Решение по дело №14301/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2797
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20211100114301
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2797
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела П. Попова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело №
20211100114301 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени вреди /неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на
09.03.2020г. в гр.София, причинено виновно от водач на застраховано при ответника
МПС.
Ищецът твърди, че на посочената дата е пътувал като клиент в таксиметров
автомобил, управляван от Б. С.., като бил с поставен обезопасителен колан. Твърди, че
водачът на автомобила навлязъл в кръстовище на червен сигнал на светофара, при
което реализирал ПТП с движещият се товарен автомобил. Било установено, че
водачът на таксиметровия автомобил е употребил алкохол – пробата, направена от
пристигналите на място полицейски служители показала 0.78 промила. В резултат от
ПТП-то претърпял травматични увреждания – мозъчно сътресение, контузия на
гръдния кош, статична гръбначна аномалия, дискова херния. Твърди, че в
продължителен период след ПТП-то бил в тежко физическо състояние, изпитвал
затруднения в обслужването, бил във временна неработоспособност. Изпитва силен
стрес, който още не е преодолял, търпи неимуществени вреди - болки страдания и
негативни емоции, чието обезщетяване иска. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва виновното
поведение на водача, управлявал застрахованото при него МПС, оспорва механизма на
настъпване на ПТП, както и размера на претендираното обезщетение, който счита за
завишен. Прави възражение за съпричиняване, с твърдения за нарушение на чл.137а от
ЗДвП. Претендира разноски.
1
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 09.03.2020г., около 15:00 часа лек а-л Фолксваген Кади с рег.№ ******* се
движил по бул. „Тодор Александров” посока към бул. „Константин Величков“,
изпълнявайки таксиметров превоз. Като пътник в автомобила се намирал ищецът М.
К., пътуващ на задна дясна седалка, както и св.В. Ш., пътуващ на предна дясна
седалка. На кръстовището с ул. „Инж. Иван Иванов“, водачът на таксито навлиза на
червен сигнал на светофарната уредба.
По същото време в кръстовището на разрешителен сигнал на светофарната
уредба навлиза товарен автомобил Фолксфаген Уп с per. № *******
Настъпва удар между предна част на товарен автомобил Фолксфаген Уп и
странична дясна част на лек автомобил Фолксваген Кади. Следствие на този удар, лек
автомобил Фолксваген Кади се отклонява наляво, преминава и събаря метално колче с
монтиран пътен знак Г9, находящо се на разделителния остров, след което събаря 5бр.
метални колчета, находящи се в левия край на пътното платно.
На място бил извикан екип на „Пътна полиция". За настъпилото ПТП бил
съставен констативен протокол. Извършената проверка за алкохол на водача на
таксиметровия автомобил отчела 0.78 промила.
Във връзка с процесното ПТП е образувано административно- наказателно
производство срещу водача на таксиметровия автомобил Б. К. С., за което е съставен
АУАН 415077/09.03.2020г.
Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието,
отговорността на водача на лек автомобил марка Фолксваген модел Кади с per. №
*******, е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.
След пътнотранспортното произшествие ищецът е откаран от екип на СПМ в
УМБАЛСМ Пирогов, където е прегледан по спешност и приет за лечение в I-ва
Клиника по ортопедия и травматология. Извършени са образни изследвания и
консултиран с лекари - специалисти от които са установени следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош и мозъчно сътресение — без открита
вътречерепна рана. След проведеното консервативно лечение и активно клинично
наблюдение ищецът е освободен на 12.03.2020г. от болничното заведение с препоръки
да спазва следстационарен режим и да провежда рехабилитационна програма в
съответния оздравителен период.
На 18.08.2020г. на ищеца е направено МРТ на торако-лумбален преход, поясен
гръбнак и кръстец. При извършения преглед е установена статична гръбначна
2
аномалия, дискова херния на L5-S1.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което
съдът цени като обективно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че в
резултат от ПТП на ищеца е причинена съчетана травма - черепно-мозъчна, гръдна и
на гръбначния стълб, със следните увреждания: мозъчно сътресение, контузия на
гръдния кош, контузия на гръбначния стълб и дискова херния на ниво J15-Ecl.
Мозъчното сътресение е протекло без данни за пълна загуба на съзнание (кома), с
умерено изразена общомозъчна симптоматика и има медико-биологична
характеристика „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Контузията
на гръдния кош е предизвикала болки с умерен интензитет за срок от 10-15 дни.
Контузията на гръбначния стълб обхваща всичките му отдели - шиен, гръден и поясен.
Предизвикала е болки и страдания за срок до 30 дни. Дисковата херния на ниво J15-Ecl,
при липса на анамнестични и документални данни за предшестващи гръбначни
заболявания и травми, следва да се приеме, че е пряко предизвикана от процесния
инцидент. Предизвикала е болки и страдания за срок до 2-3 месеца, изразяващи се в
лумбо-радикулерен посттравматичен синдром с коренчево дразнене в дясна лумбална
област по Л4-5 дерматоми с възбудна симптоматика, без двигателен дефицит
Вещото лице сочи, че периодът на възстановяване на получената при
процесното ПТП лекостепенна черепно- мозъчна травма продължава до 20-30 дни, при
липса на усложнения, периодът на възстановяване на контузията на гръдния кош е 10-
15 дни, свързан с умерени болки, възстановяването на общата контузия на гръбначния
стълб - шиен, гръден и поясен отдел, продължава около 30 дни и е свързано с болки и
страдания за този срок. Сочи, че предизвиканият от дисковата херния на ниво Л5-Ес1
лумбо- радикулерен посттравматичен синдром с пребладаваща възбудна ( болкова)
симптоматика е отзвучал за срок до 2-3 месеца, но самата дискова херния причинява
централна и рецесуална стеноза с притискане на нервно коренче Eсl и това увреждане
не е възстановено. При извършения личен преглед е установено добро общо
състояниие, като вещото лице сочи, че с изключение на поясната дискова херния
останалите травматични увреждания са възстановени, като прогнозата за пълно
възстановяване на гръбначния дискомфорт е неблагоприятна.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице причинно –
следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП. Вещото лице
установява освен това, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на
таксиметровия автомобил, който не се е съобразил със сигналната светофарна уредба и
е навлязъл в кръстовището на забранен сигнал.
От показанията на свидетеля В. Ш. – очевидец, се установяват факти относно
време, място и начин на настъпване на инцидента.
3
От показанията на свидетеля Р.П., които съдът не намира основание да не цени,
се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и страдания, периода
на възстановяване. Свидетелката установява, че и по настоящем ищецът изпитва болки
в кръста, схващане на краката
Показанията на свидетелите са последователни, логични, неопровергани от
останалите доказателства по делото, поради което съдът ги възприема изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и субективни признаци
на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като
фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/.
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно
дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на
застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение;
4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-
следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените
вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда
по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /показанията на
свидетелите, представените писмени доказателства и експертните заключения / –
причинено от водача на застрахованото МПС – лек автомобил, в гр.София, пътно-
транспортно произшествие, който нарушавайки правилата за движение по пътищата,
навлизайки в кръстовище на забранен светлинен сигнал, е предизвикал ПТП с навлязъл
в кръстовището товарен автомобил, при което е причинил телесни увреждания на
пострадалия М. К..
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на лек
автомобил марка марка Фолксваген модел Кади с per. № *******, с който виновно е
реализирано пътно транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
4
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна
връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалата са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така заключенията на САТЕ и
СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на
неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост, съгласно
чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която
при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в
постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ
ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение
103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.
518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната
практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички
"неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите – съчетана травма – черепно – мозъчна, гръдна и на гръбначния стълб,
възрастта на пострадалия към момента на настъпване на увреждането – 37
години, срокът за възстановяване – 2-3 години, неприключил и понастоящем, периода
на претърпени болки – интензивни в първите 20-30 дни /относно черепната травма и
контузиите на гръдния кош/, до 2-3 месеца /относно дисковата херния/, настъпилите
усложнения в здравословното състояние на ищеца – поява на дискова
херния, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер /в т.вр.
показанията на св.П./, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
му състояние, обществено икономическите условия към 2020г./ МРЗ от 610 лева/ съдът
намира, че сумата от 100 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
5
увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият е
търпял негагивни емоции – болки и страдания, продължаващи и понастоящем. Бе
съобразено и това, че след инцидента, здравословното състояние на ищеца е
невъзвратимо увредено – съгласно заключението на ВЛ по приетата СМЕ
перспективата за пълно отзвучаване на гръбначния дискомфорт във връзка с появилата
се в резултат от ПТП-то дискова херния е неблагоприятна. В резултат от тази травма
ищецът продължава да търпи умерени болки в кръста, които затрудняват двигателния
му режим. Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и характер на
претърпените травми, които включват и болкови симтоми, обстоятелството че и
понастоящем ищецът търпи болки с умерен интензитет, отчитайки бъдещата
неоптимистична прогноза за пълно възстановяване, съдът намира че справедливия
размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 100 000 лв.
Искът е основателен в пълен размер/след допуснато увеличение в с.з./, в който следва
да бъде уважен
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с оглед
твърдението за пътуване с непоставен предпазен колан, което съдът приема за
неоснователно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за неустановен по делото.
От заключението на приетата по делото СТАЕ и приложените писмени
доказателства, се установява, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на
водача на таксиметровия автомобил, който е навлязъл в кръстовище на забранен
светлинен сигнал, предизвикал е ПТП, с което на ищеца са причинени установените
травматични увреждания. От заключението на ВЛ по приетата СМЕ се установява, че
предпазният колан ограничава инерционното движение на тялото напред и нагоре при
челен удар. Основният удар върху процесния лек автомобил е бил дясно-страничен,
последван от допълнителни инерционни движения. При този механизъм увреждания са
получени при удар в намиращите се отпред и вдясно детайли и части от автомобилното
купе - облегалка на предна дясна седалка, странична врата, колона и др. При
конкретния механизъм на ПТП движението на тялото би се ограничило в посока
напред, но не дясно-странично. Както в заключението, така и при разпита в съдебно
6
заседание, вещото лице установява, че при конкретния механизъм на процесното ПТП
е напълно възможно пострадалия да получи същите увреждания както с поставен, така
и без поставен предпазен колан. Вещото лице установява, че в случай че към момента
на инцидента пострадалият е бил с поставен предпазен колан, той би могъл да получи
допълнително шийна травма с трудно предвидими характер и степен на увреждане.
Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение - с
поведението си пострадалият не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на
вредоносния резултат.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумите от 01.08.2020г. /датата, на
което ответникът е следвало да се произнесе по претенцията, и така, както е поискано в
ИМ/ до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ
застрахователят, дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение от момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от
изтичане на срока за произнасяне по претенцията, заведена при ответника.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е извършил разходи в размер на 4 700 лева – заплатени ДТ и
депозити за ВЛ /депозитът за призоваване на свидетел не е използван/, които следва да
се възложат на ответника.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата от 4 236 лева / с включен ДДС/ –
адвокатско възнаграждение, определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.*******, да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, от гр.София,
ж.к.*******, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата 100 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди, получени при ПТП,
станало на 09.03.2020 г. в гр. София, причинени виновно от Б. К. С., за управляваното
от която МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество, ведно със законната лихва от 01.08.2020г. до окончателното плащане, както
и 4 700 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗК Л.И. АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление гр.София, бул.*******, да заплати на адв.В. В. О., гр.София,
ул.******* партер, ап.2, сумата от 4 236 лева – адвокатско възнаграждение.
7
ОТХВЪРЛЯ молбата на ЗК Л.И. АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.******* за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Б. К. С. като трето лица помагач на
страната на ответника

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8