№ 189
гр. Бургас, 26.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
търговско дело № 20222001000166 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по повод частна жалба от КР. АТ. Ж.
чрез пълномощника му адв. М.К. против определение № 438 от 05.07.2022 г.,
постановено по т.д. № 206/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което
е прекратено на осн. чл. 130 ГПК като недопустимо производството по
делото, образувано по искове на частния-жалбоподател против “В. и к.” ЕАД,
както следва: (1) на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията
между ищеца и ответното дружество, че взетото на 06.06.2022 г. решение на
“Б. ВиК х.” ЕАД за освобождаване на членове на съвета на директорите, в т.ч.
ищеца, и за избор на членове на СД, е в противоречие на закона и е нищожно
(не е правно валидно) и (2) на осн. чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че на
06.06.2022 г. в ТР по партидата на “В. и к.” ЕАД е вписано несъществуващо
обстоятелство – промени в състава на СД – поради липса на валидно взето
решение, и за заличаване на вписването.
Жалбоподателят К.Ж. сочи, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно и иска то да бъде отменено. изразява
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че не разполага с право да
атакува решенията на едноличния собственик на капитала с иск на осн. чл. 74
ТЗ. Обосновава подробно правния си интерес да води иска на осн. чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ като член на СД, който е освободен по незаконосъобразен и
недопустим начин.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на
представените доказателства приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по повод исковата
молба на КР. АТ. Ж. против “В. и к.” ЕАД, ЕИК ***********. Ищецът
1
заявил, че е член на СД на дружеството от 2003 г. С протокол № 16 от
30.05.2022 г. от заседание на СД на “Б. ВиК х.” ЕАД, едноличен собственик
на капитала на “В. и к.” ЕАД, било взето решение да се упълномощи Б. К. П.
да извърши промени в състава на СД на “В. и к.” ЕАД. Упълномощеният взел
решение, инкорпорирано в Протокол № 14 от 06.06.2022 г., с който от името
на “Б. ВиК х.”, освободил К.Ж. и Н. Д. като членове на СД на “В. и к.” ЕАД и
избрал други членове на СД – С. Н. и Б. Х.. Въз основа на тези решения било
извършено по партидата на ответника в ТР вписване № 20220606173109, с
което ищецът била заличен като член на СД и били вписани новите членове.
Ищецът сочи, че тези решения и актове са незаконосъобразни, в
нарушение на Закона за публичните предприятия и Правилника за
приложението му, както и с разпоредбите на Устава на ВиК ЕАД.
Конкретните основания за това според ищеца са: Б. П. не бил надлежно и
изрично упълномощен да взема решения за освобождаване на членове на СД;
изборът на нови членове на СД бил извършен в нарушение на чл. 31 и сл.
ЗПП вр. чл. 37, ал. 1 от ППЗПП; новите членове не били избрани след
конкурс, а Б. П. не бил упълномощен да назначава без конкурс; не били
налице основания за освобождаване на досегашните членове на СД; не били
налице условията за назначаване на двамата нови членове на СД;
недопустимо било да се вписва СД в състав от четирима души с оглед
невъзможността да се взимат решения с обикновено мнозинство; вписването
било ненадлежно, тъй като на заявлението бил даден 3-дневен срок за
изчакване и заинтересованите лица били лишени от възможност да поискат
спиране.
Въз основа на тези фактически твърдения са отправени искания: (1) на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между ищеца и
ответното дружество, че взетото на 06.06.2022 г. решение на “Б. ВиК х.” ЕАД
за освобождаване на членове на съвета на директорите, в т.ч. ищеца, и за
избор на членове на СД, е в противоречие на закона и е нищожно (не е правно
валидно) и (2) на осн. чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че на 06.06.2022 г. в
ТР по партидата на “В. и к.” ЕАД е вписано несъществуващо обстоятелство –
промени в състава на СД – поради липса на валидно взето решение, и за
заличаване на вписването.
С разпореждане от 10.06.2022 г. съдът на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК дал
указания на ищеца да отстрани нередовности на исковата молба, като уточни
какъв договор е сключен с ответното дружество и как е прекратен; да
обоснове интерес от исковете, тъй като не е акционер в дружеството, и да
внесе съответната държавна такса.
С молба от 27.06.2022 г. ищецът представил договор за възлагане на
управление и доказателства за внесената държавна такса. Обосновал правния
си интерес с това, че по недопустим и незаконосъобразен начин е заличен от
състава на СД с атакуваното вписване. Вписването създавало за него
неблагоприятни правни последици, като посягало върху правната му сфера.
2
С обжалваното определение окръжният съд констатирал, че исковете са
недопустими и прекратил производството. Съдът приел, че ищецът, който не
е акционер в ответното дружество, не е легитимиран в лично качество да
атакува решенията на едноличния собственик на капитала с иск по чл. 74 ТЗ,
а порок на решение на орган на дружеството не можело да се релевира по
общия ред. Искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ бил обусловен от първия иск.
Определението е правилно.
Според задължителното тълкуване, дадено с ТР № 1 от 06.12.2002 г. по
тълк.д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, когато са опорочени процедурата по
свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на
учредителния акт и закона, решенията на ОС на търговско дружество са
незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да
бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ. Легитимирани да водят
иска по чл. 74 ТЗ са лица, които са съдружници или акционери в
дружеството. Едно решение на ОС на търговско дружество може да бъде
прогласено за нищожно само по критериите на ТЗ, но не и по общите
критерии за нищожност на сделките.
Изхождайки от тези принципни положения настоящият състав приема,
че предявеният като първи по ред иск на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване, че решението на едноличния собственик на капитала, което
замества решение на ОСА, е в противоречие на закона и е нищожно, е
недопустим. Искът за прогласяване на нищожност на решение на орган на
търговско дружество в случая се основава на ясно изложени фактически
твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на взетото
решение. При това положение е налице недопустимо противоречие между
фактическите основания и отправеното искане. На изложените фактически
твърдения би съответствало искане за отмяна на решението поради
противоречие със закона или устава на осн. чл. 74, ал. 1 ТЗ, но за воденето на
този иск ищецът не е активно легитимиран, тъй като не е акционер. От друга
страна отправеното искане предполага съвсем различни фактически
основания, каквито липсват, например по чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ. В крайна
сметка така предявеният иск не може да се допусне до разглеждане по
същество и производството по него следва да се прекрати.
Недопустим е и вторият иск на осн.чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване, че поради липса на валидно взето решение са вписани
несъществуващи обстоятелства относно освобождаването на членове на СД и
новия персонален състав на СД. Този иск се основава само и единствено на
фактическите твърдения по първия иск, че решението е порочно поради
материална и процесуална незаконосъобразност и поради това липсва валидно
решение. След като е недопустимо ищецът да търси установяване на
нищожност на решението поради незаконосъобразност с нарочен иск, то
недопустимо се явява и установяването на тези обстоятелства като
3
преюдициални по друг иск.
По тези съображения обжалваното прекратително определение е
правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 438 от 05.07.2022 г., постановено по
т. д. № 206/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4