Р Е Ш Е Н И Е
град
София, ….07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, IІ-ри въззивен
състав
в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
АНЕЛИЯ
ЩЕРЕВА
При секретаря: Мариела Миланова и с участието на прокурор: Иван Кадев, като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 1784 по описа на Софийски градски съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.01.2018 година по НОХД № 5704 по описа на Софийски районен съд за
2017 година, Наказателно отделение, 7 състав е признал подсъдимият С.Г.М.,
роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със
средно образование, живущ ***, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08.01.2016
година, около 11:10 часа, в град
София, на площада в квартал "Драгалевци", като нанесъл удар с дървена бухалка в
областта на лявата ръка на Е.М.П., му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, което травматично увреждане е
реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за период повече от 30 /тридесет/ дни – престъпление по чл.
129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което, на основание чл. 129, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от една година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
подсъдимия С.М. е осъден да заплати
направените по делото разноски в общ размер на 443.11 /четиристотин четиридесет
и три лева и 11 стотинки/ лева, както и 5.00 /пет лева и 00 стотинки/
лева за държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, случай, че
липсва доброволно изпълнение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от подсъдимия С.Г.М. чрез упълномощения му защитник – адвокат С.С. от САК, с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване
на подсъдимия, като се твърди, че постановената от Софийски районен
съд присъда е незаконосъобразна и необоснована и се развиват
подробно доводи в тази насока. В жалбата се
твърди още, че Прокуратурата
не е представила най-важното, пряко и неоспоримо веществено доказателство по
делото, рентгеновата снимка, а се задоволила да представи свидетели, които
много трудно си спомняли какво са казали на досъдебното производство.
Алтернативно се иска, на основание чл. 334, т. 1 от НПК, да се отмени присъдата
и делото да се върне за ново разглеждане на прокурора за установяване на
извършителите на деянието и събиране на нови доказателства.
В разпоредително заседание на 17.04.2018 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допълнителен разпит на свидетели. Единствено е допуснат разпит
на вещо лице Ц.В., извършило назначената на досъдебното производство съдебно
медицинска експертиза. Съдът е изискал рентгенова графия от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов".
Пред въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа
въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционната присъда по посочените
от него съображения и постановяване на нова оправдателна такава. Алтернативно се
моли да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като ако съдът приеме, че
има някаква вина, това да бъде наказанието.
Представителят на Софийска градска прокуратура
изразява становище за доказаност на обвинението и пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият С.Г.М. моли за
справедливо решение.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие
с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционния съдебен
акт, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и от заключенията на приетите по делото
съдебно-медицински експертизи.
При преценката на доказателства, обсъждани от
районния съд, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият С.Г.М., роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, живущ ***, с
ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 08.01.2016 година, около 11:10
часа, в град София, на площада в квартал "Драгалевци", като нанесъл удар с дървена бухалка в
областта на лявата ръка на Е.М.П., му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, което травматично увреждане е
реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за период повече от 30 /тридесет/ дни – престъпление по чл.
129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което, на основание чл. 129, ал. 2,
пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от една година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години.
През
месец октомври-ноември 2015 година в град София св. Е.М.П. и подс. С.Г.М.,
които се познавали от няколко години, постигнали устна уговорка за ремонт на
лек автомобил, който трябвало да бъде извършен от св. Е.П.. Ставало дума за
ударен автомобил марка "БМВ", управляван преди това от
подсъдимия, като св. Е.П.. поел ангажимент да го разглоби на части. За
изпълнението св. Е.П. не получил пари, а комплект джанти от подсъдимия С.М..
Разбрали се, когато времето станело сухо, св. Е.П. да си довърши работата. На
08.01.2016 година св. Е.П. и подс. С.М. провели телефонен разговор, като между
двамата възникнали разногласия, при които подс. С.М. пожелал от св. Е.П. да му
върне джантите или да му ги заплати, тъй като не бил свършил никаква работа по
автомобила. Св. Е.П. му възразил, че не бил прав. За
изясняване на възникналите противоречия, по предложение на подсъдимия, св. Е.П.
и подс. С.М. се разбрали да се видят същия ден, като уговорили срещата помежду
им в град София, на площада в квартал "Драгалевци". Същият ден – 08.01.2016
година около 11:10 часа
двамата се появили на площада в квартал "Драгалевци", който бил пълен с много
хора. При пристигането си на площада, св. Е.П. видял подс. С.М. и неговия
приятел – св. Л.М., когото св. Е.П. също познавал. Подсъдимият С.М. седял на
предната дясна седалка на лек автомобил марка "Пежо", модел "206", за който св. Е.П. знаел, че се управлява от
св. Л.М., като самият св. Л.М. се намирал прав непосредствено зад автомобила
си. Св. Е.П. се приближил към автомобила, за да проведе разговор с подс. С. М.,
но в следващия момент подс. С. М. отворил вратата на автомобила и го ударил с
юмрук в гърдите като му казал: "Ти на
какъв се правиш, бе!". Св. Е.П.
го попитал какво прави, но в следващия момент св. Л.М. му се нахвърлил в гръб и
с хватка го преметнал през неговия гръб, при което св. Е.П. паднал върху
паветата на площада. Св. Е.П. се изправил и забелязал, че св. Л.М. се опитва да
го ритне, но св. Е.П. се предпазил с едната ръка и отбил ритника му. В този
момент подс. С.М. отишъл до багажника на автомобила на св. Л.М. и извадил оттам
дървена бухалка. След това се засилил към св. Е.П. и замахнал с бухалката към
главата на св. Е.П., но виждайки това, св. Е.П. вдигнал лявата си ръка на
нивото на главата си, за да се предпази от директния удар с бухалката. Подс. С.
М. започнал да нанася множество удари с бухалката по посока на главата, като
6-7 удара с нея попаднали в лявата ръка на св. Е.П.. В същото време св. Л.М. се
опитвал да му нанася ритници, като св. Е.П. се стараел да се брани едновременно
от ударите с бухалка на подс. С.М. и ритниците на св. Л.М.. Обаче при
последния удар с бухалката св. Е.П. бил клекнал на земята, а подс. С. М. с
фронтален удар отгоре надолу замахнал към главата му с бухалката. Св. Е.П.
отново вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, но при последвалия удар чул
звук от счупване на кост на ръката си. Свидетелят Е.П. веднага свил ръката
надолу и я притиснал до тялото си. След това се изправил, за да не го свалят
отново на земята и да продължат с разправата си.
Тези действия на подсъдимия били непосредствено
възприети от намиращата се в близост свидетели, един от
тях, св. П.Г.работил в автоморга и познавал св. Е.П., който купувал оттам
части. Свидетелят П.Г.възприел от 15-20 метра разстояние как св. Е.П. се
приближил към колата и започнал разговор с подсъдимия, който обаче блъснал св. Е.П.
в гърдите, последният залитнал и едно друго момче го съборило на земята. След
това св. П.Г.видял как подс. С. М. изважда от автомобила бухалка и след като
св. Е.П. се изправил, подсъдимият го ударил няколко пъти с нея, като ударите
попадали най-вече по ръцете на св. Е.П.. Друг свидетел В.В.по същото
време чакал автобус на спирката на площада в квартал "Драгалевци", когато възприел
горепосочената случка от 10 метра разстояние. Свидетелят В.В.си гледал
телефона, когато забелязал, че трима души говорят помежду си. В следващия
момент, когато вдигнал глава от телефона, св. В.В.видял как тримата се
боричкали, като едното момче извадило от една кола "бухалка или тръба" и започнал да бие с нея третия мъж. Последният
си бил закрил с ръце лицето, за да се предпази от ударите, но едното момче
нанасяло удари с предмета по ръцете му, а другият го ритал. Пострадалият пък се
опитвал да се предпази от ударите с ръце, плесници, "както може".
Друг свидетел Ч.Д.работил като мобилен
охранителен екип към "СОТ 161" ЕООД и в
същия момент се намирал на площада със стационарния автомобил. Първоначално св.
Ч.Д.чул суматохата и виковете, но не обърнал внимание на нея. После обаче чул
различни хора да викат: "Остави
човека, бе, не го бий". Тогава
св. Ч.Д.тръгнал по посока на виковете и видял, че в лявата част на площада
имало паднал на земята около 40-годишен мъж, който се бил свил на кълбо и бил
вдигнал ръцете си нагоре. Над него се било навело младо около 20-25 годишно
момче, което държало в ръката си "бейзболна
бухалка" и замахвал с нея към
падналия мъж. Св. Ч.Д.не видял ударите с бухалката, а само замахването с нея
към падналия мъж. Свидетелят Ч.Д.извикал "Какво правиш!?", при което друго момче му казало: "Спокойно, ние ще се оправим". Свидетелят Ч.Д.предположил,
че това второ момче било заедно с момчето с бухалката, но не успял да запомни
лицата и на двамата. След инцидента
св. Е.П. потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ "Н.
И. Пирогов", където в графата за анамнеза било
записано "нанесен побой с бухалка", а в основната диагноза е записано "счупване на тялото /диафиза/ на
лакътната кост".
Според заключението на изготвената в досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, вследствие на удара с бухалка по лявата ръка на
св. Е.П., подс. С.М. му причинил счупване на лявата лакътна кост, което
травматично увреждане е реализирало медико – биологичния признак трайно затруднение
на движенията на левия горен крайник за период повече от тридесет дни
В хода на съдебното следствие пред настоящата
инстанция е разпитано вещото лице Ц.В.,
който се запознал с получените пред въззивния съд рентгенови снимки и заявява,
че ясно се вижда счупване на едната лакътна кост в диафизата, тоест – в
тръбестата част на костта или н крайната трета, тоест която е по-близо до
китката. Експерта заявява, че трайното затруднение от счупването ще е за срок
по-дълъг от 30 дни и заедно със срока за имобилизация /обездвижване/ и в
последствие рехабилитация, физиотерапия и по преценка на съответен специалист
физиотерапевт – балнеолечение и други физиопроцедури, този срок надхвърля 3
/три/ месеца. Относно механизма на счупването експерта заявява, че е възможно
това счупване да е причинено от удар с или върху твърд тъп предмет. Удрящият
предмет може да бъде и бухалка или някакъв цилиндричен предмет с ограничена
удряща повърхност може да се получи и при падане и удар примерно в ръба на
бордюр. Заявява се също, че обичайно такова счупване се получава при удар върху
вдигната ръка в областта на долна третина на лакътната кост. Според дадените показания от св. Е.П. се установява, че при вдигане на ръката на св. Е.П. е усетил
удара с бухалка и счупването.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както и
заключенията на изготвените и приети по делото СМЕ и разпита на
вещото лице изготвило СМЕ.
Тук е мястото да се отбележи, че изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 129 от НК е формулирано от законодателя
посредством резултата и се изразява в увреждането на здравето. Касае се за
въздействие от страна на подсъдимия върху организма на пострадалия, което може
да предизвика изменение в анатомичната цялост на организма или да доведе до промяна
в неговото функциониране.
С оглед правото на защита на подсъдимия е съществено
в обвинителния акт подробно да бъде описан механизмът на причиняване на
телесната повреда, като система от телодвижения, довели до причиняване на
резултата, като точно се посочи как е станало това – удари с юмруци, ритници и пр., в коя част на тялото са локализирани, колко и какви
уврежданията са причинени.
В контекста на изложеното и предвид фактите, които се
обхващат от предмета на доказване на престъплението, за извършване на което,
подс. С.М. е привлечен към наказателна отговорност, въззивната инстанция
намира, че в случая мястото на извършване на инкриминираното деяние е
достатъчно точно конкретизирано и също достатъчно точно и ясно е конкретизирано, че
подс. С.М. е използвал бухалка и не може да
бъде основание за връщане делото на прокурор за конкретизиране на обвинението.
Във връзка с възражението на защитата, свързано с
недоказване механизма на извършване на деянието, въззивната инстанция напълно
споделя извода на контролирания съд, че този механизъм безспорно се установява
от събраните по делото гласни доказателствени средства, както и от заключенията
на назначената СМЕ, приети и кредитирани от съда, като обективни и компетентно
изготвени, даващи обосновани отговори на поставените задачи.
Подобно на първата инстанция, въззивният съд смята,
че не
следва да се кредитират показанията на св. Л.М..
Въззивният съд е категоричен, че няма съмнение св. Л.М. да е присъствал на
горепосочените събития заедно с подс. С.М..
Изводите си относно съдебното минало на подсъдимия С.М.
въззивният съд изгради на база на приложената по делото справка съдимост.
Законосъобразно първоинстанционният съд е дал вяра на
събраните и приобщени по делото писмените доказателства.
Правните изводи на първоинстанционния съд са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви различни
изводи от правна страна.
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че
подсъдимият С.Г.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 129, ал.2, пр.2, вр. ал. 1 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено при форма
на вина – пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
целял настъпването им. Същият много добре е знаел какви действия извършва и целял
саморазправа със св. Е.П..
За престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК
материалният закон е предвидил наказание до шест години лишаване от свобода.
Смекчаващо отговорността обстоятелство представлява
единствено младата възраст на подсъдимия и чисто съдебно минало. Като отегчаващи обстоятелства въззивният съд приема
също като районния съдия обстоятелството, че деянието е извършено на публично
място, в присъствието на много хора, които са били възмутени от поведението му
и деянието е осъществено с определена ярост и упоритост и с използването на
опасно за здравето средство (бухалка).
Поради изложеното, правилно Софийски районен
съд е преценил, че не са налице основанията на чл. 55 от НК, доколкото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито някое изключително такова, а
наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира по реда на чл. 54 от НК.
Според въззивния съд, така наложеното наказание на
подсъдимия, а именно лишаване от свобода за срок от 1 (една) година е в рамките на закона, и е индивидуализирано правилно с оглед
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция по смисъла на чл. 36 от НК. Така наложената в конкретния случай наказателна
санкция ще способствува за изграждане у подсъдимия на устойчива
мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и предотврати
за в бъдеще евентуални нарушения, с което от своя страна ще се реализира както
личната, така и генералната превенция – цели на наказанието визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Въззивната
инстанция споделя изцяло и решаващия довод на първия съд, че в случая са налице
и формалните законови предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на
изпълнението му, тъй като същият не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено от него престъпление от общ характер.
Правилно, на основание чл. 189, ал.3 от НПК направените по делото разноски в общ размер на 443.11 (четиристотин четиридесет и три
лева и 11 стотинки) лева са възложени в
тежест на подсъдимия,
както и 5.00 /пет лева и 00 стотинки/ лева за държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, случай, че липсва доброволно изпълнение.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Воден от
горните мотиви и на основание чл. 334,
т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.01.2018 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7
състав, постановена по НОХД № 5704/2017
година по описа на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.