РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Перник, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба Г. Б. против решение № 70/23.01.2024 г. по гр.д.
№ 5800/2022 г. по описа на Районен съд– Перник. Решението се обжалва изцяло. По
изложени в жалбата и съдебно заседание доводи се моли обжалваното решение да се отмени
и да се постанови друго с което родителските права на малолетното дете да се предоставят
на майката, като бащата бъде осъден да заплаща съответна издръжка. Претендират се
разноски.
Въззиваемия- ищец, лично и чрез процесуалния си представител е оспорил
въззивната жалба. Изразено е становище обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Счита се, че правилно районния съд е приел тезата, че промяна
във фактическото местожителство на детето би навредила.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка, съдът намира,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
1
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Делото е изяснено от фактическа страна. Районния съд е установил правилно
фактите по делото, като е придал на събраните доказателства значението което те
действително имат. При приобщаване на доказателствения материал първата инстанция е
съблюдавала точно предвидения в ГПК ред за това. Събраните пред въззивния съд гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Н.С. и Н.А. подкрепят изводите направени от
първата инстанция, поради което на основание чл.272 ГПК втория съд препраща към тях.
Накратко фактите са следните:
Страните са живеели продължителен период на семейни начала, без сключен
граждански брак. От тази връзка имат родено едно дете Н. И. Г., с ЕГН**********. Преди
около четири години страните се разделили, като детето останало с майка си. И ищеца, и
ответницата създали нови връзки с други партньори. През месец *** *** ответницата
занимала за *** с новия си мъж, за да работят. Тъй като бащата не позволил детето да
напусне страната то, първоначално останало при майката на Г. Б., а след известен период
бащата го взел при себе си. Оттогава той се грижел за него, активно подпомаган от жената, с
която понастоящем живее на съпружески начала. Детето и понастоящем е при Г., живее в
нов апартамент, има самостоятелна обзаведена детска стая. Бащата има възможност и
задоволява всички нужди на детето от храна, облекло, консумативи, надхвърлящи
значително основните такива. След завръщането на ответницата в страната през ***г., тя
възстановила личните контакти с детето, тъй като за периода на отсъствието могла да се
прибере само веднъж, а през останалото време контактувала по телефон и таблет. Към
настоящия момент и майката има нов партньор, с който живее на съпружески начала. И
двамата родители от новите партньори имат родено по още едно дете, за което се грижат.
Районния съд е приел, че родителските права върху детето следва да се
предоставят на бащата. Този извод, макар и деликатно мотивиран е правилен.
За да се разреши този основен въпрос следва да се спазват задължителните
указания на постановките на ППВС № 1/1974 г., а в този смисъл са и мотивите по решение
№ 215, постановено по гр. д. № 1325/2010 г., III г. о., ВКС, които настоящия състав напълно
споделя– за определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод
/фактическа раздяла/ са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай. Сочи се, че съдът е длъжен да извърши преценката
си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права
единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай
обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на
неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите
от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като
заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата
родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода
(включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица),
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот, както
2
и да съобрази пола и възрастта на детето.
Събраните гласни и писмени доказателства са безспорни за това, че материалните
условия, които предлага бащата са отлични. Детето обитава собствен на ищеца апартамент,
разполага със самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо. В семейството на
бащата то живее заедно с еднояйчното си сестриче към което е привързано. Бащата
разполага със самостоятелен бизнес и стабилни, високи доходи. Възпитанието и
отглеждането на Н. се осъществява от Г. и неговата партньорка, която детето е приело
изцяло и към която изпитва топли чувства. Последната не работи, като е посветила времето
и усилията си напълно на двете деца. Н. е насочвана от двамата към допълнителни,
извънучилищни дейности, които да развиват и подпомагат детето. Извода е, че бащата
разбира нуждите и потребностите на детето. Доказателствата засвидетелстват личната му
ангажираност и активност, както и тази на неговия партньор.
Събраните доказателства сочат на това, че и при майката битовите условия
създадени за Н., макар и не толкова луксозни, са подходящи. Б. не разполага със собствено
жилище, а обитава апартамент на новия си партньор. При пребиваване детето ползва
самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо. Детето е привързано и към нея, и към
едноуттробното си братче. Майката не работи, издържа се от новия си мъж и свекърва.
Последната е и основно тази която я подпомага при отглеждането на двете деца. Б. е в
сравнително добри отношения със своята майка, но не и с баща си. Няма доказателства по
делото същите към настоящия момент да я подпомагат материално или при отглеждането на
Н.. Неясни са отношенията между Н. и партньора на майката, тъй като същия работи в
чужбина и няма актуална база за сравнение и изводи, а това е особено съществен въпрос.
При тези данни настоящият въззивен състав приема за правилно разрешението
което е дал районния съд само относно упражняването на родителските права.
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС обобщава и насочва
практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и
определяне на личните отношения между децата и родителите, като дава указанието
упражняване на родителски права и мерките да бъдат определени след задълбочена
съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Тази съотносимост е
зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят
развитие в обемането на съпоставимите факти. Част от критериите, от които се ръководи
съдът са вече нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, като изброяването е
примерно. Установено в практиката на Върховен касационен съд остава разбирането за
степенуването им по решаваща значимост с оглед най-добрият интерес на детето, който се
определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на
детето и той е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права. Именно за
да охрани този интерес съдът съобразява възпитателските качества на родителите – тяхното
наличие и конкретното им проявление, полаганите от тях грижи и желанието да отглеждат и
възпитават децата, привързаността на децата към тях, моралния облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, неговата
3
зрялост, изразената му готовност да живее с детето не само като желание и заявление, но и
като реално проявление, обобщено определяна като родителски капацитет. От значение са
пола, възрастта, здравословното състояние на детето с оглед неговите нужди, създадената
привързаност към значимите за него възрастни, от значение е разполага ли родителят с
помощта на трети близки за детето лица, на които при нужда може да разчита. Децата имат
интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който е
по- способен да полага грижи както за бита, така и за тяхното добро възпитание и
изграждане като личности, като при деца в ранна възраст родителския капацитет се проявява
в полагане на грижи за отглеждане на детето в подходяща среда, създадената емоционална
връзка и чувство за сигурност, с позитивно участие във формиране личността на детето. При
критериите комплексно се съобразяват всички предпоставки за отглеждане и възпитание.
Проявената готовност да се отглеждат и възпитават децата не само декларативно, но и като
поведение, е указание за степента на загриженост за тях ППВС № 1/12.11.1974 г. задължава
съдилищата да изясняват действителните отношения относно децата. Показател за
осъзнаване и поемане на съответните отговорности като съдържание на родителския дълг са
реално полаганите конкретни грижи в най-добър интерес на детето, което не изключва
осъществяването им при подпомагане от възходящи най-близки роднини от обкръжението
на родителя. Подпомагането също е значим показател при комплексната оценка, като
водеща остава личната ангажираност, капацитет и способност на родителя да полага
основните грижи по отглеждане и възпитание на детето в подходяща за него среда.
В конкретния случай създалото се фактическо състояние при което
местоживеенето на детето в последните две- три години е при бащата следва да се запази на
този етап. С оглед възрастта на детето една рязка промяна, каквато би била неговото
преместване в друго семейство би се отразила отрицателно в емоционален план от което
пък могат да настъпят сериозни негативни последици. Съдът отчита факта, че майката не е
изоставила детето, а е напуснала България с новия си партньор в търсене на по- добър
живот, като по субективни причини- липса на разрешение от бащата детето е останало при
него. Въпреки това, този факт обуславя извода, че към онзи момент новото семейство на
майката е било приоритетно, което е особено значимо при възрастта на която Н. е била
тогава. Така или иначе обаче, за този продължителен период, детето е привикнало в
семейството на Г., изградило е отношения на любов, доверие и привързаност към партньора
на баща си, приело е този партньор в ежедневната си рутина. Свидетелката Г. И. е станала
съществена част от нейния живот и полага грижи това да остане така. Същото по обективни
причини не може да се кажа за майката, тъй като нейния партньор се намира в чужбина.
Предвид изложеното до тук, по критерия проявени родителски качества, който е
водещ, както и по критерия помощ от близки на детето лица, на които може да се разчита
при нужда, при съпоставима положителна оценка на осигурените материалните условия за
отглеждане на детето, доходите на родителите и осигурена подходяща с оглед
образователните потребности среда, предпочитанието и на този съд при възлагане
упражняването на родителските права остава за бащата, като се оценяват положително
4
полаганите досега от него грижи за отглеждане и възпитание на детето и подкрепящата
среда при него.
Същевременно, на майката следва да се предостави значително по- широк режим
на лични контакти, за да може тя все по- активно да навлиза в живота на детето си.
Районния съд макар и да е приел същото неясно защо е ограничил режима до
всяка първа и трета събота от месеца и един месец през лятото.
В интерес на детето е в максимална степен да се запази и поддържа по-разширен
контакт с майката, той е естествен, вече изграден и незаменим при неговата възраст. Поради
това, за да бъде ефективен режима, в случая следва да се съобрази заетостта на майката,
която не работи, а в отглеждане на другото си дете може активно да бъде подпомагана от
своята свекърва. В момента бащата разрешава по- широк спектър на вижданията и
благодарение на това емоционалният свят на детето е запазен. Въпреки инцидентните
недоразумения, които и двамата родители са склонни да преувеличават, един разширен
режим с възможност на майката да взема Н. и от училище е изцяло положителен за детето,
няма да го постави в риск занапред. Определените мерки за лични контакти трябва да бъдат
преди всичко в интерес на децата.
Не е в интерес на детето да загуби ежеседмичния контекст с майката, който е
ползотворен и отговаря на емоционалната му потребност. Времето което майката и детето
споделят, следва да бъде достатъчно за все по- пълноценна връзка при която майката да се
включи и с помощ в образователната подготовка на Н.. Не винаги е в интерес на детето
режимът да следва модел, при който почивните дни от месеца се разпределят поравно между
родителите, а делниците с детето да уплътнява изцяло и ненакърнимо отглеждащият го
родител.
Съгласно утвърдената практика на ВКС, като общ и по правило подходящ се
определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители
при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите,
празнични дни, учебни ваканции на децата, почивни дни в края на седмицата), което е
необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите
и детето с оглед правилното му развитие. Конкретно се преценява липсата на обективни
пречки за по-разширен контакт с другия родител, за да се отмери режимът така, че да е в
най- добър интерес на детето, с оглед спецификата на случая и като се съобрази дали
разширяването на мерките при личните отношения не надхвърлят неговата цел, а именно да
обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да
може последният, независимо че не упражнява родителските права, да участва във
възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние.
Така, майката ще следва да взема детето при себе си с преспиване всеки първи и
трети четвъртък, петък, събота и неделя от месеца до 19.00 часа в неделя. Майката ще има
право да взема детето непосредствено след учебни занятия в делничните дни- понеделник,
вторник и сряда в седмиците в чиито уикенди то остава при нея, като след това незабавно го
5
отвежда до неговото местоживеене на адреса на бащата, а в четвъртък на същите седмици
след вземане на детето от учебни занятия, то ще остава при нея с преспиване до неделя 19.00
часа.
Майката ще има право и на един месец през лятото, с преспиване, определени по
споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли вкл. и от 16 до
31 август вкл. на съответната година; за коледните празници, в четна година – 5 дни, с
преспиване, за периода от 23 декември до 27 декември; за новогодишните празници, в
нечетна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 3 януари; за пролетната
ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в
последните четири дни, с преспиване; за рождения ден на детето, в нечетна година – ако
денят е учебен непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21: 00 ч.
на същия ден, а ако е неучебен от 10: 00 ч. на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден; за
рождения ден на майката всяка година– ако денят е учебен непосредствено след края на
учебните занятия на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден, а ако е неучебен от 10: 00 ч.
на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден; както и по всяко друго време по съгласие
между родителите при съобразяване на училищните ангажименти на детето. При
осъществяване на режима на лични отношения майката отвежда детето по местоживеенето
на бащата и го взема оттам.
В частта за определянето на издръжката, която майката следва да заплаща за
детето, обстоятелствата са изяснени и взети предвид от първия съд, съобразно доходите на
страните и нуждите на детето. В тази част обжалваното решение също следва да бъде
потвърдено.
Съобразно така дадения отговор на въззивната жалба, същата е частично
основателна.
При така постановения резултат разноските на страните следва да останат така,
както са направени.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 70/23.01.2024 г. по гр.д. № 5800/2022 г. по описа на
Районен съд– Перник В ЧАСТТА С КОЯТО е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения на
майката Г. И. Б. с постоянен адрес ***, с ЕГН********** с детето Н. И. Г., родена на ***, с
ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 ч. до 18.00 ч.,
както и един календарен месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск
на бащата И. С. Г. с ЕГН********** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г. И. Б. с постоянен адрес
***, с ЕГН********** с детето Н. И. Г., родена на ***, с ЕГН**********, както следва:
-майката ще взема детето при себе си с преспиване всеки първи и трети
6
четвъртък, петък, събота и неделя от месеца до 19.00 часа в неделя. Майката ще има право
да взема детето непосредствено след учебни занятия в делничните дни- понеделник, вторник
и сряда в седмиците в чиито уикенди, то остава при нея, като след това незабавно го
отвежда до неговото местоживеене на адреса на бащата- ***, а в четвъртък на същите
седмици след вземане на детето от учебни занятия, то ще остава при нея с преспиване до
неделя 19.00 часа.
-майката ще има право и на един месец през лятото, с преспиване, определен по
споразумение с бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли вкл. и от 16 до
31 август вкл. на съответната година; за коледните празници, в четна година – 5 дни, с
преспиване, за периода от 23 декември до 27 декември; за новогодишните празници, в
нечетна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 3 януари; за пролетната
ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в
последните четири дни, с преспиване; за рождения ден на детето, в нечетна година – ако
денят е учебен непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21: 00 ч.
на същия ден, а ако е неучебен от 10: 00 ч. на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден; за
рождения ден на майката всяка година– ако денят е учебен непосредствено след края на
учебните занятия на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден, а ако е неучебен от 10: 00 ч.
на съответния ден до 21: 00 ч. на същия ден; както и по всяко друго време по съгласие
между родителите при съобразяване на училищните ангажименти на детето.
При осъществяване на режима на лични отношения майката отвежда детето по
местоживеенето на бащата и го взема оттам, освен ако двамата не уговорят друго.
ПОТВЪРЖДАВА решението на районния съд в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7