РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300501438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 5898/04.03.2022 г. от въззиваемите страни Г. К. Н. и
Б. К. М. чрез адв. Р.М. за тълкуване на Решение № 531 от 11.11.2021 г. в в.гр.д. № 1438/2021
г. по описа на ПОС в частта, с която е потвърдено Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№
18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М., Й. Л. С. и О. Х. П. по чл.124
ГПК са отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. от правото на
собственост върху дворното място.
Твърди се, че в мотивите на решението и от потвърдителния диспозитив на решението
става ясно, че ПОС е имал предвид, че потвърждава обжалваното решение в частта, в която
се отхвърлят исковете общо за двамата съпрузи А. Х. М. и Й. Л. С. и за О. П. (заместена
поради смърт от А.П.) – само за нея, но погрешно е написано „за всеки от тях“. Посочва се,
че се касае за най – обикновена техническа грешка, която дори не е ЯФГ. Твърди, че волята
на съда за процесуалния представител и доверителите му е ясна, но да се избегне всякакво
съмнение следва да се извърши тълкуване на съдебното решение.
Постъпил е отговор от жалбоподателите А. Х. М. и Й. Л. С., с който се оспорва молбата,
като неоснователна. Твърди се, че не е налице невъзможност да бъде изведена волята на
съда относно действителната му правораздавателна воля и правните последици от
постановеното решение. Сочи се, че в конкретния случай не е налице неяснота,
двусмисленост и невъзможност да бъде изведена действителната воля на съда. Твърди се, че
1
това е пореден опит за неоснователно удължаване на времето на процеса.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от жалбоподателя А.П. в качеството й на
законен наследник на О. П..
С постановеното по делото решение е прието, че решението в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявения иск за разликата над 36,115 % до 50 % идеални части е
правилно и законосъобразно и съответно е потвърдено в тази част. В мотивите на
решението изрично е посочено, че за А.М. и съпругата му Й. С. – М. квотата в
съсобствеността е 36,115 % ид.ч. в режим на СИО, а за О. П. 36,115 %. На това основание е
потвърдено и обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 50 % идеални части, като погрешно
е изписано, че са отхвърлени исковете за всеки от ищците над размера от 36,115 % ид.ч. до
50 % идеални части.
Съобразно приетото в правната доктрина и съдебната практика тълкуване на съдебното
решение се налага, когато изявената от съда воля в диспозитива на същото е неясна или той
съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. Според настоящия
състав на съда тези предпоставки в случая не са налице, тъй като постановеното от съда в
диспозитива на решението е ясно и не се нуждае от тълкуване, включително и по въпроса,
посочен в молбата. Ето защо искането за тълкуване на решението следва да се остави без
уважение.
Налице е обаче очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК, доколкото е
допусната техническа грешка при изписване на частта от решението, която се потвърждава и
отразеното в диспозитива не съответства на формираната воля на съда.
Предвид гореизложеното и по почин на съда следва да се допусне констатираната в
диспозитива очевидна фактическа грешка, като вместо „ПОТВЪРЖДАВА Решение №
451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М., Й.
Л. С. и О. Х. П. по чл.124 ГПК са отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч.
до 50% ид.ч.“ да се чете „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№
18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М. и Й. Л. С. по чл. 124 ГПК са
отхвърлени над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. и искът на О. Х. П. по чл.124 ГПК е
отхвърлен над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч.“.
Предвид на горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5898/04.03.2022 г. от въззиваемите страни Г. К.
Н. и БЛ. К. М. чрез адв. Р.М. за тълкуване на Решение № 531 от 11.11.2021 г. в в.гр.д. №
1438/2021 г. по описа на ПОС в частта, с която е потвърдено Решение № 451/11.02.2020 г.
по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите, с които исковете на А. Х. М., Й. Л. С. и О. Х. П.
по чл.124 ГПК са отхвърлени за всеки от тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч. от
2
правото на собственост върху дворното място.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 531 от
11.11.2021 г. в в.гр.д. № 1438/2021 г. по описа на ПОС, като вместо:
„ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите,
с които исковете на А. Х. М., Й. Л. С. и О. Х. П. по чл.124 ГПК са отхвърлени за всеки от
тях над размера от 36,115 % ид.ч. до 50% ид.ч.“
да се чете
„ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451/11.02.2020 г. по гр.д.№ 18037/2016 г. на ПРС в частите,
с който искът на А. Х. М. и Й. Л. С. по чл. 124 ГПК е отхвърлен над размера от 36,115 %
ид.ч. до 50% ид.ч. и искът на О. Х. П. по чл.124 ГПК е отхвърлен над размера от 36,115 %
ид.ч. до 50% ид.ч.“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3