Р Е Ш
Е Н И Е
№ 643
гр. Перник, 18.07.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8910
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Производството е образувано
по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против В.П.М. с искане да бъде
признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
738.58 лева, представляваща ½ част от незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за апартамент № *** находящ се в *****,
вх. А за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 31.10.2017г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 79.30 лева,
представляваща ½ част от законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 08.07.2014г. до 08.04.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6287/03.11.2017г. по ч.гр. д. № 7417/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок
длъжникът е подал възражение.
Ищецът поддържа, че
страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния
период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на В.П.М.
на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът
не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на
потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.
Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на
исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от
облигационно правоотношение, поради което В.П.М. не е материалноправно
легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
фактически твърдения,
както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна
енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност.
В открито съдебно
заседание на 26.04.2018г., след изслушване на становището на страните по реда
на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
по делото, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило до процесния имот топлинна
енергия на обща стойност 1477.16 лева за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2016г., върху която е начислена
законна лихва за забава в размер общо на 227.52 лева за периода от 08.07.2014г.
до 08.04.2017г., за които вземания е
представено извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата
на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в
местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от
делото), както и в един централен ежедневник ( вестник
“Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.),
обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани
в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на
вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. От представения по делото нот. акт. № 47, том I, нот. дело № 46/2009г. по описа на нотариус
Маруся Маркова, с район на действие Районен съд – гр. Перник, се установява, че
ответникът в режим на съсобственост с трето неучастващо по делото лице
притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат за равни
до доказване на противното. Предвид изложеното и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, от които да бъде установен друг размер на
притежаваните от ответника идеални части от вещта, съдът намира, че В.П.М.
притежава право на собственост върху ½ ид.ч. от топлоснабденото жилище. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС съсобственикът е длъжен да участва в тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си, поради което ответникът е материално
право легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане на доставена топлинна
енергия за процесния имот до размера на притежаваните от него части от вещта, в
какъвто смисъл е и изричното искане на ищеца.
По предявения установителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид обема на
притежаваното от ответника право на собственост върху процесния топлоснабден
имот В.П.М. е материално правно легитимиран да отговаря по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ½ част от общо начислената законна лихва
за забава, в какъвто смисъл е и изричното искане на ищеца.
Направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания е частично
основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на
вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения
давностен срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение.
С Тълкувателно решение № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК е прието,
че задълженията на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане,
поради което се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на
датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК ( 31.10.2017г.) съдът намира, че вземането за цена на
доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до
31.08.2014г. в размер общо на 201.65 лева, от която припадащата се на ответника
част възлиза на 100.82 лева, е погасено по давност. Следва да бъде посочено, че
вземането за доставена топлинна енергия за месец септември 2014г. не е погасено
по давност, тъй като изискуемостта на същото съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е настъпила на
01.11.2014г., т.е. преди по – малко от три години от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
От изложеното следва, че предявеният иск
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 637.75 лева за периода
от 01.09.2014г. до 30.04.2015г., като за разликата до пълния заявен размер от
738.58 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2014г. е погасен по
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното вземане погасено
поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С
оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена
на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до
31.08.2014г. е погасена по давност, погасенo по давност е и вземането с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава общо в размер на 33.34
лева, от която припадащата се на ответника част възлиза на 16.67 лева, за
периода от 08.07.2014г. до 08.11.2014г.
От изложеното следва, че предявеният иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен за сумата в размер на 62.63 лева за периода от 09.11.2014г. до
08.04.2016г., като за разликата до пълния заявен размер от 79.30 лева и за
периода от 08.07.2014г. до 08.11.2014г. е погасен по давност.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено
по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство пропорционално на уважената част от предявените искове. Съдът
намира, че заявителят е направил разноски в заповедното производство общо в размер
на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на
подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като В.П.М. следва
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 64.22 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в производството по
реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от предявените искове.
Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в
настоящото производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в размер на
175 лева, от която сумата в размер на 75 лева внесена държавна такса за
разглеждане на делото и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като В.П.М. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 149.86
лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника съдебни
разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Съгласно
задължителните указания дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на
ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
представляваната страна е заплатила такива. Прието е че в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ. От представения на лист 33
от делото Договор за правна помощ и съдействие, сключен между ответника и
процесуалния му представител, се установява, че страните са постигнали съгласие
размерът на адвокатското възнаграждение да възлиза на 300 лева, от които сумата
в размер на 200 лева е заплатена в брой от В.П.М. при подписване на
съглашението на 26.04.2018г., а останалата част от 100 лева „ще се изплати на 30.04.2018г.
… срещу разписка“. По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на
сочената сума от 100 лева, поради което съдът намира, че направените от
ответника съдебни разноски в настоящото производство възлизат на 200 лева, от които
в тежест на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да бъде възложена сумата в размер
на 28.73 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ против В.П.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***2, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 637.75 лева, представляваща
½ част от незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за апартамент № 24, находящ се в гр. ***** за периода от 01.09.2014г. до 30.04.2015г., ведно
със законна лихва за
забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 31.10.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 62.63
лева, представляваща ½ част от законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 09.11.2014г.
до 08.04.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 6287/03.11.2017г. по ч.гр. д. № 7417/2017г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 738.58 лева и за
периода от 01.05.2014г. до 31.08.2014г., и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 79.30 лева и за периода
от 08.07.2014г. до 08.11.2014г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА
В.П.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***2 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 64.22 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
В.П.М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***2 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 149.86
лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на В.П.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 28.73 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 7417/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на Решението: 18.07.2018г.
Съдебен
деловодител: