№ 6807
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110173570 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от 22.12.2021 г., /с
уточнение от 08.06.2022 г./ предявена от И. В. Б..., починал в хода на процеса
и на негово място са конституирани неговите законни наследници Р. И. В.
ЕГН ********** адрес гр. София, ..... и С. И. В. ЕГН **********, адрес гр.
София, ...., срещу Топлофикация София ЕАД, с предявени искове с правно
основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на
ответника сума от 1 250 лв. - част от обща сума в размер на 7 425.73лв.,
представляващи месечни периодични задължения за предоставена топлинна
енергия за имот с адрес гр. София, ..., отразена във фактура №
001600692471/28.02.2021 г., издадена по партида с кл.№ **********, поради
липса на договорно правоотношение между страните, доставка на топлинна
енергия в твърдените от ответника количества, в условията на евентуалност
поради изтекла погасителна давност.
С уточняваща молба от 08.06.2022 г. ищецът е уточнил размера на
частичната претенция от 1 250 лв. за каква част от вземането се отнася, т.е.
какъв е размера на частичния иск по всяка претенция на ищеца, обективирана
във фактура, издадена от ответното дружество Топлофикация София ЕАД.
В открито съдебно заседание на 22.11.2023 г. ответникът Топлофикация
София ЕАД е оттеглил признанието на иска и е направил възражение за
1
недопустимост на иска, като се е позовал на актуалната задължителна съдебна
практика по сходни казуси.
В открито съдебно заседание на 20.03.2024 г. процесуален представител
на ищците поддържа допустимостта и основателността на иска.
Настоящият съдебен състав намира подадената искова молба за
недопустима, като конкретните съображения за това са следните:
Предявяването на иск за установяване съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право се допуска
само, когато ищецът има интерес да установи това със съдебно решение (чл.
124, ал. 1 ГПК). Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на установителния иск, за наличието на която
съдът е длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство.
На следващо място следва да се има предвид, че институтът на частичния
иск е допустим, като същият е предмет на Тълкувателно решение №
3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК. В него е
разгледана възможността единствено за предявяване на частичен осъдителен
иск. В тази връзка Върховният касационен съд изяснява, че предмет на всяко
гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде
индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от
които произтича претендираното субективно материално право, т. е.
правопораждащите го юридически факти, като в случаите на предявен
частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на
вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като
частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат
основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното
решение е формулиран извод за недопустимост на последващ иск за
непредявената разлика от вземането, в случай че първоначално предявеният
частичен осъдителен иск е бил отхвърлен (тъй като с това решение е отречено
със сила на пресъдено нещо съществуването на основанието на вземането в
пълен обем), респ. при уважаване на частичния иск силата на пресъдено нещо
2
на решението обхваща общите правопораждащи факти на вземането, така че е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
За разлика от изложените съображения за правния интерес при частичния
осъдителен иск, при частичния отрицателен установителен иск такива
съображения не могат да бъдат изложени. Това е така, защото при
отрицателен установителен иск доказателствената тежест е идентична с тази,
каквато би била, ако ответникът по отрицателния иск беше предявил
положителен установителен иск за същото вземане. В този смисъл от
правилата на доказването следва, че уважаване на отрицателен установителен
иск е равнозначно на отхвърляне на положителен установителен иск за
същото вземане между същите страни при разменено процесуално качество
ищец – ответник, респ. отхвърлянето на отрицателен установителен иск е
равнозначно на уважаването на положителен установителен иск (виж
Определение № 67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на II г. о. на ВКС,
Определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г. о. на ВКС,
Решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на I г. о. на ВКС). За
разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква
процесуална роля заема страната в процеса. Предявяването на претенцията
изцяло или частично не променя правилата, касаещи доказателствената
тежест и формирането на сила на пресъдено нещо по отношение на спорното
право. Следователно уважаването на частичния отрицателен установителен
иск е равнозначно на отхвърлянето на частично или изцяло предявен
положителен установителен или осъдителен иск – т. е. уважаването на
частичния отрицателен установителен иск би означавало, че вземането не
съществува изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно
предявената част, предмет на съответното дело (а в случая уважаването на
частичния отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК би означавало, че
правото на принудително изпълнение е погасено изцяло, а не само досежно
предявената част, предмет на делото). Силата на пресъдено нещо ще
разпростре действието си и за непредявената част, доколкото
несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално
право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия
пълен обем – съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г.
3
по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК. В тази хипотеза
последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата би бил
недопустим поради формираната вече сила на пресъдено нещо за целия
размер на вземането. В последващото производство – това за непредявената
част, не би имало нито един нов факт, подлежащ на разглеждане, което прави
двете претенции – по първия частичен отрицателен установителен иск и по
следващия, идентични. Щом двете претенции имат един и същ предмет, то
няма как да се приеме за допустимо разглеждането им в различни
производства.
На следващо място, ако се възприеме тезата за допустимост на частичен
иск по чл. 124 ГПК при твърдения, че цялото вземане е погасено по давност
/какъвто е настоящия случай, според горецитираната уточняваща молба от
07.07.2023 г./, то това би дало възможност на длъжника да предяви редица
подобни производства за различни части на вземането (както е и в настоящия
случай), което от една страна – засяга имуществените интереси на
насрещната страна по правоотношението, а от друга страна – създава
съществено затруднение с оглед очертаване предмета на спора по всеки един
от частичните отрицателни установителни искове – коя конкретна част от
изпълнението се оспорва по всяко отделно исково производство.
С предявяването на частичния отрицателен установителен иск длъжникът
по същество търси защита не по част, а по целия размер на вземането, което
от своя страна създава възможности за злоупотреба с право и заобикаляне на
закона, вкл. на разпоредбите за родова подсъдност в противоречие на чл. 3
ГПК.
По изложените съображения и доколкото подадената искова молба е
недопустима, същата следва да се остави без разглеждане и производството
по делото да се прекрати. Искането на ответника за присъждане на разноски в
отговора на исковата молба съдът намира за основателно по реда на чл. 78, ал.
3 от ГПК за сума в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 114613 от
22.12.2021 г. на Р. И. В. ЕГН ********** адрес гр. София, ..... и С. И. В. ЕГН
**********, адрес гр. София, ...., със съд. адрес гр. София, ..., чрез адв. Б.,
като законни наследници на И. В. Б..., починал в хода на процеса, срещу
Топлофикация София ЕАД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, .., с предявени искове с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сума от 1 250
лв. - част от обща сума в размер на 7 425.73лв., представляващи месечни
периодични задължения за предоставена топлинна енергия за имот с адрес гр.
София, ..., отразена във фактура № 001600692471/28.02.2021 г., издадена по
партида с кл.№ **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 73570 по описа на СРС за
2021 г.
ОСЪЖДА Р. И. В. ЕГН ********** адрес гр. София, ..... и С. И. В. ЕГН
**********, адрес гр. София, ...., със съд. адрес гр. София, ..., чрез адв. Б., да
заплатят на Топлофикация София ЕАД ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, .., сума в размер на 100 лв., представляващи разноски
по делото.
Решението може да се обжалва от страните пред СГС в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5