Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Пловдив 05.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ - ХVІІ н. с., в
публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на
секретаря ГЕРГАНА ПИТРОПОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 4181/2018
г. по описа на РС Пловдив - ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
119/22.02.2018 г. на ***на Община Пловдив, с което на Г.И.Б. с ЕГН ********** ***
№ ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/
лв. за нарушение по чл.9 ал.1 т.9 от Наредбата за осигуряване на обществения
ред /НООР/ на Община Пловдив на основание чл.31 ал.2 от НООР.
Жалбоподателят Г.И.Б. не се явява в
съдебно заседание, явява се упълномощеният му процесуален представител адв. М..
Иска се от съда отмяна на обжалваното наказателно постановление по аргументи
изложени в жалбата – поради изтекла погасителна административната отговорност
давност на стореното от санкционирания поставяне на графична маркировка. Не се
оспорва наличието на графична маркировка и изкуствени неравности по част от
уличното платно.
Въззиваемата страна Община Пловдив чрез
процесуалния си представител прави искане пред съда за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което същата е ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 15.01.2018 г. в Пловдивски общински
инспекторат при Община Пловдив постъпил сигнал, че на част от улично платно на
ул. „Кръстю Пастухов” на отсрещната страна пред № *** лице било поставило
графична маркировка с бяла боя и изкуствени неравности – плочка парчета
бордюри, с които се ограничавало паркирането на пътни превозни средства там. На
следващия ден св. В.К. – *** в Пловдивски общински инспекторат, посетила в
ранния следобед /след 14 часа/ посочения в сигнала от 15.01.2018 г. адрес за
извършване на проверка по случая. В къща с малък двор отпред на ул. *** № ***
живеел жалбоподателят Г.И.Б.. В двора си той паркирал личния си автомобил, като
при излизане на уличното платно, респ. влизане в двора си при прибиране, имал
нужда от повече място за извършване на маневрите, тъй като автомобилът му бил с
по – големи габарити – дълъг бил 5 метра. За това и преди повече от пет години
той с блажна бяла боя нарисувал графичен знак под формата на буквата „Х” на
уличното платно в отсрещната страна – срещу вратите, ползващи ги за вкарване на
колата му в двора му – за да не паркират други превозни средства там и така да
има място за вкарване и изкарване на колата си.
При
отиване на мястото за проверка св. К. възприела наличието на поставен с боя
графичен знак под формата на „Х” на
уличното платно на ул. *** на отсрещната страна пред № ***, която боя
направило впечатление на свидетелката, че била и малко изтрита, видяла и че там
имало плочка и парчета от бордюри – сложени там без някаква замаска или
захващане /нетрайно/. Свидетелката позвънила на телефонен номер, посочен в
сигнала от предния ден, на който номер се отзовал жалбоподателя Б.. Последният
отишъл при *** К., разговарял с нея и на въпрос дали той бил поставил тези
очертания с бяла боя отговорил, че ги бил поставил той, защото му било трудно
да излезе от собствения си гараж ако някой паркирал отсреща му.
Установеното
нарушаване на забраната, предвидена в чл.9 ал.1 т.9 от НООР на Община Пловдив
за поставяне на графични знаци и изкуствени неравности по част от уличното
платно, които ограничават правото на паркиране, без разрешение от компетентен
орган, послужило като основание на св. К. да състави същия ден 16.01.2018 г.
акт на жалбоподателя Г.Б. – АУАН № 4320/16.01.2018 г. При предявяване на акта
на нарушителя Б. вписал, че е направено по необходимост.
В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал възражения против съставения
му АУАН № 4320/16.01.2018 г., в които възражения изтъкнал причината за
поставяне на графична маркировка и посочил, че я би направил преди 10 години,
като насочил административно – наказващият орган да стори преценка за изтекла
погасителна административната отговорност давност.
Въз
основа на АУАН и въпреки подаденото възражение, административно – наказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление. Както в НП, така и преди
това в АУАН за време на приетото за извършено от Г.Б. нарушение по см. на чл.9
ал.1 т.9 от НООР на Община Пловдив била вписана датата 16.01.2018 г. – датата
на извършената от св. К. проверка.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. К. и К., АУАН,
възражение, известие за доставяне, оправомощителни заповеди.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите по делото К. и К. като последователни и
логични, кореспондиращи си помежду си и с останалите писмени доказателства,
несъдържащи различия по основните за доказване с оглед предмета на делото факти
и обстоятелства.
С
оглед на така приетата въз основа на доказателствата по делото и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Г.И.Б. е осъществил
съставът на административно нарушение по см. на чл.9 ал.1 т.9 от НООР на Община
Пловдив, тъй като е нарушил забраната да не ограничава без съответно
разрешение, издадено от предвидени в нормативен акт органи, правото на
паркиране по ул. *** в гр. Пловдив чрез поставяне на съоръжения /изкуствени
неравности – плочка и парчета от бордюри/, както и чрез маркировка /графичен
знак под формата на „Х” с бяла боя/ върху част от уличното платно – на
отсрещната страна на улицата срещу № ***.
Поставянето
на графичния знак и изкуствените неравности от страна на наказаното лице не се
оспорват нито с жалбата, нито от процесуалния му представител в съдебно
заседание. Нарушението е подведено правилно и от актосъставител в АУАН, и от
административно – наказващ орган в НП към уреждащата състава правна норма.
Въпреки
извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя Г.Б.,
съдът прие, че ангажираната административна отговорност спрямо него за
нарушението по чл.9 ал.1 т.9 от НООР следва да отпадне. Причина за това е
недоказаността на извършването на административното нарушение от наказаното
лице към датата, за която е прието да е осъществило състава му по АУАН и по НП
– да е сторил нарушението по чл.9 ал.1 т.9 от НООР на 16.01.2018 г. По делото
няма нито едно било то гласно, било то писмено доказателство, че към датата по
АУАН и по НП жалбоподателят Б. да е извършил каквото и да било действие, при
наличие на предвидена забрана за това, което действие да съставлява някое от
тези като изпълнително деяние на административното нарушение – на 16.01.2018 г.
той нито е поставял изкуствени неравности по частта от уличното платно на ул. „***”,
нито е поставял и графични знаци с бяла боя. При отиването на мястото на
проверка от св. К. на 16.01.2018 г. след 14 часа Г.Б. не е бил там, а
изкуствените неравности и графичният знак по пътния участък са били налице.
Никой не е установен да е възприел жалбоподателя преди това същия ден да
боядисва или да носи и поставя плочки или парчета от бордюри, жалбоподателят е
дошъл на място след телефонно повикване от свидетелката, но същият ден не е
извършвал /поне няма доказателства за това по делото/ никакви действия по
ограничаване на паркирането.
Според
заявеното от свидетеля К. – приятел и съсед на Б., графичните знаци с бяла боя
са поставени от наказания отпреди пет и повече години. Според свидетелката К.
сигналът за лице поставящо изкуствени неравности и маркировка е от предния на
проверката ден – т. е. от 15.01.2018 г., като на самата проверяваща й е
направило впечатление, че боята от графичния знак „Х” била малко изтрита, което
пък води до извод, че не е била скоро поставена /поне не в деня на проверката/.
Според наведеното от самия жалбоподател във възражението му той бил поставил
знака с боя отпреди десет години. Тези налични по делото доказателства относно
време на извършване на административното нарушение /съгласно чл.6 от ЗАНН
„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.”/ са категорични за съда в едно – че към датата посочена в обжалваното НП
като дата на нарушение по чл.9 ал.1 т.9 от НООР на Община Пловдив – 16.01.2018
г., Г.И.Б. не е осъществявал никакво поведение /в случая активно – доколкото се
нарушава забрана, въвеждаща въздържане от определени действия/, насочено към
ограничаване на паркирането по уличното платно на ул. *** в гр. Пловдив, а
липсата на такова поведение към процесния момент 16.01.2018 г. налага и
отпадането на ангажираната административна отговорност за същото. Ако е имало
такова поведение, съставляващо състав на административно нарушение по чл.9 ал.1
т.9 от НООР на Община Пловдив, а то според съда е имало, доколкото и
изкуствените неравности и графичният знак по пътния участък са били налице, а и
са дело на неотричащия това Б., но това е било сторено преди 16.01.2018 г. Кога
е било сторено това поведение, съставляващо административно нарушение, е
следвало да бъде доказано от административно – наказващият орган. След като
доказателствата по делото сочат, че това не е било към 16.01.2018 г., за която
дата е наказано лицето Б. с обжалваното НП, то и не следва да се носи
административна отговорност за нарушение от тази дата, като съответно НП следва
да бъде отменено. Времето на извършване на административното нарушение е от
съществено значение при преценката относно законосъобразното ангажиране на
административната отговорност – относно приложим закон, относно компетентност
на административно – наказващ орган към датата на съставяне на наказателното
постановление, относно евентуално наличие на погасителна административната
отговорност давност.
По
тези съображения съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н.
с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 119/22.02.2018
г. на ***на Община Пловдив, с което на Г.И.Б. с ЕГН ********** *** № ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. за
нарушение по чл.9 ал.1 т.9 от Наредбата за осигуряване на обществения ред
/НООР/ на Община Пловдив на основание чл.31 ал.2 от НООР.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.