Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 427 по описа за 2018г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от А.В.К. от гр. Перник против З. „Б.И.“ АД *** осъдителен иск за
сумата 40 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща
обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 27.12.2015г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 27.12.2015г.
на АМ Хемус, км.39+100, пътно-транспортно произшествие между л.а.Форд Галакси с
ДК № *******, управляван от П.Н.П., и л.а.Мазда 6 с ДК № *******, управляван от
ищцата, причинено виновно от водача на първия автомобил. Като последица от
произшествието ищцата получила травматични увреждания- контузия на
лумбално-сакралната област, фрактура на сакрума на ниво S1 и S2, без съществена дислокация на
фрагментите, поради които настанена в болнично заведение и проведено
консервативно лечение на постелен режим. След изписването продължила лечението
в домашни условия, като за около месец и половина била на постелен режим и
основно подпомагана от своята майка и съпруг, тъй като била в невъзможност да
се обслужва самостоятелно. Впоследствие настъпило известно подобрение, като
можела да става и да се движи самостоятелно, но на кратки разстояния и с чужда
помощ, ползвала корсет при ходене за период от един месец, бързо се уморявала и
сънят й станал неспокоен. Твърди понастоящем да не се е възстановила напълно,
тъй като често страда от болки в кръста при по-голямо натоварване или резки
движения, чувствала се слаба физически и недостатъчно издържлива, била в
затруднение да работи пълноценно като зъболекар, тъй като не може да стои права
продължително време. Поради това твърди да е претърпяла болки и страдания,
съставляващи неимуществени вреди, обезщетяването на които претендира от
ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач. Претендира присъждането на законната лихва от
деня на увреждането, както и разноски по делото.
Ответникът признава да е страна
по застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а.
Форд Галакси, но оспорва механизма на ПТП, то да е резултат от противоправното
и виновно поведение на застрахования водач, получените от ищцата травматични
увреждания и заявените във връзка с тях неимуществени вреди, както и тяхната
причинна връзка с произшествието. Навежда виновно и противоправно поведение от
страна на ищцата с твърденията да е управлявала автомобила с превишена и
несъобразена с конкретните пътни условия скорост, без включени светлини, както
и да е била без поставен обезопасителен колан, с оглед на което счита да е
допринесла за настъпване на вредите. Навежда и на прекомерност на прендираното
обезщетение като несъответно на действително претърпените вреди. Моли искът да
се отхвърли с присъждане в негова полза на разноски по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Като безспорно по делото е
отделено договорно правоотношение по сключена и действаща към деня на събитието
застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а.Форд
Галакси с ДК № *******, страна по която е ответникът. Договорът за застраховка
е сключен през 2015г., както и произшествието настъпило през 2015г., поради
което и съобразно §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ приложими в случая
са разпоредбите на КЗ /отм./.
По делото
не се спори относно факта на настъпилото на 27.12.2015г. на АМ Хемус, при
км.39+100, пътно транспортно произшествие между л.а.Форд Галакси, управляван от
П.Н.П., и л.а. Мазда 6 с ДК № *******, управляван от ищцата.
По
делото е прието решение № 44/09.03.2017г. постановено по НАХД № 73/2017г. по
описа на РС-Ботевград, с което П.Н.П. е признат за виновен в това, че на
посочените дата и място, при управление на л.а.Форд Галакси нарушил чл.58, т.2
ЗДв.П-при движение по автомагистрала на водача е забраенно да навлиза в обратна
посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича,
включително и на местата, където тя е прекъсната, и по непредпазливост причинил
на А.В.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първи и втори
кръстцови /сакрални/ прешлени, довело до трайно затруднение движението на
долните крайници и контузия в поясно-кръстцовата област, причинило болки и
страдания, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342,
ал.1 НК с освобождаването му на основание чл.78а НК от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание глоба. Решението е влязло в сила на
25.03.2017г.
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Постановеното в рамките на
наказателното производство решение по чл.78а НК, с което обвиняемият е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
има същата задължителна сила за гражданския съд /т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по
тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС/. Предвид това съдът приема за
установен извършения от застрахования при ответника водач фактически състав на
чл.45 ЗЗД.
С
оглед влязлото в сила решение на наказателния съд и от заключението на вещото
лице по неоспорената САТЕ се установява следния механизъм на произшествието:
Настъпило
е на АМ Хемус на прав пътен участък на км.39+100, преди входа на тунел „Топли
дол“. Управляваният от ищцата л.а.Мазда се движил по автомагистралата в дясна
активна пътна лента с посока от гр.София за гр.Ботевград със скорост около 60
км./ч. Приближавайки към мястото на ПТП в същото време л.а.Форд Галакси се
движил по път без пътна настилка, включващ се от дясно в платното за движение.
Водачът навлязъл върху платното за движение като преминал върху лентата за
принудително спиране и навлязъл в дясната пътна лента, по която се движил
л.а.Мазда, препречвайки цялата пътна лента. Като последица от това л.а.Мазда
ударил с предната си част челно л.а.Форд в лявата му странична част в зоната на
предна и дясна врати. След удара л.а.Форд бил изтласкан в посоката на движение
на л.а.Мазда и под малък ъгъл наляво, като се установил на място. От своя
страна л.а.Мазда продължил движение в първоначалната посока и под малък ъгъл
наляво до мястото на установяване. Вещото лице сочи, че ударът е настъпил
изцяло в дясната активна пътна лента за
посоката на движение на л.а.Мазда. Дава заключение, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на л.а.Форд, който навлязъл в лентата на
движение на л.а.Мазда в момент, в който последният е приближавал от лявата му
страна и навлязъл в опасната му зона за спиране. Той е имал възможност да
предотврати настъпването на удара, като не навлиза върху платното за движение и
пропусне другото превозно средство. Същевременно водачът на л.а.Мазда не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП.
Този
механизъм на произшествието изключва извод за противоправно поведение на
ищцата, като водач на л.а.Мазда. Същата се движила правомерно в своята лента за
движение, със скорост съобразена с допустимата /около 60 км./ч./ и с
конкретните пътни условия. От заключението на вещото лице се установява, че не
е имала нито техническа, нито обективна възможност да намали скоростта или
заобиколи намиращия се на платното за движение л.а.Форд, поради което не е
налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
От
заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че управляваният от ищцата
автомобил е бил оборудван с предпазни колани, а според заключението на вещото
лице по СМЕ е била поставен такъв, поради което възражението на ответника за
принос поради нарушаване задължението по чл.137а ЗДв.П е неоснователно.
Неимуществените
вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване
по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка
да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.
От събраните по
делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещото
лице по неоспорената от страните СМЕ се установява, че като последица от
произшествието ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в контузия
на лумбо-сакралната част на гръбначния стълб; счупване сакралната кост на таза
на ниво 1 и 2 сакрален прешлен-без разместване на костните фрагменти. При
напречните фрактури, като тези при ищцата, които са без разместване на костните
фрагменти, най-често се провежда неоперативно лечение свързано със строг
постелен режим, седативна и обезболяваща терапия. Получената в случая увреда на
сакралната кост е довела до трайно затруднение движенията на добните крайници
за срок по-дълъг от 30 дни. Непосредствено след катастрофата ищцата постъпила в
болнично заведение, където първоначално не били установени костните увреждания
в областта на таза, но според вещото лице това не е необичайно, тъй като не
винаги при изследване чрез рентген находки за такива увреди са констатират
поради наслагване на сенки от съседните кости на таза. На 29.12.2015г. била
прииета в друго болнично заведение по повод продължаващи болки в долната частна
гръбначния стълб и в задната част на таза, където при проведено изследване
уврежданията са били установени. Предприето било консервативно неоперативно
лечение на строг постелен режим и прием на обезболяващи медикаменти, с
изписване на 02.01.2016г. с продължаващо лечение в домашни условия. Сочи, че
напречните фрактури на сакралната кост, които не са разместени зарастват
обичайно за срок от 2 месеца, след което се провежда рехабилитация, а общия
оздравителен процес е до 4 месеца, както е при ищцата. Тези травми са причинила
болки и страдания за срок от 4 месеца, с най-голяма интензивност в първите 20
дни и около 2-3 седмици по време на рехабилитацията
. Извън тези периоди ищцата е търпяла периодично явяващи се болки свързани с
обща преумора и особено при принудителен прав стоеж на тялото, както и при
резки промени във времето-студено и влажно време, когато е била принудена да
приема обезболяващи средства. Наред с това е трябвало да спазва постелен режим
през първите два месеца, което е налагало ползването на чужда помощ. Към деня
на депозиране на заключението и при извършен личен преглед вещото лице сочи, че
ищцата е с възстановено здравословно състояние , но при продължителна работа
свързана с навеждане бързо получава болка в сакралната област, които ще
отзвучат чрез обезболяващи медикаменти. Не са установени по време на лечението
или след него негативни последици и усложнения от травмите.
От показанията на
разпитания по делото св.К.С.се установява, че при постъпването си в болницата
ищцата изпитвала много силни болки, била физически отпаднала и в шок.
Първоначално не било установено счупване в областта на кръста, но в следващите
дни поради продължаващите болки постъпила в друго болнично заведение, където
проведеното рентгеново изследване показало именно такава травма. Престояла
няколко дни, в които не можела да става и това наложило да бъде постоянно
обслужвана. След като я изписали и се върнала в къщи за домашно лечение също
била на строг постелен режим при пълна невъзможност за самостоятелно
обслужване, за което била ежедневно и активно подпомагана от своите
близки. Болките продължили и това
наложило прием на обезболяващи медикаменти. След около месец и половина
настъпило подобрение, но възстановяването и раздвижването било трудно и
постепенно с помощта на кинезитерапевт. Свидетелят, неин съпруг, сочи, че и
двамата работили като зъболекари в гр.София, а живеели в гр.Перник, което
налагало ежедневни пътувания до работното място. Поради травмите и в периода на
възстановяване ищцата не можела да работи за срок около 6 месеца, а
впоследствие не била пълноценна на работното си място поради това, че работата
й е свързана с прав стоеж, при по-продължително време при който получавала
болки в кръста.
Тези доказателства
установяват по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се болки и страдания от и свързани с получените травматични
увреждания. За период около 4 месеца е била обездвижена и в невъзможност да се
обслужва, както и да извършва обичайни ежедневни дейности, наложили ползването
на чужда помощ в лицето на свои близки, а по-продължителен период от време и
затруднена в изпълнението на работата си. Към момента състоянието на ищцата е възстановено
без остатъчни негативни последици или усложнения, но са налице данни, че
продължава да изпитва болки в областта на кръста, което налага ползване на седативни
и обезболяващи средства. Не е в състояние продължително време да стои права,
както и изпитва затруднения при навеждане. Към момента на ПТП е била на 32г., в
активна и работоспособна възраст. Предвид това съдът намира за справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди с оглед принципа по чл.52 ЗЗД
от 20 000лв., до който размер предявения иск следва да се уважи, а за
разликата подлежи на отхвърляне.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е увредена от ПТП на 27.12.2015г.
и съобразно горното ответникът, в качеството
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от тази
дата законната лихва до окончателното изплащане.
С оглед изхода от
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените по делото разноски от 1230лв. съобразно уважената част от иска.
Ответникът е
направил разноски общо от 5350лв., от които 550лв. за депозити за вещи лица и
свидетел и 4800лв. платено възнаграждение за адвокат.
Възражението на
ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доказателствата
за спорните обстоятелства са събрани в две заседания /при наличието на влязло в
сила решение относно деликта на наказателния съд/, поради което съдът намира, че същото следва
да се намали до установения по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. минимален
размер 2076лв. с включен ДДС /представени доказателства за регистриране на
адвоката по ЗДДС/. Предвид това от общо направените от ответника разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника сумата 1313лв.,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от иска от 800лв., както и 225лв. платени от
бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица или общо сумата 1025лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.В.К.,
ЕГН **********, с адрес ***.св.Кирил и ********, сумата от 20 000лв. на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 27.12.2015г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Форд Галакси с ДК № *******,
ведно със законната лихва от 27.12.2015г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 40 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ***, да заплати на А.В.К., ЕГН **********, гр.Перник, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 1230лв.
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН **********, гр.Перник,
да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1313лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 1025лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: