РЕШЕНИЕ
№ 260142
гр. Русе, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря АНЕЛИЯ
ГЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 644 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.Л.К., ЕГН: **********, и Л.А.К., ЕГН: **********,***,
чрез адв. В.Д. ***, със съдебен адрес ***, срещу Решение
№ 260010/19.08.2020 г. на РС – Русе, с което е бил отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на необходими разноски за СМР
през 2018 г. на покрива на сграда, находяща се в гр.
Р.,*** против А.Л.Е., ЕГН: **********, и Л.Д.Е., ЕГН: **********,***, за сумата
над 2 186,24 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.
Жалбоподателят излага доводи, че
по делото е установена по категоричен начин необходимостта от извършването на
незабавен неотложен ремонт на покрива на сградата. На ответниците им е било
известно за проблема. Въззивниците не са ограничавали
по никакъв начин достъпа до покрива. Предвид обстоятелството, че са видели
работници, които в продължение на няколко дни са хвърляли керемиди и дъски от
покрива, прави невъзможно един съсобственик да не е узнал за извършвания
ремонт, поради което същият е извършен със знанието и с мълчаливото съгласие на
ответниците. Според заключението на техническата експертиза по делото е
установено, че действително има извършени СМР и тяхната пазарна стойност, както
и че имало следи от теч, което предполагано извършването на необходим ремонт.
Моли за отмяната на атакуваното решение и за постановяване на друго, с което
исковата претенция на въззивниците да бъде уважена
изцяло. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страни А.Л.Е., ЕГН: **********,
и Л.Д.Е., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Ц. ***, в законоустановения двуседмичен срок са подали писмен
отговор, в който молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – потвърдено. От назначената съдебнотехническа
експертиза по никакъв начин не се е доказало, че ремонтът, направен на
покривната конструкция на сградата, в която живеят страните по делото, е
неотложен. Вещото лице е установило места с частични течове, за които не се е
налагало ремонт с такива разходи. Липсвали каквито и да са финансови документи,
сочещи направено плащане на суми от ищците към извършилите ремонта лица.
Липсвали и документи, отчитащи работата по ремонта на покрива. Не оспорват, че
ремонтът е направен без тяхно съгласие, но те не считат, че този ремонт е
неотложен и е бил необходим в този обем. Моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна и за присъждането на направените разноски за
адвокатски хонорар.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно, но недопустимо в частта, с която искът е
отхвърлен за размера от 6 000 до 12 000 лв., тъй като предявеният
иск, както е и отразено в доклада на първоинстанционния съд, е за сумата от
6 000 лв. Отхвърляйки иска до размера на 12 000 лв. районният съд се
е произнесъл свръх петитум с отхвърлителен
диспозитив за сума, която не е претендирана, поради
което решението подлежи на обезсилване в отхвърлителната
му част за размера от 6 000 до 12 000 лв. Решението е допустимо в
останалата му обжалвана част.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено,
че въззивниците и въззиваемите
живеят в една и съща сграда, находяща се в гр. Р., ****,
като първите притежават в собственост втория етаж от нея, а вторите – първия
етаж. Не е спорно и обстоятелството, че Л.А.К. е възложил на лицето Д. И. И. да
извърши цялостен ремонт на покрива на процесната сграда. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства еднопосочно се установява, че през месец
октомври 2018 г. е бил извършен ремонт на покрива, който е траел няколко дни. Въззиваемите
и ответници в първоинстанционното производство не
оспорват факта, че не са се противопоставили на извършването на ремонта. И
двете страни не оспорват обстоятелството, че за ремонта не е вземано решение на
общо събрание на съсобствениците в сградата. Спорно между страните е единствено
размерът, който ответниците дължат на ищците за извършения от последните
ремонт, като относно неоснователността на иска въззиваемите
са въвели твърдения, че ремонтът не е бил неотложен и необходим, поради което
цялостен ремонт на покрива не е трябвало да бъде извършван. Назначената по
делото съдебнотехническа експертиза е дала
заключение, че стойността на извършения ремонт е в размер на 8 744,97 лв.
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира обжалваното решение за НЕПРАВИЛНО, а подадената въззивна жалба – за частично основателна, по
следните съображения:
От доказателствата по делото
следва изводът, че сградата, находяща се в гр. Р***,
е в режим на етажна собственост, тъй като първият етаж е собственост на
ответниците, а вторият – на ищците. Налице е сграда, в която двата етажа
принадлежат на различни собственици, поради което, на основание чл. 38 ЗС,
между същите възниква съсобственост по отношение на общите части като вътрешни
стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи
стени и т.н., в това число и покрива. Изводите на районния съд за неприложимост
на ЗУЕС са принципно правилни, но приложението касае само въпроса относно
управлението или вземането на решения за използване на общите части, като тези
въпроси включват и извършването на подобрения или необходими разноски. При
наличието на взето решение, независимо дали на основание чл. 32 или 41 ЗС,
разноските, били те необходими или полезни, се поемат съгласно решеното. В
настоящия случай не е спорно между страните, че липсва решение за извършването
на ремонта. При тези обстоятелства обаче, съгласно константната практика на ВС
и ВКС, изразена както в ТР № 85/1968 г. по гр.д. № 149/68 г. ОСГК на ВС и Решение
№ 160 от 5.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., I г. о. и Решение № 238 от
19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г., IV г. о. на ВКС, съсобственикът, който
е извършил подобрения и разноски спрямо обща вещ, каквато се явява и покривът
като обща част в сградата, има право да получи сумата, която е вложил в
извършването на тези разходи, съобразно правилата на воденето на чужда работа
без пълномощие или на неоснователното обогатяване. Съдът не е обвързан от
посочената от ищеца квалификация на предявения иск. Затова въведените в
исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в
чуждия имот, в настоящия случай конкретно, че е бил извършен необходим или
неотложен ремонт, които твърдения отразяват и становището на ищеца за правната
квалификация на претенцията, не ограничават съда да даде защита според
действително осъщественото правно основание.
Съгласно Решение № 160 от
5.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., I г. о. на ВКС отношенията между етажните
собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на
общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според което всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски,
за извършване на които е взето решение от общото събрание. Решението на общото
събрание определя базата, на която следва да се определи размерът на
припадащата се част от възникналото парично задължение за полезни разноски. Ако
някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на
общото събрание и без съгласието на
останалите етажни собственици, но с тяхното знание и непротивопоставяне,
може да претендира, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от
направените полезни разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е
предприета уместно, а ако общите части са подобрени против волята на останалите
етажни собственици, последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД. По делото
не е спорно между страните, че ответниците не са се противопоставили на
извършването на ремонта. Той е протекъл няколко дни, като ответниците са узнали
за него в момента, когато е започнал, тъй като живеят на същия адрес, а в
показанията си св. Л. А. Е. заявява, че извършването му е било „грандиозно
видимо“. От това следва изводът, че въззивниците ищци
трябва да бъдат обезщетени по правилата на гестията,
визирани в чл. 61 ЗЗД. Доказано е по настоящото дело, че е била налице
извършена работа, същата е предприета както в свой, така и в чужд интерес,
защото касае ремонт на обща част на сграда, в режим на етажна собственост. В
съдебно заседание на районния съд вещото лице, изготвило съдебната техническа
експертиза по делото е заявило, че ремонтът е извършен качествено и не би
трябвало да тече от покрива, следователно следва да се приеме, че е налице и
последният елемент от фактическия състав на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, а именно
работата да е предприета уместно. За пълнота следва да се отбележи, че не е
необходимо за извършване на ремонта изпълнителят да е строител, занимаващ се с
ремонт на покриви, за да се приеме договорът за изработка за валидно сключен
или че само така работата ще се счита за предприета уместно, защото последното
се установява с оглед обективно извършената работа, а не с оглед качеството на
изпълнителя Поради тези съображения предявеният иск за извършения ремонт е
всъщност с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД и е напълно доказан по основание.
По отношение определянето на
размера, до който следва искът да бъде уважен, настоящият въззивен
съд намира, че по делото липсват типичните доказателства, с които се
удостоверяват направени разходи като фактури, касови бонове и т.н. Сам по себе
си сключеният договор за строително-ремонти работи между Л.А.К., като възложител,
и Д. И. И., като изпълнител, не може да служи като доказателство за това, че
ремонтът е бил извършен за сумата от 12 000 лв., защото същият не доказва,
че тази сума действително е била платена, освен евентуално за първите
2 000 лв., които по силата на договора са били дадени предварително.
Липсват и свидетелски показания в тази насока, които подробно да опишат вида и
количеството работа, извършена при ремонта, за да може да се определи с
по-голяма точност направените от ищците разходи. Липсата на документи и други
писмени доказателства относно стойността на ремонта, каквито възражения са
направили въззиваемите, от своя страна обаче не
означава, че разходите не могат да бъдат доказани и с други доказателства. Назначената
по делото съдебна техническа експертиза е установила, че е налице извършен
ремонт на процесния покрив, и го е оценила за сумата от 8 744,97 лв.. Няма
съмнение относно правилността на заключението на вещото лице и предвид
неоспорването на експертизата от страните съдът приема, че разходите за ремонта
възлизат на посочената от експерта сума. Тъй като страните притежават по 1/2 ид.ч. от общите части, то въззиваемите
следва да понесат тяхната припадаща се част от ремонта, която е в общ размер на
4 372,49 лв. Районният съд вече е уважил иска за 2 186,24 лв., поради
което, след отмяната на първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и сумата от
2 186,25 лв.
С оглед изхода на спора пред
въззивния съд ответниците дължат на ищците разноски в размер на 830,77 лв. за
първоинстанционното производство. Въззиваемите са направили във въззивното производство възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника в размер на 600 лв., което настоящата инстанция
намира за основателно, предвид липсата на процесуални усложнения във второинстанционното производство и решаването на делото
само в едно заседание. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за МРАВ на ВАдвС за осигурената адвокатска защита следва да се дължи
възнаграждение в размер на 500 лв. Така общият размер на разноските на
въззивника за втора инстанция възлизат на 696,28 лв., но предвид частичната
основателност на въззивната жалба на него му се дължат 399,14 лв. Ответниците имат право на разноски за първата инстанция в
размер на 162,75 лв., съобразно отхвърлената част от иска, и на 149,36 лв. за
втората инстанция.
Мотивиран така, Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260010/19.08.2020 г. на РС – Русе, В
ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен предявеният иск за заплащане на необходими
разноски за СМР, извършени през 2018 г. на покрива на сграда, находяща се в гр. Р., , предявен от М.Л.К., ЕГН: **********,
и Л.А.К., ЕГН: **********,***, срещу А.Л.Е., ЕГН: **********, и Л.Д.Е., ЕГН: **********,***,
за сумата над 2 186,24 лв. до размера на 4 372,49 лв., както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Л.Е.,
ЕГН: **********, и Л.Д.Е., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Л.К., ЕГН: **********, и Л.А.К., ЕГН: **********, и сумата от 2 186,25 лв.
ОСЪЖДА А.Л.Е.,
ЕГН: **********, и Л.Д.Е., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Л.К., ЕГН: **********, и Л.А.К., ЕГН: **********, сумите
от 830,77 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и 399,14
лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.Л.К.,
ЕГН: **********, и Л.А.К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Л.Е., ЕГН: **********, и Л.Д.Е., ЕГН: **********, сумите
от 162,75 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и 149,36
лв. – разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260010/19.08.2020 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М.Л.К., ЕГН: **********,
и Л.А.К., ЕГН: **********, против А.Л.Е., ЕГН: **********, и Л.Д.Е., ЕГН: **********,
иск за заплащане на необходими разноски за СМР, извършени през 2018 г. за
сумата над 4 372,49 лв. до 6 000 лв.
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 260010/19.08.2020 г. на РС – Русе, В
ЧАСТТА, с която предявеният иск е бил отхвърлен за размера над 6 000
лв. до 12 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
В частта, с която искът е уважен за сумата от 2186,24
лв., РЕШЕНИЕТО е необжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)