№ 447
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500450 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. П. Н., ЕГН:
**********, против Решение № 2456 от 08.12.2021 г., постановено по гр. д. №
14062 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което жалбоподателят е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на С. ВЛ. Н., ЕГН: **********, и П. Д. Н., ЕГН: **********, забранено му е
да приближава на разстояние по-малко от 50 метра жилището на молителите,
местоработата на молителката, детската градина на детето, както и местата за
социални контакти и отдих на молителите за срок от четири месеца, считано
от постановяване на решението, осъден е да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Пловдив глоба в размер на 300 лв. и
държавна такса в размер на 25 лв., както и на молителите сумата от 840 лв. –
деловодни разноски.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за извършено от страна
на ответника домашно насилие. Поддържа се, че обжалваото решение е
постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с
което да се отхвърли подадената молба за защита.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от С. ВЛ. Н.,
лично и в качеството на майка и законен представител на П. Д. Н., в който
се взема становище за неоснователност на жалбата и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по молба за
защита от домашно насилие, подадена от С. ВЛ. Н., лично и в качеството на
законен представител на детето П. Д. Н., против Д. П. Н.. В молбата се
твърди, че молителката Н. и ответника били бивши съпрузи, като бракът им
бил прекратен през 2017 г. От брака им било родено детето П. Д. Н.. Съгласно
постигнато между тях споразумение, одобрено от съда, упражняването на
родителските права по отношение на детето били предоставени на майката. В
молбата се твърди още, че на 21.08.2021 г. ответникът трябвало да вземе
детето за срок от две седмици съгласно определения режим на лични
отношения. Детето обаче отказвало да тръгне с баща си въпреки опитите на
майка му да го убеди. Когато бащата пристигнал на адреса, майката извела
детето, но споделилa желанието му. Бащата направил усилия да убеди сина
си, но не успял да го стори, изгубил търпение и се опитал да го принуди да
влезе в автомобила, с който бил пристигнал. Детето се разстроило и
посегнало с ръце към майка си, която от своя страна го взела на ръце, за да го
успокои. Това ядосало ответника, който започнал да я обижда. Приближил се
към нея и я блъснал в гърдите, в резултат на което тя политнала назад към
колата и се ударила в задната врата. След това я хванал за шията и започнал
да я стиска силно. Молителката успяла да го отблъсне назад. Впоследствие
ответникът пак я приближил, стиснал я за лицето и я прегърнал така, че тя
изпитала силна болка. Последната извикала за помощ. Ответникът я ритнал в
левия крак и казал да мълчи, като пак започнал да я стиска. Молителката се
развикала отново, в резултат на което ответникът я пуснал, след което тя
взела детето и се прибрала с него. Докато вървяла с детето към входа,
ответникът я обиждал и заплашвал. Когато се прибрала в дома си усетила, че
панталонът бил мокър, като се оказало, че от преживяното месечният
цикъл дошъл 15 дни преждевременно. След случилото се молителката била
силно стресирана и не можела да спи спокойно. Страхувала се, че ответникът
може да я причака на улицата и отново да посегне. Детето също било
изплашено, признак за което бил отново появилия се тик – често мигане с
очи. Въз основа на горното в молбата се отправя искане за издаване на
заповед за незабавна защита, а впоследствие и заповед за защита, както и за
налагане на следните мерки за защита: задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите и
забрана да приближава тях, жилището им и местата им за отдих,
местоработата на молителката Н. и детската градина на детето.
Ответникът Д. П. Н. е подал отговор на молбата за защита, в който я
оспорва като неоснователна. Оспорва наведените в същата твърдения за
проявена от него агресия, отправени обиди и заплахи и осъществени
физически посегателства. Твърди, че на 21.08.2021 г. около 10:10 часа
пристигнал на адреса на молителката Н., за да вземе детето. Заедно с него, но
2
в друг автомобил, пътували и негови познати, тъй като имали уговорка след
вземането на детето всички заедно да отидат на плаж. Десет минути след
уговорения час молителката Н. слязла с детето, като последното не било
подготвено за тръгване – било с домашни дрехи и без приготвен багаж.
Ответникът я попитал защо детето не е подготвено, но вместо да даде
адекватен отговор, молителката започнала да му отправя обвинения, че има
интимни отношения с нейна близка приятелка. За да избегне прерастването на
ситуацията в поредния конфликт, а и за да предразположи детето за тръгване,
ответникът започнал да си играе с него, като малко по-късно казал на
молителката, че може да се прибира. Последната му отвърнала, че няма как да
остави детето и застанала плътно до него. То гледало със страх и недоумение
майка си. На въпрос на ответника дали да тръгват детето кимнало
утвърдително, поради което ответникът го хванал за ръка, като първо му
показал инструментите, които имал в багажника, а след това отворил задната
врата на колата и му казал да влиза в нея. Тогава молителката сграбчила
детето. Вероятно от тежестта му обаче залитнала и се ударила с цялата си
тежест в отворената врата на автомобила. Виждайки това, ответникът се
приближил, хванал я с двете си ръце за мишниците и я изправил. Щом
стъпила стабилно на крака, молителката се отскубнала от ръцете му и
започнала да вика за помощ, като все още държейки детето в обятията си,
побягнала към сградата и влязла вътре.
С обжалваното решение съдът е приел за установено от събраните по
делото доказателства, че на процесната дата по отношение на молителката С.
ВЛ. Н. от страна на ответника е осъществен акт на психическо и физическо
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, както и че доколкото този акт е
осъществен в присъствие на детето П., то по отношение на него е налице
психическо насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът
намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че С. ВЛ. Н. и Д. П. Н. са бивши съпрузи, както и че от брака им,
прекратен с влязло в сила Решение № 3810 от 03.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 7028 на РС – Пловдив за 2017 г., е родено детето П. Д. Н.. От горното
следва извод, че ответникът е сред лицата, посочени в чл. 3 ЗЗДН като
пасивно легитимирани да отговарят по реда на този закон. Молбата за защита
е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен едномесечен срок
3
от датата на твърдения акт на домашно насилие. Към нея от молителката С.
ВЛ. Н., лично и в качеството на майка и законен представител на П. Д. Н., е
представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. На този документ разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН изрично придава доказателствена стойност, а
нормата на ал. 3 от същия предвижда издаване на заповед за защита и само
въз основа на нея, когато поради естеството на случая не могат да се
ангажират никакви други доказателства за насилието. Когато обаче такива са
налице, същите могат да се приемат като оборващи или разколебаващи
твърденията на молителя. В случая наред с представената декларация са
събрани и други доказателства, които се преценяват от съда в тяхната
взаимна връзка.
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
962/2021 г. се установява, че на 24.08.2021 г. молителката С. ВЛ. Н. е
посетила съдебен лекар, който е констатирал наличието на овално
кръвонасядане със синкав цвят и жълто-зелена периферия с размери 2,5/2,5 см
в областта на лявата гърда в долен вътрешен квадрант и на второ овално
кръвонасядане на 1 см под него с посочените характеристики и размери
1,5/1,8 см. Констатирано е кръвонасядане и по вътрешната повърхност на
дясната мишница, както и по задната част на лявата мишница с размери
съответно 2/2,5 см и 0,5/0,7 см. Установено е наличие на овално
кръвонасядане със синкав цвят и жълто-зелена периферия с размери 5/4,5 см.
по кожата на лявата подбедрица по предна повърхност в горна трета, като
освидетелствалият е констатирал, че посочената област е оточна. Същият е
дал заключение, че описаните травматични увреждания е възможно по начин
и време да са получени както съобщава освидетелстваното лице.
Представен по делото е и документ, удостоверяващ, че на 21.08.2021 г.
молителката Н. е била прегледана от специалист по гинекология в СБАЛАГ
„ТОРАКС“ ЕООД, като в него се посочва, че след домашно физическо
насилие най-вероятно поради получения стрес същата е получила
преждевременно менструално кървене.
Представени са и материали по образуваната въз основа на подадена на
21.08.2021 г. от молителката Н. жалба до 01 РУ на ОДМВР – Пловдив
полицейска преписка, в хода на която са били снети обяснения както от нея,
така и от ответника, а на последния е съставен протокол за предупреждение
по чл. 65, ал. 2 ЗМВР.
От показанията на свидетелката Р.С. – майка на С. ВЛ. Н., се установява,
че родителите на молителката живеели в едно родопско село. На процесната
дата 21.08.2021 г. ответникът трябвало да вземе детето П. за две седмици, но
към 11 часа молителката се обадила на своя баща и го помолила спешно да
дойде при нея до гр. Пловдив. В късния следобед на същия ден бащата се
прибрал в селото, заедно с двамата молители. Свидетелката посочва в
показанията си, че молителката Н. била разстроена и плачела, но разказала
за случилото се. Споделила , че детето не искало да отиде при баща си, че
4
последният опитвал да го убеди да тръгне с него, но въпреки това то
отказвало, поради което тогава ответникът решил да го качи насила в колата.
При това детето се разпищяло, а майка му отишла към него и го взела. През
това време ответникът започнал да обижда молителката, да я стиска за гушата
и да блъска в гърдите, а когато последната извикала за помощ, той я пуснал и
вдигнал ръце, демонстрирайки, че нищо не прави, като същевременно я
ритнал в левия крак под коляното. В това време молителката успяла да се
откопчи от него и се прибрала с детето. Като се качили в апартамента,
последната усетила мокрота, отишла в банята и видяла, че цялата е в кръв.
След пристигането на баща молителката Н. решила да подаде жалба в
полицията заради случилото се и да отиде на лекар. Лекарят я успокоил, че
менструалният цикъл е дошъл преждевременно. Свидетелката посочва, че
молителката показала следи от нараняванията в областта на гърдите,
коляното и врата, като споделила за болки в гърдите. На следващия ден се
оплакала, че не е спала добре и сънувала кошмари. Същата първоначално не
искала да отиде на лекар за издаване на медицинско свидетелство, но в
семейството я убедили, поради което тя отишла няколко дни след инцидента.
Според свидетелката след пристигането си в селото на 21.08.2021 г. детето
вече било спокойно, но силно се проявявал предишен негов тик – мигане с
очите, който в течение на времето след случката намалял.
По делото е разпитан и свидетелят Ф.Ш., който посочва в показанията
си, че вечерта на 21.08.2021 г. се чул по телефона с молителката Н. и тя му
споделила за случилото се през деня. Разказала му, че след като слязла долу с
детето, то отказало да отиде при баща си. Последният от своя страна започнал
да се заиграва с него и да му показва разни неща, но въпреки това детето не
искало да тръгне с него. Той понечил да го заведе към колата, но детето се
разпищяло. Молителката Н. се намесила, при което ответникът започнал да я
обижда, хванал я за врата и я стиснал. Тя се отдръпнала, след което
ответникът я блъснал в гърдите. Поискал да я прегърне, но я стиснал много
силно и тя се развикала за помощ, а той я ритнал по левия крак. След като
тръгнала да се прибира с детето, ответникът започнал да я заплашва и
обижда. Когато се качила в апартамента, молителката видяла, че е цялата в
кръв. Притеснила се и се обадила на баща си, който малко по-късно отишъл
при нея. Тя посетила лекар, който я успокоил, че вероятно от стрес месечният
цикъл е дошъл по-рано. Отишла и в полицията, за да подаде жалба във
връзка със случилото се. Свидетелят посочва, че видял молителката на
следващия ден, тъй като тя го помолила да я вземе от с. Г.. Когато отишъл да
я вземе вечерта, същата била много разстроена, споделила, че я болят гърдите
и показала синината на крака си. Споделила също, че детето се изплашило от
случилото се и започнало отново да мига с очи.
В показанията си свидетелката И.В. посочва, че присъствала на
случилото се между Д.Н. и С.Н. на процесната дата, тъй като със съпруга ,
ответника и още двама техни общи приятели се уговорили да отидат заедно
на плаж. Уговорката била ответникът да бъде със своя автомобил, а
5
останалите – с автомобила на свидетелката и нейния съпруг, и да се срещнат
пред дома на молителката Н., откъдето ответникът да вземе детето. Няколко
минути след пристигането им молителката излязла с детето. Според
свидетелката то видимо не било приготвено за вземане – било с домашни
дрехи и без багаж. На въпрос на ответника къде е багажът на детето
молителката Н. отговорила троснато, че „понеже бил голямо момче и както
добре се справял с жените, може да отиде да му купи нови дрехи“, като
според свидетелката тя визирала конкретно момиче. Ответникът я помолил да
не говори така пред детето. Същият се заиграл с него с идеята да тръгнат по-
бързо за плажа и казал на молителката, че може да тръгва. Тя му отвърнала,
че няма как да остави детето на него. Ответникът хванал детето за ръка и
отворил багажника, за да му покаже какви инструменти има. След това му
отворил вратата на колата и му казал да седне на обичайното си място.
Свидетелката посочва, че детето погледнало към майка си, която му казала
„Ти сам решаваш дали да тръгнеш с баща си или да останеш тук с мен, твоя
дом и твоята крепост“, хванала го и го гушнала, като в същия момент, както
го държала в ръце, залитнала и се ударила в колата на ответника. В този
момент ответникът я хванал за подмишниците и я изправил, а тя се развикала
за помощ с детето в ръце и се затичала към блока. Свидетелката заявава в
показанията си, че тя и останалите през цялото време били в близост, като
чували и виждали всичко случващо се. Отрича ответникът насилствено да е
вкарвал детето в колата. Същият бил видимо притеснен от създалата се
ситуация.
В показанията си свидетелят В. В. заявява, че на 21.08.2021 г. с
ответника и още трима техни приятели имали уговорка да ходят на плаж. Тъй
като ответникът трябвало да вземе детето си от бившата си съпруга, около
10:15-20 часа свидетелят и останалите отишли пред дома в гр. Пловдив.
След известно време молителката Н. се появила. Двамата с ответника
разговаряли за детето, което според свидетеля не било облечено както трябва
– било с къси панталони и джапанки и нямало багаж с дрехи. Молителката
казала на ответника, че бил достатъчно оправен с жените и можел да купи
дрехи на детето. Той я помолил да се успокои, а тя му отвърнала, че няма как
да детето остави на такъв човек. Детето се притеснило и ответникът му
отворил багажника на колата, за да се забавлява с инструментите, които имал
вътре. Свидетелят посочва, че тогава молителката сграбчила детето в ръце, но
политнала назад, като се ударила във вратата на колата. Ответникът се
протегнал, хванал я за подмишниците и я изправил, а тя от своя страна
започнала да вика за помощ и се прибрала в блока. Свидетелят отрича да е
видял ответникът да удря или да рита молителката, както и да прибира
насилствено детето в колата – само му предложил да седне на обичайното си
място. Заявява, че ответникът не е викал и не е обиждал молителката, като не
е имал подобно отношение и спрямо детето. Молителката крещяла, че детето
само щяло да реши дали да тръгне с него, или не.
Приета в хода на производството пред първата инстанция е справка от
6
Агенция „Пътна инфраструктура“ за движението по републиканската пътна
мрежа на страната за автомобила, с който са пътували свидетелите И.В. и В.
В., за периода 20.08.2021 г. – 21.08.2021 г. От същата се установява, че на
21.08.2021 г. автомобилът е бил засечен за първи път на околовръстния път на
гр. Пловдив към 10:54 часа, а по-късно през деня на автомагистрала „Тракия“
в посока гр. Стара Загора.
В хода на въззивното производство са приобщени подадени от
ответника сигнал до РП – Пловдив, ведно с документи по образуваната въз
основа на него пр.пр. № 10341/2021 г., както и жалба до ДСП – Пловдив за
неспазване от страна на молителката Н. на определения с влязло в сила
решение режим на лични контакти между детето П. и ответника.
Настоящата инстанция, след самостоятелна преценка на доказателствата
по делото, споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответникът по
молбата за защита е извършил актове на домашно насилие спрямо
молителите. Изложеното от молителката С.Н. в молбата за защита в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН намира подкрепа както от писмените
доказателства по делото – съдебномедицинското удостоверение от 24.08.2021
г. и документа от проведен преглед при гинеколог от 21.08.2021 г., така и от
гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Р.С.
и Ф.Ш.. Констатациите на съдебния медик за наличие на кръвонасядания в
областта на гръдния кош, на горните крайници и на долния ляв крайник
съответстват на твърденията на молителката, че ответникът я е блъснал, че я е
прегърнал, стискайки я силно, както и че я е ритнал в левия крак. Вярно е, че
прегледът е извършен на 24.08.2021 г., т.е. три дни след датата на инцидента,
но от удостоверението е видно, че това обстоятелство е съобразено от лекаря
и същият е заключил, че описаните в удостоверението травматични
увреждания е възможно да са получени във времето, съобщено от
молителката, т.е. на 21.08.2021 г. около 10:00 – 10:30 часа. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Р.С. и Ф.Ш. като логични и последователни.
Действително показанията им относно случилото се пред дома на
молителката почиват на разказаното от самата нея. И двамата свидетели
обаче изразяват преки впечатления за състоянието на молителката след
инцидента, като съобщават, че същата била силно разстроена. Заявяват, че
лично са възприели част от следите от получените от нея наранявания.
Свидетелят Ф.Ш. посочва, че е видял синина на левия крак в деня след
случката, а свидетелката Р.С. – синини в областта на гърдите, врата и под
коляното. Показанията на свидетелите, че на 21.08.2021 г. молителката е
отишла на преглед във връзка полученото от нея кръвотечение, се подкрепят
от издадения на тази дата от лекар при СБАЛАГ „ТОРАКС“ ЕООД документ.
Видно е също така от материалите по образуваната при 01 РУ на ОДМВР –
Пловдив полицейска преписка, че на същата дата молителката е подала жалба
(заявление) до началника на районното управление във връзка със случилото
се, за което свидетелстват в показанията си Р.С. и Ф.Ш.. Според настоящия
състав на съда правилно първоинстанционният съд е отказал да постави в
7
основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите И.В. и В. В.,
въпреки че в основната си част те кореспондират помежду си. Същите
съответстват на изложеното от ответника в отговора на молбата за защита, но
не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. В
допълнение следва да се отбележи, че действително прави впечатление, че в
обясненията, дадени на 30.08.2021 г. в хода на извършената по полицейската
преписка проверка, ответникът не е отбелязал, че с него е имало други лица,
които биха могли да потвърдят заявеното от него. За този случай е съставен
предупредителен протокол по чл. 65, ал. 2 ЗМВР, с който ответникът е бил
писмено предупреден от полицейски служител да не се саморазправя с
молителката Н.. Освен това, в дадените обяснения същият сам признава, че е
бил подразнен от поведението на Н. и че разговорът между тях протекъл на
по-висок от тон, което не кореспондира със заявеното от свидетелите, че той
не е викал и е бил видимо притеснен от случващото се. За присъствието на
други лица на процесната дата ответникът не съобщава и в приобщените в
хода на въззивното прооизводство жалба до ДСП – Пловдив и сигнал до РП –
Пловдив от 27.08.2021 г., като за това, видно от материалите от образуваната
прокурорска преписка, същият съобщава впоследствие в хода на
извършваната проверка по преписката. За отбелязване още е, че от
приложената справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ не се установява с
категоричност, че свидетелите са били точно на мястото на процесния
инцидент, в каквато насока са наведени доводи във въззивната жалба.
От изложеното се налага изводът за осъществени спрямо молителката С.
ВЛ. Н. актове на физическо и психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, а тъй като те са извършени в присъствието на малолетното дете П., то
на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН следва да се приеме, че спрямо него също е
налице домашно насилие. С оглед характера на извършеното насилие и
неговия интензитет съдът намира за адекватни определените от районния съд
мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН – последната за срок от четири месеца,
както и налагане на размер от 300 лева глоба, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Предвид съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора направените от жалбоподателя разноски следва
да останат в негова тежест. Същият следва да бъде осъден да заплати
сторените от въззиваемата С. ВЛ. Н. в настоящото производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2456 от 08.12.2021 г., постановено по гр.
8
д. № 14062 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН: **********, да заплати на С. ВЛ. Н., ЕГН:
**********, сумата от 840 лв., представляваща сторени в производството
пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9