РЕШЕНИЕ
№ 3080
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110149267 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от Г К ОД с искане
ответникът Ф б ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата от 2588,56 лева –
стойност на доставени стоки, ведно със законната лихва считано от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 168,51 лева – мораторна лихва върху главницата. Ищецът твърди,
че с ответника били в трайни търговски отношения, в рамките на които в
качеството на продавач доставял и продавал стоки на ответника в качеството
му на купувач. Ищецът доставил на ответника стоки на 15.12.2021 г. и на
22.12.2021 г., за което били издадени фактури с номера съответно 1006912 за
сумата от 120,31 лева и 1006925 за сумата от 2468,24 лева. Стоките били
доставени до обект на купувача в с. Смочево, фактурите му били изпращани
по имейл. С изтичане на 14 дни от получаване на всяка от фактурите
длъжникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и лихва в размер на
168,51 лева. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати тези суми.
Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на
исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Оспорва
наличието на трайни търговски отношения с ищеца, приемането на стоките и
получаването на процесните фактури.
В последното по делото съдебно заседание страните – редовно
призовани – се явяват и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
По делото са представени два броя фактури с номера: 1006912 от
15.12.2021 г. и № 1006925 от 22.12.2021 г. (л. 9 и л. 10 от делото). Предмет на
доставката са гвоздеи, тухли и хидрофобен шперплат, както и транспорт.
1
Представено е също така платежно нареждане (л. 21 от делото) от което е
видно, че на 21.09.2021 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1547,52
лева. Като основание е посочена фактура № 207 от 21.09.2021 г.
По делото е представена и кореспонденция изпратена чрез
приложението „Вайбър“. От лице, представено като „Боби Фортис Бил“ е
получено съобщение, в което се посочва, че „до края на работната седмица
ще имате плащане по фактурата. Моля да не предприемате съдебни действия.
Поздрави Фортис Билд. Моля, изпратете банкова сметка за превод на сумата.“
Посочената кореспонденция съдът счита, че няма доказателствена годност.
На първо място, не са посочени телефонни номера. Освен това по никакъв
начин не се установява, че лицето, изпратило това съобщение, е
упълномощено да представлява ответника, нито, че лицето, което го е
получило, е упълномощено да представлява ищеца. Не е посочен номер на
фактура. Т.е. не се установява, че става дума за задължение, поето от
ответника, че това задължение е поето пред ищеца и че въобще става дума за
задължение.
По делото е представено и извлечение от аналитичен регистър на
Геострой Консулт ООД (л. 113 от делото). Процесните две фактури са
посочени с партньор – ответника. Документът е подпечатан от ищеца. Тъй
като същият е частен и изходящ от ищеца, на основание чл. 180 ГПК съдът го
цени единствено като доказателство, че изявлението, посочено в него, е
направено от ищеца.
По делото беше изслушана и приета като неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Установи, че ищецът е осчетоводил пет
фактури към ответника, част от тях са процесните две. Ответникът е заплатил
задължението си по две от осчетоводените пет – фактура № 1006807 от
11.11.2021 г. и фактура № 1006883 от 06.12.2021 г. По процесните две
фактури не е налице плащане. В счетоводството на ответника са осчетоводени
единствено фактура № 1006807 от 11.11.2021 г. и фактура № 1006883 от
06.12.2021 г. и тъй като те са били заплатени, в счетоводството на ответника
не са записани задължения към ищеца. Процесните две фактури не са
осчетоводени от ответника и за тях той не е ползвал данъчен кредит. Същите
са вписани в дневника за продажбите на ищеца и не са вписани в дневника за
покупките на ответника. В съдебно заседание вещото лице заяви, че
счетоводствата и на двете дружества са водени редовно.
Като свидетел по делото беше разпитана Т Б Р – служител на ищеца
от 2009 г., експерт продажби. Заявява, че ищецът продава строителни
материали. Трудовите задължения на свидетеля са да прави оферти и да
уточнява доставки и продажби. Имала е комуникация с ответника,
първоначално през 2021 г. Ответникът правел обект в село Смучево и
изпратил при ищеца свои представители, за да се договорят за цени на
шперплат, тел, тухли. В резултат на това страните стигнали до реални
продажби на стоки, които ищецът доставил. В доставките включил и
транспорта, който трябвало да се заплати от ответника. Във фактурата бил
включен транспорт до обект. С последната доставка ищецът доставил тухли и
шперплат. След това от това количество тухли на ищеца били върнати тухли
и той пуснал кредитно известие към фактурата. Ищецът многократно на
вайбър и на имейла изпращал фактури и ответникът бил запознат с това.
Договор нямало, всичко било на ниво фактури. Oбщият размер, който били
купили, били около 6000 лева. Ответникът не бил платил две фактури – за
2
закараните тухли на обекта и за шперплата. За остатъка от тухли, които
върнал, ищецът пуснал кредитно известие с приблизителна стойност от 200
лева. Страните били водили разговор във вайбър за съдебно производство.
Ищецът бил получил съобщение от страна на ответника за водене на съдебно
производство. Ответникът бил заявил, че скоро страните ще оправят
отношенията си извънсъдебно. Стоките от последните две фактури били
закарани с товарна кола на Петър Танчев – наемен транспорт. Тухлите, които
били доставени, били от периода около 21.12.2021г., като свидетелят не
помни точна дата. Всички фактури били получавани на един и същи имейл.
Първите доставки били плащани и отношенията били коректни. Пътен лист,
товарителница, приемо-предавателен протокол не били издавани от ищеца.
Вместо допълнителна документация страните поддържали постоянна връзка с
клиента по телефон. За конкретния клиент винаги получавали потвърждение
за получена стока по телефона. Свидетелят не помни името на лицето,
получило стоката, предполага, че е било техника на обекта на Фортис Билд.
Като свидетел по делото беше разпитан и П М Т Заявява, че се
занимава с транспортна дейност. Нямал трайни отношения със страните.
Спорадично работи с ищеца от около три години и половина. Ищецът му
давал да пренася стереопори, тухли, мрежи. Взимал ги от склад на ищеца в
Благоевград. При взимането, ищецът не му казвал на коя фирма да ги достави,
само телефона за връзка. Свидетелят не познава фирмата на ответинка.
Свидетелят Радичева, която се занимавала с изпращане на стока, за ищеца, му
звъннала и му казала, че има курс да се закарат тухли и материали за
Смучево. Не казала коя е фирмата, дала му телефон. Той звъннал, говорил с
човек, който му казал къде да дойде. Свидетелят отишъл на място, разтоварил
стоката и си тръгнал. Този курс бил около 21.12.2021 г. Карах тухли, две
палета лепило и черни строителни платна. Транспорта бил платен от ищеца
лично на него. В края на курса имало, човек, който им казал къде да оставят
превоза. Имало и друга група. Свидетелят обслужвал целия район около
Смучево и имал други доставки за Смучево. Никой не се бил разписал при
доставката.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът по една търговска продажба е
длъжен да заплати цената на предоставената стока. По отношение
доказателствената годност на процесните фактури, съдът счита, съгласно
константната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, когато фактурата
е подписана за получател от лице без представителна власт или не е
подписана, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за
нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил
извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение
намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Видно е от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, че процесните фактури не са осчетоводени към
ответника, спрямо тях не е ползван данъчен кредит и не са включени в
дневника за покупките на ответника, т.е. не е налице извънсъдебно признание
за приемане на доставката на описаните в тях стоки. По делото на практика
липсват доказателства, от които да се установява, че ответникът е бил
запознат с тези документи преди получаването на препис от тях заедно с
исковата молба. Същите са оспорени с отговора на исковата молба, което
действие съдът приема за противопоставяне „веднага след узнаването“ по
3
смисъла на чл. 301, ал. 1 ТЗ, т.е. презумпцията не може да намери
приложение в случая. От свидетелските показания също не се установява
безсъмнено, че стоките, описани във фактурите, са били действително
поръчани от ответника. Свидетелят Радичева заяви, че ответникът бил
поръчал тухли и шперплат, но посочи, че тухлите били на стойност 6000 лева,
докато в издадената от самия ищец фактура е посочено, че стойността на
тухлите е 835,20 лева. На следващо място, свидетелят заявява, че ответникът
не бил платил две фактури – за тухли и за шперплат, а предмет на фактура №
10006912 от 15.12.2021 г. са гвоздеи, т.е. показанията на свидетеля не се
подкрепят от други доказателства по делото по отношение на това кои
фактури не са били платени от ответника. Провежданите между страните
преговори с цел евентуално избягване на съдебни спорове, са ирелевантни,
доколкото от показанията не става ясно дали повод за тези преговори са били
именно процесните фактури.
На следващо място съдът намира за недоказан по делото и факта на
реална доставка на стоките, описани във фактурите, на ответника. В тази
връзка в показанията си свидетелят Танчев заяви на първо място, че не
познава фирмата на ответника, а само тази на ищеца. На следващо място
заяви, че при последния си курс карал тухли, две палета лепило и черни
строителни платна – близки, но не и идентични на посочените в процесните
фактури стоки. На последно място от показанията му не се установява по
никакъв начин стоките от този курс да са били предназначени или доставени
на ответника или на упълномощено от него лице. В заключение съдът
намира, че основният иск за заплащане на сумата от 2588,56 лева не беше
доказан при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,
поради което следва да бъде отхвърлен. Като обусловен от него следва да
бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск за лихва.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него бяха доказани сторени разноски в размер на 600 лева, които следва да
му се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г К ООД, ЕИК: със служебен адрес иск с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на Ф Б ЕООД, ЕИК: със
служебен адрес да му заплати сумата от 2588,56 лева – стойност на
доставени строителни материали, подробно описани във фактури с номера:
1006912 от 15.12.2021 г. и 1006925 от 22.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г К ООД, ЕИК: иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Ф Б ЕООД, ЕИК да му заплати сумата от
168,51 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2021 г.
до 26.08.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г й К ООД, ЕИК: да заплати на Ф Б ЕООД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева – разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5