Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 46
Гр.Елхово, 28.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Н. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 880 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е
образувано по искова молба на С.М.Т. ***, действащ в качеството си на баща и законен
представител на малолетните деца П. С. М. и М. С. М., действащ чрез пълномощник
адв. Ив. Ч. ***, против Е.И.Т. ***,
с която са предявени обективно субективно съединени искове с правно основание
чл.127, ал.2 СК за определяне на местоживеенето на двете малолетни деца, упражняването на родителските права по отношение на тях, личните
отношения с децата и издръжката им.
Ищецът
излага, че с ответницата имат сключен граждански брак през 2008 година, по
време на който са родени двете им деца - П. С. М. с ЕГН ********** и М. С. М. с ЕГН **********. От
сключване на брака до месец септември 2019г. семейството живеело в гр. град ***в
дома на родителите на ищеца. В края на 2018 година ответницата променила
поведението си, като започнала да търси запознанства в интернет, не работела и
се дезинтересирала от семейните си задължения. През този период същата на
няколко пъти напускала семейното жилище и отивала при родителите си в с. ***,
като в повечето от случаите децата оставали при баща си. През м.май 2019 г.
ответницата направила опит да се самоубие с лекарства. Пред ответника същата
признала, че има връзка с друг мъж, който обича много. Твърди се, че на 30.09.2019
г. съпрузите са разделили окончателно, като ответницата заживяла при родителите
си в с. ***, а ищецът останал да живее заедно с децата в жилището на родителите
си в гр. ***. От раздялата до подаването на исковата молба майката не
поддържала връзка с децата си, като единствената среща между тях е била на 19.10.2019г.,
когато децата посетили майка си в с.*** във връзка със събор на селото. От
тогава майка не се интересувала от децата, дори и по телефона. Ищецът твърди,
че установил, че ответницата е заживяла с друг мъж.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което на
основание чл. 127, ал.2 от СК да предостави на него упражняването на
родителските права по отношение на двете малолетни деца П.
С. М. ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********, като определи местоживеенето на децата на адреса,
на който живея ищеца - ***, да определи режим на
контакти на децата с майката, както и на основание чл.143 от СК да осъди
ответницата да му заплаща в качеството на баща и законен представител на
малолетните деца месечна издръжка в размер на 150.00 лева за всяко дете, считано
от датата на завеждане на исковата молба. Ищецът желае да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа лично от ищеца и процесуалният му
представител адв. Ч..
В срока за
отговор на исковата молба ответницата Е.И.Т. не е депозирала писмен отговор на
исковата молба. Не е посочила и не е представила доказателства.
В съдебно
заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е
безспорно установено, че страните по делото С.М.Т. и Е.И.Т. са съпрузи, които
са сключили граждански брак на 26.07.2008 година, което се установява от
приложеното удостоверение за сключен граждански брак. От брака си съпрузите
имат родени две деца – П. С. М., родена на *** година и М. С. М., роден на ***
година, което се установява и от приетите като доказателства по делото удостоверения
за раждане. Безспорно установено е и това, че към момента родителите на двете
малолетни деца са във фактическа раздяла, като от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на св. П. Т. и Д. С., се установява, че същата е
настъпила на 30.09.2019 година, когато ответницата напуснала семейното жилище в
гр. Елхово и се установила да живее при своите родители в село ***, обл.
Хасково. Установява се и това, че и в предходни периоди ответницата е напускала
семейното жилище, след което отново се е завръщала. От фактическата раздяла до
момента майката е посетила децата само веднъж – преди новогодишните празници и
веднъж е разговаряла по телефона с по – малкото от децата. От 30.09.2019 година
до настоящия момент двете деца живеят заедно със своя баща, който полага
грижите за тях. При отглеждането на децата получава помощ и подкрепа от своите
родители, които живеят в отделно домакинство в имота, в който живее и ищеца заедно
с децата. Към момента детето е М. С. М. посещава детска градина „***“ в гр. ***,
а П. С. М. е ученичка във втори клас в ОУ „Св. ***“ в гр. ***.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът работи по трудово правоотношение в ***с.
***и за периода от м. октомври 2018 година до м. септември 2019 година вкл. е
получил средномесечно брутно трудово възнаграждение, вкл. и обезщетение за
временна нетрудоспособност в размер на 1238.00 лева.
От представеният по делото социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. ***, че към момента двете
малолетни деца се отглеждат от техния баща, като са им осигурени нормални
жилищни условия, дрехи и обувки съобразно възрастта, сезона и предпочитанията,
учебни пособия и консумативи. Децата и бащата живеят в жилище, собственост на родителите
на последния, състоящо се от пет стаи, в което има обособена стая за децата,
обзаведена функционално. В хода на извършеното социално проучване е било
установено, че децата са емоционално привързано към баща си.
От гласните доказателства, събрани
чрез показанията на св. Т., се установява, че от раздялата между съпрузите и до
момента майката не е предоставяла издръжка на децата си.
При изслушването на бащата в съдебно
заседание, същият заявява желание и възможност да полага грижите по
отглеждането и възпитанието на двете деца.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.127, ал.2, вр. с ал.1 от СК- относно
местоживеенето на малолетните деца П. С. М. и М. С. М. при разногласие на
двамата родители, които живеят разделени, упражняването на родителските права и
личните отношения с децата и иск с правно основание чл. 143, ал.2, вр. с ал.1
от СК – за заплащане на издръжка от родител на двете малолетни деца, считано от
датата на подаване на исковата молба – 31.10.2019 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не са постигнали споразумение,
по тяхно искане спорът се решава от съда, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, мерките на лични
отношения и издръжката. Съгласно приложимия по препращане чл.59, ал.4 СК при предоставяне упражняването на родителските права, съдът
следва да изхожда преди всичко от интересите на децата, а така също и от
родителските и възпитателски качества на всеки от родителите.
По въпроса за критериите, които
съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса относно упражняването на
родителските права върху родените от брак или фактическо съжителство деца, е
налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което
следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора. Единственият
критерий при определяне мерките относно упражняването на родителските права са
интересите на децата, които включват материалното, духовно и социално
обезпечаване на детето, обусловено от родителските и възпитателски качества на
родителите, от техните възможности да изградят ценността система на детето, да
му предоставят добра материална и социална база за развитие, да го развият като
всестранна личност с трудови навици и нравствени добродетели и го подготвят за
живота като добър гражданин. Децата имат интерес родителските права да бъдат
възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на
развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за
тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Възрастта на децата също
има значение. Когато тя е твърде ниска, те имат нужда от ежедневна майчина
грижа и ласка.
Досежно това, кому да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху родените по време на
брака на страните малолетни деца, съдът съобрази, че единствено бащата е заявил
желание да упражнява родителските си права. По преценка на съда, ищецът – баща
на децата, има добри възпитателски качества, полагала грижи за децата от
раждането им и продължава да полага такива и към момента. От изразеното в
социалния доклад и от гласните доказателства е видно, че жилищнобитовите и
другите материални условия на живот, които бащата е осигурил и които
допълнително благоприятстват за правилното формиране на личността на децата, са
много добри. От друга страна, съдът счита, че доказателствата по делото водят
до извод, че е налице към настоящия момент изградена по - силна взаимна
привързаност между бащата С.Т. и децата, което е важна предпоставка, както за
съвместното му живеене с децата, така и за самото упражняване на родителските
права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по
отглеждането на детето, когато в основата им лежи взаимна привързаност.
Между страните няма противоречия по
това, че родителските права по отношение на двете деца следва да се възложат на
бащата, при който да се определи и местоживеенето им. Съдът намира, че това
положение е в интерес на малолетните деца, предвид на това, че същите до
момента са отглеждани в гр. Елхово, в дома на своя баща, привързаността към
бащата и обкръжаващата го семейна среда, създадения от децата приятелски кръг
до момента, както и възможността за помощ от близки.
Отчитайки притежаваните от бащата
родителски, възпитателски и морални качества, неговите възможности за отглеждането
и възпитанието на децата, обстоятелството, че е подпомаган при отглеждането на децата
от своите родители и най – вече от своята майка, съдебният състав намира, че
следва да уважи предявеният от С.Т. иск по чл. 127, ал.2 от СК, като определи
местоживеенето на малолетните деца при техния баща, на който и да възложи
родителските права по отношение на децата.
Упражняването на родителските права
от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се
освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения с детето. Както при определяне на мерките относно
упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде
постигнат без пълноценно общуване с
родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в
състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител- дете, поради което и
целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена
до намаляване на негативните последици за детето. Отчитайки събраните по делото
доказателства, сочещи на изградена силна емоционална връзка между бащата и децата
от една страна, а от друга страна отношенията между майката и децата, които към
момента не биха могли да бъдат определени като добри и необходимостта от
полагане на усилия от страна и на двамата родители за възстановяване на добрите
и нормални отношения между майката и децата, съдът намира, че на майката следва
да се определи обичайния възприет от съдебната практика режим на лични контакти
с децата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния
ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, като децата се вземат и връщат
от майката от и на адреса на бащата, както и непрекъснато 20 дни през лятото,
когато бащата не е в платен годишен отпуск. Няма основание да не бъде допуснат
този обичаен режим на лични отношения между майката и децата, който ще спомогне
за създаване на отношения на взаимна обич, привързаност и уважение между тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно
- независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката зависи от възможностите на родителя и от нуждите на
детето. Съгласно чл. 142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е равен
на една четвърт от минималната работна заплата за страната, който към момента
на завеждане на исковата молба е бил 560.00 лева.
Като прецени възрастта и нуждите на
децата според местните условия на живот в град Елхово, където те живеят и се
отглеждат, тяхното здравословно състояние, възможностите на родителите, липсата
на задължения на родителите за заплащане на издръжка на други лица, както и
нормативната база за определяне на дължимата издръжка, съдът счита, че
месечните разходите за издръжката на всяко от децата са общо в размер на 300.00
лева. С оглед изложеното, настоящият състав на съда счита, че майката следва да
бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на
150.00 лева, платими до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване
на исковата молба – 31.10.2019 година, оглед заявеното от ищеца в исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане, до настъпване на събитие, водещо до изменение или
прекратяване на определената издръжка, а бащата, освен прякото упражняване на
грижи за отглеждането и възпитанието на децата, следва да осигури и разликата в
средствата, необходими за издръжката им.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
следва да се постанови предварително изпълнение на решението, с което се
присъжда дължима издръжка.
Предвид заявената от ищеца претенция
с исковата молба за заплащане на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски
в хода на производството в размер на 380.00 лева.
Ответницата следва да бъде осъдена
за заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 432.00
лева, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист
в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Елхово.
Воден от гореизложеното и на основание
чл.127, ал.2 и чл.143 от Семейния кодекс, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните деца П. С. М. с ЕГН **********
и М. С. М. с ЕГН **********, при бащата С.М.Т. с ЕГН **********, на адреса на
бащата в гр. ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца П.
С. М.
с ЕГН ********** и М. С. М. с ЕГН **********, на бащата С.М.Т. с ЕГН **********, като на майката Е.И.Т. с ЕГН **********
*** определя режим на лични контакти с
децата както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00
часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване, като децата се
вземат и връщат от майката от и на адреса на бащата, както и непрекъснато 20 дни
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Е.И.Т. с ЕГН ********** ***, да заплаща на С.М.Т. с ЕГН **********,
в качеството
му на баща и законен представител на малолетните деца П. С. М. с ЕГН **********
и М. С. М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00
/сто и петдесет/ лева за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба –
31.10.2019 година, до настъпване на събитие, водещо до изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, платими до 10 – то число на текущия месец,
в едно със законната лихва при забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Е.И.Т. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Т. с ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 380.00 /триста и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Е.И.Т. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС държавна такса в
размер на 432.00
/четиристотин тридесет и два лева/ лева, както и 5.00 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС – Елхово.
ДОПУСКА
предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1
от ГПК.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Яна Ангелова/