О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 23.05.2019 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД - СТАРА
ЗАГОРА ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети
март две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Женя Иванова
гражданско дело № 1979 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като
констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и
след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото.
Следва
да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по
делото приложените към исковата молба документи. Следва да бъдат изискани за
прилагане заверени копия на ДП № 441/2015 г. по описа на ОД на МВР - Стара
Загора, прокурорска пр. № 4439/2015 г. по описа на ОП - Стара Загора, както и НОХД
№ 286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора и ВНОХД № 342/2018 г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив.
Следва да бъде уважено искането на ищцата
за допускане изслушването на двама свидетели, при режим на довеждане, за
установяване на преживените от нея болки и страдания, както и за отражението на
получените травми върху психиката й.
С оглед оспорванията и твърденията на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде уважен
искането му да бъде допусната като свидетел, при режим на призоваване Росица
Иванова Гочева, която е пътувала на предна дясна седалка до пострадалия в л.а.
„Опел Астра”. Същата следва да бъде призована на адреса,
посочен по наказателното дело, след прилагането му по настоящото дело.
Следва да бъде
допусната исканата от ответника съдебна автотехническа експертиза, която да
отговори на поставените в отговора въпроси, тъй като същите имат значение за
спора, а за изясняването им са необходими специални знания.
Следва да бъде уважено искането на ищцата
за допускане изслушването на двама свидетели, при режим на довеждане, за
установяване на преживените от нея болки и страдания, както и за отражението на
получените травми върху психиката й.
С отговора на
исковата молба е направено от ответника искане за привличане като трето лице -
помагач на страната на ответника, а именно Ганчо
Илийчев Божилов. Искането за привличане на трето лице – помагач е направено в
срока по чл.219, ал.1 ГПК в изискуемата от закона писмена форма. Същото е
основателно. За ответника съществува правен интерес от привличането на Ганчо
Илийчев Божилов, управлявал автомобила, по отношение на който е действала
застраховка „Гражданска отговорност” при настъпването на ПТП – то, при което са
причинени вреди на ищцата, чието обезщетяване се търси в настоящото
производство.
Следва страните
да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 09.07.2019 год., от 14,00 часа, за
която дата да се призоват страните, третото лице – помагач, свидетелят Росица
Иванова Гочева и вещото лице.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.226 , ал. 1 от КЗ (отм.) и с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищцата твърди,
че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса
за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите от деликвента Ганчо Илийчев
Божилов, с ЕГН **********, с ответното застрахователно дружество.
Ищцата твърди
още, че е внучка на починалия Георги Тодоров Димитров. Позовава се на Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
откъде извежда правото си на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди,
че били изключително близки с дядо си. Между тях съществували чувства на обич и
привързаност, дядото се е грижил за нея като за своя дъщеря. Макар да не са
живели в едно домакинство, ищцата често ходила на гости на дядо си, както и
последният често посещавал внучката си. Г.Д. изпитвала любов и уважение към
своя дядо, който бащински се грижил за
нея и помагал в отглеждането и
възпитанието й. Отношенията им с починалия са били изключително близки, били са
много привързани един към друг. Скръбта на Г.Д. била неизмерима и й причинила
неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на един от
най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищцата всекидневно общувала с
дядо си и разчитала на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката
между ищцата и Георги Димитров била изключително силна и внезапната смърт на
последния се отразила изключително негативно на психиката на ищцата. Същата
претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това било
нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че Г.Д. все още страда от
загубата на дядо си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.
Предвид изложеното
и тъй като ищцата не е получила каквото и да било обезщетение във връзка с
процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за нея бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцата твърди,
че на 30.10.2015 г., около 15:47 часа, на път І-5, км.
231+800, в землището на гр. Стара Загора, е възникнало ПТП, при което л.а. „БМВ
320 И” с рег. № А 8674 KB, управляван от водача Ганчо Илийчев Божилов, се
движил по път І-5 в посока север-юг. В същото
време от крайпътна отбивка, намираща се отдясно по посоката на движение на л.а.
„БМВ 320 И”, л.а. „Опел Астра” с рег. № СТ 1734 АХ, управляван от водача Георги
Тодоров Димитров, предприел навлизане в платното за движение на
път І-5. Виждайки излизащия на пътя л.а. „Опел Астра”, водачът на л.а. „БМВ”
Ганчо Божилов не задействал спирачната система на автомобила, а предприел
маневра да заобиколи отляво на посоката си на движение навлезлия в неговата
пътна лента автомобил и насочил л.а. „БМВ” в лентата за насрещно движение.
Между двата автомобила настъпил сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно
аварийно движение и напуснали платното за движение. При настъпилото ПТП водачът
на л.а. „БМВ” причинил по непредпазливост травми в областта на таза и главата
на водача на л.а. „Опел” Георги Димитров.
Видно от Фиш за
спешна медицинска помощ № 0145438 от 30.10.2015 г., издаден от ЦСМП - Стара
Загора, след инцидента Георги Тодоров Димитров бил откаран от екип на спешната
помощ в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД -
Стара Загора. Пострадалият веднага бил приет за лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология на болницата. Въпреки назначеното лечение, на
31.10.2015 г. около 19:40 часа, била регистрирана смъртта на пострадалия в
болничното заведение.
От съставения
във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от
представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установявало,
че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Ганчо
Божилов, е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД по застрахователна
полица № BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г.
(прекратена на 05.02.2016 г.).
С Присъда № 4 от
30.01.2018 г. по НОХД № 286/2017 г. по описа на ОС - Стара Загора съдът признал
подсъдимия Ганчо Божилов за виновен в това, че на 30.10.2015 г., около 15:47
часа, на път І-5, км. 231+800, в землището на
гр. Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB,
без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за
движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението” - след като видял МПС л.а. „Опел Астра”
с рег. № СТ 1734 АХ, който представлява опасност, не намалил скоростта и не
спрял, и чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач,...” - управлявал л.а. „БМВ 320 И” с рег. № А 8674 KB
без необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на
Георги Тодоров Димитров, с ЕГН **********,***, като водач на л.а. „Опел Астра”
с рег. № СТ 1734 АХ, поради което на основание чл.343, ал.З, пр. предпоследно,
б. „б”, пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален ”общ”
режим. Ганчо Божилов бил признат за невинен и оправдан по обвинението за
допуснати нарушения и на чл.15, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП. Така
постановената присъда по НОХД № 286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора била
обжалвана от подсъдимия и било образувано ВНОХД № 342/2018 г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив. С Решение № 286 от 03.12.2018 г., влязло в законна
сила, въззивният съд изменил присъдата, постановена от ОС - Стара Загора, като
намалил наложеното на Ганчо Божилов наказание от пет на четири години лишаване
от свобода за престъпление по чл.343, ал.3, пр. предпоследно, б. „б”, пр.1 от
НК, и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража,
считано от 11.10.2018 г. като същото следвало да се зачете за изтърпяна част от
наказанието лишаване от свобода. В останалата й част присъдата на
първоинстанционния съд била потвърдена.
Ищцата се
позовава на чл.300 от ГПК и на задължителността на присъдата за гражданския
съд. Със задължителна за гражданския съд сила било доказано доказано виновното
и противоправно поведение на Ганчо Илийчев Божилов, вследствие на което
настъпила смъртта на дядото на ищцата. Претендиралите от ищцата неимуществени
вреди - душевни болки и страдания били в пряка и непосредствена причинна връзка
с ПТП от 30.10.2015 г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в
съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди
изисквало да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и
другите морални вреди, които били претърпени, са търпими понастоящем и за в
бъдеще. Размерът на иска зависел винаги от действителните щети, които във всеки
конкретен случай се установявали като се вземат предвид характерът на деянието,
степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички
други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за
обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост” винаги намирало
отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени
ценности. Обезщетението се дължало за конкретни и доказани морални болки и
страдания, претърпени от ищцата.
Искането
на ищцата до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Искър”, п.к. 1592, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано
от Димитър Стоянов Димитров - прокурист, Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов
Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, да заплати на Г.Т.Д.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, в качеството й на внучка на Георги
Тодоров Димитров, с ЕГН **********,*** Загора, сумата от 5000 лв. (пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
- болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015 г., при което е
починал дядо й - Георги Тодоров Димитров, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.10.2015 г. - датата на непозволеното увреждане, до
окончателното й изплащане.Претендира разноски.
Моли присъдените
й суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39 от Закона за
адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З.,
каквото право е дадено на пълномощника с адвокатското пълномощно.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „Застрахователно дружество Евроинс” АД е подал отговор
на исковата молба, в който взема становище, че предявените искове са допустими,
но изцяло неоснователни.
Ответникът не
оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите под формата на застрахователна полица № 07115002616025/21.10.2015
г., със срок на действие от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г. за лек автомобил „БМВ
320” с рег. № А 8674 КВ, управляван по време на процесното ПТП от Ганчо Илийчев
Божилов.
Оспорвам
основателността на исковете по следните съображения:
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на застрахователя по задължителната
застраховка „ГО” на сочения за виновен за настъпване на процесното ПТП водач на
л.а. „БМВ 320”, било необходимо ищцата да проведе главно и пълно доказване на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно: от обективна страна - противоправно деяние, неговото авторство,
вреди, които са пряка и непосредствена последица от това деяние и техния размер
и от субективна страна - вина.
На първо място,
имайки предвид представената по делото и влязла в сила Присъда № 4 от 30.01.2018
г. на Окръжен съд - Стара Загора, по НОХД № 286/2017 г., както и нормата на
чл.300 от ГПК, не оспорва вината на водача Ганчо Илиев Божилов.
Прави обаче
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Не
можело да се игнорира обстоятелството, че същият е навлезнал в платното за
движение, без да даде предимство на движещият се по пътно платно лек автомобил,
управляван от подсъдимия, а според показаният на св. Росица Гочева дори и без
да включи ляв пътепоказател. Не било без значение обстоятелството, че в
бързината да направи маневрата се е наложило първият преминаващ автомобил да
използва и звуков сигнал, за да предупреди пострадалия, който веднага след това
е потеглил. В същата посока следвало да се преценява и казаното от
свидетелката, че тя е възприела автомобила на подсъдимия, следващ първия
преминал покарай тях от достатъчно разстояние и дори е извикала „чакай” към
пострадалия. Всичко това водило до извода на голяма степен на съпричиняване от
страна на пострадалия, което следвало по-съществено да се отчете, като
смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на санкцията.”
Позовава се на
разпоредбата на чл. 51 ЗЗД. Водачът на л.а. „Опел Астра” Георги Димитров предприел
маневра за навлизане от крайпътна територия на главен път без да се съобрази с
движещия се пътя с предимство л.а. „БМВ 320”, като отнел предимството на същия.
Пострадалият не билоценил правилно скоростта на движение на л.а. „БМВ 320”
(която е разрешена и съобразена за конкретните пътни условия), не го изчакал да
премине, а изключително рисково и неразумно, в противоречие с правилата за
движение по пътищата, е предприел навлизане в неговата лента за движение и е
пресякъл траекторията му. От страна на пострадалия било налице нарушение на
чл.37,ал.3 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път.”
Счита, че по
този начин пострадалият сам се бил поставил в предвидима опасност. Счита, че в
процесния случай приносът на пострадалия бил в изключително висока степен и
следва да бъде оценен от съда на 90 %.
Оспорва
наличието на претърпени вреди от страна на ищцата и на причинно-следствена
връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди. Съгласно TP № 1/2016 г.
следвало да бъде доказана изключително дълбока и силна привързаност, духовна и
емоционална близост между починалото лице и претендиращият застрахователно
обезщетение, което представлявало изключение от обичайната такава при подобен
род взаимоотношения. Следователно, въпреки че ищцата попадала в кръга на
материално легитимираните лица да търси обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на
нейния дядо, в случая липсвали каквито и да било доказателства в тази посока
извън твърденията, изложени в исковата молба. Без да се подценяват болките и
страданията на ищцата, претърпени от загубата на нейния дядо, то в случая не
можело да се приеме, че била налице
твърдяната изключителна и дълбока емоционална привързаност между претендиращото
лице и пострадалия от ПТП. Загубата на близък човек като дядо обичайно
предизвиквала отрицателни преживявания у внуците му, но по настоящия казус
отсъствали доказателства, че тези негативни емоции, претърпени болки и
страдания били по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни случаи и че били
основание за аргументиране на изключение от правилото, че обезщетение се дължи
на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г.В производството, при условията на пълно и главно доказване,
следвало да се установяло наличието на съществувала приживе трайна и
непрекъсната духовна връзка между пострадалия и неговите наследници. Оспорва
заявените с исковата молба твърдения относно емоционалното състояние на ищцата
вследствие на застрахователното събитие. Към настоящия момент тези
обстоятелства все още не били доказани.
На следващо
място, възразява срещу претендираната законна лихва от датата на
застрахователното събитие 30.10.2015 г. Твърди, че тази претенция била погасена
по давност, позовава се на кратката тригодишна давност съгласно чл.111, буква „в”
от Закона за задълженията и договорите - „С изтичане на тригодишна давност се
погасяват: вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Претендира
направените разноски.”
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. В случая с оглед данните,
че застрахователния договор е бил сключен на 22.10.2015г., т.е. при действието
на отменения КЗ, следва приложимостта на отменения КЗ по настоящото производство
/ определение № 2852/10.08.2016 г. по ч.
гр. д. № 3690/2016 г. на САС, определение № 3302/04.10.2016 г. по ч. гр. д. №
4222/2016 г. на САС, решение № 367 от
06.02.2017 г. по гр. д. № 11387 /
По иска по
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в тежест на ищцата е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, качеството си на пострадало лице и
претърпените от нея вреди /характера им и размера на претендираното обезщетение
за тях/, противоправното поведение на водача на МПС - то, причинната връзка
между вредите и деянието, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на
увреждането, по силата на което
ответникът да е поел задължение да обезщети увредените при използуването на
застрахования автомобил трети лица. Що касае иска за обезщетение за забава (чл.86, ал.1 ЗЗД) – в тежест на ищцата
е да докаже настъпването и датата на изискуемостта на главното вземане.
В тежест на
ответника е да докаже твърдяното от
него съпричиняване на вредоносния резултат, както и всички свои
правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи възражения, включително възражението си за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната лихва.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи, заверени
преписи от: пълномощно от 04.04.2019 г, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 02.11.2015 г., протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от 30.10.2015 г., фотоалбум от 07.11.2015 г., фиш за спешна
медицинска помощ № 0145438 от 30.10.2015 г. издаден от ЦСМП - Стара Загора, епикриза
към ИЗ № 22499, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД - Стара Загора,
препис-извлечение от акт за смърт от 01.11.2015 г., издадено от Община Стара
Загора въз основа на акт за смърт № 1857 от 01.11.2015 г., съставен в гр. Стара
Загора, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 27 от 29.03.2019 г.,
издадено от община Стара Загора, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с
изх. № 26 от 29.03.2019 г., издадено от община Стара Загора, присъда № 4 от
30.01.2018 г. постановена по НОХД № 286/2017 г. по описа на ОС - Стара Загора,
решение № 286 от 03.12.2018 г., постановено по ВНОХД № 342/2018 г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив, съдебно-медицинска експертиза на труп № 261/2015 г., изготвена
по ДП № 441/2015 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, справка от
електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, справка от Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ за актуално състояние на ответника, пълномощно издадено на юриск.
Пелтекова.
ИЗИСКВА за прилагане по делото заверени преписи на ДП № 441/2015 г. по описа на ОД на МВР
- Стара Загора, прокурорска преписка № 4439/2015 г. по описа на ОП -
Стара Загора, както и НОХД № 286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора и ВНОХД №
342/2018 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
Срок за
представяне – 3 дневен от получаване на съобщението.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да ангажира
гласни доказателства, като води двама свидетели за съдебното заседание, за
установяване на обстоятелствата относно преживените от нея болки и страдания.
ДОПУСКА
изслушването като свидетел на Росица
Иванова Гочева, при режим на призоваване, за изясняване механизма на
произшествието, причините и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, с
оглед възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Свидетелката да се
призове на адреса, посочен по наказателното
дело, след прилагането му по настоящото дело.
Определя депозит в размер на 20 лева за
призоваване на свидетелката, платими от ответника в тридневен срок от
връчването на настоящото определение. Свидетелката да се призове след
представяне на доказателства за внесения депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебна автотехническа
експертиза, със задачи, подробно посочени в
отговора, като НАЗНАЧАВА за вещо
лице Слави Николаев Николов, при депозит
от 150 лева, вносими от ответника в тридневен срок от връчването на
настоящото определение. Вещото лице да се призове след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На
основание чл.219, ал.1 ГПК КОНСТИТУИРА Ганчо
Илийчев Божилов, ЕГН **********, с адрес ***, като
трето лице–помагач на
страната на ответника „ЗД Евроинс” АД, по
предявените срещу него искове от Г.Т.Д., за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015 г., при което е починал дядо й -
Георги Тодоров Димитров, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2015 г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й
изплащане.
ДА
СЕ ПРИЗОВЕ конституираното трето лице за съдебното заседание, като му СЕ ВРЪЧИ
препис от исковата молба, ведно с приложенията,
препис от отговора, с който е направено искането за привличането му като трето
лице – помагач, молба за привличане на трето лице - помагач, както и препис от
настоящото определение. Да му се укаже, че може да вземе
становище и да направи доказателствени искания, най–късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че
в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на
половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно
решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ
НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: