Р Е Ш Е Н И Е
№ 28 / 9.1.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 5136 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
„С.п.“ ООД, ЕИК: *********, срещу НП № 03 – 010396 / 27. 12. 2018 г. на Директор
Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А,
ал. 1 от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на сто и петдесет
лева.
Жалбоподателят моли съда за
цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност
процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител.
Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 09. 11. 2018 г. свид. Д.Н.Д. - служител при Д – ИТ, извършил
проверка в обект, находящ се в гр. Варна, стопанисван от възз. „С.п.“ ООД. Установил,
че там се полага наемен труд, същевременно
не се държи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно
- наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът
кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета
на доказване. Следва да се отчете липсата на заинтересованост от страна на
свидетеля от изхода на делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за
отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и
НП.
Съдът
намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна безспорно се установи, че въззивника, в
качеството на работодател, не е изпълнил законовото изискване да държи на разположение
на контролен орган в обекта екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Доколкото
при извършена проверка такъв не е представен на контролен орган, е и осъществен
състава на нарушението. Следва да се отбележи и полагането на наемен труд в обекта.
Горното съдът прие въз основа на
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени
материали.
Доколкото санкционираното
лице е юридическо, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна
страна.
Предвид
факта, че нарушения от подобен вид засягат полагането на труд съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи и да не се санкционират, респективно правилно
в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече,
че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за
които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Правилно административно –
наказващият орган е приложил относимата към конкретния случай разпоредба на чл.
415 В, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението е било отстранено веднага след
установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работници и
служители.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за
извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в
предвид следното : при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта
на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на
предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото касае полагането на труд и ниска такава при дееца, предвид липсата на
други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействие за
установяване на обективната истина, формирано трайно правилно отношение към
законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт,
отегчаващи такива – не се установиха, имотно състояние – видно от
доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на доходи, доколкото
въззивникът упражнява търговска дейност, но няма доказателства за сравнително
висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на наказанието. С оглед на
горното съдът счита за справедливо да наложи на въззивника наказание в
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 415 В от КТ, с оглед
постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна
на въззивинка за неоснователно, поради следното : не се установиха процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, които да обясловят цялостна
отмяна, като по безспорен и категоричен начин се доказа осъществяването на
състава. АУАН и НП съдържат описание на нарушението, обстоятелства, при които е
било извършено, фактически констатации в степен, позволяваща на въззивника да
разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си. Нарушението
се изразява в недържането в обекта на екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред, като в момента на установяването на това е и осъществен състава, а
отговорността законодателя изрично е предвидил да се носи от работодателя, а не
от други лица, като без значение е дали той е определил писмено длъжностни
лица, които да го представляват пред контролните органи, доколкото това касае
друго задължение, респективно евентуално и друго нарушение. Не подлежи на
съмнение доказуемостта на нарушението, мотиви за което съдът изложи по – горе,
като единствено с оглед наведеното в тази насока следва да се добави, че след
като ръководителя на проверявания офис не е могъл да представи поискания му от
проверяващия правилник за вътрешния трудов ред, е била осъществена връзка с
представляващ дружеството, при което се е потвърдило, че такъв екземпляр не се
държи в проверявания обект. Относно маловажност съдът изложи мотиви по – горе,
като единствено следва да се добави, че макар и кратки, НП съдържа мотиви защо
административно – наказващия орган не прилага чл. 28 от ЗАНН. В контекста на
изложеното следва да бъде отбелязано, че въпрос на лична и фирмена организация
е как да се изпълняват законовите изисквания, като евентуални затруднения в
тази насока не могат да обусловят ненаказаност.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 03 – 010396 / 27. 12.
2018 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на „С.п.“ ООД, ЕИК: *********:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А,
ал. 1 от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на сто и петдесет
лева, като вместо това :
НАЛАГА на „С.п.“ ООД, ЕИК: ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А,
ал. 1 от КТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на сто лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :