Решение по дело №44/2021 на Районен съд - Котел

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260035, 21 октомври 2021г , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на дванадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан Кръстев, прокурор….., като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 44 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец в производството е К.Т.Т. , а ответник – С.Д.Б.. Ищцата твърди, че през периода от месец януари 2016г до месец ноември 2017г била извършила плащания по банков път в полза на ответницата на обща стойност 2400.00 лева ( всяка вноска по 120.00 лева, като в исковата молба са посочени датите). Ищцата твърди, че нейният партньор С. Й. бил осъден да плаща издръжка 120.00 лева месечно на детето си С. Й., родителските права по отношение на което били предоставени на майката Г. Б. – дъщеря на ответницата. След като задълженото лице С. Й. получил покана за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело за сумите, платени през посочения период, ищцата разбрала, че посредством описаните по-горе плащания не били покрити задълженията за издръжка. Ищцата твърди, че ответницата е получила посочената сума без основание, поради което моли съда да я осъди да върне на ищцата 2400.00 лева заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2021г, до окончателното изпълнение на задължението. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата С.Б. е подал отговор срещу исковата молба, в който се правят следните възражения и оспорвания : Не се оспорва плащането на сумите. Оспорва се твърдението за липса на основание за плащане. Твърди се, че през 2004г дъщерята на ответницата и партньорът на ищцата заживели на съпружески начала и през 2007г закупили автомобил. За да платят цената по сделката, С. Й. и ответницата постигнали уговорка ответницата да изтегли заем, който С. Й. поел задължение да погасява. Договорът за заем бил сключен на 26.10.2007г. До месец юли 2008г редовно извършвал погашения по кредита. През месец юли 2008г се раздели с дъщерята на ответницата и спрял да плаща, а през 2012г продал автомобила. През месец април 2010г С. Й.в и Г. Б. се разбрали С. Й. да продължи да плаща погасителните вноски. Той изпълнявал задължението си до 27.11.2017г, когато кредитът бил погасен изцяло.  Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и в полза на ответницата да бъдат присъдени направените по делото разноски.

            В съдебните заседания ищцата се представлява от адв. Н.Д. от САК, която поддържа предявения иск и претенцията си за разноски, съобразно представен списък.

Ответницата се представлява от адв. Е.П. ***, която поддържа възраженията и оспорвания и моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа претенцията си за разноски, съобразно представен списък.

Адв. Д. и адв. П. представят писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищцата К.Т. съжителства на съпружески начала със С. Й. от около 2008г. С. Й. е съжителствал на съпружески начала с Г. Б. за времето от 2004г до 2008г. С. и Й. и Г. Б. са родители на детето С., родено през 2006г. Г. Б. е дъщеря на ответницата С.Б. и сестра на свидетелката Т. Б..

Докато са съжителствали, С. Й. и Г. Б. работели на сезонна работа по морето и било наложително да имат лек автомобил. Решили да купят автомобил, но нямали достатъчно пари, затова търсели заем. Св. Д. К. – съпруг на сестрата на С. Й., нямал да му даде исканите 3-4 хил, затова С. Й. и Г. Б., от една страна, и ответницата, от друга, се разбрали ответницата да сключи договор за банков заем и да им даде парите. С. Й. и Г. Б. нямали постоянни доходи, затова нямало как банката да ги кредитира, докато ответницата работела по трудово правоотношение. Уговорката между тях била С. Й. и Г. Б. да плащат месечните вноски по кредита до пълното му погасяване. В изпълнение на уговореното, на 26.10.2007г между „Банка ДСК“ ЕАД, клон Котел, и ответницата бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 7300.00 лева със срок на издължаване 120 месеца. Част е договора е изготвен погасителен план, според който последната вноска е дължима на 26.10.2017г. От извлечението от движението по кредита е видно, че същия ден кредитът е усвоен. Св. Т. Б. твърди, че С. Й. и Г. Б. взели парите и същия ден отишли в град Сливен, където купили лек автомобил. Показанията на св. Т. Б. се потвърждават от справката от сектор КАТ при ОД на МВР Сливен, според която лек автомобил Рено Лагуна е регистриран на 26.10.2007г на името на С. Й..

Малко след покупката, С. Й. и Г. Б. се разделили. С. Й. се преместил да живее заедно с ищцата в град София. Продължил да ползва лекия автомобил. На 13.02.2012г продал автомобила.

Детето С. останало при майката. Св. Т. Б. помагала при отглеждането и възпитанието на детето.

През 2010г по повод образувано от майката Г. Б. срещу бащата С. Й. дело за издръжка, св. Т. Б., сестра ù Г. Б. *** и постигнали уговорка С. Й., който задържал за себе си лекия автомобил, да започне да плаща месечните вноски, като ги превежда по банковата сметка на ответницата, а майката Г. Б. нямало да търси издръжка за минало време. По гражданско дело № 176/2010г на СРС била постигнала спогодба, одобрена от съда, по силата на която С. Й. се задължил да заплаща на Г. Б., като законен представител на малолетното дете С., месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от 05.01.2010г.

Ищцата и съжителят ù се разбрали помежду си плащанията да извършва ищцата по банков път през нейната банкова сметка.

Ответницата признва  твърденията в исковата молба, че за периода от 12.01.2016г до 27.11.2017г ищцата е превела по банковата сметка на ответницата общо 2400.00 лева. Основанието, посочено при всеки от банковите преводи, е „захранване на сметка“.

От движението по кредита се установява, че месечната вноска по кредита е била 115.84 лева. На 09.12.2016г кредитът бил погасен предсрочно със сумата 1087.45 лева. Св. Т. Б. обясни, че бил изтеглен друг заем, с част от който се погасил остатъка от заема от 2007г.

На 29.10.2019г в полза на Г. Б. бил издаден изпълнителен лист за присъдената издръжка, съобразно описаното по-горе и в ДСИ при РС Несебър било образувано изпълнително дело № 202/2020г, по което до С. Й. била изпратена покана за доброволно изпълнение. След образуване на изпълнителното дело ищцата наредила по банковата сметка на Г. Б. на на 29.01.2021г, 26.02.2021г, 29.04.2021г и 28.05.2021г  по 152.50 лева, като основание за плащането е посочено „издръжка на дете“.

Гореизложените факти съдът прие за установени след анализ на цялата доказателствена съвкупност по делото. Писмените доказателства съдът цени с оглед доказателствената сила, която им придават ГПК. Показанията на тримата свидетели съдът обсъди и оцени, като ги съпостави помежду им и в контекста на писмените доказателствени източници. Съдът приема, че показанията и свидетелите Д. К. и Т. Б. са като цяло правдиви и не се конфронтират с останалите доказателства. Показанията на св. Д. А. се отличват със схематичност и явства целенасоченост да заяви пред съда, че ищцата била плащала по банков път единствено и само издръжката на детето на С. Йорданов, без обаче да е поне малко конкретен и за други обстоятелства, което е индиция за недостоверност на показанията му като цяло. 

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД – за връщане на даденото без основание, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По делото няма спор, че ищцата е дала на ответницата претендираната сума.

Ответницата въвежда като основание за плащане съществуваща между нея и С. Й. уговорка за плащане. 

Ищцата въвежда реплика, че такава уговорка не същестува между страните,  а плащането е извършено не в изпълнение на твърдяната от ответницата уговорка, а в изпълнение на установеното в тежест на С. Й. задължение за плащане на издръжка на детето С..

Чрез въведеното от ответница основание по същество се твърди съществуване на договор за паричен заем, по силата на който ответницата предоставила на С. Й. и Г. Б. пари в размер на 7300.00 лева, колкото е размерът на банковия кредит, а С. Й. и Г. Б. се задължили да ù върнат сумата, като превеждат ежемесечно вноските по кредита в полза на банката – кредитор. По делото няма представен писмен договор за заем, нито се твърди да е сключван такъв в писмена форма. Според чл.240 от ЗЗД, договорът за заем е неформален договор и за нействителността му законът не изисква писмена форма. Тъй като С. Й. и Г. Б. не са били в граждански брак (по делото няма наведени такива твърдения), задължението им е било разделно – всеки от тях е дължал връщане по равно, доколкото са неприложими правилата на солидарната отговорност. Според чл.121 от ЗЗД, солидарността възниква само когато е уговорена или произтича от закона. Следователно, ответницата е сключила два договора за заем, всеки от които за сумата 3650.00 лева – единия с длъжник С. Й. а другия – с длъжник Г. Б.. С оглед цената на всеки от договорите, отпада забраната на чл.164, ал.1 т.3 от ГПК да се установяват със свидетелски показания договори на стойност по – голяма от 5000.00 лева.

Съдът приема, че посредством извършените периодични банкови преводи ищцата е погасявала именно задължението на С. Й., което той е имал по договора за заем, сключен между него и ответницата, а не задължението за издръжка. Този извод се налага от по-внимателния прочит на представеното с исковата молба извлечение от банковата сметка на ищцата. Извършвайки преводите по сметката на ответницата, ищцата е посочвала като основание „захранване на сметка“. През същия период, съвпадащ с исковия, ищцата е извършвала и ежемесечни преводи – първоначално по 90.00 лева, а впоследствие по 105.00 лева, в полза на Г. А. С., в които акуратно като основание е посочено, че плащането е за издръжка с посочването на съответния месец, като в някои от случаите е извършвано плащане на две месечни вноски с посочване за кои точно месеци се отнася плащането. Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното е обстоятелството, че последната вноска, която ищцата е направила по сметката на ответницата, е от 27.11.2017г. Според погасителния план, последната вноска по банковия кредит е дължима на 26.10.2017г, но тъй като ищцата за месец октомври 2017г не направила плащане, наредила последната вноска един месец по-късно и след това преустановила плащанията, което означава, че претендираната сума е плащана именно по заема, а не за издръжката. Обратното прави необяснима липсата на плащания за издръжка след посочения период. Изпълнителното дело за издръжката е образувано след повече от две години.

В писмената защита на адв. Д. се акцентира на разликата между размера на анюитетната вноска по договора за кредит и извършените от ищцата банкови преводи. Разликата е 4.16 лева. Причината ищцата посочената разлика се обясни от св. Т. Б. – че банката начислявала различни такси. Изложеното е вярно, тъй като се потвърждава от извлечението за движението по кредита – на 27.10.2016г банката начислила ежегодната такса по обслужване на кредита в размер на 35.00 лв, които са покрити с платеното в повече от ищцата и именно такава е била уговорката. 

От изложеното се налага извод за неоснователност на твърдението на ищцата, че действала с мисълта, че  плаща дължимата от С. Й. издръжка. Извън посоченото, твърдението е лишено и от логика да се плаща издръжката по банковата сметка на бабата, а не по банковата сметка на майката, която е законен представител на детето и то без да е посочено изрично, че плащането е за издръжка.

Плащайки задължението на С. Й. по договора за заем, ищцата е изпълнила чуждо задължение по смисъла на чл.73 от ЗЗД. Тъй като задължението по договора за заем е парично и не е с оглед личността, може да бъде изпълнено от всяко трето лице, различно от длъжника. Както е разяснено в решение № решение № 197 от 7.02.2012г на ВКС по търговско дело № 1043/2010 г, II т. о, изпълнението на чужд дълг чрез трето лице може да се осъществи по няколко начина, един от които е длъжникът да упълномощи друго лице да извърши фактическите или правните действия по изпълнението и в този случай третото лице действа от името на длъжника и изпълнява като негов представител. Предвид фактическото им съжителство, за съда е безспорно, че в случая ищцата е била упълномощена от С. Й. да изпълнява от негово име задълженията му по договора за заем.

На същата плоскост са уредени и отношенията между С. Й.и Г. Б. след раздялата им. Тъй като купеният с парите от заема лек автомобил останал във владение на С. Й.., последният поел задължение да плаща и сумата по заема, която Г. Б. следвало да върне на ответницата. Изрично в тази насока са показанията на св. Т. Б.. 

По изложените съображения искът се явява изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По претенциите за разноски :

Ищецът претендира разноски по списък в общ размер 696.00 лева. Предвид пълната неоснователност на предявения иск, следва да се отхвърли и претенцията за разноски.

Ответницата претендира разноски по списък в общ размер 418.82 лева, от които 400.00 лева адвокатско възнаграждение, 11.82 лева платени за държавна такса за снабдяване с две удостоверения и 7.00 лева платени в полза на ОД на МВР Сливен.

От договора за правна помощ е видно, че уговореното в размер на 400.00 лева адвокатско възнаграждение, е платено, следователно подлежи на присъждане. Възражението за прекомерност е неоснователно, поради това, че е уговорено с 2 лева повече от минимума, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото са налични банкови документи, удостоверяващи плащане на такси за издаване на съдебни удостоверения За едно от удостоверенията таксата е платена на 02.04.2021г чрез ПОС терминал в регистратурата на РС Котел, без да е събирана такса, поради което претенцията за присъждане на 0.91 лева следва да бъде отхвърлена.

 

 

 

Решение № 1397 от 5.11.2009 г. на САС по гр. д. № 2254/2009 г., ГК, 1-ви с-в, докладчик председателят Ирина Петрова

 

 

 

 

чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 196 сл. ГПК, (отм.), във вр. с § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца А. Д. М., срещу решение № 1208/23.09.2009 г. по гр. д. № 1898/2005 г. на СГС, ГК, 9 състав, допълнено с решение № 2300/21.05.2009 г., с което е отхвърлен искът, предявен от А. М. срещу Е. Д. Я., с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД - за заплащането на сумата 25 515.39 евро.

В жалбата са изложени съображения за порочност на атакуваното решение и се иска отмяната му и постановяването на друго за уважаването на иска със законните последици. Твърди се, че изводът на съда за недоказаност на предявения иск е направен при неправилно приложение на правилата за доказателствената тежест, тъй като несключването на договора за управление на финансови средства, в изпълнението на който е преведена процесната сума, е отрицателен факт, за който ищецът не носи тежестта за доказване. Твърди се, че от представеното и неоспорено платежно нареждане от 20.06.2001 г. от "О. б." АД се установява, че основанието за извършения превод е управление на средства, и поради несключването на договор с такъв предмет, преведената сума подлежи на връщане, като дадена по повод неосъществено основание.

Въззиваемата страна Е. Я. оспорва жалбата и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено със законните последици.

При настоящото разглеждане на спора е представено от жалбоподателя ново писмено доказателство - Удостоверение от "ОББ" АД от 04.11.2009 г.

За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:

Въззивното производство е допустимо - жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 197 ГПК - (отм.) срещу първоинстанционно решение на СГС. Извършените от съда процесуални действия са допустими и е постановено валидно решение. С него искът, квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, е отхвърлен, по съображения, че ищецът не е установил правопораждащите факти, от които произтича претенцията му и за които носи доказателствена тежест-че страните са проектирали договор за управление на финансови средства, че именно с оглед на тези правоотношения е извършен банковият превод в полза на ответника, и че договор не е бил сключен.

Правното основание на иска е възприетата от СГС квалификация - ищецът твърди, че на 20.06.2001 г. превел от своята сметка в "О. б."АД по сметката на ответника в "ОББ" АД сумата 25 516.39 евро /без удържаните от банката такси/ - равностойност на 50 000 ДМ, като посочил основанието на банковия превод "Управление на средства", макар че към този момент такъв договор не бил сключен. Страните не постигнали съгласие за сключването му, поради което ищецът претендира връщането на дадената сума. В съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа, че с ответника били в преддоговорни правоотношения за управление на парични средства, като ответникът е следвало да вложи средства на ищеца, с оглед на бъдеща печалба. До такъв договор не се е стигнало, поради което сумата е платена неоснователно.

Фактическите твърдения в исковата молба, поддържани в хода на производството, обуславят извод, че исковата сума се претендира като дадена на неосъществено основание/ чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД/ - несключване на договор за управление на финанси на ищеца, за който страните са били преддоговорни отношения, но който не е бил сключен, а не като дадена без основание /чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/, както сочи ищецът.

Безспорно е, че на 20.06.2001 г. от сметката на ищеца в "О. б." е преведена в полза на ответника по неговата сметка в "ОББ" АД сумата 25 516.39 евро, равностойност на 50 000ДМ, като в изготвения от ищеца документ-нареждане за валутен превод като основание е посочено "управление на средства".

Безспорно е, че сумата е постъпила по сметката на ответника, като в референцията за превода № 2942301062200069 на ОББ-ЦУ и известието за входящ валутен превод, не е посочено основанието за превода. В този смисъл оспорването от ответника на Удостоверението от "ОББ"АД, изх. № 42-ББ/09.02.2006 г., което удостоверява, че във валутния превод не е посочено основанието за плащане, е безпредметно, тъй като видно от първичните документи - референция и входящ валутен превод, същите не съдържат посочване на основанието за превода. От издаденото Удостоверение на "О. б." АД от 04.11.2009 г. се потвърждава фактът, който е виден и от нареждането за превод, че нареждането е попълнено на ръка от наредителя-ищеца и той е посочил основанието за превода.

Ответникът не оспорва получаването на исковата сума по неговата банкова сметка, но твърди, че тя е получена дължимо, на основание, различно от твърдяното от ответника, а именно, че сумата на превода е дължимата на ответника стойност на продадени дружествени дялове от капитала на "И." ООД, в което страните и свидетелят А. Б. са били съдружници и са продали дружествените си дялове на трето лице.

При преценката на тази фактическа обстановка, съставът на САС приема от правна страна следното:

Следва безусловно да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че ищецът носи доказателствена тежест - при условията на главно и пълно доказване да установи, релевираните в исковата молба факти, на които основава претенцията си: че между страните е имало преддоговорни отношения по сключването на договор, по силата на който ответникът да управлява с цел печалба, финансови средства на ищеца, че процесният превод е направен именно в изпълнение на тези преддоговорни отношения, и че окончателен договор не е сключен, и именно за това се дължи връщането на сумата, дадена на неосъщественото основание-несключения проектиран договор.

Неоснователно е становището на ищеца, че той твърди отрицателен факт, който не подлежи на доказване-че преводът е без основание. Ищецът твърди, че преводът има основание, което не се е осъществило, и носи доказателствена тежест да установи, че такова основание към датата на превода е имало, и че то е причината-мотивът на превода на паричната сума, и че впоследствие то е отпаднало.

Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за наличие на преддоговорни отношения между страните - намерение за сключване на договор за управление на финансови средства на ищеца, нито проектираните клаузи на такъв договор-размера на средствата, начинът на управление, размера на печалбата, възнаграждението на ответника и др.

Ищецът не установява, че основанието за превода е именно такъв бъдещ договор, за който страните са водили преговори - факт, който се оспорва от ответника. Нареждането за валутен превод е частен документ, изходящ от ищеца и той има доказателствена сила само относно авторството на изявлението, а не и относно верността му - чл. 144 ГПК, (отм.) Следователно, изявлението на ищеца относно основанието на превода няма доказателствена сила /поради което не е необходимо оспорването на частен документ относно верността на съдържанието му/, а същото не е подкрепено от никакви други доказателства.

Само по себе си, вписването на основанието на нареждането на превода и в последващите документи по банковия превод-референцията и входящия валутен превод на банката на ответника /каквото основание в тях не е посочено/ също не би могло да бъде доказателство за твърдяното от ищеца основание за превода, защото тези документи само биха възпроизвели едностранно изходящото от ищеца основание за превода на паричната сума, посочено в изготвеното от него "нареждане". Вписването на основанието в тези документи /ако беше налице/ би могло да има друго правно значение - ако ответникът беше приел, без да се противопостави, в своя патримониум сума, за която наредителят посочва, че му превежда за управление - т. е. би могло да бъде ценено като признание за основанието за получаването на сумата. При положение обаче, че в банковите документи, въз основа на които по сметката на ответника в неговата банка е осчетоводена сумата, няма вписване на основанието за превеждането й, и при липса на каквито и да било доказателства, че ответникът е знаел, че в нареждането за превод ищецът е посочил конкретното основание, приемането на превода от ответника, не доказва твърдяното от ищеца основание за извършването му.

При положение, че ищецът не установява твърдяното от него основание за даването на сумата, респ. отпадането му, не може да бъде вменено в доказателствена тежест на ответника, при условията на пълно доказване да установява получаването на сумата на годно правно основание. Ангажираните от ответника доказателства за наличието на финансови взаимоотношения между страните по повод продажба на дружествени дялове към дата близка до тази на превода /на 08.06.2001 г. са сключени договори за продажба на дружествени дялове на ищеца и ответника и на третия съдружник от "И." ООД на трето лице, а на 26.06.2001 г. това прехвърляне е вписано в Търговския регистър/ е индиция за наличието на друго правно основание-различно от твърдяното от ищеца, за получаването на исковата сума от ответника, независимо че няма идентичност между цената, на която са продадени дружествените дялове на ответника и сумата на превода. Следва да се посочи, че ищецът не е оспорил твърденията на ответника, че именно той е получил, и е превеждал на останалите двама съдружници, цената на продадените дружествени дялове по договорите от 08.06.2001 г.

Поради изложеното, атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Разноски за въззиваемия за тази инстанция не се присъждат, тъй като такива не са направени, и САС:

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1208/23.09.2009 г. по гр. д. № 1898/2005 г. на СГС, ГК 9 състав, допълнено с решение № 2300/21.05.2009 г.

 

 

 

 

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 сл. ГПК.

 

Забележка: Решението е допуснато до касационно обжалване с Определение № 524 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г. и е отменено с Решение № 739 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г.

 

 

 

 

 

Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

             ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявен от К.Т.Т., ЕГН **********,***, срещу С.Д.Б., ЕГН **********,***, за сумата 2400.00 лева, дадена без основание и законната лихва с начален момент 12.01.2021г до окончателното изпълнение на задължението.

ОТХВЪРЛЯ искането на К.Т.Т., с посочени данни, ответницата С.Д.Б., с посочени данни, да бъде осъдена да ù заплати сумата 696.00 лева, представляващи направени разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК К.Т.Т., с посочени данни, да заплати на С.Д.Б., с посочени данни, сумата 417.91 лева (четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и една стот), представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен размер 418.82 лева ОТХВЪРЛЯ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    С Ъ Д И Я :