Р Е Ш Е Н И Е
№745
Гр. Перник, 31.07.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01690 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Р.А.И.
***, ул. „Благой Гебрев“
№ 36, вх. Б, ап. 11, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11,
кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 846,09 лв., представляваща стойност на консумирана
и отведена, но незаплатена питейна вода за периода от 31.01.2006 г. до
31.01.2008 г. и сумата от 91,94 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.04.2006 г. до
06.02.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
27.02.2008 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сторените разноски по
делото в размер на сумата от 21,76 лв., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по
описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист от 20.03.2008 г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 363/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д.с
рег. № 752 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник.
Ищецът Р.И. твърди, че в хода на ч. гр. дело №
***г. по описа на Районен съд – Перник по реда на чл. 237 – чл. 248 ГПК /отм./ в
полза на ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД и срещу него бил издаден
изпълнителен лист за сумата от 846,09 лв., представляваща стойност на
доставена, консумирана и отведена питейна вода за периода от 31.01.2006 г. до
31.01.2008 г. и за сумата от 91,94 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 08.04.2006 г. до 06.02.2008 г., ведно със законната лихва за
забава на месечните плащания, считано от 27.02.2008 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и за сторените разноски по делото в размер на сумата от 21,76
лв. Поддържа, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на
удостоверените в същия вземания по молба на кредитора срещу ищеца било
образувано изпълнително дело № 363/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д., в хода на което,
в качеството му на длъжник, му била връчена покана за доброволно изпълнение и бил
наложен запор върху притежавани от него моторни превозни средства, със запорно
съобщение от 10.12.2009 г., адресирано до МВР – гр. Перник. Счита, че
процесните суми не са дължими от него поради погасяването им по давност, като
намира за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед периодичния им характер. Изяснява, че поради бездействието на
взискателя, изразяващо се в отсъствието на поискани изпълнителни действия в
продължение на 2 години и на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се счита за
прекратено по силата на закона, а вземанията за погасени по давност. С тези
съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
В
съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от пълномощника си адв. К.П., който от името на доверителя си поддържа
предявените искове, които счита за доказани. Твърди, че е налице правен интерес
от търсената защита с отрицателни установителни искови претенции, доколкото от
страна на ответното дружество не са били предприети действия по прекратяване на
образуваното срещу него изпълнително производство за събиране на процесните
вземания. Намира за установено по делото, че притезанията са погасени по
давност, а с това и недължими, тъй като последното изпълнително действие било
предприето на 10.12.2009 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на
исковете и за присъждане на сторените разноски в производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез пълномощника си юрк. Кичка Несторова, оспорва
изцяло предявените отрицателни искове с твърдението за тяхната недопустимост и неоснователност
и с искане за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърлянето
им. Счита, че за ищеца не съществува правен интерес от водене на делото, тъй
като процесните суми не са отразени като
задължение на същия по партидата му, открита при ответника. Поддържа, че
производството по изпълнителното дело е прекратено по силата на закона без да е
необходимо изрично постановление. Намира, че не е извършило действия, чрез
които да е предизвикало предявяването на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира, че
предявените искове са процесуално недопустими, предвид следните съображения:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – Перник се установява, че същото е било образувано по молба на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД с искане за издаване на изпълнителен лист
срещу Р.А.И. /ищеца в настоящото производство/ на основание чл. 237, б. „к“,
вр. чл. 242 ГПК /отм./, вр. чл. 203 ЗВ /отм/. – въз основа на извлечение от
сметка. Изяснява се, че с определение на съда от 17.03.2008 г., след като е
прието, че представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащи на изпълнение вземания на молителя срещу ответника, последният е
осъден да заплати на дружеството сумата от 846,09 лв., представляваща стойност
на консумирана и отведена питейна вода за периода от 31.01.2006 г. до
31.01.2008 г. и сумата от 91,94 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.04.2006 г. до 06.02.2008 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.02.2008 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сторените разноски по делото в размер
на сумата от 21,76 лв. Въз основа на определението в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД срещу Р.А.И. за тези суми бил издаден изпълнителен лист от
20.03.2018 г.
Между
страните не се спори, че по молба на ответното дружество въз основа на
изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания било
образувано изпълнително дело № 20097520400363/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д.с рег.
№ 752 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник /прието като писмено
доказателство по делото в заверено копие/. От съдържащите се в него материали
се установява, че със запорно съобщение от 10.12.2009 г. на ЧСИ С.Д.,
адресирано до ОД на МВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“ и получено от
адресата на 14.12.2009 г., на основание чл. 450 ГПК е наложен запор върху
движими вещи – моторни превозни средства, собственост на длъжника и Р.А.И.. Изяснява
се, че производството по изпълнително дело № 363/2009 г. е било прекратено, за
което е издадено постановление от 01.03.2017 г. на органа по принудителното
изпълнение, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. До страните са били
изпратени съобщения, като адресираното до взискателя „Водоснабдяване и
канализация“ ООД е получено от дружеството на 17.05.2018 г. Установява се, че
по изпълнителното дело от ЧСИ Д. е изготвено съобщение до ОД на МВР – гр.
Перник, сектор „Пътна полиция“ за вдигане на запора върху леките автомобили,
собственост на длъжника, като съобщението е получено от адресата на 15.05.2018
г.
Изясни
се, че настоящото производство е образувано по предявени от Р.А.И. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД отрицателни установителни искове за признаване
недължимостта, поради погасяването им по давност, на парични притезания,
удостоверени в изпълнителен лист. Както в исковата молба, така и в депозираната
уточнителна такава, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 129,
ал. 2 ГПК, а след това и в съдебното заседание ищецът, чрез пълномощника си,
обосновава правния си интерес от търсената защита чрез отричане на вземанията,
удостоверени в изпълнителния лист от 20.03.2008 г., с образувано и висящо
изпълнително дело № 363/2009 г. по
описа на ЧСИ С.Д..
Проявна
форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност е отрицателният
установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. Последният има за предмет оспорване на
вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан
единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или
на отговорността
на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.
От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от
търсената искова защита – отричане на вземанията като докаже наличието на
твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързано
с претендиране на процесните вземания.
Изясни
се, че производството по процесното изпълнително дело, образувано въз основа на
изпълнителния лист от 20.03.2008 г. и с висящността на което ищецът обоснова
интереса си от предявените искове, е било прекратено, за което е издадено
постановление на ЧСИ Д. от 01.03.2017 г., на основание чл. 438, ал. 1, т. 8 ГПК
– поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна форма на
неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, като
постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК постановлението
за прекратяване на изпълнителното производство подлежи на обжалване единствено
от взискателя в едноседмичен срок от съобщаването му – арг. чл. 436, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай
дружеството – взикател е било уведомено за прекратителния акт на 17.05.2018 г.
като по делото не се твърди и не се установява то да се е възползвало от
правото да предизвика съдебна проверка на постановлението на съдебния
изпълнител. Това води до извод, че последното е влязло в сила на 25.05.2018 г.
и прекратителният ефект /независимо, че настъпва по силата на закона/
окончателно е проявил действието си в този момент. Наред с това, със съобщението
от 09.05.2018 г. съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори върху
МПС-тата на длъжника и настоящ ищец, което е доведено до знанието на
компетентния орган – ОД на МВР – гр. Перник, сектор „Пътна полиция“ на
15.05.2018 г.
Изложеното
дотук дава основание за извод, че макар към момента на сезиране на настоящия
съд с процесните искови претенции за ищеца да е съществувал сочения от него
правен интерес от отричане на вземанията, с оглед невлязлото в сила
постановление за прекратяване на изпълнителното дело и наложените в хода на
същото запори, то в един последващ момент, включително към момента на устните
състезания, този интерес, обоснован единствено с наличието на висящ
изпълнителен процес, вече не е налице. Изпълнителното дело № 363/2009 г. е
прекратено, издаденото в тази връзка постановление на частния съдебен
изпълнител е влязло в законна сила, а насочването на изпълнението върху
движимото имущество на ищеца Р. А. И. е преустановено чрез вдигане на
наложените запори. Наред с това, не се установи „Водоснабдяване и канализация“
ООД да е образувало ново изпълнително производство за събиране на сумите по
изпълнителния лист, нито да е депозирало молба по прекратеното за проучване
имуществото на длъжника, респ. за възобновяване на изпълнителните действия, за
да се приеме, че за ищеца продължава да съществува интерес от предявените
отрицателни искове поради заявени претенции от взискателя или засягане на
имуществото му. В подкрепа на този извод е и приетата по делото аналитична
оборотна ведомост относно задълженията по партидата на Р.И., водена при
ответното дружество, от която се установява, че в същата процесните суми не са
отразени като дължими. В този смисъл са и твърденията на процесуалния
представител на ответника за отписване на притезанията като насрещни
задължения.
Наличието
на правен интерес при предявени отрицателни претенции представлява абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск и за неговото надлежно упражняване.
За допустимостта на производството по делото съдът следи служебно във всеки
един момент от развитието му. С оглед установените по делото факти, съдът
намира, че за ищеца не съществува сочения от него правен интерес от исковете,
предмет на процеса. Въпреки разпределената му доказателствена тежест същият не
установи наличието на започнало и висящо изпълнително производство, образувано
за принудително събиране на процесните суми. Това прави исковете за отричането
им процесуално недопустими, което обуславя връщането на исковата молба и прекратяването
на производството по делото.
По отговорността за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът
има право на разноски и при прекратяване на производството по делото. В
настоящия случай основанието за прекратяване е недопустимостта на предявените
искове поради липсата на правен интерес, при което поначало разноски се следват
на страната, която с поведението си не поддържа висящността на процеса с
недопустими претенции, т. е. на ответното дружество. В случая обаче съдът, като
съобрази, че към момента на предявяване на исковете постановлението за
прекратяване на производството по изпълнително дело № 363/2009 г. все още не е
било влязло в сила, съответно наложените запори не са били вдигнати и за ищеца
към този момент е съществуал интерес да отрече вземанията, предмет на
производството по принудително изпълнение, то именно на същия се следват
разноските в настоящото производство. Последният е претендирал такива в общ
размер от 679 лв., от които 50 лв. за държавна такса, 24 лв. за заплатена такса
по реда на ТТРЗЧСИ за издаване на копие от изпълнителното дело /с оглед представената
по делото квитанция към ПКО № 00685/14.06.2018 г. /л. 21//, 5 лв. за съдебно
удостоверение и 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Заплащането на последното
следва от отразеното в представения по делото договор за правна услуга от 12.03.2018
г. /л. 4 от делото/ плащане на сумата в брой, който в тази част има характера
на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът, с оглед
изричното възражение на пълномощника на ответното дружество, намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния размер,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не следва да бъде намалявано по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Следователно, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите
в пълен размер разноски по делото от 679 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 130, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ВРЪЩА искова молба с
рег. № 6959/13.03.2018 г., подадена от Р.А.И., с ЕГН: **********,***, срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Варош, ул. „Средец“ № 11 и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 01690/2018 г. по описа
на Пернишкия районен съд, Гражданско отделение, I-ви
състав.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Варош, ул. „Средец“ № 11, да заплати на Р.А.И., с ЕГН: **********,***,
сумата от 679 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО има характера
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред Пернишкия окръжен
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: