Решение по дело №184/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20192300500184
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е          

  ……                                                                  10.07.2019г.                                гр.Ямбол

                                                           В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                   гражданско отделение,втори състав,

в открито съдебно  заседание на 09.07.2019 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                      ВЕСЕЛА СПАСОВА                    

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №184 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.П.С. ***, представлявана от адв.Ж.Г., против Решение №268/18.04.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №4849/2018г., с което е отхвърлен предявения от въззивницата против Т.Х.С. и дружеството "Агроленд Пропъртийс" ЕООД иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка за дарение по нот.акт №199/29.12.2015г., отхвърлени са предявените от въззивницата против Х.Т.С., П.Т.М. и дружеството "Агроленд Пропъртийс"ЕООД искове по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките за продажба на идеални части по нот.акт №1/29.12.2015г. и нот.акт №2/29.12.2015г. и е допусната делбата на шест недвижими имота в землището на с.Дряново, при квоти 1/2 ид.част за въззивницата С.С., 1/3 ид.част за дружеството "Агроленд Пропъртийс"ЕООД и по 1/12ид.част за  Х.С. и П.М..

Оплакването на въъззивницата е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според изложените съображения, районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗН като е приел, че дъщерята на общия наследодател А. С. е наследена единствено от децата си Х.С. и П.М., а не и от съпруга си Т.С., но неправилно съдът приел, че дарението на идеална част от съпруга Т.С. не е нищожна сделка. Според въззивницата, дарението на чужда вещ не е изрично обявено за нищожно, не е и забранено от закона, но разпоредбата на чл.226 от ЗЗД е императивна и нарушението й е достатъчно, за да обоснове нищожност на дарението по смисъла на чл.26 ЗЗД. Също неправилно съдът отхвърлил и исковете по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договорите за покупко-продажби на идеални части от наследствените имоти. Твърдението на въззивницата е, че в делбеното производство не са предявени искове по чл.33 ЗС и неправилно съдът е анализирал тази разпоредба при отхвърлянето на исковете по чл.26 ЗЗД. Основателността на тези искове следвало да бъде преценена с оглед разрешението, дадено с ТР №5/2012г. на ОСГК на ВКС и наличието на порока заобикаляне на закона - императивната норма на чл.33 ЗС, доколкото дарствената сделка предхожда продажбата на ид.части от съсобствените имоти и осуетява правото на изкупуване на съсобственика. Също неправилно районният съд не присъдил и разноски на ищцата в делбеното производство, които разноски били заплатени. Поради това се моли за отмяна на първоинстанционното решение изцяло и за постановяване на друго решение от окръжния съд, с което бъдат уважени предявените искове по чл.26 ЗЗД и делбата на процесните имоти бъде допусната при квоти - 1/2 ид.част за въззивницата С.С. и по 1/4 ид.част за съделителите Х.С. и П.М., с присъждане на разноските в първоинстанционното производство.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба е депозирала само въззиваемата страна "Агроленд Пропъртийс"ЕООД. Наведените доводи  са за правилност на обжалваното решение на ЯРС,  с искане същото да бъде оставено в сила.

В о.с.з. въззивницата се представлява от адв.Г., която пледира за уважаване на жалбата.

Въззиваемите страни Т.С., Х.С. и П.М., чрез пълномощника си адв.Д., оспорват въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна "Агроленд пропъртийс"ЕООД, чрез процесуалния представител адв.К., също оспорва жалбата и настоява за потвърждаване решението на районния съд.  

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства и приема от фактическа и правна страна следното:

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

Ищцата С.П.С. *** е предявила срещу ответниците Х.С. и П.М.,***, иск за делба на останалите в наследството на П. Г. А., б.ж. на с.Д., шест поземлени имота в землището на с.Д., които са подробно индивидуализирани. С иска за делба са съединени иск по чл.26, ал.1 ЗЗД срещу Т.Х.С. и дружеството "Агроленд пропъртийс"ЕООД гр.Сливен за прогласяване нищожността на сключения между тези ответници договор за дарение на ид.части от делбените имоти, тъй като дарението е извършено от несобственик и искове по чл.26, ал.1 ЗЗД срещу ответниците Х.С. и дружеството "Агроленд пропъртийс"ЕООД и П.М. и дружеството "Агроленд пропъртийс"ЕООД за прогласяване нищожността на сключените договори за продажба на ид.части от делбените имоти, тай като продажбите са извършени в противоречие с разпоредбата на чл.33 от ЗС в полза на дружеството, което е трето лице, външно за собствеността. 

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, същата не е спорна между страните и настоящата инстанция я възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Установено е, че наследодателят П. Г.А., б.ж. на с.Д., е починал на****. и е оставил за свои преки наследници по закон две деца – дъщерите  А. П. С. и ищцата С.П.С.. Дъщерята на наследодателя А. С. е починала преди него, на***. и е оставила за свои наследници по закон Т.Х.С. – преживял съпруг и две деца - Х.Т.С. и П.Т.М..

Не се спори и е установено, че по силата на договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от 31.05.2001г., наследодателят П. Г. А. е придобил в дял и е станал собственик на следните недвижими земеделски имоти в землището на с.Д.: Нива от 20.401 дка в м."Кара топраг“, съставляваща имот № 037060, сега Поземлен имот с идентификатор 23978.37.60 с площ от 20398 кв.м. по КК на с.Д.; Лозе от 0.654 дка, в м. "Лозята", имот № 050093, сега Поземлен имот с идентификатор 23978.50.93 с площ от 654 кв.м. по КК на с.Д.; Нива от 0.546 дка в м. "Лозята", имот N050092, сега  Поземлен имот с идентификатор 23978.50.92, с площ от 546 кв.м. по КК на с.Д.; Нива от 4.498 дка в м. "Драката", съставляваща имот N 021427, сега Поземлен имот с идентификатор 23978.21.427, с площ от 4498 кв.м. по КК на с.Д.; Нива от 12.460 дка в м. "Драката", съставляваща имот № 021222, сега Поземлен имот с идентификатор 23978.21.222, с площ от 12459 кв.м. по КК на с.Д. и  Нива от 4.441 дка, в м. "Юрта", имот № 010021, сега Поземлен имот с идентификатор 23978.10.21, с площ от 4440 кв.м.по КК на с.Д.

С нот.акт №199, том 11, дело № 1654/29.12.2015г. на Нотариус №*** в НотК, съпругът на починалата дъщеря на наследодателя А.С* - Т.Х.С. е дарил на „Агроленд Пропъртийс“ ЕООД гр.Сливен 1/6 ид.ч. от посочените земеделски земи в землището на с.Д.. С нот.акт №1, том 12, дело № 1655/29.12.2015г. и с нот.акт №2, том 12, дело № 1056/29.12.2015г., двата на Нотариус №*** в НотК, ответниците Х.С. и П.М. са продали по 1/6 ид.ч. всеки от тях от земеделските земи в землището на с.Д. на ответното дружество „Агроленд Пропъртийс“ ЕООД гр.Сливен.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е допуснал делбата на процесните земеделски имоти в землището на с.Д. между ищцата С.С., ответниците Х.С. и П.М., и дружеството "Агроленд Пропъртийс" ЕООД, при квоти - 1/2 ид.част за ищцата С.С., по 1/12 ид.част за Х.С. и П.М. и 1/3 ид.част за "Агроленд Пропъртийс"ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на основание чл.10, ал.1 ЗН общият наследодател П.А. е наследен от ищцата С.С. - негова дъщеря, която е получила 1/2 ид.част от наследството и от децата на починалата преди наследодателя негова втора дъщеря А.С. - Х.С. и П.М., с по 1/4 ид.части. По отношение на преживелия съпруг на А.Стаматова - Т.С. съдът е приел, че същият не я е заместил в наследяването на общия наследодател и не е могъл да се разпореди с 1/6 ид.част от наследствените имоти в полза на дружеството "Агроленд Пропъртийс" ЕООД, като сключената сделка за дарение на тази ид.част не е нищожна, но не е породила вещно-правни последици. Относно сделките за продажба на ид.части, сключени от ответниците Х.С. и П.М. с дружеството "Агроленд Пропъртийс"ЕООД съдът е приел, че и тези сделки не са нищожни, а на основание чл.33, ал.1 ЗС преди продажбата им идеалните части е следвало да бъдат предложени на ищцата С.. Тъй като последната не е предявила искове по чл.33, ал.2 ЗС, съдът е зачел извършените разпореждания в полза на купувача - дружеството "Агроленд Пропъртийс"ЕООД и е допуснал делбата на имотите и при участието на това дружество. При този резултат съдът не е присъдил разноски по делото в полза на ищцата с мотив от разпоредбата на чл.355 ГПК, както и по съображения, че липсват данни за размера на разноските за съединените с делбата искове.

Решението на първата инстанция е валидно, допустимо и правилно.

При правилно приложение на материалния закон - чл.5, ал.1 ЗН и чл.10, ал.1 ЗН районният съд е определил наследниците по закон на общия наследодател П.А., които са придобили права върху останалите в наследството на този наследодател недвижими имоти - дъщерята С.С., която по наследство е придобила 1/2 ид.част и по право на заместване децата на починалата преди наследодателя втора негова дъщеря - ответниците Х.С. и П.М., които са придобили общо 1/2 ид.част или по 1/4 ид.част всеки от тях. Тъй като дъщерята на наследодателя - А.С. е починала преди него, на основание чл.10, ал.1 ЗН по право на заместване не наследява съпругът й Т.С., защото той не е наследник по права линия. Същият не е придобил права от делбените имоти, поради което не е могъл валидно да се разпореди с 1/6 ид.част от тези имоти, дарявайки тази част на дружеството "Агроленд пропъртийс"ЕООД.

Правилно районният съд е приел, че извършеното от Т.С. дарствено разпореждане в полза на "Агроленд пропъртийс"ЕООД няма вещно-прехвърлително действие, но сделката за дарение на 1/6ид.част от делбените имоти не е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Трайна е съдебната практика на ВКС - Решение №1598/1984г. по гр.д.№748/1984г. , I-во г.о., Решение №203/1995г. по гр.д.№1336/1995г., II-ро г.о.,  Решение №1598/03.12.1984г. по гр.д.№748/1984г., Решение №233/27.07.2010г. по гр. д. № 116/2009г., I г. о., Решение №695/19.01.2010г. по гр.д.№478/2009г. II г. о. и др., че дарението на чужда вещ не е нищожно. Прието е, че дарението на чужда вещ не разкрива някакви различия от продажбата на чужда вещ. Като сделки, те не са нищожни, но нямат вещен прехвърлителен ефект, тъй като с тях не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят не притежава. Неправилно въззивницата черпи аргумент за основателността на иска за нищожност на дарението от разпоредбата на чл.226 ЗЗД. Дарението на чужда вещ следва да се разграничава от хипотезата на дарение на бъдещо имущество, което чл.226, ал.2 ЗЗД обявява за нищожно. В последния случай се има предвид имущество, което или все още не е възникнало, или съществува, но дарителят не е негов собственик, а очаква правомерно да го получи. Във всички случаи обаче той е наясно, че все още не е собственик на вещта, която дарява. Само в тези случаи дарението е нищожно. Когато обаче дарителят е със съзнанието, че е собственик на вещта, дарението не касае бъдещо имущество по смисъла на чл.226, ал.1 ЗЗД и е валидно. Ако има за предмет чужда вещ, то няма да доведе до желаната последица за прехвърляне на собствеността, какъвто е разглежданият случай, но само по себе си няма да бъде нищожно. В настоящия случай дарителят Т.С. очевидно е бил със съзнанието, че е сънаследник и съсобственик на имотите, идеална част от които дарява, ето защо това дарение няма за предмет "бъдещо имущество" по смисъла на чл.226, ал., ЗЗД и не е нищожно.

Правилно е решението на ЯРС и в частта, с която съдът е приел, че извършените от ответниците Х.С. и П.М. разпоредителни сделки за продажба на идеални части от делбените имоти в полза на дружеството "Агроленд пропъртийс"ЕООД, не са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Тези сделки нито противоречат на закона, нито го заобикалят, тъй като със същите не се постига забранен от закона резултат. Разпоредбата на чл.33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за собствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право. Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача. Неоснователно въззивницата счита, че за основателността на предявените от нея искове, с които претендира обявяване нищожността на продажбените сделки, следва да намери приложение разрешението, дадено с ТР №5/28.11.2012г. по т.д.№5/2012г. на ОСГК. Със същото ТР е прието, че когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на  дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата част е прехвърлена с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване от първоначалните съсобственици съгласно чл.33, ал.1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД. В случая дарението и продажбите на ид.части от съсобствените имоти са извършени от различни лица и при положение, че извършеното от Т.С. дарение не е произвело действие, за ищцата е възникнало правото на иск по чл.33,ал.2 ЗС да изкупи продадените от Х.С. и П.М. ид.части, но сделките за продажба на тези ид.части не са нищожни. Тъй като ищцата изрично е заявила, че не предявява искове по реда на чл.33, ал.2 ЗС и няма данни да са предявени такива претенции в друг процес, не могат да бъдат отречени правата на дружеството "Агроленд пропъртийс"ЕООД, които права е придобило като трето външно за съсобствеността лице по договорите за продажба. При това положение, правилно делбата на процесните имоти е допусната между наследниците на общия наследодател -  ищцата С.С. и ответниците Х.С. и П.М., и дружеството "Агроленд пропъртийс"ЕООД . Правилно съдът е определил и квотите на съделителите -1/2 ид.част за ищцата С.С., по 1/12ид.част за Х.С. и П.М. (след като всеки от тях от своята 1/4 ид.част е продал по 1/6 ид.част на дружеството "Агроленд пропъртийс"ЕООД) и 1/3 ид. част за "Агроленд пропъртийс"ЕООД.                  

Правилно с обжалваното решение ЯРС не е присъдил разноски на ищцата. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им - чл.355 ГПК. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове, нормата на чл.355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл.78 ГПК. В случая, при отхвърляне на съединените с делбата искове, ищцата няма право на разноски за тези искове и правилно районният съд не е присъдил разноски. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззивницата също няма право на разноски и такива не й се присъждат за тази инстанция.

По изложените съображения, обжалваното решение на ЯРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №268/18.04.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №4849/2018г.

Решението подлежи на касационно обжалване през ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                 2.