Решение по дело №15368/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1444
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20211110215368
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1444
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110215368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от М. АХМ. ЮС. /MOHAMAD AHMED
YOUSEF/, с ЕГН ********** против наказателно остановление
№237/29.12.2017 г. на директор на дирекция Миграция към МВР, с което на
основание чл.81 ал.2 т.2 ЗБЛД му е наложена глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл.7 ал.1 ЗБЛД.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление с оглед изтекла давност и се моли за неговата
отмяна. В с.з. адвокат Д. поддържа жалбата като излага доводи изтекла
абсолютна погасителна давност и претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт Ч който излага доводи за доказаност на нарушението, тъй като
при връчване на АУАН жалбоподателят не е възразил по описаното в него
нарушение. Предлага на съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на това на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
1
приема за установено следното:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 18.12.2017 г., при явяване на гише в Дирекция ’’Миграция” в
гр. АДРЕС била установена повреда на български личен документ -
разрешение за пребиваване №*********.
Свидетелката Х.С. Тосунова заемаща на длъжността мл. пол. инспектор
към Дирекция ’’Миграция” – МВР съставила и надлежно връчила АУАН №
237/ 18.12.2017 г.
Няма данни по делото, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се
разпростира спрямо административнонаказателното производство по
отношение на изключващите отговорността обстоятелства.
Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби свързани с течението,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно
т.нар.абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.
80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС.
2
В процесния случай, съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81 ал.3 вр. чл. 80
ал.1 т.5 НК, административнонаказателнтото производство следва да се счита
погасено по давност (независимо от спирането или прекъсването й), ако е
изтекъл срок повече от три години, считано от датата на извършване на
нарушението, като абсолютният давностен срок за реализиране на
административнонаказателното производство е е 4 години и 6 месеца. В
случая този срок не е изтекъл, тъй като от датата на извършване на
нарушението – 18.12.2022 г. до днес са изтекли 4 години и 2 месеца.
С Постановление 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би
се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите
на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито
са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко
материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока
степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против
личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности -
преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява
възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение и изпълнителна давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да
реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция
намират приложение и в административно наказателния процес, независимо
дали имат изрична уредба в ЗАНН.
В конкретния случай абсолютната погасителна давност от 4 години и 6
месеца, считано от извършване на нарушението и отнесена към настоящия
момент не е изтекла, както беше посочено по-горе.
Налице са обаче предпоставките за прекратяване на административно
наказателното производство, посочени в чл.80 ал. 1 т. 5 НК. Това е така, тъй
като от датата на издаване на наказателното постановление на 29.12.2017 г.,
от който момент давността последно е била прекъсната и е започнал да тече
нов давностен срок, до датата на връчването на НП на санкционираното лице
– 27.10.2021 г., е изтекъл срок по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80
ал. 1 т.5 НК вр. с чл. 11 ЗАНН. Не е налице прекъсване на давността и съдът
3
приема, че административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по
давност и НП следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 ЗАНН и
своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., видно от договор за правна
защита и съдействие /л.50 от делото/, в пълен размер предвид липсата
прекомерност, въпреки направеното възражение на въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно остановление №237/29.12.2017 г. на директор на
Дирекция Миграция към МВР, с което на М. АХМ. ЮС. /MOHAMAD
AHMED YOUSEF/, с ЕГН **********, на основание чл.81 ал.2 т.2 ЗБЛД, е
наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБЛД.
ОСЪЖДА Дирекция Миграция към МВР да заплати на М. АХМ. ЮС.
/MOHAMAD AHMED YOUSEF/, с ЕГН **********сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от МАЮ с ЕГН ********** против
наказателно остановление №237/29.12.2017 г. на директор на дирекция
Миграция към МВР, с което на основание чл.81 ал.2 т.2 ЗБЛД му е наложена
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБЛД.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление с оглед изтекла давност и се моли за неговата
отмяна. В с.з. адвокат Димов поддържа жалбата като излага доводи изтекла
абсолютна погасителна давност и претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт Чорбаджийски, който излага доводи за доказаност на
нарушението, тъй като при връчване на АУАН жалбоподателят не е възразил
по описаното в него нарушение. Предлага на съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на това на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 18.12.2017 г., при явяване на гише в АДРЕС била установена
повреда на български личен документ - разрешение за пребиваване
№*********.
Свидетелката ХСТ заемаща на длъжността мл. пол. инспектор към
Дирекция ’’Миграция” – МВР съставила и надлежно връчила АУАН № 237/
18.12.2017 г.
Няма данни по делото, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
1
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се
разпростира спрямо административнонаказателното производство по
отношение на изключващите отговорността обстоятелства.
Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби свързани с течението,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно
т.нар.абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.
80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС.
В процесния случай, съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81 ал.3 вр. чл. 80
ал.1 т.5 НК, административнонаказателнтото производство следва да се счита
погасено по давност (независимо от спирането или прекъсването й), ако е
изтекъл срок повече от три години, считано от датата на извършване на
нарушението, като абсолютният давностен срок за реализиране на
административнонаказателното производство е е 4 години и 6 месеца. В
случая този срок не е изтекъл, тъй като от датата на извършване на
нарушението – 18.12.2022 г. до днес са изтекли 4 години и 2 месеца.
С Постановление 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би
се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите
на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито
са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко
материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока
степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против
личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности -
преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява
възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение и изпълнителна давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да
реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция
намират приложение и в административно наказателния процес, независимо
дали имат изрична уредба в ЗАНН.
В конкретния случай абсолютната погасителна давност от 4 години и 6
месеца, считано от извършване на нарушението и отнесена към настоящия
момент не е изтекла, както беше посочено по-горе.
Налице са обаче предпоставките за прекратяване на административно
наказателното производство, посочени в чл.80 ал. 1 т. 5 НК. Това е така, тъй
като от датата на издаване на наказателното постановление на 29.12.2017 г.,
от който момент давността последно е била прекъсната и е започнал да тече
2
нов давностен срок, до датата на връчването на НП на санкционираното лице
– 27.10.2021 г., е изтекъл срок по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80
ал. 1 т.5 НК вр. с чл. 11 ЗАНН. Не е налице прекъсване на давността и съдът
приема, че административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по
давност и НП следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 ЗАНН и
своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., видно от договор за правна
защита и съдействие /л.50 от делото/, в пълен размер предвид липсата
прекомерност, въпреки направеното възражение на въззиваемата страна.
3