Р Е Ш Е Н И
Е
№ 114
гр.Плевен, 14.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, V-ти състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: К.
Арабаджиева
при секретаря Ц.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1110 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл. 215
от ЗУТ.
Образувано е по жалба от К.Н.Б., Н.А.Б. и Н.Г. ***, против
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №148/29.10.2018 год. на жилищна
сграда, четвърта категория, находяща се в УПИ XIX -2847, кв.360 по плана на
гр.Плевен с идентификатор 56722.660.3 с административен адрес гр.Плевен, ул
„П.Р.Славейков“ №35.
В жалбата се сочи, че за издаденото удостоверение са били уведомени само
жалбоподателите Н. и Н. Б., К.Б. не е била уведомена за издаденото
удостоверение. Считат издаденото удостоверение за незаконосъобразно, тъй като
не са били поканени за съставяне на констативния акт за установяване годността
за приемане на строежа, нито са били поканени за оглед на процесната сграда.
Твърдят, че К.Б. не е била посочена в заявлението за издаване на удостоверение
за въвеждане на сградата в експлоатация, а Н.Б. не е подписала същото. Изразили
са опасения, че сградата може да не е изпълнена съобразно изискванията на закона.
Правят искане за отмяна на издаденото удостоверение.
В изпълнение на съдебно определение
№1634/5.12.2018 год. е депозирана от жалбоподателите уточнителна молба на л.425 и сл. от делото, в
която обосновават правния интерес на жалбоподателката К.Б. за оспорване на
удостоверението, а именно-прехвърлено от Н. и Н. Б. на К.Б. с нотариални актове №№17 и 18 от 2009 год.
право на строеж върху апартаменти №№5 и 6, лекарски кабинет, гараж №1 и
паркомясто 2 в процесната сграда, като Н. и Н. Б. са останали собственици на
дворното място, върху което е построена сградата. Сочат, че К.Б. изобщо не е
канена за съставянето на констативен акт по чл.176, ал.1 от ЗУТ-обр.15 и не е
посочена в този акт, респ. не е имала възможност да извърши оглед на притежаваните от нея обекти и да упражни
правото си на възражение относно вида и степента на тяхната завършеност. Тя не
е посочена и сред заявителите за въвеждане на сградата в експлоатация. Сочат конкретно кои от строителните работи не са
извършени, респ. довършени. С оглед на тези констатирани недовършени строителни
работи считат, че сградата не е следвало да бъде въвеждана в експлоатация на
основание чл.178, ал.3, т.1 от ЗУТ, тъй като не е изпълнена в съответствие с
одобрения инвестиционен проект, не са спазени и изискванията на чл.169, ал.1,
т.3 и т.4 от ЗУТ-за хигиена, здраве и безопасност при експлоатация.
Депозирано е от жалбоподателите и следващо
становище с вх.№72/7.01.2019 год. на л.494 и сл. от делото, в което
жалбоподателите са заявили, че имат правен интерес да оспорят удостоверението
за въвеждане в експлоатация, тъй като процесната сграда не е следвало да бъде
въвеждана в експлоатация, тъй като не е изпълнена в съответствие с одобрения
инвестиционен проект и поради неспазване
на чл.169, ал.1, т.3 и т.4 от ЗУТ-за хигиена, здраве и безопасност при
експлоатация. На това основание считат, че административният акт не е
благоприятстващ за жалбоподателите. Развиват подробни доводи, че не е спазена процедурата по заявяване
и въвеждане в експлоатация на процесната сграда.
В съдебно заседание жалбоподателите Н.Б. и
и Н.Б. не се явяват, явява се жалбоподателката К.Б., и тримата се представляват
от адв.Г. с надлежно пълномощно на л.525
от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по съществото
на спора развива подробни съображения за незаконосъобразност на издаденото
удостоверение, представя подробни писмени бележки на л.1263-1266 от делото, по
същество моли за отмяна на удостоверението, претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът-Главен архитект на община Плевен
в писмено становище на л.39-42 от делото твърди, че жалбата е недопустима, тъй
като липсва правен интерес у жалбоподателите от подаване на жалбата. Издаденото
удостоверение има декларативен характер, ползва само молителя и не засяга правата на трети лица. Сочи, че разрешението
за ползване на строеж е последният документ от строителните книжа, необходими
за изграждането и въвеждането в експлоатация на
на обекта, с него се установява техническата годност на строежа, то
поражда права само за молителя и го легитимира да упражнява правото си на
ползване, то не засяга права и не възлага задължения. Издаденото удостоверение
ползва и самите жалбоподатели като лица, ползващи самостоятелни обекти в
сградата и се явява благоприятстващ административен акт. На тези основания моли
за прекратяване на съдебното производство. Алтернативно счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че жалбоподателите са присъствали и са подписали
констативен акт обр.15 от 15.06.2018 год., а с нотариална покана рег.№9131/10.10.2018 год.жалбоподателите са
поканени да подпишат заявлението, като видно от приложен констативен протокол
по чл.593 от ГПК от 15.10.2018 год. последните не са се явили на посочената
дата и час да подпишат заявлението. Сочи, че съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ,
строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за
строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението
се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка
на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в
експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на
място. Позовава се на разпоредбата на чл.176, ал.1 от ЗУТ, съгласно който след
завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето,
упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват,
че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1
и 3 и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и
протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и
съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на
възложителя. От приложения по преписката акт обр.15 от 15.06.2018 год. се
установява според ответника, че строежът е изпълнен по одобрените инвестиционни
проекти, извършени са съответните замервания и изпитвания, а наличната
строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство. Моли да се отхвърли жалбата.
Депозиран е и писмен отговор по жалбата с
вх.№5206/28.12.2019 год. от ответника, в който се излагат подробни , аналогични
на заявените в горното цитирано писмено становище, аргументи. Претендира се
недопустимост, алтернативно-неоснователност на подадената жалба.
В съдебно заседание ответникът се явява
лично и се представлява от юрисконсулт Д.С. с надлежно пълномощно на л.527 от
делото, който оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна и
недоказана. Представя подробни писмени
бележки с вх.№334/21.01.2020 год., в които излага подробни писмени съображения
за недопустимост на подадената жалба, алтернативно-за нейната неоснователност.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски за адвокатско
възнаграждение.
Депозиран е писмен отговор и от
заинтересованите страни Ц.И.Т., К.В.К., В.С. –К., А.Н.Н.,
Х.В.Н., М.Д.Х., М.И.И., Т.Б.Д., чрез пълномощника им
адв. Д.Д. - АК- Плевен . Същите изразяват становище, че
жалбата е процесуално недопустима и алтернативно неоснователна .Твърдят, че
липсва правен интерес у жалбоподателите за атакуване на индивидуалния
административен акт. Считат, че в
производството по издаване на удостоверение за ползване на строеж по
смисъла на чл.177 ал.1 ЗУТ страни са само молителят и съответният
административен орган. Издаденото
удостоверение има декларативен характер, ползва само молителя и не засяга
правата на трети лица. Административното производство по издаване на акт от
този характер се развива само между молителя (или упълномощено от него лице) и
административният орган, а издаденият акт се връчва само на молителите,
съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация
строежите в Р. България. Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
(разрешението за ползване на строеж) е последният документ от строителните
книжа, необходими за изграждането и въвеждане в експлоатация на обекта. С него се установява техническата годност на
строежа, то поражда права само за молителят и го легитимира да упражнява
правото си на ползване, но не засяга правата на трети лица. Техните права и
интереси са защитени чрез възможността им да обжалват предходни административни
актове за конкретния строеж - ПУП, инвестиционен проект и/или разрешението за
строеж. В производството за обжалване на Разрешението за ползване не се
извършва контрол за законосъобразност на строителните книжа, свързани със
законността на строителството, които са влезли в сила преди издаването му. Тези
актове според закона подлежат на самостоятелно обжалване и по този начин е
гарантирано законосъобразно развитие на административните отношения, възникващи
при устройване на територията. Сочат, че жалбоподателите не са обжалвали констативен акт обр. 15 от 15.06.2018 г. ,
съставен за строежа и същият е влязъл в законна сила. Считат, че удостоверението
за въвеждане в експлоатация на строеж, само по себе си не ограничава права,
нито създава задължения за трети лица. Ако фактическото ползване на обекта
засяга граждански права, защитата им е по исков ред. Считат, че издаденото
удостоверение ползва и самите жалбоподатели, като лица, притежаващи самостоятелни
обекти в сградата, за която е издадено Удостоверението за въвеждане в
експлоатация. Благоприятстващ административен акт не може да се обжалва от
поискалия го или от носителите на вещни права върху строежа. Възложителят на
строежа има правен интерес да обжалва отказ за издаване на удостоверението, тъй
като той представлява документ от значение за признаване на права, с който се
установява законността на ползването на строежа съобразно неговото
предназначение, но не и самото удостоверение, което е с позитивен ефект.
Позовават се на разпоредбата на чл.177 ал.З ЗУТ, според която органът, издал
строителното разрешение, регистрира въвеждането на сградата в експлоатация и
издава удостоверение за ползване, което представлява административен акт. С
издадения акт се удостоверява изпълнението на строежа съобразно издадените
преди това строителни книжа, както и приключване на приемните изпитвания,
когато са необходими. Регистрацията на тези факти се извършва от възложителя на строежа пред съответния орган, който е общинската
администрация- за строежите от четвърта и пета категория, определени в чл.137
ал.1 ЗУТ. Видно от приложения по преписката констативен акт обр. 15 от
15.06.2018 г. съставен за строежа, първите двама жалбоподатели са присъствали при
съставянето му. Не са направили каквито и да било забележки, с които да посочат
някакви отклонения от одобрения архитектурен проект при извършването на
строежа. Всички уговорки със строителя
относно степен на завършеност на обектите , с които са обезщетени
считат, че не касаят годността на строежа, още повече, че с приложеното към
допълнителната молба споразумение от 16.03.2018 г. между жалбоподателите и
строителя са предвидени действия на последния след издаване на Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа, и нямат никакво отношение към съставения
констативен акт обр. 15 от 15.06.2018 г. На това основание считат, че
жалбоподателите не разполагат с правен интерес
да обжалват Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж (разрешението
за ползване), тъй като издаване на същото от главния архитект на Община Плевен
има благоприятстващ ефект и за жалбоподателите по изложените по- горе
възражения.
Алтернативно заинтересованите страни считат
подадената жалба за неоснователна. Считат, че не е налице допуснато процесуално нарушение от
категорията на съществените, свързано с подписването на констативен акт обр. 15
от 15.06.2018 г. и по повод подаване заявлението за регистрация на процесния
строеж. Видно от така цитирания
констативен акт обр. 15 от 15.06.2018 г. жалбоподателите са присъствали и са
подписали същият без възражения, в присъствието на още двадесет и шест лица. Никой
от предвидени в ЗУТ и Наредба 3 от
2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, протоколи
и актове не са обжалвани, което сочи съответствие на строежа с
инвестиционния проект, с подробния устройствен план и техническите изисквания
към строежите. Считат за необосновано твърдението, че жалбоподателите не са
били поканени да подпишат заявлението до Община Плевен. Позовават се на
разпоредбата на чл. 177. ал.1 от ЗУТ и правят извод, че
административният орган (в настоящия случай гл. архитект на
Община -Плевен) не е длъжен да кани жалбоподателите за подпишат заявлението по
чл. 177, ал.1 от ЗУТ. Инициативата за това е на заинтересованите лица и именно
те са подали предвиденото в ЗУТ заявление. В преписката се съдържа Нотариална
покана per. № 9131, т.2 акт. 188 отг., от която е видно, че строителят,
извършил строежа, е поканил същите в кантората на нот. С. И. за да подпишат
заявлението. В преписката е приложен и констативен протокол по реда на чл. 593
от ГПК , акт №194 от 15.10.2018 г. съставен от нот. С. И., от който е видно, че
жалбоподателите не са се явили на посочената дата и час, за да подпишат заявлението.
Считат, че административният орган е издал атакувания акт в съответствие с
материалноправните разпоредби. От анализа на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ правят извод, че установяването съответствието на строежа с издадените по
време на строителството книжа е документално, чрез съставени по нарочен ред и в
утвърдена по образец документация по отношение на одобрените проекти, а
касателно действителното фактическо положение - от екзекутивната документация,
като липсва задължение административният орган да извърши непосредствена
проверка на място. Именно това е направил и главния архитект на Община -
Плевен, видно от приложените в административната преписка документи, които се
съставени по надлежния ред и не са обжалвани. Позовават се на разпоредбата на чл.
176, ал. 1 от ЗУТ, според която след завършване на строежа възложителят,
проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят
констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 и условията на сключения
договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични
изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на
строежа от строителя на възложителя. Това е именно акта по чл. 7, ал. 3, т. 15
от Наредба 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството - акт
обр. 15. От приложения по преписката
акт обр. 15 от 15.06.2018г. се установява, че строежът е изпълнен по одобрените
инвестиционни проекти, извършени са съответните замервания и изпитвания, а
наличната строителна
документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. В административната преписка се съдържа и Окончателен
доклад , съставен по реда на чл. 168, ал.2 и ал.6 от ЗУТ , който е съставен от
съответните лица, предвидени в ЗУТ, на
базата на който е издаден и техническия паспорт на строежа. В окончателния
доклад се излага становище , че строителният надзор счита, че строежът може да
бъде ползван по предназначение и предлага на главния архитект на Община -Плевен
да бъде издадено предвиденото в ЗУТ Удостоверение за въвеждане в експлоатация. От така цитираните официални документи, съставени по предвидения в ЗУТ и Наредба 3 от
2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството ред, според заинтересованите
страни се установява, че сградата отговаря на съответните императивни норми и
може да бъде въведана в екплоатация, което е направил и главният архитект с издадената Удостоверение по реда на
ЗУТ.
В съдебно заседание заинтересованите страни
Ц.И.Т., К.В.К., В.С. –К., А.Н.Н., Х.В.Н., М.Д.Х., М.И.И., Т.Б.Д. се представляват от адв.
Д.Д. - АК- Плевен с надлежно пълномощно на л.486 от делото, който оспорва
жалбата, по същество моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана.
Представя подробни писмени бележки с вх.№417/24.01.2020 год., в които развива
подробни съображения за недопустимост, алтернативно-неоснователност на
подадената жалба. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
жалбоподателите.
Заинтересованата страна „Арент консулт“
ЕООД-Плевен в съдебно заседание се представлява от адв.П.П. с надлежно
пълномощно на л.526 от делото, който оспорва подадената жалба като
неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от
жалбоподателите.
Заинтересованите страни Р.Г.В., Т.А.Б., С.Г.И.,
И.М.Т. и Н.К.К. в съдебното заседание по съществото на спора не се явяват и не
се представляват и не вземат становище по жалбата.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
На 13.09.2006год.
гл.архитект на Община Плевен е издал виза за проектиране на жилищна сграда в
УПИ XIX-2847, кв.360 по плана на гр. Плевен. На 08.02.2007год. е одобрен идеен
проект за жилищна сграда в УПИ XIX- 2847, кв.360 по плана на гр. Плевен. С
предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство от 6.02.2009год., Н. Б. и Н.Б. се задължават да
учредят в полза на „Карато-С“ ЕООД право
на строеж за построяване на монолитна жилищна сграда, съгласно визата за
проектиране и одобрен от учредителя архитектурен проект, като приемателят на правото на строеж се задължава да предаде
на Учредителя до 30 дни след издаването на разрешение за ползване на сградата
избраните индивидуализирани обекти в напълно завършен вид, годен за обитаване
до ключ, съгласно БДС и приложение №1, неразделна част от договора. Степента на
завършеност на обектите, които получават учредителите е описана в Приложение №1 към сключения предварителен
договор-л.20 от делото. На 17.04.2009 год. е съгласуван и одобрен от Главния
архитект на Община Плевен технически (работен) инвестиционен проект по части:,
архитектура, конструкции, ВП, електро, асансьорна уредба, ВиК, ОВК и ПБЗ,
съгласно който сградата съдържа два едностайни, седем двустайни, четири
тристайни апартамента и два гаража. За тринадесетте апартамента са осигурени
складови помещения в сутерена, където освен тях се намират два броя офиси и
един склад.
С нотариален акт
№200, том II, рег.№2037, дело 254 от 1.06.2009 год. жалбоподателите
Н.А.Б. и Н.Г.Б. като собственици на УПИ
, находящ се в гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков“ №35 с площ 315 кв.м., съставляващ
УПИ XIX-2847 в кв.360 по плана на града, идентификатор по КС
56722.660.266 учредили на ЕООД „Карато-С“, представлявано от В. Н.Т., правото да построи в
гореописания урегулиран поземлен имот
със свои средства и за своя сметка жилищна сграда съобразно съгласуван от
главния архитект инвестиционен проект, от която сграда приемателят на правото
на строеж ще придобие офиси №№1, 2 и 3, склад на сутеренен етаж, апартаменти
№№1, 2, 3, 4, 7, 8, 9,10, 11, 12, 13 с прилежащите им мази, гараж 2 и
паркомясто 1. Срещу така учреденото възмездно право на строеж ЕООД „Карато-С“
се е задължило да предаде в собственост на учредителите на правото на строеж в
напълно завършен вид, съгласно изискванията на БДС и съгласно сключените между
страните договори за строителство, следните обекти, които стават изключителна
собственост на собствениците на поземления имот: лекарски кабинет на нИ.партер,
апартамент №5 с прилежащата му маза №1, апартамент №6 с прилежащата му маза №3,
гараж №1 и паркомясто №2.
На 5.06.2009 г. е
издадено Разрешение за строеж №314, с
което се разрешава на „Карато-С“ ЕООД, да извърши строителство на обект:
„Жилищна сграда, IV категория в УПИ XIX-2847, кв.360 по плана на гр. Плевен, с
адм. адрес гр. Плевен, ул.П.Р. Славейков №35, въз основа на виза за проектиране
от 13.09.2006 год. и съгласуван и одобрен от гл. архитект на община Плевен на
17.04.2009 год. технически ( работен) инвестиционен проект. Строителството
започва на 10.07.2009 г. с Протокол обр.2 за откриване на строителната площадка
и даване на строителна линия и нИ.на строежа.
С нотариален акт
№17/22.12.2009 год. Н.Б. и Н.Б. продали на К.Б. правото на строеж в
новоизграждащата се жилищна сграда на
апартамент №6 с прилежащата му маза №3, лекарски кабинет на нИ.партер и гараж
№1.
С нотариален акт №
18/22.12.2009 год. Н.Б. и Н.Б. прехвърлили на К.Б. срещу задължение за издръжка
и гледане апартамент №5 с прилежащата му маза №1 и паркомясто №2.
На л.127-156 от
делото са приложени нотариалните актове за покупко-продажба на самостоятелни
обекти в сградата от ЕООД „Карато-С“ на заинтересованите в настоящото
производство страни, като последните са станали станали собственици на
самостоятелни обекти в сградата.
На 16.03.2018 год.
между Н.Б. и Н.Б. от една страна и „Карато-С“ ЕООД, се сключва споразумение във
връзка с предварителен договор от 6.02.2009год., с което страните се
споразумяват по т.1„Карато-С“ ЕООД гр. Плевен да извърши необходимите действия
за снабдяване на новопостроената сграда на ул. П.Р. Славейков №35 с
удостоверение за въвеждане в експлоатация, по т.2 в 60 дневен срок от
снабдяване на сградата с удостоверение за въвеждане в експлоатация да извърши довършителни работи,
съгласно приложение №2 към споразумението и отразените такива в заповедната
книга на обекта, предписани от автора на проекта арх. И.П..
По време на
строителството е извършена промяна по реда на чл. 154 от ЗУТ, с вписана
забележка в Заповедната книга №16/28.04.2016год., която е отразена и в
изготвената екзекутивната документация на строежа по чл. 175, ал. 1 и 2 от ЗУТ.
За строежа са
съставени всички документи- актове и протоколи по време на строителството,
изискуеми по Наредба №3/31.07.2003год.
На 15.06.2018год. е
съставен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа (л.25 и
сл. от делото), съгласно който строежът е изпълнен съгласно одобрените
инвестиционни проекти с добро качество, неизвършени и недовършени работи няма,
строежът е извършен съобразно изискванията на строежите по чл. 169, ал. 1 и 3
от ЗУТ, условията на договора за строителство и анексите към него и неизвършени
и недовършени работи няма. Констативният акт е подписан от всички възложители,
в т.ч. Н.Б. и Н.Б., от представители на ЕООД „Карато С“. Констативният акт не е
подписан от жалбоподателката К.Б..
Изготвен е
окончателен доклад от „Експрес инженеритг“ ЕООД-дружеството, осъществяващо строителен
надзор (по силата на договор от
9.07.2009 год. на л.159-160), от 18.06.2018 год. до възложителя по реда на чл.
168 ал.2 и ал.6 от ЗУТ, съгласно който строеж: Жилищна сграда, амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ ( лекарски кабинет), офиси и
гаражи в УПИ XIX-2847, кв.360 по плана на гр. Плевен, ул. П.Р. Славейков №35,
идеен идентификатор 56722.660.266.3, съгласно приложените документи е изпълнен
законосъобразно.
Изготвен е и
технически паспорт за строежа с per. №103/18.07.2018год., съгласно който строежът
е изпълнен законосъобразно.
На 22.08.2018 год. до
главния архитект на община Плевен е подадено Заявление за регистриране и
въвеждане на строежи в експлоатация вх.№ТСУ-94Ц-832, подписано за
жалбоподателите само от Н.Б., както и от останалите заинтересовани
страни-л.62-64. Подадено е и заявление за регистриране и въвеждане на строежи в
експлоатация вх.№ТСУ-94Ц-832/29.10.2018 год. от К.В.К., упълномощен от
останалите собственици-заинтересовани страни в настоящото производство,
съобразно приложените на л.54 от делото пълномощно, на л.81-82 протокол от
проведено общо събрание на ЕС и списък на страните, присъствали на общото
събрание. На 27.08.2018 год. Н.Б. *** жалба, в която е посочила, че съгласно
раздел втори, т.9 от предварителния договор за учредяване право на строеж,
учредителят се е задължил да се яви в срок 5 дни за упражняване на правата си по
т.4 и т.8 след писмено уведомление от страна на приемателя по начин, гарантиращ
получаване на уведомлението на посочените в договора адреси или актуализирани
такива. Твърди в жалбата, че на 18.08.2018 год. Н.Б. е бил поканен на среща при
арх.И.П. за подписване на заявление до община Плевен за приемане и въвеждане в
експлоатация на строежа. Твърди в жалбата, че на тази среща Н.Б. е отказал да
подпише акт обр.15, но по-късно им бил показан акт-обр.15, подписан и от двамата собственици.
Твърди в жалбата, че е подала по този повод жалба до прокуратурата. От страна
на главния архитект на община Плевен е изпратено до Н.Б. и Н.Б. писмо №
ТСУ-94Ц-832-1/28.08.2018 год., в което е уведомил жалбоподателите, че
заявлението с вх.№ТСУ-94Ц-832-1/22.08.2018 год. за издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа е подписано само от Н.Б., а е необходимо да
бъде подписано и от Н.Б., по аргумент от разпоредбата на чл.19а от Наредба №2
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България. Уведомени са, че
регистрирането и въвеждане в експлоатация на жилищната сграда с идентификатор
56722.660.266.3 ще бъде изпълнена след
подписване на заявлението от всички заявители. Писмото е изпратено до Н.Б. и Н.Б.
и е получено от тях на 31.08.2018 год., видно от обратна разписка на л.79 от
делото. Посочва се в едно от депозираните писмени становища на община Плевен,
че с нотариална покана рег.№9131/10.10.2018 год. жалбоподателите са
поканени да подпишат заявлението за въвеждане в експлоатация на жилищната
сграда, като е съставен констативен протокол по чл.593 от ГПК от 15.10.2018
год., удостоверяващ, че последните не са се явили на посочената дата и час да
подпишат заявлението. Такива нотариална покана и констативен протокол обаче, не
са представени по делото с административната преписка. Същевременно, на л.90 от
делото е приложено заявление вх.№ТСУ-26-719-2/18.07.2018 год. до главния
архитект на община Плевен от „Карато-С“ ЕООД-дружеството, в полза на което е
учредено правото на строеж от жалбоподателите, за регистриране и въвеждане в
експлоатация , издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
процесната жилищна сграда. Видто от заявление с вх.№ТСУ-26-719-2/24.07.2018
год. на л.89, „Карато-С“ ЕООД е заявило, че желае да се откаже от заявление
вх.№ТСУ-26-719-2/18.07.2018 год., а това е заявлението за регистриране и
въвеждане в експлоатация на жилищната страда.
Издадено е и
оспореното в настоящото производство Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№148/29.10.2018 год. на жилищна сграда, четвърта категория, находяща се в УПИ
XIX -2847, кв.360 по плана на гр.Плевен с идентификатор 56722.660.3 с
административен адрес гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков“ №35. Същото е приложено на
л.56-59 от делото.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
На първо място, съдът
намира направените възражения за
недопустимост на подадената до съда
жалба против издаденото Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 148/29.10.2018 год.., което според ответника и
заинтересованите страни се явява позитивен за жалбоподателя административен
акт, за неоснователни, поради следните съображения: Действително
удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж е положителен акт, с
който не се засягат права и не се създават задължения за оспорващия.
Удостоверението по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ обаче е крайният акт, с който се
приключва процеса на строителството, като издаването му се предхожда от
производство по установяване техническата годност за ползване на обекта и
изпълнението му, съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, и 2 от ЗУТ и
условията на сключения договор (арг. от чл. 175 и 176 от ЗУТ). С
жалбата са наведени доводи, че строежът не е изпълнен в съответствие с
одобрените строителни книжа, както и се твърди, че констативен акт обр. 15 не е
подписан от един от жалбоподателите - К.Б. - възложител и настоящ жалбоподател,
като се твърди още, че същият този
констативен акт е представен за подпис на другите двама жалбоподатели наред с други
документи-споразумение, без да им се посочи какво им е представено за подпис и
без да са поканени и присъствали на за оглед на процесната сграда. Констативният акт обр. 15. установява
годността на строежа и е предпоставка за въвеждане на същия в експлоатация, но
не е от категорията актове по чл. 21, ал. 1–3 от АПК, който да подлежи на
самостоятелно оспорване. От друга страна, Удостоверение за въвеждане в
експлоатация е краен акт, който се издава по искане на възложителите, при
наличие на завършен строеж, който съответства на издадените строителни книжа и
екзекутивна документация, ако има такава. Само при наличие на такова
съответствие актът се явява позитивен за възложителите и спрямо тях липсва
правен интерес от оспорването му, вкл. и за нищожност. Когато обаче се твърди,
че липсва такова съответствие и въпреки това удостоверението е издадено, за
възложителите е налице правен интерес от оспорването му. В случая, доколкото се
оспорват констатациите в акт обр. 15 от 15.06.2018 год.., предпоставяш издаване
на удостоверението по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав намира, че жалбите
са допустими като подадени против акт, който засяга по неблагоприятен начин
правата на жалбоподателите и в този смисъл подлежи на разглеждане по същество.
Самото удостоверение
за въвеждане в експлоатация представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ (по арг. от чл. 217, ал. 1, т. 7 ЗУТ) от
възложителя/възложителите на строежа.
Жалбата е подадена от
лица, имащи качеството на възложители на строежа по смисъла на чл.161 от ЗУТ-Н.Б.
и Н.Б. са собственици на урегулирания поземлен имот, в който е построена
процесната сграда и учредители на правото на строеж, К.Б. е собственик на
самостоятелни обекти в процесната сграда.
Удостоверението е
връчено на жалбоподателите Н.Б. и Н.Б. по пощата с писмо, на 1.11.2018 год.,
видно от известие за доставяне на л.50 от делото. Няма данни удостоверението да
е връчвано на жалбоподателката К.Б.. Жалбата против оспореното удостоверение е
подадена също по пощата с писмо , което, видно от системен бон на л.430 от
делото, е изпратено на 14.11.2018 год. и е получено в община Плевен на
15.11.2018 год., видно от известие за
доставяне на л.429 от делото. Следователно, жалбата е подадена в установения от
чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване.
При горните
съображения съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане.
По същество жалбата е
основателна.
Удостоверението е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл.177, ал.3 от ЗУТ - Главния
архитект на община Плевен, който е издал и Разрешението за строеж на процесната
сграда №314/5.06.2009 год., в предвидената писмена форма, съдържа всички
изискуеми от закона реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за
издаването си.
Според настоящия
състав на съда оспореното удостоверение е издадено при съществено нарушение на
административно-производствените правила, разписани в ЗУТ и в подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
На първо място
съществено е нарушена процедурата във връзка със заявяване на удостоверението,
което е издадено.
Съгласно разпоредбата
на чл.177 от ЗУТ, след завършването на
строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими,
възложителят подава заявление пред органа, издал разрешението за строеж, в
случая това е главният архитект на община Плевен, за въвеждането на обекта в
експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с
експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни
характеристики и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на
въвеждане в експлоатация. За строежите по чл.
32, ал. 1, т. 1, букви "б" и "ж" от Закона за кадастъра и
имотния регистър, които създават зони на ограничения, възложителят
представя удостоверение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че са
нанесени в специализираните карти и регистри по чл. 32
от Закона за кадастъра и имотния регистър. В случаите по чл.
151, ал. 1, т. 10 след монтирането на инсталациите регистрирането им се
извършва пред органите за технически надзор. Строежите от четвърта и пета
категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в
експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред,
определени в наредбата по ал. 2, в случая това е Наредба №2/31.07.2003 год. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението след
проверка на комплектоваността на документите и регистриране въвеждането на
строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и
проверка на място. От своя страна разпоредбата на чл.19а, ал.1 от Наредба № 2
от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти в редакцията към датата на подаване на заявлението
за издаване на УВЕ (ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) предвижда,
че искане за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация се прави от възложителя или от упълномощено от него лице до
органа, издал разрешението за строеж. Към искането съобразно разпоредбата на
чл.19а, ал.3 от Наредбата, се представят следните документи: 1. писмено искане
от възложителя или от упълномощено от него лице; 2. документ за собственост или
документ за учредено право на строеж в чужд имот, или документ за право да се
строи в чужд имот по силата на специален закон; 3. окончателен доклад на
лицето, упражняващо строителен надзор; 4. разрешение за строеж (акт за
узаконяване) – прилага се служебно; 5. протокол за определяне на строителна
линия и нИ.с резултатите от проверки на достигнатите контролирани нива; 6. акт
образец № 14 за приемане на конструкцията, когато се изисква; 7. констативен
акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа,
образец № 15 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството; 8. документ от Агенцията по геодезия, картография и
кадастър за изпълнение на изискванията по чл. 175, ал. 5 ЗУТ и по чл. 54а, ал.
2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за предадена екзекутивна
документация, ако такава е необходима; 9. договори с експлоатационните
дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, когато
такива са необходими; 10. технически
паспорт, а когато строежът е новоизградена сграда – и сертификат за енергийни
характеристики на нова сграда, издаден по реда на наредбата по чл. 48 от Закона
за енергийната ефективност; 11. актове по специални закони, които са необходимо
условие за издаване на разрешение за строеж и/или за въвеждане в експлоатация.
От граматическото
тълкуване на горните разпоредби за съда се налага извод, че заявлението за
въвеждане на обекта в експлоатация по чл.177, ал.1 от ЗУТ и чл.19а от
Наредбата, задължително се подписва от възложителя, когато възложител е повече
от едно лице, заявлението се подписва от всички. Възложител по смисъла на
чл.161 от ЗУТ е собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон. Следователно, по аргумент от
последната разпоредба, възложители в настоящото производство са: 1. Н.Б. и Н.Б.
в качеството им на собственици на урегулирания поземлен имот, находящ се в
гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков“ №35 с площ 315 кв.м., съставляващ УПИ XIX-2847 в
кв.360 по плана на града, идентификатор по КС 56722.660.266 , върху който с
нотариален акт №200, том II, рег.№2037, дело 254 от 1.06.2009 год. са учредили
на ЕООД „Карато-С“, представлявано от В.Н.Т., правото да построи в
гореописания урегулиран поземлен имот
със свои средства и за своя сметка жилищна сграда съобразно съгласуван от
главния архитект инвестиционен проект; 2. К.Б. в качеството й на приобретател
на правото на строеж в новоизграждащата се
жилищна сграда на апартамент №6 с прилежащата му маза №3, лекарски
кабинет на нИ.партер и гараж №1, апартамент №5 с прилежащата му маза №1 и
паркомясто №2, съгласно нотариален акт №17/22.12.2009 год. и нотариален акт № 18/22.12.2009 год. , а
понастоящем и собственик на описаните и построени вече самостоятелни обекти в
процесната сграда; 3. Всички конституирани като заинтересовани в настоящото
производство страни в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в
процесната сграда съобразно приложените на л.127 и сл. от делото нотариални
актове, с които ЕООД „Карато – С“ е прехвърлило правото на собственост върху
построените вече в жилищната сграда апартаменти, гаражи, офиси. На основание
прехвърлителните сделки, към момента на подаване на заявлението за въвеждане на
сградата в експлоатация– 22.08.2018 година,
„Карато-С“ ЕООД не е притежавало собственост в строежа, не е собственик
в имота, нито е лице, на което е учредено право на строеж в чужд имот или лице,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон. На това основание към
момента на подаване на заявлението това дружество не е имало и качеството
възложител, такова качество вече са имали собствениците на самостоятелни обекти
в построената сграда-заинтересованите в настоящото производство страни.
Видно е, че
заявлението за въвеждане на сградата в експлоатация, приложено на л.62-64 от
делото, не е подписано от двама от възложителите-Н.Б. и К.Б.. По делото не са
представени доказателствата, за които се твърди в едно от депозираните писмени становища на
община Плевен, че с нотариална
покана рег.№9131/10.10.2018 год.
жалбоподателите са поканени да подпишат заявлението за въвеждане в експлоатация
на жилищната сграда, като е съставен констативен протокол по чл.593 от ГПК от
15.10.2018 год., удостоверяващ, че последните не са се явили на посочената дата
и час да подпишат заявлението. Но дори и да бяха представени такива, настоящият
състав на съда намира, че процедурата по изпращане на покана до възложителите
за подписване на заявлението не е спазена, тъй като не са извършени всички
действия, разписани в закона, необходими, за да се счете, че неявяването
на страната не е съществено нарушение. Разпоредбите
на чл.170, ал.2 от Наредбата и чл.5, ал.2 и ал.3 от Наредба №3/2003 год. изискват,
при отказ или при неявяване да се състави съвместен акт, освен отправяне на писмена покана до другата или другите страни
за съставяне на акта и обективиране в писмен акт на неявяването на поканената
страна, още неявилата се страна да бъде заместена от органа, издал разрешението
за строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице. Пораждането на
задължението за това заместване, следва да е обективирано също в нарочен писмен
акт, като в документа, който следва да бъде подписан от заместващата страна,
следва да е посочено, че се подписва при условията на заместване на неявилата
се страна, респ. следва да е посочен писмения акт, по силата на който се
извършва това заместване. За да са налице доказателства, че процедурата по
заместването е изпълнена законосъобразно. По делото не е приложен писмен документ-например
заповед или друг документ, обективиращ воля неподписалите заявлението
възложители да бъдат заместени от органа, издал разрешението за строеж, или от
упълномощено от него длъжностно лице. В заявлението за издаване на УВЕ не е
посочено, че някой от възложителите се подписва от заместващо го лице. Поради
което разписаната в закона – чл.170, ал.2 от ЗУТ процедура е неизпълнена и
заявлението за издаване на УВЕ не е могло
надлежно да послужи за сезиране на органа, компетентен да издаде УВЕ.
Разпоредбите на
чл.19б и чл.19в от Наредба №2/31.07.2003
год. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти регламентират две групи основания за постановяване на отказ
за издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация:
1.Първата група
основания са предвидени в разпоредбата на чл.19б от Наредбата, съгласно която органът,
издал разрешението за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането
извършва проверка на комплектуваността на документите по чл. 19а, ал. 3 и 4 и:
1. Издава удостоверение за въвеждане в експлоатация по образец приложение
№ 2; 2. Отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация с
мотивиран писмен отказ. Според настоящия състав на съда тази разпоредба следва да се тълкува в
следния смисъл: Главният архитект проверява дали са представени всички
изискуеми от разпоредбата на чл.19а, ал.3 , респ.ал.4 от Наредбата документи в
зависимост от това дали строежът е от четвърта или пета категория и ако всички
изискуеми документи са представени и са редовни и оформени по изискуемия от
нормативните документи начин и форма, главният архитект издава УВЕ, а ако
липсва някой документ или той не е оформен съобразно нормативните изисквания,
отказва издаването на УВЕ. Сред изискуемите в нормата на чл.19а, ал.3,
респ.ал.4 от Наредбата документи, по т.1 и на двете алинеи (в приложимата към
датата на подаване на заявлението и издаване на УВЕ редакция на Наредбата) е предвидено представянето на писмено искане от възложителя или от
упълномощено от него лице. Т.е. изискването е да има искане за издаване на УВЕ,
и то подписано от възложителя. Съдът тълкува тази разпоредба в смисъл, че се
изисква подписване на заявлението от всички възложители, когато те са повече от
един, защото ако законът допускаше да е достатъчно заявлението да се подпише
само от някой от възложителите, щеше да употреби нечленувана форма, т.е. писмено
искане от възложител, а не както е било
употребено в Наредбата-писмено искане от
възложителя. Затова съдът приема, че неподписването на заявлението за издаване
на УВЕ от двама от всички възложители прави незаконосъобразна проведената
процедура и е основание да бъде постановен отказ за издаване на УВЕ.
|
|
|
|
|
2. Втората група основания са
разписани в разпоредбата на чл.19в и са предпоставка за постановяване на отказ
за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, когато компетентният орган установи наличие на някое
от обстоятелствата по чл.
178, ал. 3 ЗУТ, както и когато не е упражняван строителен надзор или е
упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице за строежите от
четвърта категория и не е упражнявано техническо ръководство за строежите от
пета категория. Тези основания са свързани с констатиране на обстоятелството
дали строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1
и 3 и условията на сключения договор, за което съдът ще изложи
съображения при произнасянето си относно материалната законосъобразност на
издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Допуснато е и друго съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Съобразно
разпоредбата на чл.5 от Наредба №3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, всички обстоятелства, свързани със
строежа, като предаване и приемане на строителната площадка, приемане на
строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, съставяне на междинни и
заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни работи и
други, се документират от представителите на страните по сключените договори. Един
от тези актове е този по чл.7, ал.3, т.15 от Наредбата-обр.15. Съгласно чл.7,
ал.3, т.15 от Наредбата, констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него)
(приложение № 15) се съставя на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ от възложителя,
проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо
строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него,
упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия
ръководител за строежите от пета категория; този акт е основание за съставяне
на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор; с този акт се
извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на
възложителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл.176 от ЗУТ, съгласно която, след завършване
на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо
строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът
е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и
протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и
съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на
възложителя. Такъв констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа-образец 15, е съставен и е приложен на л.25-34 от делото. Този КА
обаче, не е подписан от един от
възложителите-К.Б.. Че КП не е подписан
от К.Б., се установява от вписаните в самия протокол имена на възложителите,
срещу които е положен съответен подпис. В КП не фигурира името на К.Б.. Неподписването
на констативен акт-образец 15 от един от възложителите съществено опорочава
производството по издаване на крайния , завършващ тази процедура акт-удостоверението
за въвеждане на строежа в експлоатация, защото именно с акт-обр. 15 се извършва
предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя.
И в този смисъл полагането на подписи от всички възложители означава съгласие,
че строителните дейности са извършени по начин съобразно одобрената
документация така, щото строежът да е годен, за да бъде експлоатиран. Всички
цитирани горе разпоредби изискват подписването на акт-обр.15 от всички
възложители и това е видно например от граматическия прочит на разпоредбата на
чл.176, ал.1 от ЗУТ, която изисква „съставянето“ на акта от изброените в
разпоредбата участници в строителството, сред които и възложителят, а когато
последните са повече от едни-от всички тях, защото, както казва разпоредбата
със съвместното съставяне на акта тези
лица удостоверяват, че строежът е
изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл.
169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. Съвместно съставяне
означава след като се запознаят с констатациите в този акт, да го подпишат като
израз на съгласие с отразените в него факти и обстоятелства. Затова
неподписването на акт-обр. 15 дори от едно от описаните в чл.176, ал.1 от ЗУТ
лица означава несъгласие с отразените в този акт констатации.
Разбира се, законът е
предвидил и механизъм при неоснователно неявяване за подписване на този
акт за продължаване на процедурата. Разпоредбата на чл.170 от ЗУТ предвижда в ал.1
принципно, че всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и
приемане на строителната площадка, строителни и монтажни работи, подлежащи на
закриване, междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни
и монтажни работи и други, се документират от представителите на страните по
сключените договори. В ал.2 на същия текст е предвидено, че при отказ или при
неявяване да се състави съвместен акт, заинтересуваната страна отправя писмена
покана до другата или другите страни за съставяне на акта. Ако представител на
поканената страна не се яви до 24 часа след определения в поканата срок,
страната се замества от органа, издал разрешението за строеж, или от
упълномощено от него длъжностно лице. В този смисъл е и разпоредбата на чл.5,
ал.2 и ал.3 от Наредба №3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството, съобразно които за съставяне на съответните актове и
протоколи строителят или заинтересуваната друга страна (участник в
строителството) отправя писмена покана до другите страни. Независимо от
заинтересуваните страни строителният надзор е длъжен да поиска съставяне на
акта или протокола. Ако представител на поканената страна не се яви до 24 часа
след определения в поканата срок, актът или протоколът се подписва от явилите
се страни, като в него се отбелязват номерът и датата на поканата. Неявилата се
страна се замества от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено
от него длъжностно лице. Според чл.5, ал.5 от Наредбата, липсата на подпис на
поканената, но неявила се страна не е основание за обявяване на акта или
протокола за недействителен.
Ето защо, за да се
счете за валиден и законосъобразно съставен акт по време на строителството,
акт-обр.15, ако не е подписан от всички посочени в чл.176 от ЗУТ лица, между
които са всички възложители, неподписалите го лица следва да са били поканени
писмено да се явят на определено място, за съставяне на акта, като писмената
покана и доказателствата, че е получена от адресата си следва да се намират по
преписката. Следва да са налице и писмени доказателства, обективиращи неявяване
на поканената да подпише акт страна в определения от закона 24 часов срок.
Следва още да е издаден писмен акт, в който да е обективирано задължението на
органа, издал разрешението за строеж, или
упълномощено от него длъжностно лице, да заместят неявилата се
страна с оглед съставяне и подписване на
констативен акт-обр. 15. При изпълнение на горните изисквания, по аргумент от
разпоредбата на чл.5, ал.6 от Наредбата, актът или протоколът се смята за
съставен на датата на проверката независимо от обстоятелствата по ал. 3, 4 и 5.
По делото не са
приложени доказателства, нито се твърди да е изпълнена горната разписана
процедура, поради което настоящият състав на съда приема, че констативният
акт-обр.15 е съставен в нарушение на разписаната в закона процедура, поради
което не е могъл обективно да се вземе предвид от органа, издал разрешението за
въвеждане на сградата в експлоатация, като годен документ, който да послужи
като един от документите за издаване на УВЕ. Защото разпоредбата на чл.19а,
ал.3, т.6 от Наредба №2/31.07.2003 год. за въвеждане в експлоатация на
строежите изисква към заявлението за регистриране и издаване на УВЕ, да бъде
приложен констативен акт по чл.
176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец №
15 от Наредба № 3 от
2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В
този смисъл органът, издал УВЕ е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, като е ценил като годно и
законосъобразно основание приложения към заявлението за издаване на УВЕ,
констативен акт-обр.15.
Оплакванията в
жалбата, че Н.Б. и Н.Б. са подписали констативния акт-обр.15 заедно с други
документи и в този смисъл не са знаели
какво подписват, са останали недоказани. В подадената от тях до кмета на община
Плевен жалба с вх.№ЖС-94Н-437-1/27.08.2018 год. на л.72-76 от делото е
посочено, че във връзка с подписването на КА ведно с други документи е сезирана
прокуратурата с жалба с вх.№1901/2018 год., но по настоящото дело не са
представени актове на прокуратурата или други доказателства, в които да се
съдържат установявания , че част от възложителите са подписали документи, без
да са наясно какво подписват.
Оспореното
удостоверение е издадено и при несъобразяване с материално-правните разпоредби
на закона. В тази връзка съдът съобрази следното:
По делото са
изслушани две експертизи.
От писменото
заключение на ВЛ инж.Т.Л. и инж.Л.С. се установява следното: Шестетажната
жилищна сграда на ул."П.Р.Славейков" №35 в град Плевен, в УПИ
XIX-2847 кв.360 по плана на града конструктивно и в частта на външните стени,
покривът, вътрешните разделителни стени между отделните части, стълбите,
площадките, покривите, външните входни врати на сградата, главните линии на
инсталациите и централните им уредби, асансьорът, оградатата, дворните настилки
и др. е завършена. Състоянието на обектите в сградата - апартамент №5,
апартамент №6 с прилежащите към тях избени помещения, лекарски кабинет, гараж
№2 и паркомясто, собственост на жалбоподателите е следното:
Архитектурно-строителната
част - Предвидените по
проекта подове от ламинат в дневните и спалните,
теракота в кухните, баните, тоалетните, лекарския кабинет и офисите и циментова
замазка в гаражите и мазите не са изпълнени. Предвидените по проекта шпакловка
и латекс върху варова мазилка по стените в дневните, спалните и кухните са изпълнени в
частта на мазилката и шпакловката. В лекарския кабинет не е завършена
мазилката. В баните и тоалетните не е изпълнена фаянсовата облицовка. В
гаражите и мазите не е изпълнена варовата мазилка. Предвидените по проекта
шпакловка и латекс върху варова мазилка по таваните в жилищните помещения е
изпълнена. Не е изпълнена варовата мазилка в гаражите и мазите. Не са монтирани
интериорните врати, както и вратите на сутеренните складови помещения.
По част
ВК-водоснабдяване и канализация предвиденото в проекта оборудване на санитарните възли, кухненските и
други помещения със съответните прибори и санитарно-техническа арматура, в това
число водомерни възли, подови сифони, кухненски и тоалетни мивки, клозетни
седалки, клозетни казанчета и душ не е изпълнено.
По част ОВК-отопление.
вентилация и климатизация предвидените в
проекта стенни газови котли, локални вентилации за санитарните възли и
отоплителни тела не са изпълнени.
Проектът но част
Електро, предвиждащ
ел.ключове, полюлеи и стенни аплици в битовите помещения, плафониери в
санитарните възли, ел.контакти, входно домофонно табло с бутони за повикване и
домофонни слушалки в апартаментите, телефонно устройство, завършващи контакти
за кабелна TV мрежа, крайно устройство за радиофикация не са изпълнени.
Предвиденият в проекта пътнически асансьор с
товароподемност 400 кг за 5 броя пътници е монтиран.
Предписанията, дадени със Заповед №16 от
28.04.2016г., касаещи апартамент №5 и апартамент №6 не са изпълнени в цялост:
не е изградена една преградна стена, не са преместени изводите за радиатора в
дневната, не са монтирани предписаните от проектанта плъзгащи и обикновени
врати, новоизградените стени не са измазани.
Експертите са
обобщили, че сградата в състоянието, в което се намира, е била въведена в
експлоатация при условията на пълна завършеност само на общите части, без пълно
завършване на обособените самостоятелни обекти в нея. В същото време, в
съставения протокол обр.15 и окончателния доклад на надзора е прието, че
строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти и в него няма неизвършени и
недовършени работи.
Направен е извод, че
така описаното състояние на обектите на жалбоподателката и на учредителите на
правото на строеж, не съответства на предвиждането на одобрения технически
работен проект, и на приложение №1 към предварителен договор за учредяване
право на строеж, а одобреният екзекутивен проект не отговаря на изпълнените на
място СМР. Направен е още извод, че пълната завършеност на процесния строеж по
отношение само на общите части в съответствие с одобрения технически работен
проект, респективно екзекутивния такъв, не е достатъчна за въвеждане на
сградата в експлоатация. Необходимо е пълно, а не частично завършване и на
самостоятелните обекти в сградата.
Поради оспорване на
горната експертиза, по делото е назначена и изслушана и повторна съдебно
–техническа експертиза, изготвена от три вещи лица, от заключението на която се
установява следното:
По т.1 от
заключението експертите са установили по отношение на лекарски кабинет, че има
разминаване в проекта по част архитектура и част ВиК, досежно мивка разположена
в манипулационна; По отношение на гараж №1 има изпълнен допълнителен отвор за
врата към стълбището, който не е отразен в екзекутивната документация. По
отношение на апартамент №5, изводите за радиатор не са преместени, защото това
изменение не е отразено в част ОВК. Екзекутивният проект по част архитектура е
изготвен в съответствие с предписанието на заповедта, но не е съгласуван с
останалите части ОВК, ЕЛ и ВИК. По отношение на апартамент №6, не е изпълнен
преградния зид в банята предписан със Заповед N° 16/2016.
По т.2 от
заключението, експертизата е дала заключение, че има незавършени строително- монтажни работи по
сградата,, както следва : Лекарски кабинет (партер-л. 796/том 2) неизмазването
на зидовете в баня и преддверие в лекарски кабинет, Гараж 1 (партер-л. 796/том
2) - пробита е врата към стълбището, която промяна освен, че липсва в проекта,
не е показана в екзекутивния чертеж, липса на циментова замазка. Помещение за
чистачката- не е изпълнена варовата мазилка по стени и таван. Стълбищни рамене
към сутерен- не е изпълнена варовата мазилка по стени и таван. Мази в сутерен с
неизпълнена варова мазилка по стени и
таван, и липса на циментова замазка по под . Офис №1 в сутерена (л. 793/том 2)
е завзел от общия коридор площ от 2,12 кв.м (133 см/160 см), като я е затворил
по продължение на витрината. Ап.5 (партер-л.796/том 2 и Заповед №16/28.04.2016/л.203/том
1)- неизмазване на новите зидове в апартамент №5. Ап.6 (партер-л.796/том 2 и
Заповед №16/28.04.2016/л.203/том 1)- неизпълнение на преградния зид в банята, предписан със Заповед № 16/2016.
Експертизата е
направила извод, че не е пречка сградата да бъде въведена в експлоатация със
забележки и срок на изпълнение, относно незавършените довършителните работи и
извършване на СМР, неизпълнени поради несъответствие на проектите и Заповед №16/2016.
Изхождайки от направените констатации и след изпълнение на незавършените и
неизпълнени СМР пот. 1 и т.2, експертизата е заключила, че няма причина за
спиране въвеждането на жилищната сграда в експлоатация.
Съдът кредитира с
доверие като обективни и компетентни заключенията и на двете изслушани
експертизи в частите, в които са констатирали какви строително-монтажни работи
са били незавършени, респ. неизпълнени. Основната разлика в становищата на ВЛ
по двете изслушани експертизи се свеждат до разбирането дали степента на довършеност на сградата следва да е „до тапа“ или „до ключ“.
Мнозинството от ВЛ по изслушаната повторна (тройна) експертиза са посочили, че съобразно
чл. 169, ал. 1 от Закон за устройство на
територията, строежите се
проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към
строежите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 305/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за
отмяна па Директива 89/ 106/ЕИО на Съвета (OB, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за
механично съпротивление и устойчивост; безопасност в случай на пожар; хигиена,
здраве и околна среда; достъпност и безопасност при експлоатация; защита от
шум; икономия на енергия и топлосъхранение; устойчИ.използване на природните
ресурси. В български институт за стандартизация няма официален стандарт за вида
и начина на изпълнение на довършителните работи в сграда, а степента на
завършеност на дадена сграда е въпрос на договореност с изпълнителя. Според тези ВЛ
в България има два
типа довършителни работи: „до тапа” и „до ключ”. Понятието ”до тапа „ означава, че имотът се издава
на мазилка, замазка на пода, прокарани ел. и ВиК връзки без установена
санитария, монтирани входни врати. Завършване „до ключ” като довършителните дейности са
предварително калкулирани в цената на имота и включват боядисване на стени,
поставяне на подови настилки - ламинат или теракот, напълно оборудвана баня и
тоалетна , манрирани осветителни тела, контакти, изводи за интернет и кабелна
ТВ - всичко, освен мебел. ВЛ не са установили в документацията по делото договор на собственика на лекарски кабинет,
гараж №1, паркомясто № 2, апартамент № 5 и апартамент №6- К.Н.Б. със строителя
за степента на завършеност на нейната собственост и начина на изпълнение на
довършителните работи. Поради и което са направили своя извод, че не е пречка
сградата да бъде въведена в експлоатация със забележки и срок на изпълнение,
относно незавършените довършителните работи и извършване на СМР, неизпълнени
поради несъответствие на проектите и Заповед Nsl6/2016, както и изхождайки от
направените констатации и след изпълнение на незавършените и неизпълнени СМР
пот. 1 и т.2, няма причина за спиране въвеждането на жилищната сграда в
експлоатация.
От своя страна двете
ВЛ по първоначално изслушаната експертиза Л. и С. са посочили, че за термините
„напълно завършен вид”, „годен за обитаване”, „до ключ”, „завършеност по БДС”,
както и такива, като инсталации „до точка” и „до тапа”, няма легални
определения нито в ЗУТ, нито в свързаните с него нормативни документи и тези
термини се използват при договоряне между строител и инвеститор/купувач. Счели са, че по правило, одобрените
инвестиционни проекти и въведените в процеса на изпълнение предписания
предвиждат завършеността на сградата до готовност и пълна възможност за
непосредствено ползване по предназначение на обектите в нея. В повечето случаи
обаче, в практиката, поради често разминаване между предвижданията на проекта и
изискванията на всеки от собствениците/купувачите, самостоятелните обекти в жилищните
сгради се довеждат до състояние на изпълнение без завършващи покрития на
подове, стени и тавани, без предвидените по проект кухненско и санитарно
обзавеждане, без крайни уреди на водопроводната, канализационната,
отоплителната и електрическа инсталация, в някои случаи и без интериорни врати,
с оглед купувачът да завърши жилището по желания от него начин, включващ
индивидуален избор на материали и оборудване, цветови решения и цялостен
дизайн. Тези неписани правила в практиката са довели до въвеждането в
експлоатация на самостоятелните обекти в жилищните сгради без да са завършени и
без да са годни за непосредствено ползване, както се предвижда в проектите.
Настоящият състав на
съда намира, че критериите, за да бъде въведен един обект в експлоатация, след
като се завърши строежа и приключат приемните изпитвания, когато такива са
необходими, са разписани в разпоредбата на чл.178,
ал.3 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, строежите не се въвеждат в експлоатация,
когато не са изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен проект, с
изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 и чл. 169а, ал. 1, и/или
не са съставени технически паспорт и сертификат за проектни енергийни
характеристики; не са извършени мероприятията, предвидени в част
"Вертикална планировка" и не е реализирано озеленяване по одобрения
проект; не са премахнати съществуващи сгради и постройки, които не са включени
в режима на застрояване, когато са предвидени за премахване в издадената виза
за проектиране; не са завършени фасадите на сградите и постройките съобразно
одобрения инвестиционен проект; не са изпълнени мероприятията по изграждане на
улици, пътища или алеи съгласно чл. 69 в курортите, ваканционните селища,
голф селищата, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности,
свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до
съответния поземлен имот; не е издадено разрешение или регистрационен документ
за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на чл. 67
и 78 от
Закона за управление на отпадъците.
С оглед на горните
изисквания съдът приема, че ВЛ и по двете назначени съдебно-технически
експертизи са констатирали незавършени, респ. неизпълнени строително монтажни
работи, подробно описани в заключенията и на двете експертизи и възпроизведени
в настоящото изложение от съда. Съдът приема, че така описаното състояние на
обектите на жалбоподателите-лекарски кабинет, гараж 1, мази , апартаменти 5 и 6
и на част от общите части-неизпълнена варова мазилка по стени и таван в
помещението за чистачката, неизпълнена варова мазилка по стени и таван на
стълбищните рамене към сутерена, както и завземане на част от общия коридор
(2,12 кв.м.) от офис №1 в сутерена по начин, че я затворил по продължение на
витрината , не съответства на предвиждането на одобрения технически работен
проект, и на приложение №1 към предварителен договор за учредяване право на
строеж, приложено на л.20 от делото, а одобреният екзекутивен проект не
отговаря на изпълнените на място СМР. Налице е непълна завършеност на процесния строеж по отношение самостоятелните
обекти, собственост на жалбоподателката К.Б., както и на места на общите части на сградата (помещение за
чистачка, стълбищни рамене към сутерен, завземане на част от общия
коридор-чл.38 от ЗС). Налице е основанието по чл.178, ал.3, т.1 от ЗУТ-
строежът не е изпълнен в съответствие с одобрения инвестиционен проект, както и
в съответствие със сключения между учредителите на правото на строеж и
дружеството, в полза на което е учредено правото на строеж предварителен
договор за учредяване на право на строеж от 6.02.2009 год., неразделна част от
който е приложение №1, приложени на л.15-20 от делото.
Неоснователно е
възражението на ответника, че в случая неизпълнените и незавършени строителни
работи са несъществени по смисъла на чл.154 от ЗУТ, поради което могат да бъдат
изпълнени и след издаване на УВЕ. На първо място настоящият съд не притежава
компетентност да преценява доколко констатираните от ВЛ неизпълнени и
недовършени строителни работи са съществени или не, а такъв въпрос от страните
не е зададен към изслушаните експертизи, поддържа се такова оплакване едва в
хода по същество на спора. Разпоредбата на чл.154, ал.2 от ЗУТ регламентира
недвусмислено в кои случаи отклоненията
от одобрения инвестиционен проект са съществени, като например т.6 на цитираната разпоредба придава „същественост“
на отклоненията от ИП, при които се отнемат
или се изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното
намерение , като следва да се отчете например установеното от тройната съдебно
–техническа експертиза завземане от офис №1 в сутерена на площ от 2,12 кв.м.
(133см./60см) от общия коридор и затварянето му по продължение на витрината, с
оглед на което би могло да се разсъждава в посока „същественост“ на
отклонението поради изменение на общи части. По същественото в случая е, че
разпоредбата на чл.178, ал.3 от ЗУТ предвижда строежът да не се въвежда в
експлоатация, когато не е изпълнен в
съответствие с одобрения инвестиционен проект, като не разграничава случаи на
съществено несъответствие на строежа с ОИП, и случаи не несъществено несъответствие.
Текстът на разпоредбата поставя изискване по принцип за установено
несъответствие, каквото в случая е налице, независимо от това дали е съществено
или не. Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3/2003 год., която
регламентира съставянето на констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15), който
освен данните относно договорите за изпълнение на строителството, строителните
книжа, екзекутивната документация и съставените актове и протоколи по време на
строителството, документацията от строителното досие на обекта (актове,
протоколи, дневници, декларации за експлоатационни показатели/декларации за
характеристиките на строителния продукт на вложените строителни продукти и
други документи, изискващи се по съответен нормативен акт), както и на тези за
проведени изпитвания, измервания и др., доказващи правилността на изпълнението,
следва да съдържа още следната информация: по б.б.-данните от огледа на място,
включително описание на строежа и на неизвършени, незавършени или недобре
извършени работи, които до подаване на искане за издаване на разрешение за
ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация) следва да бъдат
отстранени, за което се съставя констативен протокол . Т.е. самият законодател
е предвиден, че всички неизвършени, незавършени или недобре извършени работи,
без да ги разграничава на съществени и несъществени, следва да бъдат отстранени
най-късно ДО подаване на искане за издаване на разрешение за ползване
(удостоверение за въвеждане в експлоатация). А че, за да се установи годността
за приемане на строежа, последният
следва да бъде изпълнен не само съобразно одобрените инвестиционни проекти,
заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, а и въз основа на условията
на сключения договор, в случая предварителен такъв, неразделна част от който е
Приложение №1 на л.20 от делото, в който е обективирана степента на завършеност
на обектите, собственост на жалбоподателите, в която следва да бъдат
апартаменти №5 и №6, гараж, сутерен и лекарски кабинет преди издаване на УВЕ, е
записано като изискване в чл.7, ал.3, т.15, б.“в“ от Наредба №2/2003 год.
В заключение, режимът
по въвеждане на строежите в експлоатация е регистрационен, от което следва, че компетентният
административен орган следва да извърши проверка за комплектуваност на
документите и липса на пречки по чл.
178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата. Т. е., за да бъде
законосъобразен отказът даден строеж да бъде регистриран и въведен в
експлоатация, същият следва да се основава на непредставяне от страна на
заявителя на определен, изискван нормативно документ или в наличие на някое от
обстоятелствата по чл.
178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 19в, ал. 2 от Наредбата, съгласно която възложителят, след
отстраняване на причините за отказа (по чл. 19в, ал. 1) прави писмено искане за
регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на
чл. 19а. С други думи, ако възложителят на строеж от четвърта категория е
приложил към искането/заявлението по чл. 19а, ал. 1 от Наредба № 3 от 2003
година, във връзка с чл.
177, ал. 3 от ЗУТ относимите към строеж от четвърта категория документи по
чл. 19а, ал. 3 от Наредбата и при проверката във връзка с разпоредбата на чл.
19в, ал. 1 от Наредбата не е установено наличие на някое от обстоятелствата по чл.
178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1 от Наредбата, то компетентният
административен орган – в случая главният архитект на община Плевен, следва да
регистрира строежа и да издаде удостоверение за въвеждането му в експлоатация.
В случая комплектоваността
на документите, приложени към искането процесният строеж да бъде регистриран и
въведен в експлоатация, само формално е била налице, тъй като искането за
регистриране и въвеждане в експлоатация на строежа не е било подписано от двама
от възложителите, констативният акт-обр.15 не е
бил подписан от един от тях, като не е била изпълнена процедурата по
чл.170, ал.2 от ЗУТ. Налице е била и твърдяната пречка по чл.
178, ал. 3 от ЗУТ, а именно, че предвидените по инвестиционен проект и по
сключения между страните предварителен договор строително-ремонтни работи не са
били изпълнени изцяло, респ. са били недовършени. Ето защо издаденото и
оспорено в настоящото производство УВЕ се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
При този изход на делото на основание чл.
143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски. Жалбоподателите са направили разноски, както следва: 30
лева държавна такса за образуване на делото (по 10 лева за всеки от тримата
жалбоподатели)-квитанции на л.6 и л.428 от делото; 600 лева внесен депозит за
изготвяне на СТЕ-квитанция на л.559 от делото; 1650 лева възнаграждение за един
адвокат, представлявал и тримата жалбоподатели съобразно приложените на л.525 и
л.1235-1243 адвокатски пълномощни, в които са обективирани договорени и реално
заплатени суми за възнаграждение за един адвокат, представлявал тримата
жалбоподатели в настоящото производство, които са поискани до приключване на
устните състезания пред съда и са описани в списък на л.1234 от делото. И
ответникът, и заинтересованите страни са направили възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение , платено от жалбоподателите, което съдът приема
за неоснователно. Този размер е съобразен с разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес по Закона за устройство на
територията – 600 лв., а в случая се касае за трима жалбоподатели, поради
което възражението за прекомерност на адвокатския хонорар се явява
неоснователно. Съдът отчита и обстоятелствата, че по делото са проведени шест
съдебни заседания, на които адв.Г. е била ангажирана с процесуалното
представителство на тримата жалбоподатели , по делото са събрани голям обем
писмени доказателства, които следва да бъдат анализирани, изслушани са две
съдебни експертизи. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите разноски по производството
общо в размер на 2280 лева (две хиляди двеста и осемдесет лева).
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на К.Н.Б., Н.А.Б. и Н.Г. ***,
Удостоверение за въвеждане в
експлоатация №148/29.10.2018 год. на жилищна сграда, четвърта категория,
находяща се в УПИ XIX -2847, кв.360 по плана на гр.Плевен с идентификатор
56722.660.3 с административен адрес гр.Плевен, ул „П.Р.Славейков“ №35, издадено
от главния архитект ан община Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на К.Н.Б., Н.А.Б.
и Н.Г. ***, направените по делото разноски общо в размер на 2280 лева (две
хиляди двеста и осемдесет ) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез
Административен съд-Плевен пред Върховен административен съд в 14
(четиринадесет дневен) срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/