РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Бургас, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120105658 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Ж. Ч., ЕГН
**********, адрес: гр. * срещу П. С. Д., ЕГН **********, адрес: * за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в размер на 1600 лева по договор за наем от 05.10.2018 г.,
представляваша сбор от неплатени наемни вноски за периода 09.2021 г. – 06.2022 г. (по 160
лева на месец), сума в размер на 1120 лева обезщетение за неправомерно ползване на имота
за периода м. 07.2022 г. - 24.01.2023 г. – по 160 лева месечно, сума в размер на 209,29 лева,
представляваша консумативи за ползвана в наетия имот вода в периода 12.08.2019 г. –
02.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
31.08.2022 г., до окончателното плащане на главниците.
Сочи се, че между страните бил сключен на 05.10.2018 г. договор за
наем на имот – *. Уговорена била месечна наемна цена в размер на 160 лева, като считано от
м. септември 2021 г. наемателят спрял да заплаща дължимия наем, както и сметките за ток, а
вода не е заплащал, считано от м. август 2019 г. След спиране на тока от
електроразпределителното дружество Д. заплатил сметките за ток, но дължимите суми за
вода били заплатени от Ч..
Считано от 05.07.2022 г. договорът за наем бил прекратен от страна на
наемодателя чрез предизвестие, връчено на наемателя. Наемателят обаче не напуснал имота
и продължавал да го ползва.
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно –
деловодни разноски.
1
Ответникът чрез особен представител е оспорил претенциите. Посочено
е, че не е установено по делото дали страните са сключили процесния договор за наем, нито
каква е продължителността на наемното правоотношение. Счита и че исковете не са
доказани по размер.
Моли съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Видно от приложения по делото договор за наем на недвижим имот С.
Ж. Ч. и П. С. Д. са в облигационна връзка от 05.10.2018 г. по повод наем на стая с баня с
адрес *. Срокът на договора е за неопределено време. Страните са уговорили месечната
наемна цена да е в размер на 160 лева. Съгласно чл. 3 месечните наемни вноски са платими
от наемателя до 5-то число на предходния месец в брой. В чл. 9а от договора е предвидено,
че наемателят се задължава да заплаща всички текущи разходи, свързани с ползването на
имота, в т.ч. електроенергия и вода. Посочено е, че към датата на подписване на договора
всички сметки са заплатени от наемодателя.
В чл. 9в е предвидено, че наемателят е длъжен да предаде имота на
наемодателя след писмено или устно известяване от един месец, а в чл. 4 от договора е
предвидено, че договорът се прекратява с едномесечно писмено/устно предизвестие от всяка
от страните. В чл. 12 са предвидени и други хипотези на прекратяване на наемното
правоотношение, в това число виновно неизпълнение на задължения на някоя от страните и
неплащане в срок на наемните вноски.
Представено е писмено предизвестие, подписано от Д. на 25.06.2022 г.,
с което същият е уведомен от Ч., че, ако не заплати в едноседмичен срок дължимите суми в
размер на 1840 лева, ще счита договора за прекратен.
Приложени са касови бонове от 05.05.2022 г. за заплатени суми за вода
за абонатен номер * на обща стойност 240,64 лева.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетеля * се
установява, че е присъствал на връчването на предизвестието лятото на 2022 г. Бил е
помолен от Ч. да го придружи до отдавания под наем имот, като наемателят не е отрекъл, че
дължи пари, а е обещал, че в най-скоро време ще плати всичко и ще освободи жилището.
Това обаче не се случило, поради което Ч. помолил свидетеля отново да отидат в имота и да
помолят наемателя да си плати. Вторият път, когато ходили заедно в имота, било преди две
седмици. Наемателят го нямало, но видимо човек живеел там – имало хладилник, пералня,
изпрани дрехи на простор.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
намира следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 232, ал. 2 във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и 236, ал. 2 ЗЗД.
2
Безспорно се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че страните са били обвързани от валидно облигационно отношение по повод
наем на недвижим имот в *. Договорът е сключен за неограничен срок. Предвидено е, че
освен с изтичане на срока, договорът може да бъде прекратен и по взаимно съгласие на
страните или с едномесечно писмено или устно предизвестие на някоя от страните, както и
поради забава в плащането на наемна вноска повече от 5 дни. Предвидени са и други
хипотези на прекратяване на договора от страна на наемодателя, като в исковата молба са
изложени твърдения, че договорът е прекратен поради неизпълнение на задължението на
наемателя да заплаща наемните вноски. Съдът намира, че ищецът валидно е упражнил
правото си да прекрати договора за наем поради неплащане в срок на наемните вноски за
периода от м. 09.2021 г. до м. 06.2022 г., като е налице хипотезата на чл. 12г от договора.
Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираната по делото сума за
неплатени месечни вноски за периода м. 09.2021 г. – 06.2022 г. вкл., въпреки нарочно
разпределената в тази насока от съда доказателствена тежест. Тъй като договорът е сключен
в писмена форма, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД изявлението за разваляне
на договора също следва да е в писмена форма. По делото е приложено предизвестие, което
е връчено лично на ответника на 25.06.2022 г. В същото е даден едноседмичен срок за
изпълнение на посочените в писмото задължения, който срок е изтекъл на 02.07.2022 г.
Съдът намира, че договорът е прекратен валидно с изтичане на този едноседмичен срок, тъй
като не е установено по делото ответникът да е изпълнил задълженията си в дадения му
срок. Ето защо и датата, на която договорът между страните е прекратен, е 03.07.2022 г. –
датата, следваща последния ден за изпълнение. До тази дата се дължат наемни вноски.
Поради това и искът за заплащане на дължими наемни вноски за периода от 09.2021 г. –
06.2022 г. вкл. следва да бъде уважен изцяло, като за 10 месеца общата дължима сума
съобразно уговорката между страните за дължим месечен наем от 160 лева е общо 1600 лева,
в който размер е и претенцията.
Доказана по основание и размер е и претенцията за заплащане на
консумативи за ползвана вода в наетия имот. За да бъде уважен предявеният иск за главница
за заплащане на дължими суми за вода, потребена от наемателя, съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че задължение на Д. е било да
заплаща дължимите консумативни разходи за имота, предмет на договора, както и че
ищецът е заплатил вместо наемателя дължимите суми. Задължението на наемателя изхожда
от разпоредбата на чл. 9а от договора за наем. Ищецът е заплатил задълженията на Д. на
05.05.2022 г., видно от приложените по делото касови бонови, като обстоятелството, че
задължения за вода са заплатени именно за процесния имот, се установява от идентичността
между посочения в договора за наем абонатен номер и този, посочен в касовите бонове,
издадени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Плащане на задълженията от страна на
ответника не е извършено, не са изложени твърдения, нито доказателства в тази насока. Ето
защо и искът е изцяло доказан и следва да бъде уважен до заявения размер от 209,29 лева.
Съдът намира за доказан по основание и размер искът за заплащане на
3
обезщетение за ползването на имота от страна на наемателя след прекратяване на договора
за наем посредством представените писмени доказателства. Установено е, че наемателят е
продължил да ползва имота и след прекратяване на договора за наем на 03.07.2022 г., като
от събраните гласни доказателства се установява, че Д. все още ползва наетото помещение.
Образувано е гр. д. № 270/2023 г. по описа на БРС с искане ответникът да бъде осъден да
предаде на ищеца държането на процесния имот, което към настоящия момент не е
приключило с влязло в сила решение. От датата на прекратяване на договора на 03.07.2022
г. до 24.01.2023 г. ответникът дължи обезщетение на С. Ч. затова, че не е освободил
своевременно помещението, въпреки противопоставянето на наемодателя, на основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението е в размер на месечната наемна цена за периода в размер на
общо 1066,67 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 1120 лева - отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се осъди ответника да заплати
държавна такса за производството в размер на 164 лева и 300 лева за изплатено от бюджета
на съда възнаграждение за назначения му особен представител.
Тъй като ищецът е представляван безплатно от процесуалния си
представител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, адрес: * да заплати на С. Ж. Ч.,
ЕГН **********, адрес: гр. * сума в размер на 1600 лева (хиляда и шестстотин лева) по
договор за наем от 05.10.2018 г., представляваша сбор от неплатени наемни вноски за
периода 09.2021 г. – 06.2022 г. (по 160 лева на месец), сума в размер на 1066,67 лева (хиляда
и шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) обезщетение за неправомерно
ползване на имота за периода 03.07.2022 г. - 24.01.2023 г., сума в размер на 209,29 лева
(двеста и девет лева и двадесет и девет стотинки), представляваша консумативи за ползвана
в наетия имот вода в периода 12.08.2019 г. – 02.03.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г., до окончателното плащане на
главниците, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за ползване на имота за разликата над
присъдения размер от 1066,67 лева до пълния претендиран размер от 1120 лева.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, адрес: * да заплати на адвокат И.
Н., член на Бургаска адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение за осъществявана от
него на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА безплатна помощ на ищеца в размер на 600 лева
4
(шестстотин лева).
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, адрес: * да заплати по сметка на
БРС държавна такса в размер на 164 лева (сто шестдесет и четири лева) и разноски за особен
представител в размер на 300 лева (триста лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5