Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №15517 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът Р.Й.К. твърди, че е пострадала от
ПТП, реализирано на 28.06.2016 г. в гр. София, вина за което има водачът на
специален автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № *******. Твърди, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Е.” АД отговаря за вредите, причинени при
управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е
претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – оток в поясния отдел и гръдния отдел на гръбначния стълб,
охлузване на десния лакът, рана на лявото коляно, увреждане на междупрешленните дискове в поясния
и лумбалния отдел с радикулопатия.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26
000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира и направените разноски.
Ответникът ЗД „Е.” АД в сроковете за
отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача А.Д.Б.. Релевира и възражение за съпричиняване.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и сочените от ищеца вреди, както и размера на същите. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представените по делото констативен
протокол за ПТП №К-550, съставен от длъжностно лице след посещение на
местопроизшествието, и постановление за прекратяване на наказателно
производство на СРП от 07.09.2016 г. се установява, че на 28.06.2016 г. в гр.
София, е реализирано ПТП между специализиран автомобил „Фолксваген Транпортер“ с рег. № *******, управляван от А.Д.Б. и
пешеходеца Р.Й.К..
От приетото по делото заключение на
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното
ПТП е настъпило при движение на заден ход от страна на водача на специализиран автомобил „Фолксваген Транпортер“ с рег. № *******, който е ударил в гръб ищеца,
която се е движила по асфалтовото платно. Вещото лице сочи още, че причините за
настъпване на процесното ПТП от страна на водача на
специализирания автомобил са необезопасено движение на заден ход със скорост,
която може да нанесе телесни увреждания на ударения пешеходец, а от страна на
ищеца – движение по платното за движение на необозначено за пешеходци място. От
заключението се установява още, че вероятната скорост на автомобила е 10-15
км/ч, а водачът му е имал възможност да види пешеходеца при наличните огледала
и да не допусне удара, а при движение със скорост от около 2-3 км/ч е имал
възможност дори и при удара да не допусне нанасяне на телесни увреждания от
самия удар, като опасната зона за спиране на МПС при скорост от 10-15 км/ч е
3,34-5,4 м., а при скорост до 3 км/ч – 0,88 м., която е безопасна. Водачът на
автомобила е имал възможност да не допусне ПТП при движение със скорост до 3
км/ч и постоянно наблюдаване в наличните огледала, а пешеходеца е имала
възможност да се движи по тротоара.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на специализиран автомобил „Фолксваген Транпортер“ с рег. № ******* А.Д.Б. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.2 и чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното
ПТП – 28.06.2016 г. между ответника и собственика на специализиран автомобил
„Фолксваген Транпортер“ с рег. № ******* е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ отм.
предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът
на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е
настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени
вреди, свързани с болки и страдания.
От представеното по делото са
представени съдебно-медицинско удостоверение №МЦП62/22.08.2016 г. се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получила
следните травматични увреждания: оток в гръдния и поясния
отдел на гръбначния стълб, счупване на десетия гръден прешлен, участък на
пигментиране след охлузване на десния лакът, ливиден ръбец след рана на лявото коляно, контузия на палеца на
десния крак.
Представена е също епикриза,
издадена от МБАЛ „Р.А.“ АД – гр. Перник, от която се установява, че ищецът е
постъпила в болничното заведение на 29.11.2006 г. по повод болки в гърба и
кръста с изтръпване на пръстите, като поставената и диагноза е: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния
и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
От експертизата се установява още, че на ищеца е проведено консервативно
лечение и е изписана от лечебното заведение на 04.12.2016 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното
ПТП ищецът е получила следните травматични увреждания: травма на гръдния отдел
на гръбначния стълб с оток в зоната на травмата, охлузване на десен лакът, рана
на ляво коляно, контузия на палеца на десния крак, посттравматичен стресов
синдром, клинична екзацербация на спондилоартроза,
полирадикулопатия, хронична мозъчно-съдова болест, цервикоартроза, дискоординационен
синдром, психоемоционално-стресов синдром, които
увреждания са временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като тези
травми са получени от удар на МПС в областта на гърба /основа на гръдния кош и
кръста/, вследствие на което ищецът е паднала напред и са последвали травми на
коляното, завъртане и получаване на процесните
травми, които е възможно да бъдат
получени от пешеходец. Вещото лице сочи още, че предприетото лечение е било
правилно и съобразено с изискванията на медицинските стандарти, като
периодът на възстановяване при този вид
травми е между 3 и 6 мес., а към настоящия момент
ищецът е възстановен от преките травматични увреждания от процесното
ПТП, но персистират другите заболявания, от които
страда ищецът – поясно-дискова болест с дискови протрузии, полирадикулопатия, спондилоартроза, остеохондроза и остеофитоза на прешлените и междупрешленните
дискове на гръбначния стълб, цервикоартроза, дискоординационен синдром, хронична мозъчно-съдова болест,
посттравматично стресово разстройство и нервно-вегетативна дистония,
като при провеждане на системно и специфично лечение и спазване на
хигиенно-диетичен режим перспективата е благоприятна. От заключението се
установява още, че към настоящия момент ищецът търпи болки и страдания от
описаните по-горе заболявания и синдроми, като пряка и непосредствена последица
от процесното ПТП са увредите „оток на поясния и гръден отдел на гръбначния стълб“, но процесният инцидент е довел до по-остро и по-осезаемо
клинично протичане на хронично протичащия дегенеративен и дистрофичен
процес, засягащ прешлените на гръбначния стълб, междупрешленните
дискове и минаващите в съседство структури, а ищецът
е страдала и от предхождащи хронични заболявания на опорно-двигателния апарат,
централната нервна система и от такива с психоемоционална
характеристика, които заболявания към настоящия момент протичат с по-изразена
клинична картина и се усещат по-осезателно от пострадалото лице.
От показанията на свид.
С.В.се установява, че след процесното ПТП ищецът е
била в болница, имала е кръв по краката, не е могла да си движи врата, като
след 2 дни е изписана от болницата, но по-късно е била в болница в гр. Перник.
Свидетелят сочи още, че преди инцидента ищецът е имала заболявания, които са се
влошили, два месеца след инцидента не е могла да прави нищо, а към настоящия
момент не може да работи, има болки, гърбът и е схванат, болят я и краката.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда,
вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със
средна продължителност, както и че не се налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била на 63 години, и това, че към
настоящия момент е напълно възстановена от преките травматични увреждания от процесното ПТП, но персистират
другите заболявания, от които страда. С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на 6000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира обаче
за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата обаче е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото
се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането,
че за да
е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение,
но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
От събраните в рамките на производството
по настоящето дело доказателства се установи по безспорен и категоричен начин
нарушение на разпоредбите на чл.108 ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че ищецът се е движила на пътното платно, т.е. на необозначено за
пешеходци място. Това обстоятелство се установи безспорно от приетото по
делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, като обосновано,
компетентно изготвено и неоспорено от страните. От заключението на САТЕ и въз основа на установения по делото механизъм на настъпване
на ПТП се установи безспорно и категорично, че водачът на л.а. е имал възможност
да не допусне ПТП при движение на заден ход със скорост до 3 км/ч и постоянно
наблюдение в наличните огледала, но ищецът е имал възможност да се движи по
наличния тротоар, като нейното поведение също е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При определяне
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице е от значение наличието
на причинна връзка между поведението
на пострадалия и противоправното поведение на водача, като
съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата
и въз основа на това да
определи обективния му принос /решение №33 от 04.04.2012 г. по т.д. №172/2011 г., на II ТО на ВКС/. При определяне приноса
на ищеца, за която се установи, че е нарушила
установените правила за движение
на пешеходците, следва
да се има предвид, че районът
на местопроизшествието е в населено място, което несъмнено
налага изключително внимание от страна
на водача на процесния лек
автомобил. Следователно, при вменените на водача на увреждащия
автомобил общи задължения по чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП, които изискват да започне движение назад, да се
убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, както и по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, и по чл.20 ал.2 ЗДвП,
които изискват водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, неспазването на
тези разпоредби означава непроявена дължима грижа от
страна на водача на увреждащия
лек автомобил - фактор, който обуславя
и правен извод, че приносът му
превишава значително този на пострадалата.
Следователно е налице принос на увреденото
лице, който не е тъждествен на приноса на
делинквента и следва да бъде определен
на 25
%.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от пострадалото лице и определения
общ размер от 6000,00 лв., на ищеца е дължима сума от
4500,00 лв., паричен еквивалент на понесените от
нея неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата от 4500,00
лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата
до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 278,69
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 180,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от
69,24 лв., представляваща депозити за вещи лица.
При този изход на делото и с оглед на
изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК,
следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
сумата от 330,76 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 248,07
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Е.” АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Й.К., ЕГН **********, адрес: ***0,
на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата
от 4500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
28.06.2016 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 26
000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от
180,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 69,24 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
ЗД „Е.” АД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
В.О., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 278,69 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Р.Й.К., ЕГН
**********, адрес: ***0, да заплати
на ЗД „Е.” АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 578,83 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: