№ 440
гр. София , 13.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Б. В. Т., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода” в Софийски затвор-ЗООТ „Казичене“, срещу определение от 26.03.2021 г.,
постановено по ЧНД № 1113 / 2021 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 13-ти
състав. С това определение е оставена без уважение молбата на Т. за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наложеното
му с Присъда № 6 от 14.05.2018 г., постановена по НОХД № 301/2017 г. по описа на
АСпНС, влязла в сила на 27.02.2019 г., наказание „лишаване от свобода”, за срок от 5 /пет/
години, което е 1 /една/ година и 7 /седем/ месеца.
В жалбата се обосновава наличие на всички законови предпоставки за
постановяване на предсрочно условно освобождаване като: фактически изтърпяна повече от
една втора част от наказанието; работи от самото начало на изтърпяване на присъдата си,
като съвестното изпълнение на задължанията си, са представени положителни становища и
благодарствени писма; намален риск от рецидив; награждаван многократно; успешно
изпълнен план на присъдата; демонстрирана пълна подкрепа от семейството и близките му.
Според защитника на осъденото лице, за да откаже УПО, съдът се позовал на
размера на остатъка и така нарушил процесуалния закон – чл.439а, ал.3 от НПК, според
който размерът на неизтърпяната част от наказанието не е самостоятелно основание за отказ
от УПО.
Неучастието си в организирани мероприятия, Т. аргументира с трудовата си
ангажираност в сградата на Съдебната палата. Освен това сочи, че такива мероприятия не се
1
организират вече една година, поради пандемията от Ковед 19, поради което позоваването
от страна на съда на подобно декларативно твърдение на затворническата администрация
било незаконосъобразно и неправилно.
Затворническата администрация и на началника на ЗООТ „Казичене“ не
представили нито едно доказателство към твърденията си затова, че осъденият Т. не се е
поправил. Доказателствено неподкрепено било и твърдението за частично осъзнаване на
последствията от собствените действия. Според защитника, осъденият Т. си бил наложил
самоконтрол върху поведението си и се стремял да се поправи и върне при семейството си и
малолетното си дете, с цел да се разграничи от досегашния си порочен живот и
доказателство за това била упоритата му трудова дейност. Тези факти били игнорирани от
затворническата администрация, която не приложила в затворническото му досие,
изпратените положителни характеристики и благодарствени писма и да изгради изводите си
въз основа на тях.
Защитникът твърди, че с поведението си в Затвора, осъденият Т. е дал
достатъчно основания, за да докаже, че се е поправил и това не се измерва единствено с
точките и в нарочно създадените за нуждите на това производство доклади, а и с
обективните данни, съдържащи се в заповедите му за награди, благодарствените писма и
положителни становища.
Аргументира се липса на риск за обществото. Оспорва се обосноваността на
определението като неотговарящо на доказателствата по делото. Моли се за отмяна на
атакуваното определение и вместо това – постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
Софийски апелативен съд, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по
делото, и след служебна преценка на правилността на атакуваното определение, прие
следното:
Жалбата от осъдения Т. е депозирана в законоустановения седмодневен срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения.
Настоящата инстанция след собствен анализ на доказателствата по делото
достигна до различни от изводите на първоинстанционният съд по приложението на закона.
Установено е по делото, че осъденият Б. В. Т. изтърпява наказание пет години
„лишаване от свобода“, наложено му с Присъда № 6 от 14.05.2018 г., постановена по НОХД
№ 301/2017 г. по описа на АСпНС, влязла в сила на 27.02.2019 г., за престъпление по чл.354,
ал.2, изр.1, вр. ал.1, изр.1, пр.5, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. ал.1 от НК.
Наказанието „лишаване от свобода“ на осъдения Т. е приведено за изпълнение в
Затвора София на 28.02.2019 г., със зачетено предварително задържане от 6 месеца и 12 дни.
2
Към 26.03.2021 г., съгласно представената справка, осъденият Т. е изтърпял
фактически – 2 години, 7 месеца и 20 дни. От работа – 09 месеца и 20 дни или всичко – 3
години и 5 месеца. Остават за изтърпяване 01 година и 7 месеца.
Следователно, съгласно чл.70, ал.1, т.1 от НК, осъденият е изтърпял фактически
повече от половината от наказанието си - повече от една година.
За времето на изтърпяване на наказанието, събраните за осъдения
характеристичните данни са добри. Награждаван е няколко пъти. Не е нарушавал правилата
в затвора. Към служителите от затворническата администрация се отнася с необходимото
уважение и респект. Оценката на риска от рецидив, изготвена при първоначалния доклад,
отмерена в средните стойности от 44 точки е редуцирана на 40 точки още с текущия доклад
от 13.04.2020 година.
Към датата на депозиране на молбата за УПО, според становището на гл. инсп. З.
Д. и на доклада на ИСДВР – А. С. от 09.03.2021 г., актуална преоценка на риска от рецидив
не е променяна. Настоящият съд намира за необходимо да подчертае, че доклада на ИСДВР
– А. С. от 13.04.2020 г. е дословно пренесен /по метода Copy – Paste, включително и с
правописните грешки/ в доклада от 09.03.2021 година, което е основание да се приеме, че
с осъдения не е работено.
Осъденият не изразява нагласи в подкрепа на криминално поведение. Вярно е, че
е записано в доклада, че приема частично, но декларира готовност за безпроблемно
изтърпяване на наказанието, обстоятелство, което се доказва от няколкократните му
награждавания. Не изразява враждебни нагласи.
Според настоящия съд осъденият Т. има личностова готовност, за промяна на
криминалното си поведение, с цел да бъде част от обществото и да следва неговите
ценности. Преосмислил е човешките ценности и приоритети и е утвърдил в поведението си
модели адекватни на обществените очаквания. Поради добрия си образователен ценз и
наличие на професионална квалификация, Б.Т. е с много добри ресурси за ресоциализация и
с благоприятна прогноза за развитие на личността. Налице е личностна готовност за
вписване в обществото по положителен начин.
Становищата на служителите от администрацията на затвора за приложението на
чл.70 от НК, последователно изразени в различните за осъдения доклади по делото и
съпроводително писмо, са отрицателни, като се твърди, че по отношение на осъдения има
напредък в поправянето му, но визираните в чл.36 от НК цели на наказанието не са
постигнати. Настоящият съд констатира, че в противовес на изложените становища, както
по делото, така и в досието на осъдения липсва индивидуален план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС. Приложеното, като доказателство препланиране на
присъдата на лишения от свобода Т., от 15.04.2020 г. не може да онагледи развитието на
процеса на работа на затворническата администрация с осъдения от постъпването му в
пенитенциарното заведение до тази дата. На практика липсва и актуална оценка за риска от
3
рецидив към датата на депозиране на молбата за УПО, защото, както бе посочено по-горе, в
доклада на ИСДВР – А. С. от 09.03.2021 г., се съдържа препис от доклада от 13.04.2020 г.,
като само е добавено, че „л.св. допуска дисциплинарно наказание и към момента е наказан“.
Липсата на тези доказателства подлагат на съмнение работата на администрацията
конкретно с лишения от свобода, като същевременно лишават от възможност съдебната
инстанция на собствена преценка относно поведението и нагласите за трудова,
интелектуална и социална нагласа на лишения от свобода. В тази връзка настоящият съд не
намира основание да не приеме за достоверни твърденията на Т., изложени пред СГС, че е
осъзнал какво е направил, както и изразеното уверение, че се е поправил.
При така установеното, критично следва да се подходи към определението на
първия съд по отхвърляне на молбата на осъдения за приложение на чл.70 от НК.
За да постанови определението си, СГС е използвал като аргумент, единствено
изложеното в депозираните становища на затворническата администрация, според които
лишеният от свобода Т. се поправя, но все още целите на наказанието не били постигнати.
Съдът обаче не е обсъдил липсата в делото на необходимите документи, подкрепящи тези
изложения, а тези обстоятелства, навеждат на субективизъм от страна на администрацията
на затвора по отношение на лицето Б. В. Т..
Настоящата инстанция не се съгласява с така изложените доводи, като основание
да се отхвърли молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Отразеното в становището на началника на НСО ЗООТ „Казичене“, в което е
отбелязано, че „социалната дейност и възпитателна работа на лишения от свобода не е с
дължимо поведение по време на престоя в ЗООТ „Казичене“. Не е налице позитивна
промяна в достатъчна степен от проведената корекционна дейност“ за периода на престоя в
местата за лишаване от свобода, възпроизведено и в мотивите на атакуваното определение
не се споделя от настоящият съд. Софийски градски съд се е доверил на представените от
затворническата администрация документи, без да е изследвал трудовата ангажираност на
осъдения Б.Т.. Видно от приложените в досието Заповед № 93/12.04.2019 г., с която Т. е
назначен на длъжност „помощник вещеви склад“, а със Заповед № 049/20.09.2019 г. е
назначен като „отговорник вещеви склад“, последвият е бил трудово ангажиран на 8 – часов
работен ден, от понеделник до събота. Поради тази причина, Т. физически е лишен от
възможността да участва в такива мероприятия /ако въобще са били организирани такива в
Затвора, в каквато насока са и изложените в жалбата му твърдения/.
Видно пък от Заповед № 22/17.01.2020 г., Б.Т., считано от 20.01.2020 г., е
назначен на длъжност „общ работник“ във Върховен Касационен съд, /с външно нощуване в
съдебната палата/, с работна седмица от понеделник до събота, при 8-часов работен ден и
тази заповед към датата на депозиране на молбата за УПО не е отменена. Видно от
приложените по делото благорадствени писма и положителни становища за работата на Т.,
издадени от компетентните органи на ВКС, ВКП и СГП, последното от които е с дата
4
15.02.2021 г., Т. работи в сградата на съдебната палата и до настоящия момент. Тези факти
„говорят“, че считано от 20.01.2020 г. до датата на депозиране на молбата за УПО, на
практика осъденият Б.Т., вече една година и почти три месеца, не е в ЗООТ „Казичене“,
както и, че затворническата администрация няма контакти с него, а следователно и
наблюдения върху него. Именно поради тази причина в доклада от 09.03.2021 г., няма нищо
по-различно от този от 13.04.2020 година.
Доказателство, че през 2020 година Б.Т. не е пребивавал в ЗООТ „Казичене“ е и
Заповед № 100/28.07.2020 г. за наложеното му дисциплинарно наказание, тъй като на
28.07.2020 г.извършеното от Т. нарушение е установено в спалното помещение, находящо се
в сградата на Съдебната палата.
По отношение на отразеното, както в становището на гл. инсп. З. Д. и в доклада
на ИСДВР – А. С. от 09.03.2021 г., така и в мотивите на атакуваното определение
обстоятелство, че „лишения от свобда е допуснал дисциплинарно нарушение и към момента
е наказан“, САС намира, че към датата на молбата за УПО, това наказание е с осеммесечна
давност и не може да е меродавно при преценката на съда относно поправянето на осъдения,
макар и да не е заличено. Осъденият Т. е бил наказан със Заповед № 100/28.07.2020 г., за
държане на неразрешени вещи /мобилен апарат/ на външен работен обект, с „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“, за което липсват
доказателства да не е изтърпяно, още повече, че след този случай, със Заповед №
146/18.12.2020 г., Т. е бил награден с „удължено свиждане за срок от 4 часа на 20.12.2020 г.
от 10 часа и с извънредна хранителна пратка“ , за подчертана дисциплинираност, за
съхраняване на връзките с близките и за положителни трудови прояви.
При така изложеното, настоящата инстанция намира, че са налице основанията
на закона за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения, тъй като той
е изтърпял повече от половината от наказанието си и е дал доказателства за своето
поправяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр. чл.341,
ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 4 - ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.03.2021 г. на СГС, НО, 13 - ти състав постановено
по НЧД № 1113/2021, с което е оставена без уважение молба на осъдения Б. В. Т. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложеното му с
Присъда № 6 от 14.05.2018 г., постановена по НОХД № 301/2017 г. по описа на АСпНС,
влязла в сила на 27.02.2019 година.
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на
Б. В. Т. , ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от наказанието пет
5
години „лишаване от свобода“, наложено с Присъда № 6 от 14.05.2018 г., постановена по
НОХД № 301/2017 г. по описа на АСпНС, с остатък от наказанието към 26.03.2021 г. - 1
година и 7 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част от наказанието към дата 26.03.2021 г. – 1 година и 7 месеца.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.70, ал.6, пр.2 от НК по време на
изпитателния срок ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл.42а, ал.2, т.2 от НК — „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6