№ 173
гр. Б., 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. Ив. И.
при участието на секретаря Н. В. Ч.
като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20241810102192
по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на В. Н. З., ЕГН: **********, гр.
Б., ул. „С.П.“ № *, чрез адв. Е. И., гр. П., ул. „Б.“ № *, срещу „К.“ ООД, ЕИК: *, гр. С., бул.
„В.“ № *, ет. *, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 3, ал. 4, чл. 11, ал.
1, т. 10 и 11 ЗПК и чл. 144, т. 9 ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на В. Н. З. се твърди, че: На 28.09.2023 г. бил сключен
договор за кредит между нея като К.получател и „К.“ ООД като К.дател. По силата на този
договор дружеството предоставило сумата от 500 лв. (главница) на физическото лице, срещу
задължения да я върне, ведно такса за „експресно разглеждане“ от 110 лв. за бързо усвояване
на кредита, която клауза била неправомерна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, а и заобикаляла
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това клаузата за тази такса била нищожна, тъй като по същество
била разход за кредита, който не е бил включен в ГПР. Освен това клаузата била нищожна и
защото била уговорена в нарушение на добрите нрави.
С оглед на изложеното моли Б.ския районен съд (БРС) да приеме за установено,
съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, че уговорената такса за „експресно обслужване“ в размер на 110
лв. в Договор № */28.09.2023 г. между В. Н. З. като К.получател и „К.“ ООД като К.дател е
нищожна на основание чл. 19, ал. 3, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК и чл. 144, т. 9 ЗЗП, във
вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. Претендират се и разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът счита, че така предявеният иск е недопустим, а
по същество – неоснователен. Съображенията му са следните: Признава се, че договорът е
сключен между страните, като и че З. е платила дълга си в общ размер на 644.59 лв., от
които 500 лв. за главница, 110 лв. за процесната такса „експресно обслужване“ и 30 лв. за
уговорена лихва за забава и 4.31 лв. за законна лихва за забава. Освен това се твърди, че
сумата от 110 лв. била изплатена на З. на 24.01.2024 г. чрез „*“ АД, за което е представена
разписка, тъй като услугата не била ползвана. Моли БРС да остави иска без уважение.
Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
1
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По възражението за недопустимост:
БРС намира, че в случая е налице интерес от завеждането на установителен иск (УИ)
в полза на ищцата, тъй като ответникът оспорва иска като неоснователен – обстоятелство,
което обосновава правния интерес за ищцата съдът да реши спора със СПН, като приеме, че
въпросната клауза е, или не е, нищожна.
По фактите:
На 28.09.2023 г. бил сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № *
между В. Н. З. като К.получател и „К.“ ООД като К.дател. По силата на този договор
дружеството предоставило сумата от 500 лв. (главница) на физическото лице, срещу
задължения да я върне, ведно такса за „експресно разглеждане“ от 110 лв. за бързо усвояване
на кредита. След като тази такса била заплатена от З., ООД й я е върнало на 24.01.2025 г.,
видно от писмо от „*“ АД.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с УИ на В. Н. З., ЕГН: **********, гр. Б., ул. „С.П.“ № *,
чрез адв. Е. И., гр. П., ул. „Б.“ № *, срещу „К.“ ООД, ЕИК: *, гр. С., бул. „В.“ № *, ет. *, с
който се иска съдът да приеме, че уговорената с Договор № */28.09.2023 г. такса „експресно
разглеждане“ в размер на 110 лв. е нищожна на основание чл. 19, ал. 3, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т.
10 и 11 ЗПК и чл. 144, т. 9 ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. Ответникът оспорва
иска.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС приема следното: По
делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение
(презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл. 155, във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК (общоизвестни или служебно
известни факти). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва, че всички
факти по делото са безспорно, като процесът се концентрира върху това е ли, или не е,
валидна уговорената с Договор № */28.09.2023 г. такса „експресно разглеждане“ в размер на
110 лв., поради което всяка от страните трябва да обоснове правните си доводи в единия или
в другия смисъл.
Предмет на договор е предоставяне на заем за потребителски нужди, поради което
спрямо него приложение следва да намерят и изискванията на ЗПК, тъй като
потребителското кредитиране е вид финансова услуга, съгласно дефиницията на §1 т.1 пр.
второ от ЗПФУР. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК К.рът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези
такси не могат по арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на
кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит
по арг. чл.10а, ал.4 ЗПК.
Съдът счита, че таксата за „експресно разглеждане“ в размер на 110 лв. е пряко
свързана с усвояването и управлението на кредита. Тя се дължи за действия, които
съставляват съдържанието на обичайната дейност на К.дателя, която той извършва по
занятие, като кредитна институция. Обособяването на части от тази дейност като
„допълнителни услуги“ при това дефинирани по начин, че да създадат стимул
кредотополучателя да вземе решение за приемането на тяхното заплащане противоречи на
изискването за добросъвестност на търговеца при предоставяне на услуги по смисъла на
чл.143 ал.1 ЗЗП. Както таксата „експресно обслужване“ като такса за това, че К.дателят ще
2
се произнесе по искането за кредит в срок от 20 мин. Ответникът не е провел насрещно
доказване относно това какво е съдържанието на тези общи условия към датата на
сключване на договора за кредит, въпреки позоваването си на тях. Също така не е доказал
дали К.получателят е бил запознат с това в какво се състоят допълнителните услуги, за
които следва да заплати. Следователно не може и да се приеме, че е спазено изискването на
чл. 10а, ал. 4 ЗПК да бъдат ясно и точно определени в договора вида на действията,
относно които се събират допълнителните такси.
Няма яснота и определеност и относно това в какво точно се състоят предоставяната
услуга. Съдът намира, че въпросната клауза е в противоречие с изискванията на закона, като
цели да създаде условия, при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнителни
плащания по него, които не е са включено в ГПР. По този начин се стига до заобикаляне на
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно ГРП. Това е така, защото размерът на таксата
„експресно обслужване“ е в размер на 110 лв., т. е. малко над 1/5 от главницата. Ответникът
в ОИМ заявява, че такси не е включена при изчисляването на ГПР. Това налага извод, че
уговорката за такса за допълнителна услуга е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1
ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя, като не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Това прави тази клауза нищожна.
С оглед на изложеното БРС намира, че уговорената такса за „експресно обслужване“
е нищожна и УИ е основателен, поради което следва да бъде уважен
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в размер
на 480 лв. има адв. Е. И. спрямо ответното дружество на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Възражението на ответното дружество, че не били налице предпоставките на тази
разпоредба, е неоснователно, тъй като към ИМ е приложен договор, който доказва тези
предпоставки. Искането на АД за присъждане нему на разноски на основание чл. 78, ал. 2
ГПК е неоснователно, защото, за да е налице тази хипотеза, то дружеството трябваше да е
признало иска за основателен, а то го оспорва.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на В. Н. З., ЕГН:
**********, гр. Б., ул. „С.П.“ № *, чрез адв. Е. И., гр. П., ул. „Б.“ № *, срещу „К.“ ООД, ЕИК:
*, гр. С., бул. „В.“ № *, ет. *, че уговорената такса „експресно разглеждане“ в размер на 110
(сто и десет) лева в Договор № */28.09.2023 г. е нищожна на основание чл. 19, ал. 3, ал. 4,
чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК и чл. 144, т. 9 ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.“ ООД да плати на адв. Е. И., БУЛСТАТ: *, гр. П., ул. „Б.“ № *, сумата
от 480 (четиристотин и осемдесет) лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3