№ 16363
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско
дело № 20221110139053 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:31 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. И. М.– редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се
явява лично, представлява се от адв. В. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ А. Г. Б.- редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
не се явява, представлява се от адв. В. и адв. М. с пълномощни по делото.
Пълномощниците на страните /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. В.: Нямам други искания освен да разпитаме водения от мен свидетел.
АДВ. В. И АДВ. М.: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ:
РАЗПОРЕДИ:
Да се въведе в залата допуснатият свидетел.
1
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на доведения от ищцовата страна
свидетел.
СНЕМА самоличността на свидетеля: В.В.М.в, 64г., неосъждан, без дела и
родство със страните.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обеща да
говори истината.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Да, познавам господин М.. Той е преподавател при
нас в академията. Не мога да Ви кажа с точност от кога го познавам. Познавам го от
много време. Най-вече го познавам като човек с изключителен творчески успех, не
защото той е споделял с мен, защото това беше видно. Той извърши чудеса извън
България и прослави името на академията. С г-н А. Б. се запознахме преди много
години. Заедно празнувахме Нова Година. Тогава, той мисля, че беше доктор във
Военна болница. Бяхме на гости на наш приятел, който работи в Сингапур, но от
тогава не съм го виждал. На 22.06.2022г. в късния следобед, не мога да си спомня ден
по ден, но ако става дума за това, за което съм дошъл беше лятото, миналата година.
Връщах се към академията, където беше паркирана колата ми. Обикновено там
паркирам и като професор, преподавател от дълго време, имам право да си оставям
колата там. Беше в по-късните часове. Имаше студенти. Струва ми се дипломници.
Имаше тук-таме няколко души. Обстановката беше много странна. Първо, пътеката по
отношение на спирката - автобусната и тролейбусната, имаше кордон от полицаи
стоящи един до друг. Бях със съпругата си. В първия момент отказаха да ме пуснат.
Обясних им, че съм преподавател там. Разполагам и с документ, че съм преподавател
там, но не беше нужно. Бях разпознат от полицаите. По време на протестите им станах
много известен и ме пуснаха. След това минах през официалния вход, който е от към
бул. „Л.. В момента, в който се придвижвах, видях това твърде неприятно събитие.
Всъщност, пред мен беше странна сцена. Аз бях на първия ред в този злополучен
театър. Първо, искам да Ви кажа, че това е наистина странно събитие във всяко едно
отношение. Първо се ползваше аварийният изход на академията, който откакто съм
преподавател, може би почти 30 години, не съм го виждал отворен. Същият този
авариен изход се охраняваше от полицаи и те самите разполагаха с възможността да
отварят и да затварят вратата. По разкази на студенти, преди това по същия начин са
преминавали през академията депутати с коли през тази зона за охрана.
АДВ. М.: Възразявам. Не се отговаря на въпросите на съда.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Изключително нарушение по отношение
автономността на нашата академия. Никога не съм виждал полицаи в двора на
2
академията. Никога не съм виждал политици в двора на академията. Точно на този ден,
събитието беше привечер. Бях придружен само със съпругата си. Това, което видях
конкретно на този ден, наистина беше впечатляващо. Тройка депутати, които ме
познават и които познавам и аз. Там беше д-р Б., там беше Д. и К. А.. Те се движеха
към чешмата, която е в центъра на една градина в академията, в средата на двора.
Никога не съм влизал през аварийния вход. Видях как те влизат в двора на академията.
Бях разпознат от д-р К. А.. Който каза „Ето го министъра“. Само, че тогава не бях
министър. Бях преподавател в академията. И сега съм преподавател в академията. С.
също ме познава. Тя много харесваше г-н И.К.в, партия ..... Познаваме се отдавна. Те
ме разпознаха. Те вървяха към чешмата в двора. Изненадващо беше, защото изведнъж
д-р Б. се отдели от групата. Той изглеждаше силно притеснен. Вероятно имаше в този
ден протестен митинг и за да не се сблъскат с протестиращите, са направили опит да
преминат през тези кордони от полицаи в Художествената академия. Струва ми се, че
и тримата бяха притеснени, още повече, когато видях, че самият К. А. се забърза. Той
буквално бягаше от това, което се случи. Когато минаха през средата на тази градинка,
доктор Б. се отдели, мина зад гърба на асистент М.. Г-н М. вероятно е минал през
същия път, по който съм минал и аз, но той вече беше в градинката. Видях, че се
намира в двора на академията, когато влязох. Той се движеше към центъра на
градинката. Не е голяма тази градинка, за да Ви кажа, че е коствало кой знае какво
време. Разпознах, че е той. Всички участници разпознах. Г-н Б. и г-н М., за да Ви кажа,
къде са се намирали, трябва да Ви го начертая. Представете си, че аз влизам от вратата
откъм бул. „В. Л.. Заставам почти в относително лявата страна на градинката, което ме
прави свидетел от метри разстояние. Когато се приближиха г-н А. г-жа С. и г-н Б.,
разстоянието постепенно намаляваше. Когато те тръгнаха към чешмата в градината,
разстоянието да е било 10 метра, а когато вече отстъпваха, поради неудобство от
случилото се, разстоянието беше 2-3 метра. Дори г-жа С. нещо се провикна към мен.
Впрочем, и г-н Б. нещо се провикна към мен. Той ме разпозна също. Г-н М. беше пак
от тази страна, но в градинката от моята страна. Беше в самата градинка. Буквално
беше нападнат, което за един интелигентен човек, като Б. ми е странно. Първо, мина
зад гърба на г-н М.. Г-н М. се опитваше да им обясни, че ние сме автономно висше
учебно заведение. Не си спомням точно какво казваше и че нямат право да използват
заведението с политическа цел, т.е. той се обърна към тях. Дори, по едно време им каза
много ясно, със силен тон, че той е преподавател в академията, тъй като тази тройка не
го разпознаваше кой е. След това г-н Б. изпадна в криза. Мина в гръб. А. и Деница бяха
от едната страна, той мина в гръб на М.. Той се отдели от тях. Само г-н Б. тръгна в тази
посока към г-н М., отделяйки се от другите двама. След като се приближи до г-н М.,
застана зад него. Това което остана в мен като предположение, беше желанието на д-р
Б. да махне телефона, с който си служеше в този момент асистент М.. Спомням си, че
г-н М. държеше в дясната ръка мобилен телефон. Видях, че г-н Б. посяга към ръката на
3
г-н М.. Той посегна с лявата ръка към ръката му. Първо му блъсна ръката и се започна
някакъв опита за усукване на ръката, за извиване. След това последва още едно
блъскане. Блъсна му ръката, като се опитваше да му вземе телефона или нещо друго,
Господ знае какво. Моята оценка беше, че това беше изключително неправилна
реакция. Буквално, аз бях на първия ред. Това е разстояние не повече от 5 м. Държах
телефон. Те предположиха, че също снимам и тогава, Деница С. се обърна към мен и
ме попита нещо, което не си спомням – дали съм станал фотограф или кинооператор,
нещо подобно. След като г-н Б. се опита да хване ръката на г-н М. се случи схватка.
Буквално, беше изключително неприятно и грубо. Неприятното е след това, когато
реших да успокоявам господин М.. Когато се опита да му вземе телефона, му задържа
ръката и някак си да я посуква с много яко стискане и тръскане на ръката. Вероятно
причината е, за да вземе телефона и да го хвърли на земята. Приключи, изтегляйки се,
като първо К. А. видя, че е в много неприятна ситуация и се отправи тичешком към
вратата, където тъкмо минаваше депутат Л., чието фамилно име не си спомням, но е
наричан в парламента „Лъчо – мозъка“. Не си спомням други подробности. След това
г-н Б. също се обърна към мен. Г-н М. обясняваше, че е преподавател в
Художествената академия. Г-н Б. не успя да избие телефона на г-н М.. След като не
успя, се изтегли. Нещо каза по мой адрес. Обърна се към мен, но не си спомням какво
точно ме попита.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. В.: Основното, г-н М. ги питаше какво правят тук. Той
ги снимаше, да. Той си беше там. Те вървяха към него. Спомням си, че имаше някакъв
коментар от С. и А.. Не си спомням какво беше.
АДВ. В.: Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Не си спомням да е имало други реплики освен
това какво правят тук от страна на г-н М. към г-н Б.. Ставаше дума точно за такъв
въпрос за автономията на нашето училище. Винаги е бил затворен задният вход. В
историята на академията, виждам за първи аварийният изход отворен и за първи път
виждам в двора на академията полицаи. Те се движеха. Те бягаха от събитието. Те бяха
притеснени от този протест. Г-н М. работи там, преподава на студенти. Има стъпала
към тази градинка, а не към академията. Но това не виждам какво значение има
стъпалата. Стъпала, аз не съм използвал. Те бяха буквално на сцената, на 20 см. по-
високо място от мен. Бях 20-25 см по-ниско.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. В.: Да, през цялото време бях впечатлен от тази
схватка. Това, което исках да направя е да заснема също, но не успях да заснема,
защото не знаех как се прави. Когато влезнах в академията, за да стигна до градинката,
вероятно съм изминал 38 крачки, да речем. Там се спрях, бидейки свидетел на това
поразяващо явление – полицаи и депутати в двора. Вече се бях придвижил към тях,
като посоката ми беше към тази аварийна врата, където ми беше паркирана колата. В
4
този момент прекъснах движението и застанах пред градинката, може би с лице към
събитието и ако определим тази страна на градинката като успоредна на бул. „Л., аз
съм бил относително в нейния ляв край, но не съвсем в края. Г-н М. беше на 5-6 метра,
когато имаше съприкосновение с г-н Б.. През цялото време бях на тези 5-6 метра.
Виждаше се, че ръката му е силно стисната. Това насилие беше изключително видимо.
Това беше опит вероятно да се посуче ръката му и действието беше повече от грубо.
Малко време беше, не си спомням секундите. Миналата година гледах клипа, който
направи г-н М.. Други изявления не си спомням от г-н М. към г-н Б.. Основното беше в
началото обвинението и въпросът какво правят там. След това неговото обяснение, че
той е преподавател в академията.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Мога да Ви кажа състоянието на г-н М., което съм
видял, а не състоянието, което е изгледано преди година. Г-н М. в момента, в който ги
видя, беше изключително възмутен. Това беше неговото състояние.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. В.: Той имаше пълното право да им зададе въпроса
какво правят там, след като още веднъж искам да обясня, че става дума за автономно
учебно заведение и там няма място за политици, няма място за полицаи и това не е
място, в което трябва да се осигурява коридор за бягство на политици от събитие.
АДВ. М.: Възразявам.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Никога не съм виждал след този инцидент
аварийният вход да е бил отварян.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. В.: Ръката на В. М. видях тогава, когато бях пред
градинката, когато видях цялата тази сцена.
АДВ. В.: Нямам други въпроси.
АДВ. В. И АДВ. М.: Нямаме други въпроси.
НА ВЪПРОСИ НА Г-Н М.: Беше точно така. Двамата депутати Д. и К. А. се
отделиха, докато той мина в гръб и беше доста неочаквано. Г-н Б. тръгна към г-н М..
Можеше да избегнат г-н М., в градинката има четири алеи.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
Поради изчерпване на въпросите към свидетеля, същият се освободи от
залата.
АДВ. В.: Нямаме други искания към съда.
АДВ. М.: Имаме доказателствено искане. С оглед твърдението на свидетеля,
моля да ни издадете съдебно удостоверение, от което да се сдобием от „Националната
художествена академия“ относно аварийния изход, дали е свободен достъпа, дали е
отключен.
5
АДВ. В.: Дали има пропусквателен режим и дали има знак да се минава. Изобщо
дали има някакъв забранителен знак, дали е заключена вратата на двора на академията
и дали има изобщо какъвто и да било пропусквателен режим с оглед проверка
достоверността на свидетеля.
АДВ. В.: Госпожо Председател, считам, че е неотносимо към предмета на
настоящото дело, с оглед на това, моля да го оставите без уважение.
АДВ. В.: С оглед проверка на достоверността на показанията, свидетелят беше
много категоричен в това, че никога не е виждал вратата отворена и да минават хора и
ако за такъв факт твърденията не отговарят на обективната действителност, би могло
да се „разклатят“ показанията и в останалата част.
АДВ. М.: И с оглед на това, че това е авариен изход, няма логика да бъде
заключен. Аварийният изход трябва да бъде отключен.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на процесуалните представители на
страните, намира искането на процесуалните представители на ответника за издаване
на съдебно удостоверение за сочените в днешното съдебно заседание обстоятелства, а
именно дали аварийният изход на „Национална художествена академия“ има режим на
влизане и излизане, същият дали е затворен, дали има поставен забранителен знак, че
не касае по същество правния спор, поради което е неотносимо. Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалните представители на
ответниците за издаване на съдебно удостоверение за сочените в днешно съдебно
заседание факти и обстоятелства.
С оглед липсата на други доказателствени искания на страните и че не са налице
доказателствени искания, по които съдът да не се е произнесъл, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ В НАСТОЯЩАТА ИНСТАНЦИЯ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. В.: Уважаема госпожо Председател моля да уважите така предявените
искове. Мисля, че се доказаха изцяло в съдебното следствие и да отхвърлите
6
подадения насрещен иск. Моля за срок за писмени бележки с оглед процесуална
икономия и моля да ни присъдите разноските. Представям договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател моля да отхвърлите исковата
претенция на ищцовата страна като неоснователна и недоказана и съответно да
уважите нашия насрещен иск. Претендираме разноски. Моля за срок за писмени
бележки. Възразявам за прекомерност на хонорара на насрещната страна. Представям
квитанция, списък на разноски, както и копие от договор за правна защита и
съдействие от 15.03.2023г.
АДВ. В.: Също правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ 20 дни на процесуалните представители на страните за
изготвяне на писмени бележки по делото.
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи 14:07
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7