№ 26106
гр. София, 05.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110109268 по описа за 2022 година
Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД твърди, че на
29.05.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
30037163611 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като
кредитор и Д. Г. Д. като длъжник. Договорът бил сключен при
следните параметри:
- Сума на кредита: 5000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 295.81 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 45.02 %;
Годишен лихвен процент: 38.30 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 7098.16 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
4830.00 лв.;
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
201.25 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги:
- Общо задължение: 11 928.16 лв.;
- Общ размер на вноска: 497.06 лв.;
- Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Страните се споразумели кредиторът да предзостнавя
допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит както
1
следва:
Кредиторът са задължава да предостави на клиента по негово
искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или
всички от посочените услуги, изразяващи се в:
I. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;
II. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;
III. Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
IV. Възможност за смяна на дата на падеж;
V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства;
В исковата молба се твърди, че възнаграждението по това
споразумение не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им,
за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора
му за кредит във всеки един момент от живота на договора.
Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил само осемнадесет пълни и една непълна погасителни вноски.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния
план към ДПК № 30037163611 изтекъл на 15.05.2021 г„ с изтичането
на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер.
Ищецът счита, че размерът на погасеното от Д. Г. Д. в
задължение по ДПК № 30037163611 е в общ размер на 9297.02 лв.
/девет хиляди двеста деветдесет и седем лева и две стотинки/. С
плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по договора,
от които номинал в размер на 8966.17 лв. Сумата от 250.85 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание
т.12.1 от ОУ. Сумата от 80.00 лв. е отнесена за погасяване на такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното
в чл.17.4 от Общите условия.
Според исковата молба Д. Г. Д. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД сума в общ размер 3156.20 лв. /три хиляди сто
петдесет и шест лева и двадесет стотинки/, от които: главница в
размер на 1591.26 лв. /хиляда петстотин деветдесет и един лева и
двадесет и шест стотинки/, договорно възнаграждение в размер на
182.32 лв. /сто осемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/,
2
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1188.41 лв. /хиляда сто осемдесет и осем лева и четиридесет и една
стотинки/, лихва за забава в размер на 135.01 лв. /сто тридесет и пет
лева и една стотинки/ и законна лихва в размер на 59.20 лв. /петдесет и
девет лева и двадесет стотинки/, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 30037163611.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в
Софийски районен съд. По заявлението е образувано ч. гр. д. №
44559/2021 г. След като длъжникът е подал възражение срещу
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено
указание за предявяване на иск за установяване на вземането.
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД моли съда да постанови
решение, с което да установи размера на задължението. Претендира
законна лихва и разноски.
В писмения си отговор ответната страна твърди, че процесния
договор е недействителен поради накърняване на добрите нрави и
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 от Закона
за потребителски кредит (ЗПК).
Ответникът не отрича, че е усвоил кредита, но счита, че не
дължи плащания за лихва и за пакета от допълнителни услуги, тъй
като кредитното правоотношение между страните било
недействително. Договореният фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 38,30% нарушавал добрите нрави и внасял неравноправност
между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в
ущърб на кредитополучателя. В случая, реалният размер на
дължимата договорна лихва значително по-голям от предвидения в
договора от 38,30%, поради скритото увеличаване на печалбата на
кредитодателя чрез включването на споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги към договора за паричен заем.
В отговора се прави извод за неспазване на императивните
изисквания, уредени в чл.10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал.1,
т. 7-9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната
лихва, поради което и договорът за потребителски кредит се явявал
изцяло недействителен. Поради нищожността на клаузата,
регламентираща лихвения процент и представляваща част от
същественото съдържание на договора, цялото заемно съглашение
било нищожно. Ответникът се позовава на съдебна практика, като
3
предлага тълкуване, че уговорката за лихва, надвишаваща законната
повече от три пъти е нищожна.
Като се позовава на чл. 143, т. 9 от ЗПК, ответникът оспорва
клаузите в раздел VI от договора за кредит, в които е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 45,02 %, тъй като
действителният годишен ггроцент гга разходите бил значинелно по-
висок.
Предвиденото възнаграждение от 4830,00 лв. за пакета от
допълнителни услуги бил скрит добавък към възнаградителната лихва
и като такова е следвало да бъде включено в годишния лихвен
процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от
ЗПК. Включването на този пакет било заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от
допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва.
В противоречие с императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, в процесния договор за кредит за различните видове
допълнителни услуги било определено общо възнаграждение за
плащане, а заплащането на това възнаграждение е предварително, т.е.
дължимо е само за „възможността за предоставянето“ на посочените в
допълнителния пакет услуги, като е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните договор.
Прави се и възражение за неправилно и заблуждаващо
определяне на годишния процент на разходите.
Ответника моли съда да отхърли иска, или евентуално да
постанови решение като приеме, че клаузата за заплащане на
допълнителни услуги е нищожна. Претендира разноски.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените писмени доказателства. По
останалите доказателствени искания ще се произнесе в съдебно
заседание.
КОПИЕ от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да
се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 02.12.2022г., от 10:40 ч., за която дата и час да се призоват страните
с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5