Р Е Ш Е Н И Е
№ 2309
Град Пловдив, 09 ноември 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2578 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.В.Д. *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-001015 от
12.06.2018 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, защото не е налице описаната фактическа обстановка не
отговаря на действителността, защото на посочените в заповедта час и място не е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, липсват
доказателства за извършено нарушение, доколкото пробата с дрегер е извършена
часове след задържането на жалбоподателя в Първо РПУ. Твърди се, че не може да
бъде постигната целената превенция, тъй като заповедта е връчена две месеца
след нейното издаване. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на
направените разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна, защото
заповедта е издадена във връзка с акта за установяване на административно
нарушение № Д/631239 от 12.06.2018 г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП,
което деяние съставлява престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено на 01.08.2018 г., срещу подпис на пълномощника на
жалбоподателя, поради което жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя
е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 12.06.2018 г. в град Пловдив на кръстовището на ул. „***“ и ул.
„***”, до ресторант „***“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес ЦЛК 200”, с рег. № ****, след употреба на алкохол, изпробван с
техническо средство модел „Алкотест 7510“, отчело 1,93 промила в издишания
въздух, за което жалбоподателят е бил задържан за 24 часа в 01 РУ Пловодив и му
е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с
която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП
– прекратяване на регистрация на ППС за срок от 12 месеца.
В административната преписка са приложени акта за
установяване на административно нарушение (л.12 и л.33), талон за медицинско
изследване (л.13), което не е извършено, и лист за медицински преглед от
25.04.2018 г., в който е отбелязано, че В.Д. дава доброволно кръв за алкохолна проба, но няма
данни от самото кръвно изследване.
В хода на съдебното производство не се събраха нови
доказателства, доколкото допълнително представените от ответника с писмото от
11.10.2018 г. документи са част от административната преписка по издаване на
оспорената заповед и са представени повторно.
Очевидно страните нямат спор по фактите въпреки
твърденията в противоположна посока в жалбата, основаващи се като цяло върху
допуснати от контролните органи процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение. Съдът намира, че тези възражения
не следва да бъдат коментирани и взети предвид в настоящото производство, тъй
като актът за установяване на административно нарушение не е предмет на
настоящото дело, от една страна, от друга страна, формално е налице официален
документ, който се ползва с материална доказателствена сила, която следва да
бъде съобразена при постановяване на решението.
В административната преписка е налична също докладна
(л.15) за извършването на тестовете за употреба на упойващи или наркотични
вещества, в която също е описано тестването на жалбоподателя и още едно лице с
дрегер 7510 за алкохол, като пробата на жалбоподателя е била 1,93 промила.
Т.е., освен актът за установяване на административно нарушение е налице още
един официален документ, чиято материална доказателствена сила не е оборена.
По същество жалбоподателят не оспорва наличието на
алкохол над 0,5 промила и не доказва нещо различно. Ако резултатите от кръвната
проба са били под тази норма, в негов интерес е било да представи протокола от
кръвното изследване, което обаче не беше направено. Съответно по делото е
налице единствено официални писмени документи, установяващи алкохол в издишания
въздух над 0,5 промила, чиято материална доказателствена сила не е оборена при
доказателствена тежест за жалбоподателя, поради което нарушението на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП следва да бъде прието за безспорно доказано.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящия случай са установени всички
правно релевантни факти от хипотезата на нормата на чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП.
Предвид императивния характер на нормата административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, той има задължение да издаде заповед за
прилагане на принудителна административна мярка от категорията на оспорената.
Т.е., обстоятелството, че административният орган действа в условията на
задължителна администрация, означава, че
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направи от
законодателя при създаване на самата правна норма.
В този смисъл не се споделят възраженията на
жалбоподателя за наличие на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Макар и лаконични, мотиви се съдържат
в оспорената заповед, като са изложени всички фактически основания относно
налагането на принудителната административна мярка. Отделно от това, както
съдебната практика, така и правната теория са единодушни, че мотивите на
административния акт може да се съдържат в други документи, съставляващи част
от административната преписка по неговото издаване. Съответно в настоящия
случай мотивите за издаване на оспорената заповед могат да бъдат извлечени от
акта за установяване на административно нарушение и от докладната, като не
трябва да се забравя и факта, че управлението на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред, представлява престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
От друга страна, както това вече се каза по-горе,
допуснатите нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение не могат да бъдат разглеждани в настоящото
производство. Съдът е длъжен да се съобрази единствено с факта, че този акт
като официален документ съществува в правния мир и неговата материална
доказателствена сила не беше оборена от жалбоподателя при негова
доказателствена тежест.
В случая определеният максимален срок на приложената
принудителна административна мярка е съобразен с тежестта на установеното
административно нарушение на водача, така че от прилагането на принудителната
административна мярка да се постигнат целите на нейното използване –
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, извършени от конкретния нарушител, който, въпреки
че е млад шофьор, е с твърде голям брой нарушения по ЗДвП (видно от справката),
както и осигуряване на живота и здравето на всички граждани. Административният орган не е посочил мотиви за така определения
срок, но предвид безспорния факт, че водачът е управлявал с концентрация на
алкохол, надхвърляща четирикратно максимално допустимата от 0,5 промила, всичко
това е достатъчен мотив за прилагане на принудителната мярка за максималния
предвиден от закона срок.
Обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя два месеца след издаването й, не представлява нарушение на
административно-производствените правила и не се отразява по никакъв начин на
нейната законосъобразност. Целта на закона е постигната, тъй като тези заповеди
подлежат на предварително изпълнение съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г.
на директора на ОДМВР Пловдив (л.18), заповед № 8121К-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи (л.19) и заповед № 8021К-5154 от 02.06.2017 г.
на министъра на вътрешните работи (л.20). След като законът (чл.172, ал.1 ЗДвП)
допуска оправомощаване на други длъжностни лица от ръководителите на службите
за контрол, няма пречка със заповед на директора на ОДМВР Пловдив да бъдат
определени конкретните лица, заемащи определени длъжности в структурата на
областната дирекция, които да издават заповеди по чл.171 ЗДвП.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Д., ЕГН **********,***, против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-001015 от
12.06.2018 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: