№ 506
гр. Варна, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря ИВ. Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110113968 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
П. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с която срещу
„ТРАНСПРЕС ДЕЛИВЪРИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както следва:
1.) за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на П. Г. Я.,
извършено със Заповед 526/05.09.2024 г., издадена от Управителя на
„Транспрес Деливъри" ЕООД, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.7 от
Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение;
2.) за възстановяване на П. Г. Я. на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона" в „Транспрес
Деливъри" ЕООД;
3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
2799.00 лева, представляваща частичен иск от 5598.00 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което същият е останал без работа поради
уволнението му в периода от 05.09.2024г. до 05.03.2025г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в
съда - 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
В рамките на преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 от ГПК по инициатива
на ищеца е изменен размера на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
вследствие на което същият се счита за предявен в размера от 4650 лева -
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението му в периода от 05.09.2024г. до 31.01.2025г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в
1
съда - 01.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът сочи в исковата си молба, че по силата на трудов договор №
287/22.06.2021 г., е бил назначен при ответното дружество на длъжност
„шофьор товарен автомобил", с код по НКПД 83322006, на пълно работно
време, при условията на 8 - часов работен ден и уговорено трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. С
допълнително споразумение към трудовия договор от 01.12.2022 г. е
преназначен на длъжност „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона" с код
по НКПД 83322005. Със Заповед № 526/05.09.2024 г. издадена от управителя
на „Транспрес Деливъри" ЕООД е прекратено трудовото му правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т.7 от КТ.
Счита заповедта за незаконосъобразна, поради липса на фактическите
предпоставки за издаването й на вписаното в нея основание на чл. 328, ал. 1, т.
7 КТ. Сочи, че не са посочени и мотиви за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца. На 05.08.2024 г. му било връчено предизвестие с
изх. № 5244/01.08.2024 г. на основание чл.326, ал.2 от КТ, с което е уведомен,
че поради несъгласие с промяна на мястото на работа на основание чл. 328,
ал.1, т. 7 от КТ се прекратява трудовото правоотношение между страните след
изтичане на срок от 30 /тридесет/ дни. Оспорва да са били налице
предвидените основания за прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл.328, ал. 1, т.7 от КТ, като в процесната заповед не е посочено в коя
хипотеза от предвидените хипотези се прекратява трудовото правоотношение
- дали преместване на предприятието или на негово поделение.
Посочва още, че с писмо изх. № 5234/15.07.2024 г. е уведомен, че във
връзка с подадено негово уведомление до работодателя относно различни
казуси, свързани с прекия му ръководител С.И. са изискани писмени
обяснения от различни лица и било установено, че има напрежение само
между П. Я. и С.И.. Поради това към писмото било приложено предложение с
изх. № 5235/15.07.2024 г. за промяна на работното място от гр. Варна,
Лигистичен парк - Варна, *** на нов адрес: ***. Писмата били получени от
ищеца на 22.07.2024 г. и на 29.07.2024 г., на които той отговорил, че не е
съгласен с предложената промяна на работното място в гр. Благоевград. На
05.08.2024 г. му било едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал. 1, т.7 от КТ.
На следващо място твърди, че посоченият законов текст давал правото
на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение,
отправяйки писмено предизвестие до работника в сроковете по чл. 326, ал. 2
КТ, когато работникът откаже да последва предприятието или неговото
поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или
местност. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение в хипотезата на чл. 328, aл. 1, т. 7 КТ - фактическият състав
на това основание включва три кумулативно необходими елемента:
преместване на дейността или на негово поделение в друго населено място;
писмено предложение на работодателя към работника или служителя да
последва преместваната дейност; отказ на работника или служителя да
последва преместваната дейност в друго населено място". За да е налице
2
преместване на предприятието или негово поделение в друго населено място,
е необходимо и след преместването да е запазена като цяло структурата,
дейността и дори относителната обособеност на преместеното предприятие и
поделение, а да е променено единствено мястото на извършване на дейността.
По твърдения, че в настоящия случай не е налице преместване на
дейността или негово поделение в друго населено място, дейността
продължава да съществува в населено място гр. Варна, Логистичен парк -
Варна, *** от други куриери, счита, че не е налице предвиденото в закона
основание, поради което моли за отмяна на уволнението като незаконно и
възстановяване на заеманата длъжност преди него. Отправя и частична искова
претенция за сумата от 2799.00 лева, представляваща частичен иск от 5598.00
лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без
работа поради незаконното уволнение от 05.09.2024г. до 05.03.2025г.,
изчислена върху брутното трудово възнаграждение от 933.00 лева за шест
месеца. Моли и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват като допустими, но неосноватлени.
Признава, че между страните е сключен трудов договор № 287 от 22.06.2021 г.,
но същият бил със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на
работодателя. По силата на същия, ищецът е бил назначен на длъжност
„Шофьор, товарен автомобил" с място на изпълнение гр. Варна. Счита, че
издадената Заповед № 526/05.09.2024 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на П. Я. е законосъобразна, тъй като за работодателя е
възникнала необходимост от преместване на част от предприятие - една щатна
бройка, като това е обосновано и от възникналия конфликт между ищеца и
прекия му ръководител. За да се запази добрия тон, и с цел осигуряване на
благоприятна работна обстановка, работодателят разпоредил със Заповед №
165/12.07.2024 г. да се изпрати до П. Я. покана, която е с изх.№
5235/15.07.2024 г. и е получена от него на 22.07.2024 г., като тази покана е
била приложена към отговор на подаденото от него уведомление. На
29.07.2024 г. бил обективиран отказът на ищеца върху поканата След
докладването на решението му, работодателят издал Заповед №
526/05.09.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на П. Я..
Ищецът, представляван от надлежно упълномощен адвокат поддържа
исковете и моли за тяхното уважаване. Депозира писмени бележки, в които
развива подробни доводи в подкрепа на тяхната основателност.
Процесуалният представител на ответника също представя писмена
защита, с която оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане в производството са искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 от КТ, при които работникът търси съдебна защита
срещу незаконно уволнение, като претендира признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна (т. 1), възстановяване на заеманата преди
3
уволнението работа(т. 2), и обезщетение за времето, през което е останал без
работа, поради уволнението (т. 3).
Обективното съединяване на същите е винаги кумулативно, като те са в
съотношение на обусловеност – този по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е обуславящ,
по отношение на втория иск, поради което същият следва да бъде разгледан
първи.
С изготвения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК между страните е обявено за безспорно, а и от представените по делото
писмени доказателствени средства се установява, че по силата на трудов
договор № 287/22.06.2021 г. ищецът е бил назначен при ответното дружество
на длъжност „шофьор товарен автомобил", с код по НКПД 83322006, на пълно
работно време, при условията на 8 - часов работен ден и уговорено трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. С
допълнително споразумение към трудовия договор от 01.12.2022 г. е
преназначен на длъжност „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона" с код
по НКПД 83322005.
Видно от заповед № 165/12.07.2024 г. работодателят е взел решение за
преместване на една щатна бройка – шофьор, товарен автомобил към депо в
гр. Благоевград. Взето е решение за отправяне на покана към ищецът, поради
съществуващ непреодолим конфликт с ръководителя С.И., да продължи
работата си в дружеството на нов адрес в гр. Благоевград. Приложени са
писмени обяснения от С.И. и Михаил Ганев, които са неотносими към
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328,
ал. 1, т.7 от КТ, а касаят визирания конфликт и трудовата дисциплина на
ищеца, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество, а следва да
бъдат отчетени единствено при преценка на конкретната причина за
прекратяване на трудовото правоотношение.
С покана изх. № 5235/15.07.2024 г. работодателят е уведомил П. Я., че от
01.08.2024 г. дружеството премества „дейността на неговата длъжност на ново
място“ ***. Работникът е поканен в срок то седем работни дни да подпише
допълнително споразумение с вписаната промяна на работното място, като в
противен случай е уведомен, че трудовият му договор ще бъде прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т.7 от КТ. Със Заповед № 526/05.09.2024 г., издадена
от управителя на „Транспрес Деливъри" ЕООД на основание чл. 328, ал. 1, т.7
от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.
Приложена е справка от ТД на НАП – гр. Варна, от която е видно, че
трудовите договори, сключени с работодателя „Транспрес Деливъри“ ЕООД са
били общо 247 на брой.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: с
отправеното искане за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
с едностранно изявление, като предмет на делото е неговото съществуване.
Поради изложеното в исковата молба следва да са изложени всички факти,
които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или
4
имат значение за надлежното му упражняване.
В доказателствена тежест на последния по него е да установи в
условията на главно и пълно доказване законосъобразността и спазването на
всички изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
съществуването на конкретното правопораждащо основание, обуславящо
упражняването на потестативното право.
В трайната каузална съдебна практика, която настоящия съдебен състав
изцяло споделя, за законосъобразното осъществяване на потестативното право
на работодателя да прекрати трудовото правоотношение в хипотезата чл.328
ал.1 т.7 КТ следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:
преместване на предприятието или негово поделение в друго населено място,
или местност и отказ на работника или служителя да го последва. Нормата
изисква преместване на цялото предприятие или на негово поделение.
Прилага се само при преместване на осъществяваната дейност, не и когато
преместването касае само една, отделна длъжност. Преместват се отделни
поделения, когато те са множество и всяко изпълнява обособена част от общия
предмет на дейност на предприятието, поради което преместването му в друго
населено място е подчинено на свои изисквания и съображения и не води до
преместване на цялото предприятие. Под понятието „поделение” се визират
отделни цехове, лаборатории, отдели, служби, представителства, ведно с
материално-техническата им част /машини, съоръжения, суровини/ и
съответно изпълняващия трудовите функции личен състав. Именно защото
става въпрос за преместване на цялостна дейност, законодателят е
предоставил възможност на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с тези от работниците, които откажат да последват
местещото се предприятие или поделение. При това работодателят не може да
уволнява работника само поради решението си да премести предприятието.
Това може да стане, ако той отправи към работника писмено предложение да
го последва и само ако работникът изрично му откаже. Основанието по чл.328
ал.1 т.7 КТ не може да бъде използвано от работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение за конкретна длъжност, защото за тази хипотеза,
работодателят разполага с други основания за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съгласно правната теория (Мръчков В., Средкова Кр., Василев Ат.
"Коментар на Кодекса на труда", изд. "Сиби", 10- то издание, стр. 942)
решаващо в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ е преместването на
осъществяваната от предприятието дейност. Поради това съдът намира, че
първият елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 7
от КТ предполага преместване именно на осъществяваната специфична
дейност, която се индивидуализира със своя вид, технология, материално-
технически предпоставки (машини, съоръжения и суровини), както и със
специфичен персонал за извършването.
В настоящия случай ответникът дори не твърди наличието на
фактическия състав на преместване на предприятието или негово поделение, в
изяснения по-горе техен смисъл. Обосновава законосъобразността на
издадената Заповед № 526/05.09.2024 г. по твърдения за възникнала
5
необходимост от преместване на част от предприятие - една щатна бройка,
която произтекла и от съществуващия конфликт между ищеца и прекия му
ръководител. Гореизложените негови твърдения са обективирани и в
издадените от него заповед № 165/12.07.2024 г. и покана изх. №
5235/15.07.2024 г., както и в оспорваната заповед за прекратяване на ТПО. Те
по съществото си са достатъчни да се приеме, че не е налице още първата
предпоставка за законосъобразното упражняване на преобразуващото право
на работодателя, а именно преместване на предприятието или негово
поделение в друго населено място, или местност. Такова не само, че не се
установява, а дори не се е и твърди от работодателя, носещ доказателствената
тежест, а единственото доказано от него обстоятелство е, че на работникът е
предложено преместване на щатната му бройка, което не изпълнява
фактическия състав на основанието на чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ. Причините,
поради които работодателят е прибегнал именно до него, съществуващи
конфликти или нарушения на трудовата дисциплина остават извън предмета
на спора и не следва да бъдат обсъждани по същество.
Изложеното, касаещо липсата на първата от кумулативно предвидените
предпоставки за законосъобразно упражняване на уволнението по на чл. 328,
ал. 1, т. 7 от КТ, води до неговата незаконосъобразност, поради което същото
следва да бъде отменено по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предвид основателността на иска за отмяна на уволнението като
незаконно, на уважаване подлежи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, по
силата на което работникът да бъде възстановен на заеманата преди него
длъжност, с оглед липсата на отрицателни предпоставки за допускане на
претендираното възстановяване.
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да бъде установено, че в обективната действителност
са настъпили три юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение
на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца
трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3.
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно, с оглед на
което подлежи на отмяна. От представеното заверено копие на трудова книжка
и извършения в съдебно заседание оглед на оригиналът се установява, че в
периода след прекратяване на ТПО до 31.01.2025 г. ищецът не е работил по
трудово правоотношение към друг работодател.
Съгласно чл. 228, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя се определя за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
6
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно
обезщетение. В него се включват основното трудово възнаграждение и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и
сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните
правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов
договор. Касае се за заплатеното възнаграждение за пълен обработен месец.
Доколкото претендираното възнаграждение съответства на минималната
работна заплата в страната за процесния период, искът се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗАдв в полза на адвоката, осъществил безплатната правна помощ
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1500 лева
общо за осъщественото процесуално представителство и защита по трите
иска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, в бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 186 лв., представляваща
държавна такса върху иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, както и сумата от 80 лв.,
представляващ държавна такса по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от ГПК, или общо
266 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЕНЯ
УВОЛНЕНИЕТО на П. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
извършено със Заповед 526/05.09.2024 г., издадена от Управителя на
„Транспрес Деливъри" ЕООД, с която на основание чл. 328, ал. 1, т.7 от
Кодекса на труда е прекратено трудовото му правоотношение, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. Г. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** на
заеманата преди уволнението длъжност „шофьор товарен автомобил 12 и
повече тона" в „Транспрес Деливъри" ЕООД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ.
ОСЪЖДА „ТРАНСПРЕС ДЕЛИВЪРИ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на П. Г. Я., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** сумата от 4650 лева, представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението му в
периода от 05.09.2024г. до 31.01.2025г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда -
01.11.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ.
ОСЪЖДА „ТРАНСПРЕС ДЕЛИВЪРИ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС дължимата държавна такса от 266 лева, на
7
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТРАНСПРЕС ДЕЛИВЪРИ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати в полза на адв. В. Д., ВАК,
л.н. ********** сумата от 1500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита, на основание
чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от 14.02.2025 г., датата, на която съдът е обявил, че
ще се произнесе, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8