Решение по дело №236/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на „Инвела Пропъртис“ АД, [ЕИК], представлявано от В. М., чрез адв. А. А., с адрес за призоваване: [населено място]-1619, [улица], ет.2, срещу Ревизионен акт № Р-16002122007329-091-001/06.06.2023 г., потвърден с Решение № 304/07.08.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП.

В жалбата се навеждат доводи, че оспорвания ревизионния акт е неправилен и незаконосъобразен, като се твърди, че правните квалификации не са правилни и са налице съществени нарушения на материалноправните норми на Закона за данък върху добавена стойност. Твърди се, че направените в него констатации, които водят до становище за отказ за възстановяване на заплатено ДДС, са свързани с извода, че към момента на проверката притежаваното от акционерите в „Инвела Пропъртис“ А. У. и изградена до етап „груб строеж“ сграда, не са собственост на „Инвела Пропъртис“ АД, респ. няма да се ползват от дружеството при упражняване на неговата стопанска дейност – т.е. начисленото ДДС за направени разходи по строителството не се признава за целите на възстановяване/прилагане на механизма на ДДС. Твърди се още, че така направеното заключение не е законосъобразно с оглед на това, че направените разходи от страна на „Инвела Пропъртис“ АД във връзка със строителството са и ще бъдат свързани с неговата дейност, по-конкретно: В изпълнение на взетото решение на акционерите в „Инвела Пропъртис“ АД е започнала процедура по апорт на УПИ и сграда – като е издаден и Акт за назначаване на вещи лица № 20230426110422/27.04.2023 г. от Търговски регистър към Агенция по вписвания, след извършване на необходимата оценка процедурата по апорт ще бъде надлежно извършена – в този смисъл – всички разходи, свързани със строителния процес, направени от „Инвела Пропъртис“ АД са свързани с дейността му и респ. начисленото ДДС подлежи на възстановяване по смисъла на ЗДДС.; Дори да се приеме, че започната процедура по апорт не би се осъществила въпреки всички предоставени решения и акт за назначаване и респ. построената сграда не стане собственост на „Инвела Пропъртис“ АД, то съгласно Анекс 1 към Договор от 01.11.2021 г. ясно, изрично и точно се уговаря, че след въвеждането си в експлоатация сградата ще бъде използвана от „Инвела Пропъртис“ АД за неговата дейност – като на практика е налице договор за отдаване под наем – като направените от дружеството вложения ще се вземат под внимание при определяне на наемна цена и условия. Т.е. вложените в построяването средства са пряко и непосредствено свързани със създаването на актив, който ще се ползва от „Инвела Пропъртис“ АД в неговата дейност – респ. начисленото върху тези разходи ДДС може да бъде предмет на възстановяване.

Твърди се, че погрешно е направено заключението, че става въпрос за предоставяне на доставка на услуга /СМР/, която няма да се ползва от жалбоподателя в икономическата му дейност като това заключение се гради единствено въз основа на факта, че собственици на правото на строеж, респ. на право на собственост върху сградата в „груб строеж“, към настоящия момент са лицата Н. П. К. и В. В. М.. От представения Анекс и решение на съсобствениците ставало ясно намерението въпросната сграда да бъде апортирана в „Инвела Пропъртис“ АД, в чийто Съвет н адиректорите са Н. П. К. и В. В. М., като същите са и основни акционери. Нещо повече – дори да не е налице апорт – сградата да ще използва под наем от жалбоподателя - т.е. в неговата активна икономическа дейност. Следователно разходите направени за построяване на сградата са една първоначална инвестиция във връзка с бъдещия апорт или респ. изграждане на база за ползване под наем и би следвало да попаднат в обхвата на чл.68, ал.3 ЗДДС, а не в този на чл.70, ал.1, т.2 ЗДДС.

Молят съда да се произнесе в горния смисъл.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. В предоставения от съда срок за писмени бележки се представя изложение, в което се развива тезата, че след като е в ход процедура по апорт на сградата в дружеството- жалбоподател от физическите лица-собственици, това ясно показвало техните намерения. Дори да не бъдела завършена процедурата по апортиране, следвало да се приеме с оглед събраните доказателства, че е налице договорка за дългосрочен наем на построеното.Приложимият закони практиката на НАП до този момент били несъвместими с подобна теза. Моли съда да отмени издадения РА, приемайки, че разходите направени от дружеството-жалбоподател са свързани с дейността му и искането за възстановяване на ДДС следва да бъде уважено.

Ответникът по делото в писмено становище чрез гл. юриск. С. К. оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение, определено по реда на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид събраните по делото доказателства и мотивите на оспоревия РА, Административен съд-[област] внастоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Тя е подадена срещу Ревизионен акт № Р-16002122007329-091-001/06.06.2023 г., потвърден с Решение № 304/07.08.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП. Оспореният РА засяга неблагоприятно патримониума на жалбоподателя, налице е правен интерес от търсената защита. Дружеството-жалбоподател притежава активна процесуална легитимация. Налице е и условието по чл. 156, ал.2 ДОПК- РА е обжалван и по реда на чл. 152 ДОПК и е потвърден изцяло като законосъобразен.

Спазен е срока по чл. 156, ал.1 ДОПК за обжалване, АССм е местно и функционално компетентен нда се произнесе по подадената жалба.

Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

За да прецени нейната основателност и да изгради решаващите си изводи, съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка:

1.Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002122007329-020-001/05.12.2022, издадена от началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-[област].

2. След приключване на ревизионното производство е издаден РД № Р-16002122007329-092-001 на 15.05.2023г.

3. В хода на ревизионното производство е установено, че правото на строеж върху процесната сграда принадлежи на физическите лица Н. К. и В. М., които са в съвета на директорите на дружеството-жалбоподател.

4. С Разрешение за строеж № 43/14.04.2015г. от община Е. П. се разрешава на посочените по-горе ФЛ извършването на строителство на „Еднофамилна жилищна сграда и склад –допълващо застрояване“ със ЗП на жилищната сграда от 257,14 [жк],37 кв.м., УПИ-І, кв. 58 по ЗРП на [населено място] , [община].

5. СМР за изграждане на обекта, предмет на строителното разрешение са изпълнени от „Гарантстрой“ ООД и заплащани от „Инвела Пропъртис“ АД. Към момента на приключване на устните състезания по делото процесния имот не е апортиран в дружеството, не е сключен и договор за отдаването му под наем между акционерите-собственици и дружеството. По делото е налице Декларация от представляващия дружеството В. М., според която, след подписване на акт 14 сградата ведно с УПИ ще бъде апортирана в дружеството.

6. От страна на дружеството е подадена СД по ЗДДС 21001435387/14.11.2022г., в която то е декларирало обстоятелства по чл.92, ал.1,т.4 ЗДДС- възстановяване на данък в размер на 43673,29 лв. Ревизираните периоди по ДДС са 01.08.2022г.-31.10.2022г. За да бъде издаден обжалваният РА, ревизиращият екип е приел, че през този период дружеството е ползвало данъчен кредит по фактури, документиращи изграждане по стопански начин на жилищна сграда в чужд имот, собственост на посочените акционери.Предмет на правния спор е сумата 42 613, 63 лв. по фактура № 242/27.10.2021г. с данъчна основа 30 000 лв. и ДДС 6000 лв., издадена от „Гарантстрой“ ООД за данъчен период 01.09.2022г.-30.09.2022г. и сумата 36 613,63 лв. по посочените 10 документа за данъчен период м. октомври 2022г., отново за извършени СМР.

7.Издаденият РА е обжалван по реда на чл. 152 и сл. АПК пред директора на дирекция „ОДОП“ [населено място] и с решение № 304/07.08.2023г. е потвърден.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Подадената жалба е неоснователна. Това е така по следните съображения:

Правният спор по делото се свежда до отговор на един основен въпрос: Приспаднатият данъчен кредит за изпълнени СМР и аванси пряко ли е свързан с независимата икономическа дейност на „Инвела Пропъртис“ АД.

Съгласно нормата на чл. 69, ал.1,т.1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Нормата на чл. 70, ал.1 ЗДДС регламентира въведените от законодателя изключения, върху едно от които е фокусиран спорния предмет. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В решението, както и в обжалвания РА е прието, че в случая от страна на дружеството-жалбоподател е извършена безвъзмездна доставка в полза на собствениците на имота. Макар че цитираната съдебна практика в решение № 304/07.08.2023г. е неотносима към правния спор, тъй като касае различни правни хипотези, преценката на директора на дирекция „ОДОП“, а така също и на ревизиращият екип е съобразена с посочената по-горе правна норма. В случая за да се прецени дали са налице условията за приспадане на данъчен кредит следва да бъде съобразено преди всичко естеството на престацията.

Няма спор по делото, че инвестицията е свързана с изграждане на обект „Еднофамилна жилищна сграда и склад –допълващо застрояване“. Такъв обект по своята същност не може да обслужва независимата икономическа дейност на търговско дружество. Дружеството няма потребност от жилище. Евентуална промяна на предназначението на строежа към момента на устните състезания не е коментирана, не са представяни доказателства. Нормата на чл. 142, ал.2 АПК повелява, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Правилото е императивно и не подлежи на разширително тълкуване. Изводите, които следва да се направят в случая не позволяват да се приеме еднозначно какво би се случило в един бъдещ момент- дали имота би бил отдаден под наем от физическите лица на дружеството или би бил внесен като апортна вноска в неговия капитал. В случая тази несигурност и алтернативност е изразена дори в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, но и двете алтернативни хипотези не сочат, че не е налице изключението на чл. 70, ал.1,т.2 ЗДДС.

По тези съображения жалбата е неоснователна. В писмените си бележки адв. А. сочи, че както приложимият материален закон, така и практиката на НАП до настоящия момент били несъвместими с направените в този случай правни разрешения, но това твърдение не държи сметка, че изключението на чл. 70, ал.1 ЗДДС е свързано с фактическа преценка за всеки отделен случай на база на специфични условия като предмет на дейност на дружеството, естество на инвестицията и пр. По тези съображения е логично в определени случаи да е налице твърдяното в жалбата признаване на правото на приспадане на данъчен кредит предвид естеството на инвестицията.

По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като на ответника бъдат присъдени направените по делото разноски за юриск. възнаграждение, платими от жалбоподателя. Определен по реда на чл. 161, ал.1, предл. второ ДОПК, вр. чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г., неговия размер при материален интерес 42 613,63 лв. [рег. номер].

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Инвела Пропъртис“ АД, [ЕИК], представлявано от В. М., чрез адв. А. А., с адрес за призоваване: [населено място]-1619, [улица], ет.2, срещу Ревизионен акт № Р-16002122007329-091-001/06.06.2023 г., потвърден с Решение № 304/07.08.2023 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Инвела Пропъртис“ АД, [ЕИК] да заплати на НАП [населено място] юриск. възнаграждение в размер на 4 059.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.