и за да се произнесе съдът взе предвид следното : Производството е по чл. 208, ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 67/ 06.11.2003 г. по гр.д. № 45/ 2004 г. на Районен съд – Кърджали , с което Христо Н. Иванов и Комня Н. Иванова от г. Кърджали са осъдени да отстъпят собствеността и предадат на Катя Асенова Моллова от г. Кърджали владението на недвижими имот – ап. 39 , находящ се в бл. “Младост” -2 ,вх.Б, ет.VІІ със застроена площ от 78.38 кв.м , построен в парцел І, кв. 79 в г. К-ли , ведно с прилежащите избено и таванско помещение . Христо н. Иванов и Комня Н. Иванова са осъдено да заплатят на Катя А. Моллова сумата от 1785 лв. , представляваща обезщетение за ползването на апартамент № 39 , находящ се на посочения адрес за периода от 14.06.2002 г. до 09.04.2003 г. , ведно със законната лихва , считано от 09.04.2003 г. до окончателното изплащане на сумата , като в останалата част искът е отхвърлен . Присъдени са и разноски по делото . В жалбата се твърди , че решението на районния съд е необосновано и е постановено в нарушение на закона . Развива оплаквания , че в съдебно заседание пред районния съд са направени възражения за недействителност на договор за покупко- продажба по смисъла на чл.26 и 27 от ЗЗД , по което съдът следвало да се произнесе . Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество като отхвърли предявеният иск в уважената му част ведно с разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Претендират разноски. Ответницата по жалбата я оспорва , като счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съдът да го остави в сила . Твърди, че пълномощното , според волята на упълномощителите , е с действие след датата на падежа на задължението и е невъзможно то да представлява предварително съглашение за удовлетворяване на кредитора по ред различен от предвидения в закона . В случая ставало въпрос за фигурата “даване вместо изпълнение” . Този факт се установява от разпитания свидетел пред въззивната инстанция Николай Николов , който е получил заем от Красимир Асенов Моллов и последния е кредитор спрямо заемополучателя и третите задължени лица по договорната ипотека . За това реализацията на правата по пълномощното били законосъобразни и представляват даване вместо изпълнение .Освен това св. Николов в съдебно заседание заявява, че знае за съдържанието на пълномощното и договора за заем обезпечен с ипотека . Моли съдът да приеме, че покупко-продажбата и пълномощното не са нищожни. Аргумент в тази насока е и обстоятелството , че от съдържанието на пълномощното се установява, че няма воля относно отчетна сделка по продажбата . Претендира разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното : С решение № 1078/05 от 19.07.2006 г. по гр.д. № 1158/ 2004 г. на ВКС , четвърто гражданско отделение е отменено решение № 32/ 22.03.2004 г. по в.гр.д. № 45/2004 г. на КОС с указания . В изпълнение на указанията въззивния съд констатира следното : Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. От съдържанието на исковата молба се установява , че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 39 в жилищен блок "Младост" 2 вх. Б ет. VII в гр. Кърджали със застроена площ 78.38 кв. м., ведно с прилежащите избено и таванско помещение, за което притежавала нотариален акт № 200 т. I рег. № 1768 н. д. № 257/2001 г. от 14.06.2001 г. Била лишена от владението и ползуването на имота си, който се владеел и ползувал от ответниците без нейно съгласие. Въпреки устните предупреждения и отправените нотариални покани, ответниците отказвали да й предадат владението на имота. Моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението на имота, както и да й заплатят обезщетение за времето, през което била лишена от възможността да ползува имота- от 14.06.2001 г. до завеждане на иска в размер на 2100 лв., ведно със законната лихва, считано от посочената дата до окончателното изплащане, както и разноски. Ответниците по иска в съдебно заседание пред първоинстанционния съд са направили възражения за нищожност на договора, с който ищцата е придобила собствеността върху имота като противоречащ на закона и накърняващ добрите нрави, и че е унищожаем като сключен при крайна нужда и измама. В тази връзка пред настоящата инстанция бе прието като доказатгелство гр.д. № 583/ 2005 г. на КРС . От доказателствата по делото се установява, че на 14.06.2001 година ищцата е закупила недвижим имот, представляващ апартамент № 39 в жилищен блок "Младост" 2 вх. Б ет. VII в гр. Кърджали със застроена площ 78.38 кв. м., ведно с прилежащите избено и таванско помещение за който е съставен нотариален акт № 200 т. I рег. № 1768 н. д. № 257/2001 г.на нотариус К. Димитров с район на рействие КРС .От този нотариален акт и приложената нотариална преписка се установява ,че като пълномощник на ответниците по иска при изповядване на покупко- продажбата на имота, е действувал Красимир Асенов Моллов. От пълномощното, приложено към нотариалната преписка с рег. № 1945 от 11.07.2000 г. на нотариус К. Димитров с район на действие КРС се установява, че ответниците по иска са упълномощили Красимир Асенов Моллов след 06.11.2000 г. да извършва всякакви разпоредителни действия, включително да прехвърля на себе си съсобствения им недвижим имот – ап.39 , находящ се в г. Кърджали бл. “Младост” 2 , на цена , каквато прецени.С нотариален акт № 200, том І, рег.№ 1768 , дело № 257/ 2001 г. на нотароиус К. Димитров с район на действие КРС ответниците , чрез полномощника Красимир Моллов, са продали процесния недвижими имот на ищцата за сумата от 9500 лв. Впоследствие през м. март 2002 година и м. февруари 2003 година ищцата е отправила нотариални покани до ответниците по иска да освободят процесния имот и за това, че й дължат наем за времето, през което са го ползували. По делото са назначени и приети и две експертизи относно пазарната стойност на месечния наем и за действителната пазарна цена на процесния апартамент към момента на сключване на сделката за същия. Пред настоящата инстанция бе прието като доказателство гр.д. № 583/ 2004 г. на КРС, по което с решение № 125 от 10.11.2004 г. по същото дело съдът е отхвърлил предявените от Христо Николов Иванов и Комня Николова Иванова , двамата от г. Кърджали , против Ката и Красимир Моллови искове по чл. 26 от ЗЗД и чл.87 от ЗЗД . Решението е оставено в сила с решение № 77/ 08.06.2005 г. по в.гр.д. № 100/ 2005 г. на КОС . С оглед доказателствата по делото настоящата инстанция приема, че предявения иск по чл. 108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД е основателен и доказан. За успешното водене на иск по чл. 108 от ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на веща- предмет на иска. В случай тази предпоставка е налице - ищцата се легитимира като собственик на процесния апартамент с нотариален акт № 200 т. I рег. № 1768 н. д. № 257/2001 г. от 14.06.2001 г. на нотариус Калин Димитров с район на действие КРС. Освен това следва да са налице още две предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС - вещта да се намира във владение или държане на ответниците и същите да я владеят или държат без основание. В тази насока по делото са представени два броя нотариални покани до ответниците , които са връчени по съответния ред , от които се установява обстоятелството , че същите се намира в процесния имот и държат имота без съгласието и противопоставянето на собственика на имота т.е. без основание . С оглед на това съдът намира, предявения иск с основание в чл. 108 от ЗС за основателен и доказан. Основателен е иска и по чл. 59 от ЗЗД. От доказателствата по делото се установява, че ответниците ползуват процесния имот за времето от 14.06.2001 година до завеждане на иска, поради което е основателна претенцията за обезщетение за времето, през което ищцата е била лишена от възможността да ползува имота. Съобразно заключението на вещото лице, което съдът е приел, се установява, че размера на месечния наем възлиза на 85 лв., като за периода от 14.06.2001 г. до завеждане на иска- 09.04.2003 г., или за 21 месеца, размера на обезщетението възлиза на 1785 лв., в който размер искът е важен , а в останалата част като неоснователен е отхвърлен . Относно направените от ответниците възражения за нищожност и унищожаемост на сделката за покупко- продажба на процесния имот, въззивният съд намира , че са неоснователни . В тази насока има влязло в законна сила решение на съда по гражданско дело с предмет иск по чл.26 от ЗЗД относно недействителността на договор за покупко- продажба на недвижим имот , за който се води настоящото дело . Или налице е сила на присъдено нещо по спор за нищожност на посочения договор между същите страни. Независимо от това обаче по делото не са представени доказателства сделката да противоречи на закона и да накърнява добрите нрави, още повече, че при направеното възражение не е конкретизирано в какво се състои противоречието на сделката със закона и накърняването на добрите нрави. По делото е назначена оценителска експертиза, която съдът приема,и съгласно същата най- вероятната пазарна стойност на процесния имот към времето на сделката възлиза на 17300 лв. Имота, видно от нотариалния акт, е продаден за 9500 лв. В тази насока съдът отчита обаче и волята на упълномощителите на Красимир Моллов, които са дали съгласието си последният да извършва разпоредителни действия с имота на цена, каквато прецени. С оглед на това не следва да се приеме, че е нарушена еквивалентността на насрещните престации и от там , че са довели до накърняване на добрите нрави. По делото не е налице и измама, т. е. ответниците да са били умишлено въведени в заблуждение, както и на крайната нужда при явно неизгодни условия- доказателства в тази насока не се представят.Освен изложеното следва да се има предвид , че в мотивите си съдилищата / по обсъдените по горе граждански дела/ са се позовали на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД относно упълномощаването на Красимир Моллов , кредитор по договор за ипотека във връзка с безлихвен заем даден на синът на ответниците , който и към разглеждане на настоящото дело не е погасен . Прието , че упълномощаването е станало след сключване на договор за ипотека и такива са данните по делото , т.е. овластителното изявление на ответниците е направено след сключване на договор за ипотека , или съдът намира , че то е валидно и представлява даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора . От съдържанието на пълномощното не се установява, че като едностранна сделка , е насочена към пораждане на представителна власт за К.Моллов , по силата на която да извършва правни сделки с недвижимия имат с последици за упълномощителите . В пълномощното не се съдържат данни за договор за заем или договор за ипотека т.е. съдът приема упълномощаването за действителна сделка . Прочее, съдът споделя мотивите на районния съд относно възраженията за нищожност на ответниците . При тези данни въззивния съд намира решението на районния съд за законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . При този изход на делото следва жалбодателите да заплатят на ответницата по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 300 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 от ГПК въззивният съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/06.11.2003 година, постановено по гр. д. № 337/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Христо Николов Иванов, ЕГН ********** и Комня Николова Иванова, ЕГН **********, двамата от гр. Кърджали, бул. "Беломорски" 54 жил. бл. "Младост" 2 вх. Б ет. VII ап. 39 да заплатят на Катя Асенова Моллова от гр. Кърджали, кв. "Възрожденци" бл. 41 вх. Б ет. IV ап. 29, ЕГН ********** направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове 1. 2. |