РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Ловеч, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20244310100203 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от И. Н.
Ц. против Агенция „Пътна инфраструктура“ за отмяна на незаконно
уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно
уволнение.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор, сключен на
19.09.2019 г., ищецът е назначен при ответника на длъжност „инспектор“ в
отдел „Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“
Велико Търново, при Национално ТОЛ управление, с място на работа – обл.
Ловеч.
Поддържа, че трудовото му правоотношение е прекратено на 03.01.2024
г. със заповед, издадена на 11.12.2023 г. Заповедта се твърди, че е връчена в
дома на ищеца, по време на ползването на разрешен му отпуск по болест.
Ищецът оспорва законността на уволнението и поддържа, че в периода
28.12.2023 г. до 26.01.2024 г. му е било разрешено ползването на отпуск по
болест, а заповедта е връчена по време на ползването му. По време на
изготвянето на заповедта и докладната към нея, връчени му на 03.01.2024 г.,
твърди, че е ползвал също отпуск по болест (за времето от 02.12.2023 г. до
1
27.12.2023 г.)
Ищецът оспорва основанието за прекратяване на трудовата му връзка,
като твърди, че през последните четири години работи при ответника,
преминал е успешно периодичните атестации без забележки от страна на
работодателя. Оспорва също в оспорения акт да са посочи мотивите, поради
които ответникът приема, че у ищеца липсват качества за ефективно
изпълнение на възложената му работа.
След прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът поддържа,
че е останал без работа, във връзка с което претендира заплащането на
обезщетение в размер на 10 764,00 лв. за периода от датата на уволнението,
но за не по-вече от шест месеца.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае
уволнението на ищеца за незаконно и да го отмени, да го възстанови на
длъжността, заемана от него преди уволнението и осъди ответника да му
заплати обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно
уволнение за период от шест месеца, считано от 03.01.2024 г., в размер на
10 764,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането.
В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че ищецът е
работил при него по трудов договор на длъжност „инспектор“ в отдел
„Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ Велико
Търново, при Национално ТОЛ управление, с място на работа – обл. Ловеч, за
времето от 19.09.2019 г. до 03.01.2024 г. Не оспорва също така, че трудовото
правоотношение ищеца е прекратено, а той е освободен от заеманата от него
длъжност със заповед от 11.2.2023 г., връчена му на 03.01.2024 г. в дома му.
Ответникът твърди, че в оспорената заповед са изложени фактическите
основание за издаването й, а те са подкрепени от доклад от 21.11.2023 г. на
директора на Национално ТОЛ управление, в който е прието, че ищецът не
изпълнява задълженията си и това действа демотивиращо на останалите
служители в сектора.
В докладна от 08.12.2023 г. са посочени допълнително допуснати
нарушения от ищеца и за тях са ангажирани доказателства.
В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Б. Л., който по
2
същество излага становище за основателност на заявените искове. Поддържа,
че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по времето на
ползването на разрешен му отпуск, като преди това не е поискано/получено
разрешение от Инспекция по труда. При издаването на заповедта са твърди,
че са допуснати процедурни нарушения, като не са изискани обяснения. Не са
съобразени дадените положителни оценки за работата на ищеца в
проведените му периодични атестации, а наложеното наказание не е
съответно на приписаните му нарушения. Част от изложените обстоятелства,
свързани с демотивирането на останалите служители, представителя на ищеца
счита, че не съставляват основание за освобождаването му от длъжност.
Ответникът не участва чрез свой представител в хода на
производството и не изразява становище по същество.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, че ищецът е работил при ответника по
трудов договор на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол и
правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ Велико Търново, при
Национално ТОЛ управление, за времето от 19.09.2019 г. до 03.01.2024 г.
Това се установява и от представения по делото трудов договор, от който
ведно, че Ц. е назначен на посочената по-горе длъжност при ответника за
неопределено време, със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза
на работодателя, при 8-часов работен ден, 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица срещу заплащане на основно месечно възнаграждение от
1 300,00 лв. (л. 4 от делото).
С връчената на ищеца длъжностна характеристика (на ищеца е връчен
препис от длъжностна характеристика на 19.09.2019 и на 15.11.2022 г. срещу
подпис), му е възложено да извършва проверка за заплащане на такси за
движение по пътната мрежа от превозни средства с българска и чуждестранна
регистрация, вкл. заплащането на компенсаторни такси; да спира превозните
средства, като извършва проверка на документи за самоличност, свидетелство
за правоуправление и всички документи, свързани с превозното средство; да
използва технически средства за заснемане за установяване на конкретно
посочени нарушения с данни относно часа, датата и мястото на нарушение и
3
регистрационните табели на МПС-то, размери, маса и натоварване на осите
му; да верифицира извършените нарушения с помощта на автоматизирана
система; при конкретно оправомощаване да издава заповеди за ПАМ за
временно спиране от движение на пътно превозно средство; да извършва
справки в Електронната система за събиране на пътни такси; да отразява
всички извършени действия в електронната система чрез личния си профил;
да съставя и връчва актове за установяване на административни нарушения
във връзка с изпълнение на задълженията за заплащане на пътни такси; да
връчва покани за явяване за съставяне на АУАН, наказателно постановление,
електронен фиш, независимо от кой контролен орган те са съставени; да дава
разяснения и отговаря на запитвания, свързани с нарушения на гражданите; да
изготвя и представя отчет на извършената работа по време на дежурство,
събрани приходи, съставени и връчени актове, възникнали инциденти и
произшествия; да осигурява захранване на ползваната техника и да изпълнява
други възложени му задачи (л. 5-7 и 48-51 от делото).
В представените по делото атестационни формуляри за оценка работата
на И. Ц., изготвени за периода 2020-2023 г. (формулярите са изготвяни в
началото на всяка календарна година – м. януари, с междинна среща през м.
юни-юли, като доказателства за проведена такава през 2023 г. не са
ангажирани по делото) е отразено, че той се справя отлично с възложените
цели и задачи, проявява самоинициативност и желание за постигане на по-
добри резултати; предложенията му подобряват екипната работа и
резултатите в сектора, като показва потенциал да надгражда способностите си
за по-адекватна реакция във връзка с по-различни от обичайните казуси на
правоприлагане. (л. 163-172 от делото)
В доклад от 21.11.2023 г. Георги Темелков – директор на Национално
тол управление е уведомил председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“, че при изпълнение на задълженията си служителя И. Н. Ц. е
допуснал нарушения, като в рамките на установеното работно време не е
изпълнявал задълженията си верифициране на нарушенията с помощта на
автоматизирана система и не е постигнал ефективност при упражняване
контрол на пътните превозни средства по отношение заплащане на пътните
такси. Направен е извод, че служителят не постига в работата си изискваните
от него резултати в продължителен период от време и се предлага той да бъде
освободен от работа, като отправя предупреждение, че при непредприемане
4
на действия ще настъпят неблагоприятни последици – демотивиране на други
служители на сектор „Контрол и правоприлагане – Велико Търново“,
осъществяващи същата трудова функция. Докладът е съгласуван, като
началника на отдел УЧР и старши юрисконсулта на същи отдел са отразили в
забележка, че в него липсват мотиви какви качества не са налични у
служителя за изпълнение на възложената му работа. (л. 34-35 от делото).
В следващ доклад от 08.12.2023 г. директорът на Национално тол
управление е уведомил председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е отразил, че при направена проверка от Даниел Йорданов –
началник „Контрол и правоприлагане“ в графика на Ц. ца 21.11.2023 г. е
установено, че съставените от него снимки не могат да се ползват като
доказателства поради неправилно използване на функцията „доказването не
може да се ползва“ за снимки на три превозни средства с посочени
регистрационни номера. На следващо място се посочва, че съгласно графика
за м. ноември 2023 г. Ц. е бил на работа, като е съставел само четири акта за
установяване на административно нарушения, за разлика от колегата си
Петров, който е съставил 11 акта през м. октомври. Към доклада е приложен
график за дежурства за м. октомври и ноември, в който ищецът е включен и
снимки.
Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено, а той е освободен от заеманата от него длъжност със заповед от
11.12.2023 г., връчена му на 03.01.2024 г. в дома му. От представения по
делото препис от заповедта се установява, че тя е издадена на 11.12.2023 г. от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТр, във връзка с доклад от 08.12.2023 г. от
Георги Темелков – директор на Национално тол управление. Със заповедта е
прекратено трудовото правоотношение на И. Н. Ц. на длъжност инспектор
НТУ, считано от 03.01.2024 г. поради липса на качества за ефективно
изпълнение на работата, изразяващо се в непосредствено изпълнение на
поставените задачи, неправилно използване на системата МIV, недостатъчна
ефективност при упражняване контрол на пътните превозни средства по
отношение заплащането на таксите за ползване на пътната мрежа; липса на
професионални качества и самоинициатива, за да участва с изискваната
прецизност при изпълнение на текущите задачи; рутинно изпълнение на
5
работата, с грешки, което се отразява на ефективността и води до слаби
резултати. Връчването на заповедта на Ц. е удостоверено с полагане на
подпис от него на 03.01.2024 г. (л. 10 от делото).
За времето от 01.12.2023 г. до 27.12.2023 г. вкл. и от 28.12.2023 г. до
26.01.2024 г. на Ц. е разрешено ползването на отпуск по болест, с предписан
му режим на лечения – болничен, домашен – амбулаторен, във връзка с общо
заболяване и световъртеж от централен произход (л. 8 и 9 от делото).
В постъпила по делото информация от Дирекция „Инспекция по труда“
е отразено, че след направена проверка не е установено Агенция „Пътна
инфраструктура“ да е изискала становище във връзка с прекратяване
трудовото правоотношение на И. Н. Ц. във връзка с издадена заповед от
11.12.2023 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТр (л. 58 от делото).
След прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца трудовата
книжка е приключена, като в нея е отразено прослуженото време при
ответника (л. 16 от делото). Ц. е регистриран като лице активно търсещо
работа (л. 18-19 от делото), като към датата на приключване на устните
състезания (02.05.2024 г.) на негови име няма регистрирани действащи
трудови договор (л. 188-189 от делото) и продължава да е регистриран като
безработен в Дирекция „Бюро по труда“ Луковит (л. 187 от делото).
От приетото по делото заключение по допусканата съдебно-
икономическа експертиза се установява, че последното получена от ищеца
брутно трудовото възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението му (м. октомври 2023 г.) е в размер на 1 794,00 лв., като то е
формирано от основното му трудово възнаграждение. В същия месец Ц. е
получил и други суми, но те имат случаен, а не постоянен характер.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
При условията на първоначално обективно съединяване на искове съдът
е сезиран с три искови претенции: за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна – иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр; възстановяване на
предишната работа – иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр, за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение –
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 връзка чл. 225, ал. 1 КТр.
6
В хода на делото по същество представителя на ищеца е заявил позиция
за основателност на претенция за поправка във вписаното основание за
прекратяване на трудовата връзка на ищеца. Такова искане по делото не е
заявявано, поради което, въпреки взетото становище по него, с оглед
принципа на диспозитивното начало, съдът не следва да се произнася.
Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу работодателя
(дейността по назначаване и освобождаване на служители в Агенция „Пътна
инфраструктура“ съгласно чл. 11 от Правилник за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" е възложена на
председателя на управителния съвет), т. е. от и против лица, които са активно
и пасивно легитимирани да водят, респективно да отговарят по такива искове.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
издадена от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, на
който, съгласно чл. 11 от Правилник за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", е възложена
дейността по назначаване и освобождаване на служители.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТр – при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата. Това прекратително основание се свързва
с липсата на качества (лични или професионални) у работника за ефективно
изпълнение на възложените трудови задължения. Отсъствието на тези
качества може да се очертае с посочване начина, по който работникът не се
справя с изпълнението на поставените задачи или чрез посочва на конкретни
задачи, които не са ефективно изпълнени. Отсъствието на качества за
изпълнение на възложените задачи не е еднократен акт, а трайно състояние
във времето, като то трябва да е налично към датата на прекратяване
трудовата връзка. Некачественото или неефективно изпълнение на възложени
трудови функции е винаги неизпълнение. Когато то се дължи на липса на
качества липсва виновно поведение у работника и той не носи дисциплинарна
отговорност пред работодателя. Обстоятелството, че в заповедта за
уволнение, издадена поради липса на качества за ефективно изпълнение, са
посочени обстоятелства, които сочат на дисциплинарно нарушение, не са
основание за отмяна на уволнените на формално основание. Както съдът
7
посочи по-горе в мотивите на заповедта липсата на качества може да се
очертае и чрез конкретно неизпълнение на възложена трудова функция. В
този случай (когато са посочени обстоятелства, очертаващи нарушение на
дисциплината и такива за липса на качества у работника за ефективна работа)
при оценка на фактическите основания за прекратяване следва да откри
нарушенията, които са основание за ангажиране на дисциплинарна
отговорност и тези, които свързани обективно с липсата на качества. Първа
група обстоятелства в този случай са ирелевантни, тъй като уволнението не е
поради извършено дисциплинарно нарушение, а поради липса на качества. В
тази връзка неотносими са доводите на представителя на ищеца изложени в
хода по същество (те са наведени за първи път там), че в хода на
производството по прекратяване трудовото правоотношение на ищец от него
не са изискани обяснения и не е направена съпоставка на тежестта на
извършеното от него нарушение и наложеното му наказание. Трудовата
връзка с ищеца не е прекратена поради извършено дисциплинарно нарушение
и работодателят не е длъжен да изиска обяснения във връзка с конкретно
нарушение на трудовата дисциплина, след което да оцени тежестта на
нарушението и съответно на тази оценка да наложи едно от предвидените в
трудовото законодателства наказания.
При прекратяване на трудово правоотношение при липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата работникът се
ползват със защита, посочени в чл. 333 КТр. За да упражни работодателят
субективното си право на уволнение той следва да преодолее защитата,
получавайки съответните мнения, разрешения и съгласия.
Към датата на връчване на заповедта за уволнение на ищеца той се е
ползвал със защита по чл. 333 КТр като работник, започнал ползването на
разрешен му отпуск (чл. 333, ал. 1 т. 4 КТр).
На датата на връчването на оспорената заповед (03.01.2024 г.) Ц. е бил в
отпуск по болест. За разрешаването на този отпуск работодателят е уведомен,
а към датата на връчване на заповедта (към този момента се прекратява и
трудовата връзка с работника по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТр и се
прилага закрилата по аргумент от чл. 33, ал. 7 КТр) ползването му фактически
е започнало. Основание за формиране на този извод дава направеното от
ответника признание в отговора, че заповедта е връчена в дома на ищеца, а
8
съгласно представения по делото болничен лист от 28.12.2023 г. предписания
в него режим на лечение е домашен-амбулаторен.
По делото не са ангажирани от ответника, чиято е тежестта на доказване,
доказателства преди връчването на заповедта, с която трудовата връзка се
прекратява, да е получил разрешение от инспекцията по труда, съгласно
изискването на чл. 333, ал. 1 КТр. Напротив от представена по делото
информация от Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч се установява, че
разрешение за прекратяване трудовата връзка с ищеца от ответника не е
искано. В тази връзка не могат да се споделят доводите, изложени в отговора
на ответника, че връчването на заповедта е техническо действие, което има
значение единствено към възникването и упражняването на правото на
отмяна на уволнението. В случаите, в които работника и служителя се ползват
със закрила, преди уволнението, като в случай това е момента на връчване на
заповедта, работодателя следва да я преодолее (закрилата), получавайки
съответните разрешения и мнения. Една от закрилите е свързана с ползването
на разрешен на работника отпуск. За преодоляването й работодателя следва
да получи разрешение от Инспекция по труда, а при предоставяне на такова
трудовата връзка може да се прекрати от него и по време на ползването на
отпуск. Казаното показва, че връчването на заповедта не е само техническо
действие, а има своето правно значение и е релевантния момент към който се
отнася предвидената в закона закрила.
Коментираното по-горе нарушение в процедурата е основание за отмяна
на оспорената заповед за уволнение без спора по основателността й да се
подлага на оценка.
Уважаването на втората обективно съединена претенция е предпоставено
от признаването на уволнението за незаконно и от неговата отмяна. В случая
законовите предпостави са налице, видно и от посоченото по-горе, с оглед на
което тази искова претенция също следва да бъде уважена, като ищецът се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор НТУ“.
Предпоставките за уважаване на третата искова претенция за заплащане
на обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение са:
1/ незаконност на уволнението (уважаване на иска по чл. 344, ал. 1 КТр); 2/
претърпяна от работника/служителя вреда, изразяваща се в пропусната полза;
3/ причинна връзка между незаконното уволнение и претърпяната вреда от
9
работника/служителя.
За периода 03.01.2024 г. (датата на уволнението) до 02.05.2024 г. (датата
на приключване на устните състезания пред първа инстанция) ищецът е
останала без работа. Това се установава от представеното по делото
удостоверение за регистрирани договори по партидата на ищеца, издадено от
ТД на НАП Велико Търново и за регистрацията му като безработно лице в
Агенция по заетостта. В последния пълен отработен месеца преди
уволнението ищецът е получил брутен доход в размер на 1 794,00 лв.
(основното му трудово възнаграждение). За периода 03.01.2024 г. до
02.05.2024 г. дължимото обезщетение на ищеца е в размер на 7 176,00 лв.,
съставляващо пропусната от ищеца полза. За горницата до сумата от
10 764,00 лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът е направил искане за разноски, като е представил списък на
сторените. Това искане следва да се уважи изцяло, а в негова полза се
присъди сумата от 933,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът е заявил искане за разноски, като при изхода на спора, няма
основание такива да му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавни такси в размера на 387,04 лв. (287,04 лв. по иска за
заплащане на обезщетение според уважения размер и по 50,00 лв. по исковете
за отмяна на уволнение и за възстановяване на заеманата длъжност) в полза
на РС Ловеч. В тежест на ответника следва да се възложат и направените
разноски по делото в размер на 150,00 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр за НЕЗАКОННО
УВОЛНЕНИЕТО на И. Н. Ц., с ЕГН **********, извършено със Заповед №
ЧР-ТП-НТУ-58/11.12.2023 г. на председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ и я ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр И. Н. Ц., с ЕГН
********** на заеманата от него длъжност преди уволнението – „инспектор
НТУ“ в отдел „Контрол и правоприлагане“, сектор „Контрол и
10
правоприлагане“ Велико Търново, Национално ТОЛ управление при Агенция
„Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА на основание чл. 225, ал. 1 КТр Агенция „Пътна
инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявано от
председателя на УС – Ясен Йорданов да заплати на И. Н. Ц., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л......, ул. „Б..... М...........“ № .. сумата от ....,.. лв. (.....
...... ... .......... . .... ....) - обезщетение за оставане без работа в резултата на
незаконно уволнение за периода ........... г. до .......... г., ведно със законната
лихва от .......... г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛ иска за
горницата до сумата от .. ...,.. лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявано от
председателя на УС – Ясен Йорданов да заплати на И. Н. Ц., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ......., ул. „..... .........“ № .. сумата от ...,.. лв.
(деветстотин тридесет и три лева) - сторени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция „Пътна инфраструктура“, с горните
данни, за присъждане на сторените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявано от
председателя на УС – Ясен Йорданов да заплати в полза на Районен съд
Ловеч държавна такса в размера на ...,.. лв. (...... ......... ....... .... .. ...... ........) и
разноски в производството в размер на ...,.. лв. (... .. ....... ....).
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от 16.05.2024 г.
пред Ловешки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11