарен длъжник по договора и тогава двете функции се сливат – той така или иначе отговаря за цялото задължение. Същевременно солидарност между Б.Н.К. и Х.Н.Х. не възниква.
По отношение на размера на лихвата за забава, която М.Н.А. дължи следва да се има предвид, че ищецът претендира лихва за забава само за периода от 26.03.2017 г. до 03.08.2017 г. Изчисленият в ССчЕ период на лихвата е по-голям от претендираният, но на база изчисленията на ССчЕ, размерът на лихвата за забава, изчислен върху главницата от 24717,19 лв. за посоченият в исковата молба период 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г. възлиза на 899,43 лв.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че исковете са основателни, както следва:
- М.Н.А. дължи на ищеца сумата от 24717,19 лв. главница по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 4724,12 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., лихва за забава в размер на 899,43 лв. за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите;
- Б.Н.К. дължи на ищеца солидарно с М.Н.А. сумата от 8239,06 лв., представляващи 1/3 от главницата по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 1574,71 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., както и 1/3 от лихвата за забава върху цялата главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите, което по съществото си представлява лихвата върху посоченият размер от 8239,06 лв.;
- Х.Н.Х. дължи на ищеца солидарно с М.Н.А. сумата от 8239,06 лв., представляващи 1/3 от главницата по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 1574,71 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., както и 1/3 от лихвата за забава върху цялата главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумите, което по съществото си представлява лихвата върху посоченият размер от 8239,06 лв.
Безспорно от лихвата за забава, дължима от подаване на исковата молба до окончателното плащане следва да се изключи периодът от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. на основание ЗМДВИП.
В останалата част исковете по посочените по-горе в мотивите съображения следва да се отхвърлят като неоснователни.
По
разноските:
При този изход на процеса ответникът следва
да заплати на ищцовата страна направените разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
Направените от ищеца в настоящото
производство разноски възлизат на: 1340,35 лв. – внесена държавна такса, 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение, 200 лв. – депозит за ССчЕ. М.Н.А.
като солидарен длъжник отговаря за половината от сторените в производството
разноски, а другата половина следва да се подели между другите двама ответници.
Изводите за частична основателност на исковете спрямо всеки от ответниците е
различен, поради което и отговорността им за разноските следва да е различна. С оглед изводите за частична основателност
на претенцията, то от половината разноски, които възлизат на 845,18 лв., М.Н.А.
следва да се поеме сумата в размер на 703,88
лв., представляваща част от разноските, съразмерно на уважената част от
исковете срещу него. Б.Н.К. и Х.Н.Х. следва да си поделят разноските в
размер на 682,08 лв. представляващи част
от другата половина от разноските, съразмерно на уважената част от исковете
срещу тях. Това означава, че всяка една от тях следва да заплати на ищеца по
341,04 лв. от сторените в производството разноски.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
М.Н.А. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
бул. „***, представлявано от изп. директор П.В., сумите от 24717,19 лв. (двадесет и четири хиляди седемстотин и седемнадесет
лева и деветнадесет стотинки), представляващи главница по Договор за банков
кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 4724,12
лв. (четири хиляди седемстотин двадесет и четири лева и дванадесет
стотинки), представляващи договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010
г., 899,43 лв. (осемстотин
деветдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки), представляващи лихва за
забава върху главницата за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г., както и лихва
за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба на 11.10.2018
г. до окончателното плащане на сумите като от този период се изключи периодът
от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. на основание ЗМДВИП.
ОСЪЖДА Б.Н.К. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „***, представлявано от изп. директор П.В., сумите от 8239,06 лв. (осем хиляди двеста тридесет и девет лева и шест стотинки), представляващи 1/3 от главницата по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г., 1574,71 лв. (хиляда петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки), представляващи договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., както и лихва за забава върху сумата от 8239,06 лв., считано от подаване на исковата молба на 11.10.2018 г. до окончателното плащане на сумите като от този период се изключи периодът от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. на основание ЗМДВИП.
ОСЪЖДА
Х.Н.Х. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
бул. „***, представлявано от изп. директор П.В., сумите от 8239,06 лв. (осем хиляди двеста тридесет и девет лева и шест
стотинки), представляващи 1/3 от главницата по Договор за банков кредит „Бизнес
револвираща линия“ № BL3484
от 19.10.2006 г., 1574,71 лв.
(хиляда петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки),
представляващи договорна лихва за периода 05.01.2009 г.- 25.01.2010 г., както и
лихва за забава върху сумата от 8239,06 лв., считано от подаване на исковата
молба на 11.10.2018 г. до окончателното плащане на сумите като от този период
се изключи периодът от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. на основание ЗМДВИП.
ОТВЪРЛЯ предявените искове от „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Княгиня Мария Луиза” № 100, ет. 3,
представлявано от П.В. и Николаос Константинос Петракополус, с пълномощник по
делото юрисконсулт Анита Г. – Цвяткова, срещу М.Н.А. с ЕГН ********** ***, в
частта относно: 647,48 лв. (шестстотин
четиридесет и седем лева), представляващи наказателна лихва за периода
04.03.2009 г.-25.01.2009 г. по чл. 5 от Договор за банков кредит „Бизнес
револвираща линия“ № BL3484
от 19.10.2006 г., 2513,42 лв. (две
хиляди петстотин и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки),
представляващи разликата между уваженият размер от 899,43 лв. на лихвата за
забава за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г. и претендираният размер на
лихвата за забава за същият период от 3412,85 лв., както и срещу Б.Н.К. *** и Х.Н.Х.
с ЕГН ********** *** относно всяка от тях поотделно да заплати солидарно с
първия ответник сумите от 215,83 лв.
(двеста и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки), представляващи
наказателна лихва за периода 04.03.2009 г.-25.01.2009 г. по чл. 5 от Договор за
банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № BL3484 от 19.10.2006 г. и 1137,95
лв. (хиляда сто тридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки),
представляващи лихва за забава за периода 26.03.2017 г. – 03.08.2017 г.
ОСЪЖДА М.Н.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „***, представлявано от изп.
директор П.В., сумата от 703,88 лв. (седемстотин и три лева и
осемдесет и осем стотинки), представляващи направени разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от исковете срещу него.
ОСЪЖДА Б.Н.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление – гр. С., бул. „***, представлявано от изп. директор П.В., сумата от 341,04 лв. (триста четиридесет и един лева и четири стотинки),
представляващи направени разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважената част от исковете срещу нея.
ОСЪЖДА Х.Н.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „***, представлявано от изп.
директор П.В., сумата от 341,04 лв. (триста четиридесет и един лева
и четири стотинки), представляващи направени разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от исковете срещу нея.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова