Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.03.2021г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор Маргарита Димитрова като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 224 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на М.М.С.
***, с която на основание чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, е предявен
иск срещу Областна администрация - Стара Загора, за присъждане на обезщетение в
размер на 5 000 лева, за претърпени от М.С. неимуществени вреди вследствие
от незаконосъобразно издадена Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния
управител на област Стара Загора, отменена /оттеглена/ с последващо издадена
заповед, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането,
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че вследствие
на ограниченията, наложени му с незаконосъобразно издадената Заповед №
РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора, е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото
достойнство, пораждане на чувство на страх, незащитеност, малоценност,
огорчение и душевна болка. Сочи, че за период от шест дни, до отмяната на
заповедта с последващо издадена заповед от Областния управител на област Стара
Загора, недопустимо е било ограничено правото му на свободно придвижване в
рамките на гр. Стара Загора за осем часа на денонощие. Поддържа, че нито Законът
за мерките и действията по време на извънредното положение, нито Законът за
здравето, нито Законът за местното самоуправление и местната администрация или
друг нормативен акт, регламентират материална компетентност за Областния
управител на област Стара Загора да въвежда ограничението, разпоредено със
Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. Счита, че издаването на заповедта при липса на
правомощия за административния орган, както и противоречието й с чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария, чл.45, пар.1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз и чл.2, пар.1, пар.3 и пар. 4 от Протокол № 4 към Европейската
конвенция по правата на човека и основните свободи, обуславят нейната
незаконосъобразност. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 и чл.
2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 5 000лв. за
претърпените в резултат на незаконосъобразната административна дейност
неимуществени вреди.
Ответникът
– Областна администрация Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че тъй
като Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора,
е оттеглена с последващо издадена Заповед № РД-ЗД-18/ 06.04.2020г., не е
изпълнено процесуалното условие за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК –
административният акт, на който се основава исковата претенция, да е отменен
като незаконосъобразен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност. Излага подробни съображения, че доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства за твърдените като претърпени неимуществени вреди, още по-малко
че същите представляват пряка и непосредствена последица от прилагането на
ограничението, разпоредено със Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния
управител на област Стара Загора, исковата претенция следва да бъде отхвърлена,
като недоказана и неоснователна.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за
недоказаност и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че доколкото ищецът нито е
обосновал, нито е доказал настъпването на декларативно твърдените неимуществени
вреди, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съдът,
след като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, намира
за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г., издадена от Областния управител на област
Стара Загора /л. 11 от приложеното адм. дело № 181/ 2020г. по описа на
Старозагорския административен съд/, на основание чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията, обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на
РБългария извънредно положение и във връзка с усложнената епидемиологична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на област
Стара Загора и препоръка на Областен медицински съвет, е разпоредено
въвеждането на вечерен час на територията на област Стара Загора от 21.00ч. до
05.00ч. Посочено е, че вечерният час не важи за работещите на смени, лицата
отиващи и връщащи се от работа и лицата нуждаещи се от медицинска помощ.
Разпоредено е влизането на заповедта считано от 00.00 часа на 01.04.2020г.
С
последваща Заповед № РД-ЗД-18/ 06.04.2020г. /л. 25 от приложеното адм. дело № 181/ 2020г. по описа
на Старозагорския административен съд/, издадена на
основание чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и във вр. с т.5 от Заповед №
РД-01-179/ 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, Областният управител
на област Стара Загора е отменил своя Заповед
№ РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. относно въведения със същата вечерен час на
територията на област Стара Загора от 21.00 часа до 05.00 часа. Заповедта е била
обявена чрез публикуването й на интернет страницата на Областна администрация -
Стара Загора.
Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г.,
издадена от Областния управител на област Стара Загора, е била оспорена от ищеца и от други лица пред Административен
съд – Стара Загора. С Определение № 159 от 26.05.2020г., постановено по адм.
дело № 181/ 2020г. по описа на Старозагорския административен съд, на основание
чл.159, т.3 във вр. с чл.156, ал.1 във вр. с чл. 184 от АПК и предвид
констатирано оттегляне на оспорения административен акт, подадената от М.С.
жалба срещу Заповед №
РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора, е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото. Определението на Старозагорския административен съд е
оставено в сила с Определение № 12017 от 29.09.2020г. по адм. дело № 8110/
2020г. по описа на Върховния административен съд.
Към материалите по делото е приложено адм. дело № 181/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора, ведно с адм. дело № 8110/ 2020г. и адм. дело №
3624/ 2020г. по описа на ВАС.
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразно издадена от Областния управител на област
Стара Загора Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. - т.е исковата молба е подадена
от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от
чл.205, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна администрация
Стара Загора – юридическо лице съгласно чл. 57, ал.2 от ЗА. Неоснователно е
възражението на ответника, че тъй като Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на
Областния управител на област Стара Загора, е оттеглена с последващо издадена
Заповед № РД-ЗД-18/ 06.04.2020г., не е изпълнено процесуалното условие за
допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК – административният акт, на който се
основава исковата претенция, да е отменен като незаконосъобразен. По аргумент
от чл.204, ал.3 от АПК, предявеният иск за обезщетение с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДВ може да се основава и на оттеглен административен акт. В случая,
доколкото исковата претенция от фактическа страна е обоснован с твърдения за
претърпени неимуществени вреди от оттеглен административен акт и при
прилагането на чл.204, ал.3 от АПК, незаконосъобразността на оттеглената Заповед
№ РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния
управител на област Стара Загора, следва
да бъде установена в производството от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ето защо съдът приема,
че предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда
на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца
място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен
съд.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният иск срещу Областна
администрация - Стара Загора, е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт
– Заповед № РД-ЗД-17/
31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора, оттеглена с последващо издадена Заповед № РД-ЗД-18/ 06.04.2020г. на Областния управител на област Стара Загора.
Както вече беше посочено, незаконосъобразността на оттегления административен
акт, като една от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да бъде установена в
настоящото съдебно производство, образувано по предявения от М.С. иск за
обезщетение (чл.204, ал.3 от АПК).
Съдът
намира, че оттеглената Заповед № РД-ЗД-17 от 31.03.2020г. на
Областния управител на област Стара Загора, е нищожна, по
следните съображения:
Разпоредбата
на чл.32, ал.1 от Закона за администрацията /на която норма се основава Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на
Областния управител на област Стара Загора/, регламентира, че Областният
управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия. Предметното съдържание и правните последици на
обективираното в оттеглената Заповед
№ РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. волеизявление за „въвеждането на вечерен час на територията
на област Стара Загора от 21.00ч. до 05.00ч“, не може да бъде обвързано с
упражняването на което и да е от законово регламентираните правомощия на
областния управител по чл.31, ал.1, т.1 - т.11 от ЗА. Упражнената със Заповед №
РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора административна
компетентност, не може да бъде обоснована и с някакво друго нормативно
предвидено правомощие, нито с норма, законово
овластяваща и делегираща компетентност на областните управители да въвеждат
временни противоепидемични мерки с налагане на ограничения от вида на въведеното
със Заповед № РД-ЗД-17/
31.03.2020г. Не представлява нито фактическо, нито
правно основание за въвеждането на „вечерен час“, обявеното с Решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание на РБългария извънредно положение; усложнената епидемиологична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на област
Стара Загора и препоръките на Областния медицински съвет. Действащото към датата на издаване на заповедта
законодателство е предвиждало при
възникване на извънредна епидемична обстановка въвеждането
на противоепидемични мерки за територията на страната или за отделен регион от
Министъра на здравеопазването, като на територията
на отделна област или община такива противоепидемични
мерки могат да се
въвеждат и от Директора на съответната РЗИ. Следователно областният управител
не е овластен да въвежда противоепидемични
мерки, а единствено, по аргумент от разпоредбите на чл.63, ал.4 и ал.5 от ЗЗ /в
приложимите им редакции/, следва да създаде необходимите условия за изпълнение
на мерките, въведени от компетентните за това органи – Министъра на
здравеопазването и Директора на съответната РЗИ, както и да оказва пълно съдействие на органите
за държавен здравен контрол за изпълнението,
респ. за спазването на мерките. По изложените доводи съдът приема, че оттеглената
Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г.
е издадена от Областния управител на област
Стара Загора при липса на законово регламентирана материална компетентност за
упражненото административно правомощие, поради което същата се явява нищожен
административен акт.
Съдът не констатира твърдяното от ищеца допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз при издаването на оттеглената Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора. Въведеното със заповедта ограничение не може да бъде квалифицирано като съществено нарушаващо права по чл.45, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и по чл.2, §1, § 3 и § 4 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Вярно е, че въведеният със заповедта вечерен час на територията на област Стара Загора от 21.00ч. до 05.00ч. за периода от 01.04.2020г. до 06.04.2020г., в някаква степен е ограничило правото на свободно придвижване на лицата, пребиваващи на територията на област Стара Загора, но доколкото от една страна съгласно Протокол № 4 към ЕКПЧОС е допустимо в предвидените от закона случаи ограничаването на правото на свободно предвиждане при необходимост и в интерес за защитата на здравето на другите, когато ограниченията са оправдани от гледна точка на общия интерес в едно демократично общество, а от друга страна в Закона за здравето /в приложимата редакция/ принципно е регламентирана възможността противоепидемичните мерки да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната в случаи на обявено извънредно положение по чл.84, т.12 от Конституцията на РБ, не може да се приеме, че със Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора, е допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
Въз
основа на установената нищожност на оттеглената Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора,
съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността
на Областна администрация - Стара Загора по предявения иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от административен орган на
държавата при изпълнение на административна дейност.
Но наличието на другите два от кумулативно
изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ -
настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна
административна дейност, съдът приема за недоказано, по следните съображения:
Исковата
претенция за присъждане на обезщетение обхваща твърдените като претърпени от М.С.
неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като
такива, изразяващи се в сериозно нарушаване на човешки и
граждански права на ищеца, ограничаване правото му на свободно придвижване в
гр. Стара Загора за осем часа в денонощието в продължение на шест дни, уронване
на човешкото му достойнство и пораждане на чувство на страх, незащитеност,
малоценност, огорчение и душевна болка.
За
да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена
и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/.
Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена" е тази вреда,
която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка,
която съществува между тях. Константна е съдебната практика, че на обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди - тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са
адекватно следствие от увреждането, настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че
обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно
§1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за
присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следователно по справедливост
се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и
естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението.
Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване,
а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна
административна дейност – т.е вредоносният резултат не се презюмира. В случая в
тежест на ищеца М.С. е било да докаже при условията на пълно и главно
доказване, както настъпването на твърдените от него в исковата молба вреди от
неимуществен характер и тяхното основание, така и причинната им връзка с
незаконосъобразно постановената Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора.
Издадената
от Областния управител на област Стара Загора Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г.,
по своята правна същност представлява общ
административен акт по смисъла на чл.65 от АПК и съответно ищецът М.С. се явява
адресат на разпореждането за въвеждане
на вечерен час на територията на област Стара Загора от 21.00ч. до 05.00ч.
Макар това разпореждане да се свързва с налагане на известни ограничения в
правото на свободно придвижване от 21.00ч. до 05.00ч., не може да се приеме, че
за периода на своето действия - от 00.00 часа на 01.04.2020г. до 06.04.2020г.
/на която дата с последващо издадена от Областния управител на област Стара
Загора заповед, е отменена Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. и съотв. е отменен
въведения вечерен час/, оттегленият административен акт има или обективно би
могъл да има за последица сериозно нарушаване на човешките и гражданските права
на М. С. и уронване на човешкото му достойнство. Ищецът по никакъв начин не е
бил лишен от възможността през останалата част от денонощието /т.е от 05.00ч до
21.00 часа/ да извършва сочените като предписани му от лекар ежедневни разходки
от километър – два, като лечение на диагностицираното заболяване „диабет“. Останалите
проявления на твърдените като претърпени неимуществени вреди - пораждане на
чувство на страх, незащитеност, малоценност, огорчение и душевна болка, са
недоказани, както от гл.т на сочените негативни емоционални и психически
преживявания, така и от гл.т на причинно-следствената им връзка с
незаконосъобразна административна дейност и в частност с въведения със Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора
вечерен час от 21.00ч. до
05.00ч. за периода от 00.00 часа на 01.04.2020г. до 06.04.2020г. Действително
психо-емоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от
даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при
всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността и
особеностите на личността. За да бъдат приети сочените от М. С. негативни емоционални
и психически преживявания и състояния, като присъщи последици на издадения
нищожен административен акт, разпореденото със заповедта временно ограничение
трябва да притежава способността да навреди на ищеца. В случая, дори и при
отчитане на особеностите на личността на М.С., сред които са и перманентната
борба за справедливост /съгласно приложената съдебно-психиатрична експертиза/,
не може да се приеме, че въведеният със заповедта на Областния управител на
област Стара Загора вечерен час от 21.00ч. до 05.00ч. за периода от 00.00 часа
на 01.04.2020г. до 06.04.2020г., би могъл да рефлектира по сочения от ищеца
начин – да породи стрес, чувство на страх, незащитеност, малоценност, огорчение
и душевна болка, още по-малко до психично /душевно/ разстройство. Не са
посочени, още по-малко доказани, конкретни факти и обстоятелства като външно
проявление и обективен израз на твърдените негативни последици от гл.т на
психо-емоционалното състояние на М. С. към момента и за периода на прилагане на
въведеното със заповедта ограничение, съотв. конкретни проявления на настъпили изменения
в психичното, психологичното и социалното функциониране на лицето. Изложеното
изключва определянето на сочените от ищеца негативни изживявания, като
претърпени неимуществени вреди в причинно-следствена връзка от прилагането на
нищожната Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област Стара
Загора.
При прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД за определяне по справедливост и на естеството и характера на страданията,
които подлежат на обезщетяване /Решение № 1102/ 09.04.1981г. по гр. дело № 623/
1981г. на ВС/, следва извода, че не всяко неприятно усещане или чувство дават
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези,
които справедливостта изисква да бъдат възмездени. В случая не може да се
приеме че ограниченията, произтичащи от въведения със Заповед № РД-ЗД-17/
31.03.2020г. на Областния управител на област Стара Загора вечерен час от
21.00ч. до 05.00ч. за периода от 00.00 часа на 01.04.2020г. до оттеглянето на
заповедта на 06.04.2020г., са рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера на
М. С. в степен, по начин и с характер на преживени страдания от ищеца, подлежащи
на обезщетяване при прилагане на принципа по чл.52 от ЗЗД. Твърдените негативни
изживявания на ищеца не сочат на претърпени болки и страдания, които според
съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на
обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални
усещания и изживявания, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и
обективен израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното емоционално състояние на лицето, сочещо на
сериозно засягане на неговата личност и достойнство. В случая не само че не е доказано
настъпването на твърдените вреди чрез конкретно установено външно проявление и
обективен израз на сочените вътрешни изживявания, но дори и да са налице
такива, същите не дават основание за присъждане на ищеца на претендираното
обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за отрицателните емоционални усещания на страх,
незащитеност, малоценност, огорчение и душевна болка и др., още повече че не е
установена пряката и непосредствената им причинно-следствена връзка с прилагането
на нищожната Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния управител на област
Стара Загора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е
доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на Областна администрация - Стара Загора по
чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност – Заповед
№ РД-ЗД-17/ 31.03.2020г., издадена от Областния управител на област Стара
Загора, оттеглена с последващо издадена Заповед № РД-ЗД-18/ 06.04.2020г. на Областния управител на област Стара Загора, поради което предявеният иск се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.М.С. ***,
срещу Областна администрация - Стара Загора, иск с правно основание чл.1, ал.1
и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на
5 000 лева за претърпени от М.С. неимуществени вреди вследствие от
незаконосъобразно издадена Заповед № РД-ЗД-17/ 31.03.2020г. на Областния
управител на област Стара Загора, отменена /оттеглена/ с последващо издадена
Заповед № РД-ЗД-18/ 06.04.2020г. на Областния
управител на област Стара Загора,
ведно със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.