Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5943/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.А.С.
срещу ЗАД Б.В.И.Г.АД, с която е предявен иск с правно основание чл.276, ал.1 КЗ
(отм.) за сумата от 100000 лв., представляваща застрахователна сума по
застраховка „Злополука на пътниците“ на средствата на обществен превоз на
пътници за произшествие, настъпило на 08.12.2014 г.
Ищецът твърди, че е пострадал по време на превоз с трамвай
№10 от обществения транспорт в гр. София на 08.12.2014 г. – като правостоящ
пътник при рязко спирана на трамвая е паднал и си е ударил китката на лявата
ръка. След като потърсил медицинска помощ, е установено счупване на лявата
лъчева кост. Претендира обезщетение по застраховка „Злополука“ за настъпилото
застрахователно събитие.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
уврежданията, оспорва да са настъпили по механизма, посочен в исковата молба,
оспорва ищецът да е пътувал като редовен пътник по силата на валиден превозен
документ, оспорва да е настъпила в следствие на инцидента трайно намалена
работоспособност. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.276, ал.1 КЗ /отм./:
Фактическият състав на предявеното вземане включва
следните елементи: 1). сключен договор за застраховка „Злополука на пътниците
в обществения транспорт“ между ответника и превозвача, опериращ с конкретното
средство от обществения транспорт; 2). настъпване на злополука, вследствие на
която ищецът като пътник е получил трайна загуба на работоспособност.
Не се спори между страните, че към момента на
настъпване на процесното събитие - 08.12.2014 г. е била действаща застраховка „Злополука
на пътниците в обществения транспорт“, включително за трамвайните мотриси,
движещи се по линия №10.
Спорно е обстоятелството настъпило ли е процесното
увреждане по начина, описан от ищеца – по време на движение на трамвай №10,
както и получил ли е ищецът в следствие на злополуката трайно намалена
работоспособност.
Съдът приема, че от писмените доказателства (съдебно-медицинско
удостоверение) и съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 08.12.2014
г. по време на пътуване с превозно средство на обществения транспорт ищецът е
получил телесно увреждане – счупване на лявата лъчева кост. Вещото лице приема,
че получените увреждания отговарят на механизма на процесния инцидент.
Доколкото липсват данни за други инциденти с участието на ищеца и
анамнестичните данни от медицинските документи описват падане в превозно
средство на градския транспорт – тоест това е непосредствено съобщено веднага
след настъпване и проявление на увреждането, то следва да се приеме, че именно
по време на осъществяване на пътуване с превозно средство на градския транспорт
за ищеца е настъпило процесното травматично увреждане.
Не се установява обаче процесното увреждане да е
довело до трайна загуба на работоспособност на ищеца. Видно от
съдебно-медицинската експертиза, съобразно критериите на Наредбата за
медицинската експертиза процент загубена работоспособност се определя само в
случаите, когато има ограничена подвижност на китката. Съгласно представените
медицински изследвания и извършения личен преглед от вещото лице, ищецът е
получил непълно счупване (спукване) без разместване на лявата лъчева кост,
което е зараснало напълно – без остатъчни травматични изменения на костите,
като движенията на лявата гривнена става са възстановени в пълен обем и е
налице пълен юмручен захват на лявата ръка – т.е. ищецът може да ползва лявата
си ръка нормално. Поради възстановените в пълен обем движения и захват на
ръката, състоянието на ищеца не може да се определи като трайна загуба на
работоспособност.
По силата на чл.279 КЗ (отм.) отговорността на
застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част
от нея се поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора
за застраховка по чл. 276, е причинена смърт или трайна загуба на
работоспособност на пътник. При така установеното по делото съдът приема, че не
е налице покрит риск по смисъла на чл.279, вр. чл.276 КТ (отм.). В полза на
ищеца не е възникнало вземане за застрахователна сума за процесното
застрахователно събитие и предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
На
ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение – за сумата от 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.С., ЕГН:**********, срещу ЗАД
Б.В.И.Г.АД, ЕИК:*****, иск с правно чл.276, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 100000
лв., представляваща застрахователна сума по застраховка „Злополука на пътниците“
на средствата на обществен превоз на пътници за произшествие, настъпило на 08.12.2014
г.
ОСЪЖДА Г.А.С., ЕГН:**********, да заплати на ЗАД Б.В.И.Г.АД, ЕИК:*****, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 300
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: