РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Враца, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420100440 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.
429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 и 52 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 24.03.2022 г., около 08:40 часа на РП III -816 км 1 + 100 в
община Монтана, водачът Д. В. Г., с ЕГН **********, при управление на МПС - лек
автомобил „******" с РЕГ. № ********при неспазване на поставени пътни знаци и
пътна маркировка „М1", в съчетание с движение с несъобразена скорост или
отклонено внимание от пътя и при предприемане изпреварване в участък със забрана
за такова при наличие на пътен знак „В 24" се блъска в маневриращ лек автомобил (в
завоя) марка „*****", с рег. № ****** ** управляван от ищеца Б. И. Б., ЕГН
**********, предприел маневра „завиване наляво" и навлизащ по друг път, при което
настъпва ПТП.
Пътнотранспортното произшествие е документирано с протокол за ПТП № 1 от
24.03.2022 год., изд. от ОД на МВР - Монтана. След претърпяното ПТП ищецът е
прегледан в МБАЛ „ Стамен Илиев" АД, гр. Монтана. "В резултат на ПТП-то е
пострадал Б. И. Б., който е получил контузия на гръдния кош и лява гръдна половина и
болки в главата. Описаните травматични увреждания са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, съпроводено с болки и страдания по време на
възстановително оздравителния процес.Наред с физическите травми ищецът е
преживял и душевни такива Почувствал е основателен страх за жИ.та си. От ужаса,
който е изпитал не може да се отърси и до днес. Често сънувал кошмари. Не може да
спи, често си припомня случилото се и изпитва постоянна тревога.
За така описаните и претърпени от ищеца увреждания на физическото и
психическото здраве, представляващи неимуществени вреди, същият счита, че следва
да бъде обезщетен от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на ППС - „***" с per. №
1
***** а именно ответника - Застрахователно дружество „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве"
АД, което е издало застрахователна полица №***/***/****, валидна от 06.08.2021 год.
до 05.08.2022 год.
Въз основа на изложеното на 04.12.2022 год. ищецът е депозирал до ответника
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди с посочване на банкова сметка, с което са спазени изискванията
на чл. 380, ал. 1 КЗ. Ответното дружество е завело щета № ***-***/**-**. С писмо с
изх. № 112/05.01.2024 год. Застрахователно дружество „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве АД,
отказало изплащане на застрахователно обезщетение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно
дружество "ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Изгрев”, ж.к. „Дианабад“ бул. „Г.М.Димитров” № 1 да заплати на Б. И.
Б., ЕГН ********** сумата в размер на 5 000, 00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилото ПТП, както и законна
лихва върху посочената по-горе сума, считано от 04.10.2023 г. – датата на предявяване
на претенцията пред застрахователя до окончателното й изплащане;
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва иска както по основание, така и
по размер.
Посочва, че оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.По конкретно оспорва, че механизмът
на ПТП е настъпил по начин, описан в исковата молба, както и че процесното
произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача Д. Г. при
управлението на лек автомобил "***" с рег. № ****.
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
произшествие от 24.03,2022г.. за ищеца Б. И. Б. да са настъпили описаните в исковата
молба телесни травми и здравословни състояния.Оспорва твърденията, че в причинно
- следствена връзка с механизма на произшествието, за ищеца Б. И. Б. са настъпили
телесни травми и здравословни състояния като посочените в исковата молба, като
оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на
лечението и за неговата продължителност.Оспорва твърдението, че спрямо ищеца
като самостоятелни увреждания са настъпили сочените в исковата молба: контузия на
гръден кош и лява гръдна половина и болки в главата, както и че е пострадала
психиката на ищеца.
Оспорва твърденията, че и към момента е затруднен нормалният начин на жИ.т
на ищеца поради травма, настъпила при произшествието. С оглед представената
медицинска документация ищеца е следвало да се е възстановил за период от няколко
дни.Оспорва и твърдението, че ищецът е приемал болкоуспокояващи, доколкото в
кориците на делото няма фактури доказващи закупуването им
В конкретния случай счита, че водачът не е нарушил императивните разпоредби
на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не
е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Твърди
се, че изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като водач на лек
автомобил „Фиат", нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържам, че
причина за настъпване на телесните травми за пострадалия е извършено нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му и
са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен
колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл.
137А от ЗДвП, пострадалият - като водач на лек автомобил марка „****“ е създал
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
2
произшествието и е улеснил тяхното възникване.
На следващо място твърди, че размера на предявените искове не е съобразен с
реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното ПТП и
надвишава значително справедлИ.то и достатъчно да компенсира вредите обезщетение.
С отговора на исковата молба, в преклузивния за това срок, релевира и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва
иска за претендира лихва за забава, поради неоснователност на главния иск.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, с оглед наведените възражения.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Съдът с определение № 855/15.05.2024 г., постановено по реда на чл.140 ГПК е
отделил като безспорно на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК в отношенията между
страните обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на л.а. марка „***" с рег. № ***** по силата на
застрахователна полица №***/**/***, сключена със „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и Здраве”
АД, със срок на покритие процесното ПТП.
За настъпилото ПТП ищецът уведомил ответника - застраховател за щета по
застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, което се установява от приетото по
делото заявление и приложената разписка от 04.10.2023 г. /л.11 - 12/. Във връзка с
предявената застрахователна претенция при ответника е образувана щета № ****-
***/**-**. Приложено като доказателство по делото е писмо с изх. № 112/05.01.2024
год., депозирано от ответника Застрахователно дружество „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве
АД до ищеца, от което се установява, че застрахователят е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, поради липса на основания за това.
Приложено по делото е АНД № 28 по описа на районен съд – гр. Монтана за
2023 година, от което се установява, че е отменено наказателно постановление от
11.04.2022 година на Началник сектор ПП ОДМВР – гр. Монтана, с което на ощица Б.
Б. е наложено административно наказание – Глоба за извършено нарушение на чл.25,
ал.2 ЗДвП, като незаконосъобразно.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана от съда
съдебно – техническа експертиза.
Вещото лице е посочило, че ПТП-то е станало на 24.03.2022 година, около 08,40
часа при дневна светлина, ясно време и без ограничение на видимостта на
републикански път III -816 км на км 1+100 в района на община Монтана, като по
посока от с. Ерден към гр. Монтана пътят е регулиран с пътни знаци А28 кръстовище с
път без предимство от ляво“ и пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на МПС, с
изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ и хоризонтална маркировка: Ml
„Единична непрекъсната линия“, която разделя платното за движение в две ленти.
Лекият автомобил „****“ е per. №*****, управляван от Б. И. Б. с
ЕГН:********** се е движил в дясната лента на платното за движение на път III -816
км, а след него се е движил лекият автомобил „***“ с рег. № ****, управляван от Д. В.
Е. с ЕЕН:**********. Приближавайки кръстовището водачът на лекия автомобил
„*****“ с рег. № *** е намалил скоростта си на движение и в района на кръстовището
е предприел маневра завой на ляво за навлизане в друг път. В същото време водачът
лекият автомобил „****“ с рег.№ №*****е предприел маневра изпреварване, въпреки
наличието в района на произшествието на пътен знак В24 и хоризонтална маркировка
„М1“, които забраняват извършването на маневра „Изпреварване“.Достигайки мястото
на удара лекият автомобил „****“ в района на кръстовището е блъснал с предната
3
дясна ъглова част лявата странична част на лекия автомобил „****“ с рег. №***** в
областта на предния ляв калник и предната лява врата.
В следствие на удара между двата автомобила и получения ударен импулс,
лекият автомобил „***“ с рег. №**** се е отклонил в дясно спрямо посоката си на
движение и се върнал в дясната половина на платното за движение, след което се
установил в покой с предната си част насочена по посока на движението, а лекият
автомобил „***“ с рег. №*** е продължил движението си напред, след което се
установил в покой в платното за движение с предната си част насочена по посока на
движението.
В следствие на настъпилото ПТП, наранявания е получил водачът на лекия
автомобил „***“ с per. №**** Б. И. Б., описани в медицинските документи.При
станалото ПТП по двата автомобила са настъпили материални щети.
Отразено е също, че скоростта на движение на двата автомобила от Протокола
за ПТП №*****/24.03.2022 г. не може да се определи, поради липса на данни за
спирачен път, място на установяване след ПТП и други.От получените деформациит
от приложените в обстоятелствената част снимки на двата автомобила може да се
направи извода, че скоростта им на движение не е била висока, поради което
интензитета на удара е бил малък.
Посочено е, че лекият автомобил „***“ с per. №****с първа регистрация
10.03.1997 година е бил оборудван с предпазни колани за водача и пътниците както на
предните, така и на задните седалки.
Изяснено е в заключението, че в конкретния случай на инициален удар -
челно/страничен удар с направление на ударния импулс отзад напред, успоредно на
надлъжната ос на лекия автомобил „***“ с per. №****с отклонение в дясно,
създадената от ударния импулс инерционната сила, действаща върху тялото на водача
в автомобила е била с направление в посока отпред на зад спрямо лекият автомобил.
Вследствие на тази инерционна сила, тялото на водача в инициалния момент,
следвайки силата и направлението на инерционната сила се стреми да се придвижи в
посока напред и в дясно.Ищецът е заемал предната лява седалка на лекия автомобил
„***“ с per. №****. В условията на ПТП - челно/страничен удар, при рязко приложено
усилие от тялото на водача върху колана, блокиращата му система се задейства и
спира неговото свободно освобождаване, което от своя страна възпира движението на
тялото в посока напред и го задържа върху седалката.
Разстоянието до волана е на една ръка (на водача) разстояние, регулирано от
водача с изместване на седалката в надлъжно направление. Разстоянието до таблото се
увеличава с около 20-30 см, а до вътрешната част на челното стъкло и лявата врата е
около 60-70 см.Горните и долните крайници могат да достигнат до таблото и лявата
предна врата на автомобила при правилно поставен предпазен колан, но главата на
водача не може да влезе в съприкосновение с части от интериора на автомобила.
Лекият автомобил „***“ с per. №***е оборудван с 2 броя предпазни въздушни
възглавници - за водача и пътника на предната седалка, както следва: на волана за
водача на лекия автомобил и в арматурното табло пред пътника на предната дясна
седалка. От приложените в делото снимки на лекия автомобил „***“ с per. №**** е
видно, че въздушните възглавници не са се задействали. Това се дължи на описания
механизъм на ПТП в т.1 и на разположението на датчиците, които се намират на
предната челна част на автомобила, а ударът е настъпил в лява странична част на
купето на автомобила.
Водачът на лекия автомобил „**“ с per. №**** е могъл да предотврати удара с
лекия автомобил „***“ с per. №****, ако е преустановил маневрата завой на ляво или е
4
продължил движението си направо.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обосновано, което не е
оспорено от страните по делото.
По делото е изслушана и съдебно – психологична експертиза. От заключението
на същата се установява, че в следствие на процесната злополука ищецът е преживял
травматичен стрес. Това се изразява с напрежение, неспокойствие и сензитивност към
външни стимули. Емоционалната палитра изхождаща от инцидента съдържа чувства и
емоции, свързани с гняв, чувство за неудовлетвореност, фрустрация от външни
стимули, свързани с процесната злополука, изразяваща се при шофиране и пътуване в
автомобил, които продължават и към момента. Симптомите на тревожност са често
срещани и се смятат за нормални части от жИ.та, но когато тези чувства не изчезнат
или са прекомерни дотолкова, че да нарушават нормалния начин на жИ.т на индивида,
трябва да се потърси специализирана помощ. Непосредствено след процесната
злополука физическата болка е довела до психически дискомфорт, който се изразява
чрез липса на мотивация, страх от нарушение на функционалния капацитет, промяна в
настроението, промяна в общите и текущи нива на стрес. От момента на инцидента
към настоящия момент не се наблюдават структурни изменения на психиката или
други изразени психопатологии, които да изискват медикаментозно лечение. По
отношение качеството на съня се изключва психологична етиология, като се
препоръчва консултация със сомнолог за установяване/изключване на сънна апнея.
Отсъства депресивна симптоматика, суицидно неангажиран. Личността се
характеризира със средна прагова съпротива и устойчИ.ст към стресови ситуации,
което й позволява да се организира и да ги преодолее качествено, като това е
благоприятно за пълно възстановяване и връщане към нормален начин на жИ.т. Към
момента на извършване на настоящата експертиза и данните получени от проведеното
обследване и психометрия не е отчетена посттравматична рефлексия върху психиката,
като може да се приеме, че такава е преодоляна/компенсирана. Към момента
извършване на експертизата ищецът е със здравословна ментална функция,
включваща емоционални, поведенчески и когнитивни компоненти, които му
позволяват да се справя успешно с жИ.та и да има качествени междуличностни
взаимодействия. Не се наблюдават абнормални изменения на психиката.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обосновано, което не е
оспорено от страните по делото.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана от съда
съдебно – медицинска експертиза.
Вещото лице е посочило, че при от приложената медицинска документация се
установява, че Б. Б. при процесното ПТП на 24.03.2022 г. е получил: Контузия на
главата и гръдния кош, като за посочените увреждания няма назначено лечение. При
направените рьо графии не са констатирани фрактури на лицеви кости. По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи
предмети. Посочените увреждания са причинили на Б. болка и страдание, като
оздравителния период е от порядъка на една седмица, а оплакванията му при
извършения преглед не могат да бъдат свързани със същото ПТП, поради изминалия
голям давностен период. Имайки предвид механизма на ПТП обезопасителния колан
не е имал превантивна функция. По тялото на ищеца не са описани така наречените
„коланни травми“ и по медицински път не може да се установи дали същия е бил е
правилно поставен предпазен колан. Имайки предвид, че ищецът е прегледан
непосредствено след ПТП в здравно заведение и му е била поставена тази диагноза,
може да се каже, че тези травми са от процесното ПТП, като няма данни за друго
събитие съпроводено с травматични увреждания.
5
Отразено е също, че при ищеца е налице придружаващо заболяване (артериална
хипертония) проявена с хипертонична криза на следващия ден (като високо АН е
измерено и при първоначалния преглед), като тази криза е била съпроводена с
главоболие и повръщане и за нея е назначено и съответното лечение е
антихипертезивен препарат, антиеметичен и протИ.оточен.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обосновано, което не е
оспорено от страните по делото.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля К. И. А.– съжителстваща на семейни начала с ищеца. В показанията си
пояснява, че Б. претърпял ПТП на 22.03.2022 г. Видяла го след като си го докарали
вкъщи. Спомня си, че датата била на 24.03.2022 г. Състоянието му видно било
неадекватно, не знаел къде се намира. След около час време, след като се прибрал, се
оплакал от болки в гърдите и голямо главоболие. Опитали първоначално с по-леки
болкоуспокояващи, след това започнали по-силни. Той имал синини от лявата страна в
гръдната област. Дълго време бил в неадекватно състояние. Имало моменти, в които
ставал и не знаел къде отива, налагало се да е близо до него. Имат дъщеря, която доста
тежко приела неговото състояние. Грижи през този период за ищеца полагал
свидетеля, помагала му да се изкъпе, да отиде до тоалетна, той не излизал от вкъщи
никъде, повече от месец време. Преди ПТП-то той бил един нормален човек, той
издържал семейството. Нямал главоболие преди това, в следствие се оказало, че той е
направил хипертония от страха. Хипертонията е високо кръвно. Преди никога не се е
оплаквал от високо кръвно. След установеното високо кръвно посетили лекар,
изписали му се лекарства, които пие все още. Към момента не изпитва тези болки и не
пие болкоуспокояващи, последните пил около 3 месеца. През тези три месеца ги пиел
през повечето време, болките били в главата. Никога преди това не се е оплаквал от
главоболие. Сънят му станал доста неспокоен, ставал от сън, стряскал се. Имало е
случаи, в които той тръгвал на някъде, питала го къде отива, той казвал, че не знае.
Свидетелката лично мерила кръвното на Б.. Кръвното след ПТП-то му било 100/160.
Преди това никога не се е оплаквал нещо да му има. Той започна да има главоболие,
давали му болкоуспокоителни и когато му измерили кръвното, се установило, че е
високо. Тритейс са лекарствата, които Б. пиел.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй
като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – писмени
доказателства и съдебно - медицинска експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния
делинквент, в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с протИ.правно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял процесните неимуществени вреди в претендирания размер,
както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
По отношение на искането на ищеца да бъде присъдена законна лихва върху
главницата, считано от уведомяване на ответника за изплащане на застрахователно
6
обезщетение - 04.10.2023 г., следва да се докаже, че с предявяването на претенцията
пред застрахователя, ищецът е предоставил пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат
изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от
КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 04.10.2023 г., като предвиденият
тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради
което настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим.
Следва да се отбележи, че елементите от спорното материално право са
установени от представените по делото писмени и гласни доказателства, както и
съдебни експертизи. Механизмът на ПТП, освен от представения по делото протокол
от ПТП, е установен от приетата и изслушана по делото съдебно – автотехническа
експертиза. Установи се, че лекият автомобил „** ***“ е per. №******, управляван от
Б. И. Б. с ЕГН:********** се е движил в дясната лента на платното за движение на
път III -816 км, а след него се е движил лекият автомобил „***“ с рег. № ****,
управляван от Д. В. Е. с ЕЕН:**********. Приближавайки кръстовището водачът на
лекия автомобил „*****“ с рег. № *****е намалил скоростта си на движение и в
района на кръстовището е предприел маневра завой на ляво за навлизане в друг път. В
същото време водачът лекият автомобил „****“ с рег.№ №****е предприел маневра
изпреварване, въпреки наличието в района на произшествието на пътен знак В24 и
хоризонтална маркировка „М1“, които забраняват извършването на маневра
„Изпреварване“.Достигайки мястото на удара лекият автомобил „***“ в района на
кръстовището е блъснал с предната дясна ъглова част лявата странична част на лекия
автомобил „***“ с рег. №**** в областта на предния ляв калник и предната лява врата.
Не е спорно между страните обстоятелството за наличие на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а.
марка „****" с рег. № *** по силата на застрахователна полица № **/**/****,
сключена със „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и Здраве” АД, със срок на покритие процесното
ПТП
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите, се установяват от писмените и гласни доказателства, както и от
назначените по делото съдебно – медицинска и съдебно – психологична експертизи.
С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да се ангажира отговорността
на ответника за причинените вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице вреди на ищеца.
Спорният по делото въпрос е относно размера на подлежащите за
възстановяване щети. За да даде правилен отговор от правна страна относно
основателността и доказаността на предявения осъдителен иск, Врачанският районен
съд съобразява следното: Съгласно нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" е задължен да покрие в границите на
7
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедлИ.стта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедлИ.
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида, характера и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, възрастта на пострадалия,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедлИ.ст" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат
не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и
явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на
увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г.,
съгласно които понятието "справедлИ.ст" не е абстрактно понятие и е свързано "с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са
"характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът Б. И. е получил Контузия на главата и гръдния кош,
като за посочените увреждания няма назначено лечение. При направените рьо графии
не са констатирани фрактури на лицеви кости, което му е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Оздравителния период е от порядъка на
една седмица, като няма данни за проведено лечение на същото / медикаментозно или
хирургично/. Същите водят до временна нетрудоспособност за посочения период.
За посочените увреждания на пострадалия в делото няма данни за проведено
специфично лечение. През възстановителния период пострадалият е търпял болки и
страдания с интензитет, характерен за този вид увреждания. Нито от събраните
показания, нито от приетата експертиза се установява ищецът да е търпял вреди,
надхвърлящи значително по обем или времетраене обичайните последици от този вид
увреждания. През този период ищеца е нарушил обичайният си начин на жИ.т, търпял
е неудобства, които са обичайни за подобен род ситуации.
Като взе предвид тези доказани от ищеца С. Т. вреди, липсата на проведено
специфично лечение, възрастта на ищеца към момента на настъпване на деликта,
продължителността на възстановителния процес (около една седмица),
обстоятелството, че към момента не е налице психологическа травма от настъпилото
събитие, както и претърпените от него неудобства и затруднения в личния жИ.т, не на
последно място и преживения стрес от травмиращото събитие, при съобразяване и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като
ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, съдът
намира, че справедлИ.то в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер от 4.000 лева. Този
8
размер на обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищеца
неимуществени вреди в следствие на деликта, без същевременно да води до
неоснователно обогатяване за сметка на ответника. Доказаха се негативни психически
преживявания на ищеца, но не и че отрицателните преживявания са довели до
продължително психическо или нервно разстройство, което по трайност и интензитет
да сочи на извод за причинени вреди в по-голям размер. Определеното обезщетение е
съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
По възражението за причиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.
Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги
поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка
със собственото му поведение. Когато и поведението на пострадалия е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-
следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на
пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването
на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като
тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е
задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. В случая
съдът намира, че по делото ответникът доказа, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца на получените от него увреждания. Като обстоятелство за съпричиняване се
въвеждат твърдения за липса на поставен обезопасителен колан. От заключенията на
приетите по делото експертизи /САТЕ и СМЕ/, се установява, че пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан. Поради това съдът прие за основателно
наведеното възражение - с поведението си, пътувайки без поставен предпазен
колан, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, при
процент на съпричиняване от 10 %. Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение на ищеца с определения процент
на съпричиняване, а именно от 4 000 лева, на 3 600 лева. Искът е основателен в този
размер, в които следва да бъде уважен. За разликата до пълния размер от 5 000 лева
иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ, т. е. не
се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на
застрахователя. Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед
изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото
лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането
9
в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1 изпадане на застрахователя в
забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си
забава, и 2 с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид така изложеното, следва да се посочи, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. В този
смисъл е и непротИ.речивата практика на върховната инстанция- вж. в този смисъл
реш.№ 167/30.01.2020 г.на ВКС по т-.д. № 2273/2018 г.,второ т.о,реш. №
50101/20.10.2022 г. на ВКС по т.д. № 1428/2021 г. на второ т.о. на ВКС ,реш. №
72/29.06.2022 г. на ВКС по т.д. № 1191/2021 г.,първо т.о. ,ТК и множество други.
Процесното ПТП е извършено на 24.03.2022 г. Ищецът е заявил писмена претенция
пред застрахователя на 04.10.2023 г. С оглед даденото по-горе разрешение на правния
въпрос за периода от датата на деликта 24.03.2022 г. до предявяване на претенцията
пред застрахователя, обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от
ищеца вреди се дължи от делинквента на основание 86 ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. Следователно, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, тоест от 04.10.2023 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, застрахователя дължи законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК право на
разноски възникват както за ищеца, така и за ответника.
Ищецът не е доказал извършване на разноски, поради което такива не му се
следват.
Ответникът е претендирал съгласно списък по чл.80 ГПК и доказал разноски в
общ размер от 645.00 лева, от които: 350.00 лева – депозит за САТЕ, 250.00 лева
депозит за СМЕ, 40.00 лева – депозит за свидетел, както и 5.00 лева за издадено
съдебно удостоверение. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
150.00 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК. Така, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
211.40 лева. Сумата от 40.00 лева депозит за свидетел не следва да бъде присъждана на
ответника, доколкото съдът е заличил този свидетел и сумата не е усвоена.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което
се определя от съда. Размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете. Дължимото адвокатско
възнаграждение се определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. В случая, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в
редакцията в сила от 04.11.2022 г., а именно при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Предвид изложеното, ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и
10
Здраве" АД следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца
сумата от 660.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 144,00 лв. и разноски по
делото за изготвени СМЕ, СПЕ и САТЕ, касаещи иска за неимуществени вреди, в
размер на 324,00 лв., или сумата от общо 468,00 лв., съгласно правилото на чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б., ЕГН: ********** сумата
от 3 600,00 лева /три хиляди и шестотин лева / на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
477, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл.52 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по щета № ***-***/**-**, дължимо по силата на
застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност" №**/**/***, във
връзка с реализирано на 24.03.2022 г. пътно-транспортно произшествие по вина на Д.
В. Г., водач на лек автомобил марка „***“, с рег. № ****, ведно със законната лихва
върху сумата от 04.10.2023 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 5000.00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. И. Б., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК: ********* сумата от 211.40
лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Ж. Д. Д., ЕГН: **********, вписана в Адвокатска колегия – гр.
Хасково, със служебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „ Васил Левски“ № 3, ет. 1
сумата от 660,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на Б. И. Б. - ищец по гр.д. № 440 /2024 г. по
описа на Районен съд – гр.Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и Здраве" АД,
ЕИК: ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - гр. Враца сумата от 468,00 лева – държавна такса и възнаграждение за
вещи лица.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че заплащането на
присъдените суми може да се извърши по следната посочена от ищеца банкова сметка:
IBAN: **********, с титуляр: Ж. Д. Д..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11
12