РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501096 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 10306/ 18.04.2022г. , уточнена с
молба с вх.№ 12544/ 12.05.2022г. от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв.З.Й. Ц.,
САК против Решение № 260143/ 14.02.2022г. постановено по гр.д.№ 12015/
2020г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ищеца установителен иск за претендирано вземане в частта на
сумата от 218,15 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ***/ 20.04.2018г. С оплаквания за неправилност,
противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и
необоснованост се иска отмяна на обжалваното решение в обжалваната му
част по съображенията: направеният от съда извод е неточен и не съответства
на посочения от заявителя начин на формиране на неустойката при
предсрочно прекратяване на договора, който с нарочна клауза в договора е
посочено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
1
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не
може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл.ДДС. Сочи се, че в съответствие с така уговореното между
страните, размерът на неустойката възлиза на сумата 218,15 лв, която сума
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без вкл. ДДС/ по 12.49 лв всяка/, а именно 37,47 лв, ведно с добавената
разлика в размер на 180,68 лв между стандартната цена на Lenovo Moto C 4G
Gold без отстъпка, съгласно последна актуална ценова листа към 20.04.2018г.
и дължима обща преференциална цена по Договор за лизинг от 20.04.2018г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Оспорват
се изводите на съда за неравноправност на приложимата неустоечна клауза с
възражението, че нито една от компонентите не обосновава такъв извод, а
страните по договора са манифестирали двустранно волята си за съгласие с
тази процесна клауза. Излагат се съображения в насока на това, че така
формирания начин и размер на неустойката не противоречи на добрите нрави,
изцяло съвместим с общоприетите житейски норми за добросъвестност, като
същата има за цел да обезпечи изпълнението на едно задължение и да
определи размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да
претендира при неизпълнението му. Излагат се и съображения във връзка с
легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза с оглед
кумулативното проявление на материалноправните предпоставки, като се
оспорва наличието им в това проявление, по изложени доводи в жалбата в
тази насока. Прави се довод и от разпоредбата на чл.92 , ал.1 ЗЗД относно
законовата регламентация на неустойката. При уважаване на жалбата се
претендира присъждане на направените разноски по водене на делото за
второинстанционното производство, както и деловодни разноски за
заповедното и исково производство.
В постъпилия писмен отговор по делото от особения представител на
въззиваемата страна Г. З. Х., в която се излага становище за допустимост на
жалбата, а по същество същата се оспорва като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
2
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С предявения установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, предмет на разглеждане
пред въззивната инстанция, ищецът е поискал установяване на вземане
спрямо ответника Г. З. Х. от гр.Б., П. за неустойка в размер на 218,15 лева за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги № ********* от
20.04.2018г., при условията на който е бил ползван номер ****, за който е
посочено, че по вина на потребителя същият е изпаднал в забава, поради
което операторът издал фактура № ***/ 25.07.2018г., която включва
задължението за заплащане на претендираната неустойка.
С ОИМ ответникът Г.Х., чрез особения си представител адв.Г.П., е оспорил
така предявената претенция с доводи за нищожност, основани на т.4 от ТР
№1/ 15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно разясненията,
че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.ІІІЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на
договора.
Видно от представения по делото ДМУ от 20.04.2018г. е уговорено в случай
на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя поради неизпълнение на задълженията му, последният да дължи
неустойка в размер на стандартните за абонаментния план месечни такси от
датата на прекратяването на договора до изтичането на уговорения срок, като
максималният срок на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти.
С обжалваното решение районният съд е констатирал, че неустойката всъщност е равна на
цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на
доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не предоставя
услугата. В този смисъл клаузата е приета за неравноправна, тъй като не държи сметка за
обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дави правоотношението
се прекратява на първия месец или след три месеца преди края му, дължимото обезщетение
е едно и също , въпреки, че неизпълнението е различно, а реално колкото е по-малко
неизпълнението, толкова е по-голяма неустойката, която потребителя трябва да заплати. С
оглед на това е мотивирана като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП/ ред. преди
изменението с ДВ бр.100/ 2019г./. Отделно от това процесната клауза е приета и като
нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД като
3
нарушаваща принципа на справедливост, създаваща условия за неоснователно обогатяване
и излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции без да
се държи сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за прекратяването,
съобразно посочена съдебна практика на ВКС, вкл. задължителната по ТР №1/ 15.06.2010г.
по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Мотивирана е преценката за нищожност на
неустоечната клауза още към момента на нейното уговаряне, поради което е приета липсата
на възникнало валидно неустоечно съглашение, а правоотношението между страните в тази
му част не е породило правно действие.
Въззивният съд споделя приетото от районния съд относно характера на
процесната неустоечна клауза като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5
ЗЗП, като такава и недействителна, вкл. по въведените в т.4 от ТР №1/
15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС критерии за преценка
действителността на уговореното неустоечно задължение, в каквато насока е
приемано това становище от настоящата въззивна инстанция в съдебна си
практика по отношение на спорни въпрос по делото.
Безспорно е качеството на длъжника на потребител по смисъла на пар.13, т.1
от ДР на ЗЗП. В разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП е налице легална дефиниция
относно понятието неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
представляваща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Въведено е и императивното изискване съобразно разпоредбата на чл.147,
ал.1 ЗЗП клаузите на договорите да са съставени по ясен и недвусмислен
начин. В този смисъл настоящият състав намира, че претендираното вземане
за неустойка се основава на неравноправна клауза, независимо, че нейният
претендиран размер се формира на базата само на три месечни абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент. От приложения по делото процесен
договор за мобилни услуги № ****/ 20.04.2018г не е налице яснота относно
начина на формиране на размера на месечната абонаментна такса, която е
база за изчисление на претендираната неустойка, включва ли същият
стойността на посочените в договора допълнителни услуги, услуги не са
определени като цена. Изискването на чл.47, т.5 ЗЗП предпоставя
задължението на търговеца за предоставяне по ясен и разбираем начин
информация на потребителя относно начина на формиране на крайната цена
на предоставяната услуга по вид компоненти и тяхната цена, съответно
начина на изчисляване на тази цена. С оглед на това доводите на
4
жалбоподателя във възивната жалба за действителност на процесната клауза
се явяват неоснователни поради така констатирания й неравноправен
характер и целта на Закона в регламентацията по чл.92, ал.1 ЗЗД за
неустоечните клаузи, които следва да са в рамките на присъщите им
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции с преценка за
корелативност спрямо реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването на договора.
По така изложените съображения, обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова ще се потвърди.
С оглед изхода от правния спор по делото, разноски не се присъждат на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260143/ 14.02.2022г. постановено по гр.д.№
12015/ 2020г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с. в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5