№ 99
гр. Ямбол, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20222300500064 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „Топлофикация-Ямбол“
ЕАД гр.Ямбол, представлявано от изп.директор А.Я.Д. против разпореждане на незабавно
изпълнение, постановено по ч.гр.д.№ 2845/2021 г. по описа на ЯРС. Жалбоподателят счита
разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което се желае да бъде
отменено. Според жалбоподателя изпълнителният лист е издаден въз основа на запис на
заповед, който документ не отговаря на формалните изисквания за валидност и е нищожен.
Счета се, че „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД гр.Ямбол не е издател, респ. длъжник по записа на
заповед, тъй като от текста на документа не става ясно кой е издателя, а посоченият адрес на
дружеството не отговаря на действителния адрес и дружеството никога не е било
регистрирано на адрес гр.София, бул.“Витоша“ № 103. В заявлението за издаване на
заповедта е записано, че документът, от който произтича вземането е запис на заповед по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г., но такъв
документ не е представен със заявлението и така не може да се установи твърдяното
каузално отношение, обезпечено със записа на заповед.
От заявителя в заповедното производство – „Н и К – 2001“ ЕООД с.Бранище е взето
становище по частната жалба, а именно – частната жалба се счита за неоснователна и се
желае да бъде оставена без уважение. Неоснователни са твърденията, че не е ясен издателя
на записа на заповед, тъй като е посочено, че същото се представлява от юридическото лице
„Лемекон“ АД чрез своя представител Х.К., а към момента на издаване на записа актуалния
адрес на жалбоподателя е бил посочения в гр.София. Записът на заповед е надлежната
индивидуализация на правното основание на вземането, а не предварителния договор за
покупко-продажба.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и с делото на ЯРС, приема за
установено следното:
Ч.гр.д.№ 2845/2021 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител „Н и К – 2001“ ЕООД с.Бранище и
длъжник „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД гр.Ямбол за сумата 60 000 лв. въз основа на запис на
заповед от 24.02.2016 г. В т.12 от заявлението за документ, от който произтича вземането е
посочено „запис на заповед от 24.02.2016 г. по предварителен договор за продажба на
1
недвижим имот от 24.02.2016 г.“. ЯРС е уважил искането по заявлението като е издал
заповед № 1175/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК; разпореждане № 1838/15.09.2021 г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист; както и изпълнителен лист, който е отразено, че е получен
на 28.09.2021 г. Длъжникът „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД гр.Ямбол, представлявано от
изп.директор А.Я.Д. е депозирал на 18.10.2021 г. възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи
изпълнение на вземането по заповедта заедно с настоящата частна жалба вх.№
8374/18.10.2021 г.
ЯРС е направил запитвания до ЧСИ и ДСИ в района на ЯОС с оглед извършване на
преценка за спазване на срока за депозиране на частната жалба и е установено, че няма
образувано изпълнително производство по изпълнителния лист. По редовността и
депозирането в срок на процесната частна жалба ЯОС се е произнесъл по в.ч.гр.д.№ 16/2022
г. като е приел, че началният момент за подаване на възражение, респ. жалба е издаването на
заповед за изпълнение и невръчването на заповедта не може да лиши длъжника от правото
да подаде възражение.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Процесната заповед за изпълнение въз основа на документ е издадена въз основа на
запис на заповед, който съгласно чл.417 т.10 от ГПК е документ, въз основа на който може
да бъде поискано издаване на заповед за изпълнение независимо от цената. Съгласно чл.418
ал.1 и ал.2 от ГПК кредиторът може да поиска постановяване на незабавно изпълнение,
какъвто е случая, а съдът издава изпълнител лист след като провери дали документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд за това, че записът на
заповед от 24.02.2016 г., въз основа на който се иска издаването на заповед по чл.417 от ГПК
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. След като се запозна с документа съдът
счита, че възражението на длъжника за неяснота при издаването на записа относно неговия
издател не е налице. От начина, по който е изписан издателя: „Х.Г.К. ЕГН **********,
представляващ „Лемекон“ АД, ЕИК *********, представляващ „Топлофикация-Ямбол“
ЕАД гр.Ямбол, с адрес гр.София, бул.“Витоша“ № 103“ не оставя съмнение, че издателят на
записа на заповед и задължил се по него е юридическото лице „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД
гр.Ямбол, което е било представлявано от „Лемекон“ АД с представител Х.Г.К.. В подкрепа
на това, че издателят е „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД е и обстоятелството, че записът на
заповед е с поставен печат на дружеството. Възражението относно това, че дружеството-
жалбоподател не е издателя на документа, тъй като не е било никога с адрес на седалището
си в гр.София, също е неоснователно. При направена служебна справка в ТТРЮЛНЦ, съдът
установи, че в периода 13.02.2015 г. – 22.08.2016 г. /в който период е и издадения запис на
заповед на 24.02.2016 г./, „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД е било с вписан адрес на седалище и
управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 103“.
За неоснователни въззивният съд намира възраженията на длъжника и относно
непредставянето към заявлението по чл.417 от ГПК на предварителния договор за продажба
на недвижим имот, посочен в т.12 от същото. Условие за основателност на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.10 от ГПК е представянето на писмен договор
заедно с приложенията към него единствено, когато вземането се основава на документ –
ценна книга, обезпечаваща вземане, произтичащо от договор с потребител. Такова условие
законодателят не е предвидил, когато се претендира в заповедното производство вземане,
произтичащо от запис на заповед. Съгласно т.4д от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г.
недопустимо би било издаване на заповед за незабавно изпълнение, ако в записа на заповед
2
е направена добавка относно наличие на каузално правоотнотношение, каквото отбелязване
в процесния запис на заповед не е направено. Посочването в т.12 от заявлението наличие на
каузално правоотношение, съпровождащо записа на заповед би имало значение при
установяване съществуването на вземането по реда на исковото производство по чл.422 от
ГПК, но не и към настоящия момент, след като не съществува съмнение, че със заявлението
„Н и К – 2001“ ЕООД претендира вземане въз основа на запис на заповед.
След като се установи, че записът на заповед от 24.02.2016 г. отговаря на изискванията
за редовност на документа съгласно чл.535 – чл.538 от ТЗ, то същият е редовен от външна
страна и подлежи на изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. При тези обстоятелства жалбата
против разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Топлофикация-Ямбол“ ЕАД, ЕИК
**********, с адрес гр.Ямбол, ул.“Индустриален“ № 1, представлявано от изп.директор
А.Я.Д. против разпореждане на незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д.№ 2845/2021 г.
по описа на ЯРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3