№ 10
гр. Сливница , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200524 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. М. Й., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 6951/14.09.2020 г.,
издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 2500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за
пътищата във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено при
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Твърди се, че жалбоподателят е извършвал превоза с валидно разрешително и
със заплатени съответни пътни такси. Счита се, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно при цитирането на
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДвП не е посочена конкретната хипотеза от
нея. Посочва се, че жалбоподателят като водач на превозното средство
отговаря за нарушения по ЗДвП, но не и по Закона за пътищата. Счита се, че
отговорност следва да носи превозвача, тоест лицето от чието име и в чиято
полза се извършва превоза.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и оспорва
наказателното постановление.
Въззиваемата страна- Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
1
призована, се представлява от юрк. Николов, който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 19.08.2020 г., около 11:20 часа на път I-8, км. 39+600, на 20 м. след
разклона за с. Пролеша свидетелят А.А. – инспектор контрол по РПМ при
АПИ, изпълнявал служебните си задължения и извършил проверка на
управлявания от жалбоподателя А.Й. товарен автомобил – съчленено пътно
превозно средство с десет оси – МПС с четири оси марка „МАН”, модел
„ТГА 41.530” с рег. № *** и полуремарке с шест оси с рег. № ***,
собственост на фирма „В.” ООД, при която жалбоподателят работил на
длъжност „шофьор на товарен автомобил“. За това превозно средство фирма
„В.“ ЕООД разполагала с разрешително № РИ-4060 от 18.08.2020 г. за
движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство от
18.08.2020 г., в което били посочени размерите и теглото на превозното
средство /в това число общата дължина на превознодто средство - 24,50 м.;
дължината на влекача – 8 м.; дължината на полуремаркето – 16 м.; дължината
на товара – багер 18 м./, броя на курсовете - един курс, който да се извърши
най-късно до 17.09.2020 г. Била е заплатена и пътна такса в размер на 698,73
лева. Жалбоподателят представил на контролните органи разрешителното. В
хода на проверката било извършено измерване на превозното средство с
ролетка 1241/18 /50 м./ като е констатирано превишаване на размерите от
разрешителното – дължината на превозното средство е била 26,80 м.
Актосъставителят А.А. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетеля С. М. К., съставил акт за
установяване на административно нарушение № 0007697 от 19.08.2020 г., в
който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. На жалбоподателя бил връчен препис от
АУАН срещу подпис, като в същия жалбоподателят не направил възражения.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление № 6951 от
14.09.2020 г. В наказателното постановление административнонаказващият
орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в
АУАН нарушение и е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетеля А. А. и свидетеля С.К.,
2
както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение № 0007697 от 19.08.2020 г.,
разрешително № РИ-4060 от 18.08.2020 г., справка № 2544/18.08.2020 г. за
размер на пътна такса, квитанция за платени пътни такси №
121012170104790/18.08.2020 г. и № 121012170104789 от 18.08.2020 г.,
свидетелства за регистрация част първа на влекач марка „МАН”, модел „ТГА
41.530” с рег. № *** и полуремарке с шест оси с рег. № ***, трудов договор
№ 1368/01.04.2013 г., заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г., заповед № РД-11-
1266/17.10.2019 г. и заповед № РД-11-316/30.04.2020 г.
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги
кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно
датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката
нарушение. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените
доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са
описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и
представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова
и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото и в частност съставения АУАН, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на
противното. Същите са надлежно приобщени към доказателствените
материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото
същите допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ
на всички доказателствени материали според съдебния състав води до
еднозначен и категоричен извод относно фактическата обстановка по
конкретния случай. Релевантните по делото факти са установени с
достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е строго формален
3
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили,
респ. издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица
могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай видно
от заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. и заповед № РД-11-316/30.04.2020 г. на
актосъставителят изрично е възложено правомощието да извършва контролни
проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се
установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.
47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В
настоящия случай правомощието да налага административни наказания по ЗП
съгласно чл. 21г, ал. 1, т. 8 от ЗП и да издава наказателни постановления има
председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица
от агенцията с тези правомощия. Видно от представените по делото заповед
№ РД-11-1266/17.10.2019 г. се установява, че издателят на НП е имал
съответната компетентност.
В разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са посочени
необходимите реквизити, които следва да съдържат АУАН и НП, които
разпоредби в настоящия случай съдът намира, че формално са изпълнени.
Както в АУАН, така и в НП е посочено че са нарушени чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Ето защо съдът
дължи преценка дали са нарушени посочените разпоредби.
4
В съдържанието на чл. 53, ал. 1 от ЗП е изброена хипотезата на
нарушение на чл. 26, ал. 2, за която санкционната норма предвижда съответно
наказание, а самото нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" е словесно
формулирано както в АУАН, така и в НП и съставлява едно от изрично
изброените в чл. 53 нарушения на разпоредби от ЗП. Съгласно чл. 26, ал. 2, т.
1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Разрешителният режим за движение на тези ППС е уреден
в чл. 8 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, като съгласно ал. 1 и 2 на тази разпоредба
движението на извънгабаритни пътни превозни средства се осъществява в
рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт
или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в
рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните превозни
средства могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от наредбата разрешителното се издава след заплащане
на пътни такси при условията и реда на чл. 18, ал. 3 от ЗП. В чл. 8, ал. 5 от
наредбата е уредено изключение от изискването за издаване на разрешение по
отношение на извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства в
хипотезите по чл. 14, ал. 3 от наредбата, по отношение на които се разрешава
да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел ІІ. В чл. 14, ал. 3 от наредбата са
определение онези извънгабаритни и/или тежки ППС, за които се разрешава
да се движат след заплащане само на дължимата такса. Видно е, че
процесното ППС по отношение височина и дължина, въз основа на които е
определено като извънгабаритно, е с размери извън рамките на тези чл. 14, ал.
3, т. е. височина – до 4, 30 м и дължина – до 22 м. При тази установена по
несъмнен начин фактическа обстановка и съобразно цитираните приложими
разпоредби, следва, че за движение на процесното ППС е необходимо освен
заплащане на съответните такси, така и съответно разрешително от
администрацията, управляваща пътя. В разглеждания случай по
административнонаказателната преписка и по делото са събрани надлежни
писмени доказателствени средства, от които се установява издаване на
съотвено разрешително и заплащане на пътни такси за превишения относно
дължина и височина на ППС. Същевременно се установява по несъмнен
начин и обстоятелството, че превишението на дължината е било по-голямо от
посоченото в разрешителното, като за разликата такса не е била заплатена.
Осъществена е хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3, пр. 1 от наредбата –
габаритните размери са по-големи от посочените в разрешителното по чл. 14,
ал. 1 от ЗП.
При изложените обстоятелства и при действие на анализираната правна
уредба, следва, че не са осъществени елементите от състава на релевираното
нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни
и тежки превозни средства и товари без разрешение на собственика или
5
администрацията, управляваща пътя.
Освен това съдът счита, че не се установява и субективният елемент в
твърдяното нарушение доколкото жалбоподателят е разполагал с квитанция
за платена пътна такса и конкретно разрешително за движение на
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство, което е било издадено за
конкретното превозно средство, управлявано от жалбоподателя - влекач
марка „МАН”, модел „ТГА 41.530” с рег. № *** и полуремарке с шест оси с
рег. № *** и за конкретния товар – багер. В самото разрешително неправилно
е била изчислена общата дължина на превозното средство в натоварено
състояние /24,50 м./, тъй като дължината на камиона е 8 м., дължината на
ремаркето е 16 м., а дължината на товара е 18 м. и следователно е житейски
невъзможно общата дължина при натоварено състояние да е по-малка от 26
м. Това обстоятелство не следва да се вменява във вина на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна като
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил
представляван от адвокат и е заплатил сумата от 450 лева, което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с
оглед изхода на делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 6951/14.09.2020 г.,
издадено от В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на жалбоподателя А. М. Й., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 лева за нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата във вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на А. М. Й., ЕГН
**********, сумата от 450 лева – разноски по делото.
6
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7