№ 16898
гр. ***, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110160667 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК за делба във фазата по извършването й.
С решение от 03.06.2024 г., което е влязло в сила, е допусната на основание чл. 34 ЗС,
съдебна делба между П. Б. И., ЕГН ********** и Р. Г. И., ЕГН ********** на следните
недвижими имоти:
1. недвижим имот с идентификатор: ***, а именно ап. ***, на *** етаж, състоящ се от
входно антре, коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна
и три тераси, със застроена площ от 87.62 кв.м. при граници: улица, от две страни –
двор, апартамент *** и стълбищна клетка, заедно с мазе ***, с площ от 2.96 кв. м. ,
при граници: калкан, мазе ***, коридор и мазе ***, заедно със съответните ид. части от
общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в гр. ***;
2. недвижим имот, в гр. ***, с идентификатор: ***, представляващ апартамент *** със
застроена площ 83.76 кв. м., построен на втори жилищен етаж, състоящ се от две
спални, дневна – трапезария – кухня, баня – тоалетна, мокро помещение с WC и
коридор, при граници – север – външен зид, изток – калканен зид, юг – външен зид,
запад – апартамент ***, стълбищна клетка и апартамент ***, ведно с изба ***, в
сутерена, с полезна площ от 7.41 кв. м., при граници – север – складово помещение
***, изток – коридор, юг – складово помещение ***, запад – калканен зид, както и
15.65 кв. м. ид. части от общите части на сградата и съотвената ид. част от правото на
строеж върху терена, в който е построена масивната пететажна жилищна сграда, с
партер и сутерен – образуващ УПИ *** за имот планоснимачен номер ***, в ***, по
плана на к-с ***, град ***, при съседи : север: УПИ ***, изток УПИ***, юг – ул. ***,
запад – УПИ -***;
1
3. 12.10/347.90 ид. ч. кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ
по нотариален акт 360 кв.м., а по кадастрална скица – 374 кв.м. , с административен
адрес гр. ***, п.к.: ***, ул. *** ***, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, съгласно последното
изменение на кадастралната карта за имота, одобрено със Заповед № РД-18-
9/30.01.2009 г. на Началника на СГКК – ***, стар идентификатор УПИ ***, *** по
плана на к-с ***, гр. ***, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори –
***, ведно с право на реално ползване на ПАРКОМЯСТО ***, находящо се в
северната незастроена част на поземления имот, обособена като открит паркинг, което
паркомясто е с площ от 12.10 кв.м. и с размери 5 метра дължина и 2.42 метра ширина,
при граници: север – поземлен имот с идентификатор ***, изток – паркомясто ***, юг
– дворно място към проход, запад – поземлен имот с идентификатор ***, при
съответните квоти за всеки имот:
½ /една втора/ ид.част за П. Б. И., ЕГН: **********, и ½ /една втора/ ид.част за Р. Г. И., ЕГН:
**********.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Приложени са като доказателства по делото: разписка от 04.12.2020 г. за сумата от 137,93 лв.
за данъци върху недвижим имот и такси за битови отпадъци за имот в гр. ***, ***, с
посочени имена на ответницата; платежни нареждания в полза на община *** за 2016 г.,
2017 г., 2019 г. за заплащане на суми от страните по делото, с основания за плащане „такса за
битови отпадъци“, „данък върху недвижимите имоти“; приходни квитанции на името на
страните, от 12.03.2018г., от 25.10.2022 г., които отразяват плащанията на задълженията на
страните; платежни нареждания от 2005 г. относно платен от ищеца местен данък за имот в
гр. ***, такса за вписване, нотариални такси; приложено е платежно от 2015 г. /вноска за
имота в гр. ***/ за сумата от 6650 лв.; платежно нареждане за сумата от 19 992 лв., внесена
от ищеца на 18.11.2004 г. с основание за плащане „*** на ул. *** ***“; платежно нареждане
за сумата от 6650 лв., внесена от ищеца на 12.04.2005 г. с основание за плащане „трета
вноска за *** на ул. *** ***“; разписка за платени суми за такса битови отпадъци, данък
недвижим имот и лихви върху тези суми относно имота в гр. ***, находящ се на ул. ***,
като е посочено, че общо платената сума е в размер на 816,14 лв., дължима от страните по
делото /т.е. всеки за сумата от 408,07 лв./, квитанция за сумата от 20 лв., платена от ищеца на
20.09.2019 г. за такса за оценка на паркомясто в гр. ***; квитанция за сумата от 34 лв.,
платена от ищеца на 25.09.2019 г. за такса за оценка на апартамент в гр. ***; квитанция за
сумата от 10 лв., платена от ищеца на 20.09.2019 г. за такса за оценка на апартамент в гр.
***; разписки от 04.01.2020 г. и от 06.01.2020 г. за плащане на сумата от 106 лв. от лицето П.
Х. И. към етажната собственост, където се намира имотът в гр. ***; разписка от 11.02.2021 г.
за плащане на сумата от 157,50 лв. от лицето П. Х. И. към етажната собственост, където се
2
намира имотът в гр. ***; разписка от 25.10.2021 г. за плащане на сумата от 453,57 лв. от
лицето П. Х. И. към етажната собственост за такси и ремонт на покрИ., където се намира
имотът в гр. ***; разписка от 25.10.2021 г. за плащане на сумата от 200 лв. от лицето П. Х.
И. по сметка на същата; разписка от 17.10.2021 г. за плащане в полза на ВиК гр. *** на
сумата от 13,37 лв. от П. И., относно имота в гр. ***; разписка от 11.10.2022 г. за плащане в
полза на ВиК гр. *** на сумата от 13,07 лв. от П. И., относно имота в гр. ***; разписка от
30.03.2023 г. за платена сума в размер 599,02 лв. от лицето Б. К. И. относно задължения на
страните към етажната собственост, където се намира имотът в гр. ***; приложени са
разписки за платени суми от 11.10.2022 г., от 09.07.2022 г., от 02.07.2021 г., от 23.04.2021 г.,
от 04.12.2020 г., от 03.11.2020 г., от 30.09.2020 г., от 20.07.2020 г., без посочване на платеца;
приложено е доказателство за плащане на сумата от 25 793,98 лв. от П. Б. И. относно втора
вноска за апартамента в гр. ***, находящ се на ул. ***, от дата 19.10.2006 г., както и за
плащане на сумата в размер на 56 342,72 лв., платена на 30.11.2006г. относно имота в гр.
***; приложена е квитанция за получена от страните сума в размер на 779 лв.; квитанция за
получена от страните сума в размер на 695,12 лв. /вноска по договор за *** – ***/; касови
бележки от 29.11.2007 г. за платени суми, придружени с ръкописни дописвания; квитанция
за внесена от лицето П. И. такса по сметка на нотариус; квитанция от 12.10.2020 г. за сумата
от 387,10 лв., внесена от ищеца за данъци, такси и лихви за недвижимия имот, находящ се в
гр. ***.
Представен е договор за строителни довършителни работи от 15.08.2005г., сключен между
П. Б. И. /възложител/ и трето лице /изпълнител/ за извършване на СМР в имота, находящ се
в гр. ***, на ул. ***, ***, ***, като уговорената сума, дължима от възложителя в размер на
9570 лв. била изплатена напълно към 19.05.2005г.
Приложен е анекс от 06.12.2006г. към предварителен договор за продажба на апартамент в
строеж от 01.09.2006 г., сключен между страните по делото от една страна и продавача по
договора, от който анекс се установява, че страните по същия са постигнали съгласие за
намаляване размера на покупната цена поради по-ранно плащане.
Приложен е договор за строителни довършителни работи от 03.09.2008 г., сключен между П.
Б. И. /възложител/ и трето лице /изпълнител/ за извършване на СМР в имота, находящ се в
гр. ***, на ул. *** ***, като уговорената сума, дължима от възложителя в размер на 9750 лв.
била изплатена напълно към 10.09.2008 г.
Приложен е договор за строителни довършителни работи от 06.10.2008г., сключен между П.
Б. И. /възложител/ и трето лице /изпълнител/ за извършване на СМР в имота, находящ се в
гр. ***, на ул. *** ***, като уговорената сума, дължима от възложителя в размер на 6790 лв.
била изплатена напълно към 24.11.2008г.
Представен е договор за строителни довършителни работи от 27.10.2008 г., сключен между
П. Б. И. /възложител/ и трето лице /изпълнител/ за извършване на СМР в имота, находящ се
в гр. ***, на ул. *** ***, като уговорената сума, дължима от възложителя в размер на 8370
лв. била изплатена напълно към 14.11.2008 г.
3
Представен е като доказателство договор за ремонт от 15.07.2019 г., сключен от ищеца в
качеството му на възложител за извършване на строително монтажни ремонти в имота,
находящ се в гр. ***, на ул. *** ***, и между трето лице в качеството му на изпълнител., в
който договор е посочено, че сумата по същия /в размер на 4250 лв. е платена на 22.07.2019
г.
Установява се от заключението на СТЕ, изготвено въз основа на материалите по делото,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че процесните имоти са
неподеляеми. Средната пазарна стойност на имота в гр. ***, е в размер на 237 578 евро,
съответно 463 989 лева, а средната пазарна стойност на апартамента в гр. *** е в размер на
116 873 евро, съответно 228 253 лева. Паркомястото е със средна пазарна цена – 25 000 евро.
По делото е изслушано и заключение на вещо лице по допусната СТЕ относно въпроси,
свързани с извършени СМР в имота, находящ се в гр. ***, на ул. ***. В експертизата е
изложено, че дейностите, посочени в договор за строително-довършителни дейности от
27.10.2008 г., в договор за строително-довършителни дейности от 06.10.2008 г. и в договор за
строителство от 03.09.2008 г., са извършени, като при оглед на място, е установено, че
жилището в момента се използва и е в добро състояние. Относно дейностите, предмет на
договор за ремонт от 15.07.2019г., е посочено, че същите са извършени през м. 10.2008 г.,
като вещото лице не би могло да заяви дали дейностите са извършени повторно, като
относно подмяната на ламинирания паркет след 10 г., е посочено, че е възможно да е
извършена повторно. Посочено е, че в договор за ремонт от 15.07.2019 г. е предвидено
повторно извършване на следните видове работи – фина шпакловка на стени и тавани с
шлайфане и грундиране, боядисване на стени и тавани с латекс, премахване и направа на
нов ламинат и первази 60 кв.м., които дейности са били предмет на договор за строително-
довършителни дейности от 27.10.2008г. и на договор за строително-довършителни дейности
от 06.10.2008 г. В „забележка“ към изложеното, вещото лице е посочило, че част от тези
дейности са „скрити работи“, но извършването на следващите работи е било невъзможно
без тяхното извършване, като не може с категоричност да се заключи, че въпросните
„работи“ са били извършени повторно. Вещото лице е изложило за всяка конкретна дейност
срок, след който същата следва да бъде извършена, като същият е в интервала 10 г. – 50 г.
Извършено е сравнение между цената на имота, посочена в анекс към предварителен
договор от 06.12.2006 г., която е в размер на 84 706 евро и сумата, посочена в експертизата,
приета по делото на 24.10.2024 г., която е в размер на 237 578 евро, като в разликата между
двете стойности са включени и извършените довършителни работи и ремонтни дейности,
както и тяхната амортизация. В открито заседание, вещото лице е заявило, че посочените от
него срокове са ориентировъчни, нормативно установени, като изтичането им, не води
неминуемо до необходимост от извършване на съответните дейности.
Като свидетел по делото е изслушана И. С. В., която е заявила, че апартаментът в кв. *** е
бил закупен „на зелено“ през 2006 г., като бил необходим цялостен ремонт. Ищецът П.
заявил, че ще направи сам ремонта, тъй като бил строител, освен баните, за ремонтирането
на които наел двама работници. Свидетелката е заявила, че страните по делото извършвали
4
ремонта заедно като семейство, заедно вземали решенията за закупуване на материалите и
заедно ги купували, разполагали с общ бюджет. Посочено е още, че колега на ищеца му е
помагал с довършителните работи. Преди около 3 години, свидетелката била поканена от
ответницата в имота в гр. ***, в който не били налице никакви промени. Имотът бил
отдаден под наем впоследствие.
Други относими доказателства не са представени.
По делото е заявено и прието за разглеждане искане за сметки по чл. 346 ГПК, въведено от
съделителя П. Б. И..
По претенция за обезщетение за лишаване от ползване до приключване на делбата, съдът се
е произнесъл с решението си по първа фаза. В случая не е заявена претенция по чл. 31, ал. 2
ЗС за предхождащ подаването на исковата молба период, поради което съдът намира, че не
следва да се произнася по така заявената претенция и в настоящата фаза на производството.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством: 1) възлагане по реда
на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по реда
на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота на публична продан.
Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по възможност всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС, вр. чл. 69,
ал. 2 ЗН). Затова от съществено значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за
обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището
на съделителите относно начина на извършване на делбата.
Съгласно чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените
имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето
на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014
г. на ВКС, I ГО е прието, че към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените
имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът пристъпва, когато броят на имотите е равен или по-
голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен
по критериите, посочени в т. 5 на ППВС № 7/1973 г. – когато до делба са допуснати имоти,
съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно
дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили с отделен дял
подобрения на значителна стойност; жребието е невъзможно и тогава, когато делбата се
извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото
тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител. При разпределянето по чл. 353
ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на
5
съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителите,
да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и
предназначението им /в посочения смисъл - решение ***1 от 20.06.2017 г. по гр. д. №
4198/2016 г. на ВКС, I Г0/.
При наличието на двама съделители, чиито дялове са равни, и три имота, съдът намира, че
делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като имотът, находящ се в гр. ***, с
идентификатор: ***, представляващ апартамент *** със застроена площ 83.76 кв. м., ведно с
изба ***, в сутерена, с полезна площ от 7.41 кв. м., както и 15.65 кв. м. ид. части от общите
части на сградата и съотвената ид. част от правото на строеж върху терена, както и
12.10/347.90 ид. ч. кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с административен
адрес гр. ***, п.к.: ***, ул. *** ***, ведно с право на реално ползване на ПАРКОМЯСТО
***, находящо се в северната незастроена част на поземления имот, обособена като открит
паркинг, което паркомясто е с площ от 12.10 кв.м. и с размери 5 метра дължина и 2.42 метра
ширина, следва да се поставят в дял на ответницата Р. Г. И., а недвижим имот с
идентификатор: ***, а именно ап. ***, на *** етаж, находящ се в гр. ***, следва да се
постави в дял на ищеца П. Б. И.. За уравняване дела на другия съделител, при съобразяване
определената от заключението на СТЕ стойност на дяловете, П. Б. И. следва да бъде осъден
да заплати на Р. Г. И. сумата 236 861 лв.
Що се касае до доводите на съделителя П. И., че съделителката Р. И. била получила в
изключителен дял имущество КЪЩА, находяща се ***, съдът намира за необходимо само да
посочи, че това е ирелевантен за настоящото производство факт. Това се обосновава от
принципа в международното частно право, че делата по вещни искове се гледат там, където
се намират недвижимите имоти, от една страна, и от друга – дали и какво решение има взето
от съд в чужда държава, не е въпрос, който засяга съдебното дирене пред българския съд във
връзка с находящите се в Република България недвижими имоти. Освен това не се намираме
в производство по определяне на по-голям дял или трансформация на лично имущество,
поради което посочения факт няма стойност, като следва да се отбележи и че е недоказан.
По претенцията по чл. 346 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС:
Наведените фактически твърдения и искането за защита определят правното основание на
заявената осъдителна претенция по сметки по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС - за заплащане
стойността на направените разходи за съсобствения имот, както и за възстановяване
стойността на направените разходи по имота във връзка с платени данъци по ЗМДТ, такси
към етажната собственост, консумативни разходи. Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В
понятието "тежести на общата вещ" се включват разходите, необходими за запазване
целостта на съсобствената вещ, поддържането и в добро състояние, т.е. необходимите и
полезни разноски./Решение № 520 от 22.06.2010 г., по гр.д. № 496/2010 г. на ВКС/.
Съгласно чл. 346 от ГПК съделителите могат да предявяват помежду си искове за сметки,
във втората фаза на делбата, в първото заседание след допускане на делбата. Определеният
6
в закона срок за предявяване на исковете за сметки е преклузивен, но само относно
възможността исковете за сметки да се разгледат в делбеното производство и при
пропускането му, съделителите могат да предявят исковете за сметки в друго исково
производство, извън делбеното. По своята правна същност, иск по чл. 346 от ГПК
съставлява самостоятелна имуществена претенция, която може да бъде заявена в делбеното
производство, тогава, когато се касае до искания по сметки между съделителите, във връзка
със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ.
Съдебната практика е последователна относно това, че когато фактическата раздяла е
прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите е
изключен какъвто и да било принос в придобИ.нията на единия съпруг на това имущество
от другия /ТР № 35/1971 г. на ВС Решение № 43/05.04.2013 г. по гр. д. ***02/2012 г. ІІ гр. о. /
Това се отнася и за подобренията, извършени от единия съпруг в имот - съпружеска
имуществена общност по време на фактическата раздяла защото чрез тях се запазва,
съхранява или увеличава стойността на съсобствената вещ. Когато за извършените
подобрения, или разноски в имота – съпружеска имуществена общност след трайна
фактическа раздяла /която изключва приноса на другия/ или след развода е платил само
единия съпруг, другият се обогатява за негова сметка, защото се увеличава стойността на
имота. Затова той може по реда на чл. 346 ГПК да претендира съответната на квотата на
другия съпруг част от стойността на подобренията и необходимите разноски. В настоящия
случай не са налице сочените хипотези и приносът за подобренията в делбения имот не
може да бъде изключен.
Следва да се приеме, че не е доказано по категоричен начин подобренията да са правени с
извънсемейни средства на ищеца, респ., че същите са направени по време на трайна
фактическа раздяла или след развода. Напротив в производството е установено, че тези
подобрения са направени в периода 2004г.- 2019 г. по време на брака на страните преди
прекратяването му с развод през 2020 г. Изложеното се отнася и за претендираните суми за
заплащане на недвижимите имоти, тъй като по отношение на тези вещи, приложение отново
намира презумпцията за съвместен принос, която както стана ясно, не е оборена. Предвид
посоченото, не е необходимо да се обсъждат евентуални противоречия в свидетелските
показания, дадени по делото, тъй като, както се установи, в случая не е оборена
презумпцията за съвместен принос, а отделно от това свидетелските показания подкрепят
извода, че страните по делото са действали съвместно при осъществяване на процесните
ремонтни дейности. По същите съображения е безпредметно да се обсъжда и експертизата,
предоставяща отговор на въпросите дали процесните СМР са повторно извършени, било ли
е необходимо извършването им, както и относно състоянието на имота.
По отношение на искането за сметки в частта относно плащане на такси за битови отпадъци,
данък недвижим имот, такси към етажната собственост, част от същите сочат като платец
трети по делото лица /П. И. и Б. И./, поради което липсва основание да се възприеме, че за
ищеца съществува вземане; в друга част от представените доказателства липсва посочване
на платец /разписки за платени суми от 11.10.2022 г., от 09.07.2022 г., от 02.07.2021 г., от
7
23.04.2021 г., от 04.12.2020 г., от 03.11.2020 г., от 30.09.2020 г., от 20.07.2020 г./. По
отношение на всички останали суми, платени от името на ответницата до прекратяване на
брака с развод, съдът приема, че същите не се дължат на ищеца, като в тази насока
кредитира показанията на свидетелката И. В., която е заявила, че страните по делото са
разполагали с общ бюджет. Плащанията, извършени след 2020 г., са предимно такИ.,
извършени от трети по делото лица, а относно сумите, платени от ищеца за ВиК услуги,
предоставяни в имота в гр. ***, не може да се изведе, че единствено ответницата е
задължена за тези суми, тъй като както е изяснено и в производството в първа фаза, по
делото не е установено, ищецът да е бил възпрепятстван да ползва имота в гр. ***, за който
именно са били плащани задължения за ВиК услуги.
Предвид всичко изложено, претенциите на ищеца по чл. 346 от ГПК са неоснователни,
поради което искът следва да се отхвърли.
При това положение, не се дължи разглеждане на възражението за погасителна давност.
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
по дело за делба се събира такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете.
Посочените норми са съобразени с обстоятелството, че производството по съдебна делба е
уредено като особено исково производство, което е предназначено да ликвидира състоянието
на съществуваща съсобственост, а всяка от страните има двойно качество – те са и ищец, и
ответник един спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е уредена като
санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78 ГПК. По тази
причина разноските на страните, направени за делбеното производство, не могат да бъдат
присъждани по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед особения характер на производството, с
което не се решава правен спор, а се прекратява съсобственост при липса на съгласие на
съделителите за това - аргумент и от изричния текст на разпоредбата на чл. 355 ГПК,
съгласно която разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в делбеното производство се присъждат
само по отношение на присъединени в производството искове, не и за самото производство
по съдебна делба.
В настоящия случай по иска за делба съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса по сметка на СРС, изчислена съобразно стойността на дяловете им, по
18 559, 56 лева.
Ищецът П. И. следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по отхвърления размер на
претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на 11 277,74 лв.
Разноските за заплатен депозит за СТЕ относно средния пазарен наем на процесните имоти,
относно поделяемостта им, за съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение за
производството по делба остават в тежест на страните, както са сторени, с оглед характера
на производството.
8
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК и изключителна собственост на Р. Г. И., ЕГН
********** и адрес гр. ***, кв. ***, ***, следните недвижими имоти:
1) Недвижим имот АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. ***, с идентификатор: ***,
представляващ апартамент *** със застроена площ 83.76 кв. м., построен на втори жилищен
етаж, състоящ се от две спални, дневна – трапезария – кухня, баня – тоалетна, мокро
помещение с WC и коридор, при граници – север – външен зид, изток – калканен зид, юг –
външен зид, запад – апартамент ***, стълбищна клетка и апартамент ***, ведно с изба ***, в
сутерена, с полезна площ от 7.41 кв. м., при граници – север – складово помещение ***,
изток – коридор, юг – складово помещение ***, запад – калканен зид, както и 15.65 кв. м. ид.
части от общите части на сградата и съотвената ид. част от правото на строеж върху терена,
в който е построена масивната пететажна жилищна сграда, с партер и сутерен – образуващ
УПИ *** за имот планоснимачен номер ***, в ***, по плана на к-с ***, град ***, при съседи
: север: УПИ ***, изток УПИ***, юг – ул. ***, запад – УПИ -***, както и
2) 12.10/347.90 ид. ч. кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ по
нотариален акт 360 кв.м., а по кадастрална скица – 374 кв.м. , с административен адрес гр.
***, п.к. ***, ул. *** ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, съгласно последното изменение на кадастралната
карта за имота, одобрено със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Началника на СГКК – ***,
стар идентификатор УПИ ***, *** по плана на к-с ***, гр. ***, при съседи на поземления
имот: имоти с идентификатори – ***, ведно с право на реално ползване на ПАРКОМЯСТО
***, находящо се в северната незастроена част на поземления имот, обособена като открит
паркинг, което паркомясто е с площ от 12.10 кв.м. и с размери 5 метра дължина и 2.42 метра
ширина, при граници: север – поземлен имот с идентификатор ***, изток – паркомясто ***,
юг – дворно място към проход, запад – поземлен имот с идентификатор ***.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК и изключителна собственост на П. Б. И., ЕГН
********** и адрес гр. ***, ул. ***, следния недвижим имот:
Недвижим имот АПАРТАМЕНТ с идентификатор: ***, а именно ап. ***, на *** етаж,
състоящ се от входно антре, коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна,
тоалетна и три тераси, със застроена площ от 87.62 кв.м. при граници: улица, от две страни –
двор, апартамент *** и стълбищна клетка, заедно с мазе ***, с площ от 2.96 кв. м. , при
граници: калкан, мазе ***, коридор и мазе ***, заедно със съответните ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж, находящ се в гр. ***.
9
ОСЪЖДА П. Б. И., ЕГН ********** на основание чл. 353 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. И.,
ЕГН **********, за уравняване на дела сумата 236 861 /двеста тридесет и шест хиляди,
осемстотин шестдесет и един/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П. Б. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СРС сумата 18 559, 56 /осемнадесет хиляди петстотин петдесет и девет лв. и 56 стотинки/
лева дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Р. Г. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СРС сумата 18 559, 56 /осемнадесет хиляди петстотин петдесет и девет лв. и 56 стотинки/
лева дължима държавна такса.
ОСЪЖДА П. Б. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата 11 277,74
/единадесет хиляди двеста седемдесет и седем лв. и 74 стотинки/ лева дължима държавна
такса по отхвърлената претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10