Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 16
юни 2021 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Диана Стоянова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 382 по описа за 2021 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК
Ищецът
И.Д.И. твърди в исковата си молба, че е
потребител на електрическа енергия към „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
гр.Пловдив с клиентски номер **********.
Заявява,
че е собственик на имот находящ се в **, за който била налице ИТН (измервателна
точка номер) 2102963 по опис на ответника.
На
22.01.2020 г., получил с писмо по пощата Констативен протокол № 426602 от
08.06.2018 г. по описа на ответника, с който бил уведомен, че електромера
отчитащ количеството потребена енергия за обекта с ИТН 2102963 бил демонтиран,
поради сгрешена схема на свързване.
Въпросният
демонтиран електромер се намирал на улицата, извън границите на имота в електромерно
табло, разположено в кутия, която била заключена и съответно ключ за нея,
доколкото му било известно, имали само служителите на ответното дружество.
Заявява, че бил лишен от пряк достъп до електромера отчитащ електроенергията.
Поради това и не присъствал на демонтирането и никой не го уведомявал за това,
освен с изпратения констативен протокол.
Видно
от последния, ответника твърдял, че демонтирания електромер бил със сгрешена
схема на свързване. За неизправностите в търговското оборудване на доставчика
на електроенергия, обаче не можел да бъде отговорен, на каквото и да било
основание.
С
въпросното писмо била връчена и издадената от ответника фактура №
**********/14.12.2020 г., с която се претендирало заплащането на сумата в
размер на 1 503.64 лв. с вкл. ДДС, дължима на основание установено неизмерване
на потребена количество електрическа енергия. Срока за нейното заплащане бил
29.12.2020 г.
Въпросната
претенция на ответника счита за изцяло неоснователна. Както заявил по-горе не
можел да бъде държан отговорен за неизправност на търговските уреди за
измерване, собствени на доставчика на електроенергия.
Не
било налице каквото и да е друго основание от ответника да се претендира
въпросната сума, която счита и за изцяло недължима.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 1 503.64 лв.
Претендира
направените в настоящето производство разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 113 от ГПК искът предявява по настоящия адрес на ищеца, а
именно гр. Стара Загора.
Моли
съда на основание чл. 31, ал. 4 от Общите условия на ответника, до установяване
дължимостта или недължимостта на въпросната сума, електрозахранването на И.Д.И.,
с ЕГН **********,***, потребител на ел.енергия с клиентски номер ********** за
ИТН 2102963 в ** да не бъде преустановявано.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, в който заявяват, че искът оспорват твърденията на
ищеца и поради това молят съда да го отхвърли изцяло.
На
08.06.2018 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг)
извършили проверка на електромер с № 01216323, монтиран в обекта на ищеца. В
хода на проверката било констатирано несъответствие на характеристиките на
средството за търговско измерване (СТИ или електромера) с нормираните, поради
тази причина е електромерът бил демонтиран и изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в
рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за
средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол). За тези
действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
426602/08.06.2018 г. (Констативния протокол). Видно от самия констативен
протокол № 426602/29.10.2018 г., въпреки положените усилия от страна на
служителите на ЕР Юг да открият клиента или негов представител, с цел да
присъства на проверката, такъв не бил открит, ето защо тя била извършена в
присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа. Двамата свидетели подписали съставения
констативен протокол, с което било изпълнено условието на чл. 47, ал. 3 от
ПИКЕЕ. Действително към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ
относно редът за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил
разписан и се съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг"
АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 1 0.05.2008г., които били действащи
между страните. Тъй като към момента на проверката ищецът не подал необходимата
информация в ЕВН ЕС, че той е собственик и съответно потребител на електрическа
енергия в процесния имот, констативният протокол бил изпратен на заведеният
клиент И. Митев Георгиев, и видно от известие за доставяне ИД PS 6000 01 8AR 6,
същият бил получен от представител на домакинството му на 19.06.2018 г.
Като
доказателство, че ищецът не изпълнил задълженията си по чл.11 ал. 3 от ОУ за
уведомяване, прилагат заявление за смяна на клиент, от което било видно, че
същият бил заведен като клиент на ЕВН ЕС едва на 2.1.2020 г.
Процесният
електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията
е, че при отваряне на електромера е констатирано следното: "Има свободен
достъп до вътрешността на електромера. Има изменение на електрическата схема.
На електронната платка има допълнително присъединени три броя електронни
компоненти. По този начин са изменени техническите и метрологични
характеристики на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се
измерва отклонение, извън границите на допустимото. Електромерът не съответства
на технически изисквания." и било обективирано в изготвения от БИМ
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско
измерване № 961/18.08.2020 г.
С
оглед на описаното по-горе и като било установено, че са на лице
предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната
електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия,
при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 б.А от ПИКЕЕ,
като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер
от 8162 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване,
изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) била 1503,63 лв. с ДДС. Периодът от време, за който
била извършена корекцията бил 52 дни и не превишавал посочения в чл. 48, ал. 1
от ПИКЕЕ период от 90дни, тъй като нямало как обективно да се установи от кога
точно датирала грешката. Първата дата 17.04.2018 г. - началото на корекционния
период била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил
най-близкият до 6.04.2018 г., на която дата в паметта на електромера имало
регистрирано отваряне на клемния капак и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията. Последната дата била датата на извършената
техническа проверка - 08.06.2018г.
ЕР
Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура №
**********/14.12.2020 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената
сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия.
Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка били изпратени на ищеца
с писмо с изх. № 7773382/14.12.2020 г. било изпратено на адреса за
кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление, което било
изпратено на ищеца на посочения от него адрес за кореспонденция, и видно от
известието за доставяне с № ИД PS 4040 01NWA9 S, което прилагам, същото е
получено от ищеца лично на 5.01.2021 г.
Предвид
гореизложеното, молят съда да отхвърли предявения иск от И.Д.И. като
неоснователен и недоказан.
Съществувало
законово основание за начисляване процесната сума, като заявяват, че КЕВР имало
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ
(обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и
начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи.
В
конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във
връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „..в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни",
тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична
експертиза е установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага
при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в . 48, ал. 1, т. 1
б ."А" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване".
Стойността
на дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление
на сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д.
1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда
на чл. 290, ал. 1 ГПК и Решение № 86 от 1 7.08.201 5 г. на ВКС по т.д. № 616 от
2015 г., докладчик съдията Емилия Василева).
ЕВН
ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, като
считат за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой
точно извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени
във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно
въздействието върху електромера и неговата вина били от компетентността на
разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на
съставя на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що
се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил
ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали
преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания
и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение
на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано
правото на оператора на съответната електрическа мрежа да извърши едностранна
корекция, било да бъде установено по съответния ред, че бил налице случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се
пристъпи към такава корекция.
Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не било
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажирала отговорността на потребителя за
негово виновно поведение.
Този
въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на
ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът
давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на
сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху
средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се
доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен
тип обществени отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. №
4907/2014г, на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 11473 от 11.05.201 6г. по т.д, № 1
797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение №115 от 20.09.201 7 година, постановено
по т.д. № 11 56 / 201 6 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)
В
ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при
извършена корекция.
ЕВН
ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-1
3/10.05.2008г.(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи
условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и
техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на
електрическа енергия.
В
чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният
снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция
на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание:
„Чл.
28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество
констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и
коригира сметките на Клиента за изминал период.
(2)
В случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем)
дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане."
Считат,
че можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да имало
ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само
ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това
било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял
изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на
крайните снабдители да променяли общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ,
бр. 54 от 201 2г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязали
по-горе, такъв ред бил предвиден.
Тълкуване
им се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 1473 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на
Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.201
7г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Следвало да се отбележи, че
ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД били одобрени с Решение № ОУ-
061/07.11.2007г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а
ЗЕ от 2012г., като дословно чл. 1473 има следното съдържание:
„Чл.
24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и
коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал
период.
(2)
В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите
суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."
При
сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1473 от ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви,
т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемел,
че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да
възприемал диаметрално противоположна теза и да твърди, че за целта крайните
снабдители следвало да изменят общите си условия.
Ноторно
известен факт бил, че голяма част от съдебните състави в страната уважавали
подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз
основа на обстоятелството, че същите не били привели Общите си условия в
съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и не предвидили изричен
ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на
съдебните състави били в разрез с постановените до този момент решения на ВКС,
които потвърждавали твърдения им, че след измененията в Закона за енергетиката
с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 и чл. 104а от същия,
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито
от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.
Тъй
като гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с
практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с Решение №
124/18.06.2019 г.. постановено по гр. д. № 2991/2018 г.. ГК. Ill г.о.. ВКС се
произнесъл по спорните въпроси, като постановил:
1. „....Ако в общите условия в противоречие с
чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен
ред..."
2. „... Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гараниии са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за зашита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства..."
3. „...изтъкнатите от въззивния съд съображения
за процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват пречка за
дължимостта на тази корекция..."
4. „...От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва,
че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на йената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване..."
От
изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на
първоинстанционните и въззивните съдилища били в противоречие, както с
практиката на ВКС, така и с волята на законодателя, инкорпорирана в измененията
на Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която била преследвана с направените
изменения, а именно: корекционната процедура да се извършва с цел възстановяване
на настъпилото без основание имуществено разместване, без да се доказва виновно
поведение на клиента.
Не
било необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция в ОУ на крайния снабдител, за да може доставчика на ел.
енергия да претендира дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигал
и по-далеч в своите съждения, като отчитал факта, че доставката на ел. енергия
се подчинявала на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвала
специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се
съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.
В
посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение №
150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 4160/ 2018г., съгласно което
електроразпределителното дружество имало възможност да преизчислява сметките за
потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно била отчетена и съответно заплатена в по-малък размер. „Това
разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между крайния
снабдител и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата
на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни обши
условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ." Както правилно ВКС
отбелязвало в коментираното решение „Тази специална регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати йената на продадената енергия... Според
обшата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия,
но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е
заплатена по - малка йена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на
разликата." ВКС акцентирало на логичния правен и житейски извод, че „Дори
да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след
отмяната им, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за
продажба дължи заплащане на йената на доставената стока, и от обшия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“
Тъй
като били на лице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване
на корекцията на сметката в процесния случай, бил неоснователен и като такъв
следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените
деловодни разноски.
Тази
практика вече се поддържала и от окръжните съдилища. В този смисъл са Решение №
IV- 175 от 09.01.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1720/2019 г. по описа на
ОС-Бургас, Решение № IV-180 от 15.01.2020 г., постановено по възз.гр.д. №
1789/2019 г. по описа на ОС-Бургас, Решение № III-7 от 24.01.2020 г.,
постановено по възз.гр.д. № 1801/2019 г. по описа на ОС- Бургас, Решение №
111-13 от 07.02.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1925/2019 г. по описа на
ОС-Бургас, Решение № 111-16 от 10.02.2020 г., постановено по възз.гр.д. №
1932/2019 г. по описа на ОС-Бургас, Решение № 43 от 24.02.2020 г., постановено
по възз.гр.д. № 296/2019 г. по описа на ОС-Кърджали, Решение № 72 от 04.03.2020
г., постановено по възз.гр.д. № 45/2020 г. по описа на ОС-Пазарджик, Решение №
V-26 от 02.03.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 2123/2019 г. по описа на ОС-Бургас,
Решение № IV-41 от 05.03.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 57/2020 г. по
описа на ОС-Бургас, Решение № 96 от 10.04.2020 г., постановено по възз.гр.д. №
23/2020 г. по описа на ОС-Смолян, Решение № 95 от 14.04.2020 г., постановено по
възз.гр.д. № 38/2020 г. по описа на ОС-Смолян, Решение № 11-143 от 30.04.2020
г., постановено по възз.гр.д. № 1764/2019 г. по описа на ОС-Бургас, Решение №
39 от 19.02.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 752/2019 г. по описа на
ОС-Хасково, Решение № от 17.06.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 93/2020 г.
по описа на ОС-Ямбол, Решение № от 18.06.2020 г., постановено по възз.гр.д. №
121/2020 г. по описа на ОС-Сливен, Решение № от 18.06.2020 г., постановено по
възз.гр.д. № 4/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, Решение № 111-126 от 24.06.2020
г., постановено по възз.гр.д. № 806/2020 г. по описа на ОС-Бургас, Решение №
V-115 от 22.07.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 427/2020 г. по описа на
ОС-Бургас, Решение № от 12.08.2020 г., постановено по възз.търг.д. № 1100/2020
г. по описа на ОС-Стара Загора, Решение № от 12.08.2020 г., постановено по
възз.търг.д. № 1121/2020 г. по описа на ОС-Стара Загора, Решение № V-211 от
01.09.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1622/2020 г. по описа на ОС-Бургас,
Решение № 260023 от 10.09.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 441/2020 г. по
описа на ОС- Пазарджик, Решение № от 21.09.2020 г., постановено по възз.гр.д. №
361/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, Решение № от 24.09.2020 г., постановено по
възз.гр.д. № 326/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, Решение № V-147 от 15.10.2020
г., постановено по възз.гр.д. № 1064/2020 г. по описа на ОС-Бургас, Решение №
1268 от 28.10.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 2070/2020 г. по описа на
ОС-Бургас.
Съдът, като обсъди събраните по делото
писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на
основание чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Безспорно
е установено, че ответното дружество разпространява и продава електрическа
енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с ИТН 2102963 и клиентски № **********.
От констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1231 от 12.10.2020
г. на БИМ, се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера
- има изменение на електрическата схема. На електронната платка има
допълнително присъединени три броя електронни компоненти. По този начин са
изменени техническите и метрологични характеристики на електромера и
преминаващата през него електрическа енергия се измерва отклонение, извън
границите на допустимото. Електромерът не съответства на технически изисквания
С представеното
по делото писмо от 14.12.2020 г., ответното дружество е уведомило ищеца /видно
от обратна разписка за получаване на уведомително писмо от 05.01.2021 г./ за
констатациите при извършената проверка на 08.06.2018 г., както и за резултата
от експертизата на БИМ, което налагало корекция на сметката за ел. енергия за
периода 17.04.2020 г. – 08.06.2020 г. за 52 дни, като допълнително е начислена
сума в размер на 1503,64 лв. За посочената допълнително начислена сума е
издадена фактура № **********/14.12.2020 г. съобразно справка за коригиране на
сметка за електроенергия.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Налице е възникнало облигационно отношение между
страните по делото свързано с предоставяне на услуги относно разпределение на
електроенергия по разпределителната мрежа. Отношенията подробно са
регламентирани в публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т.
4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в
сила. Ищецът И.Д.И. има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла
на § 1, т. 41б от ДР
на Закона за енергетиката, а ответникът – на оператор на
разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия. Съгласно чл. 45 от ПИКЕЕ
на ответника е възложено да извършва проверки на измервателните си системи за
съответствието им с изискванията за точност и да преизчислява по реда на раздел IX от ПИКЕЕ
количеството електрическа енергия при липса, неправилно и/или неточно измерване
или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран
регистър на СТИ. На основание чл. 49 от ПИКЕЕ,
за горепосочените проверки следва да бъде съставен протокол, подписан от
представител на ответника, от абоната или негов представител, а при отсъствие
или отказ на последните – от свидетел, който не е служител на оператора на
разпределителната мрежа.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че проверката на СТИ, отчитаща потреблението на
електроенергия на ищеца и издаденият във
връзка с това констативен протокол отговарят на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Процесният протокол е подписан от проверяващите лица и от двама свидетели.
С оглед
гореизложените факти, съдът достигна до извода, че са налице предпоставките за
извършване на корекция на количеството пренесена електроенергия до потребителя,
на основание чл. 98а, ал. 2, т.
6, вр. чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ, вр. чл.
50, ал. 2 от ПИКЕЕ, тъй като е установено, че СТИ неправилно я е
отчитало, поради неправомерно д9опълнително присъединени три броя електронни
компоненти, което води до изменение в електрическата схема. В тази връзка
следва да бъде посочено, че правото на оператора на разпределителната мрежа и
снабдител на електрическа енергия да извършва корекции на сметки на
потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, е уредено в приетите от КЕВР на 24.04.2019 г. ПИКЕЕ
съгласно чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ и в изпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 от
ЗЕ.
Съдът приема, че корекцията правилно е изчислена
за период от 52 дни, непревишаващ
посочения в чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ период от 90 дни, като полученият
резултат обективно съответства на реалната възможност за доставяне и
потребяване на такова количество електроенергия в имота на ищеца. Освен това е
установено, че в имота на ищеца е потребявана електроенергия за периода на
корекцията, което по никакъв начин не го освобождава от задължението за
заплащане на нейната цена. В допълнение на изложението следва да бъде посочено,
че правото на ответника да преизчислява количеството електрическа енергия при
липса, неправилно и/или неточно измерване или наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, цели да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване и не е обусловено от
доказването на виновно поведение на потребителя. При това положение за
извършване на корекцията е достатъчно да бъде установена съответната причина за
липса, неправилно и/или неточно измерване или наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализиран регистър и спазване на предвидената в ЗЕ
и в ПИКЕЕ процедура. В същия смисъл са и решения № 118 от 18.09.2017 г. по т.
д. № 961/2016 г. и № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на ІI т. о.
на ВКС. От гореизложеното, съдът достига до извода за дължимост на сумата от 1503,64 лв. по фактура № **********/14.12.2020 г. по извършена корекция за ползвана електрическа енергия за периода
от 17.04.2020 г. –
08.06.2020 г. по партида с клиентски
номер **********, поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид гореизложените мотиви, съдът счита, че претенцията е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Установи се, че е била констатирана манипулация в
измервателното устройство, захранващо собствения на ищеца обект с
електрическа енергия, което е било
отразено в нарочен констативен протокол, при спазване на правилата, визирани в
ПИКЕЕ, като правилно е била изчислена и остойностена извършената от ответника
корекция. В този смисъл претендираната от ищеца в полза на ответника сума е
дължима.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните
мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Д.И., с EГH **********,*** /пълномощник
адв. И.С. *** със съдебен адрес:***/ против “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, вписано в ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, представлявано от
Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, иск за признаване за установено, че И.Д.И.
не дължи “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД сумата в размер на 1503,64 лв. по фактура № № **********/14.12.2020 г.,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за времето от 52 дни, т.е. за периода от 17.04.2020 г. – 08.06.2020 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Д.И., с EГH **********,*** /пълномощник
адв. И.С. *** със съдебен адрес:***/ да
заплати на “ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, вписано в ТР и РЮЛНЦ с ЕИК *********, представлявано от
Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, сумата от 300 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: