№ 351
гр. Монтана, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:К. СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от К. СЕМОВ Административно наказателно
дело № 20231630201168 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от
ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба Серия К № 8095675 на
ОДМВР - Монтана е наложено на К. И. Н., с посочен съдебен адрес в
гр.София, чрез адв.М. И. Й. от САК, като представител (управител) на „С.“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, гр.В., административно наказание - глоба в размер на
800 (осемстотин) лева основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наложената глоба Н., чрез адв.Й. от САК моли да бъде
отменен издадения ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, считайки, че при издаването му са
допуснати нарушения на закона. Редовно призован за съдебно заседание, Н.
не се явява и не се представлява. По делото и в рамките на съдебно заседание
е докладвана молба от адв.Й., подписана с КЕП, в която са изложени доводи
по същество. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка
с изложените доводи, намира жалбата за допустима и основателна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния 14-
сет дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
1
На 22.08.2023г. в 13:55 часа в област Монтана, РП-1 Е - 79, км 113+000,
извън населено място в двете посоки, е установено и заснето с техническо
средство АТСС TFR1-M № 516 (мобилна система за видеоконтрол TFR - 1M
516/07), че ППС - полуремарке “Ш.” с рег. № ХХХХ се е движило с
превишена скорост от 74 км/ч, като действително отчетената била 169 км/ч
при приспаднати 3 км/ч – 164 км/ч (правилно е било да се посочи 166 км/ч),
при разрешена скорост – посочено е 90 км/ч. За нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП– глоба в размер на 800
(осемстотин) лева на управителя на „С.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, гр.В. –
жалбоподателя К. И. Н..
Съгласно писмо № 301000-15652/12.10.2023г. по описа на ОДМВР –
Монтана, по повод на процесното нарушение е съставен протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР, в който е посочено, че
общото ограничение на скоростта е 90 км/ч. Протоколът е изпратен след
образуване на делото, по искане на съда. Въпросният протокол е приет по
делото като доказателство.
Съгласно писмо рег. № 967000-14723/17.10.2023г. по описа на Сектор
ПП към ОДМВР – В. процесното ППС полуремарке “Ш.” с рег. № ХХХХ е
собственост по регистрация на „С.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, гр.В. и е
категория О4, съгласно база данни на АИС - КАТ.
Съгласно писмо рег. № 301000-17316/05.11.2023г. на ОДМВР –
Монтана, процесното ППС полуремарке “Ш.” с рег. № ХХХХ, категория О4,
извън населено място не може да превишава 70 км/ч.
Превишението на максимално допустимата скорост е установено чрез
мобилна система за видеоконтрол TFR - 1M 516/07, като видно от
приложения и приет Протокол № 3–25-22/05.09.2022г., процесното АТСС е
било годно за работа, преминало последваща проверка. В тази насока
изложените доводи в жалбата за неоснователни. Наличният клип на заснетото
нарушение – л.19 от делото ясно и недвусмислено онагледява
регистрационния номер на процесното ППС, поради което възражението, че
отчетената превишена скорост не е на процесното ППС, защото било
невъзможно пътен състав от вида на процесния да развие подобна скорост, е
необосновано и неоснователно. Затова и не бе уважено искането за
назначаване на съдебно – техническа експертиза. Процесното нарушение, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, е установено с мобилно
АТСС в отсъствието на контролен орган и нарушител, поради което е издаден
електронен фиш, а не е съставен АУАН, т.е. липсват свидетели, които да
бъдат призовавани и да дават показания, респ. на които съдът да следва да
задава въпросите посочени от адв.Й..
За прецизност следва да се наведат доводи и по останалите възражения
в жалбата. Съставен е изискващия се протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №
2
8121з-532/12.05.2015г. на МВР, в който обаче неправилно е отразено, че
общото ограничение на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП е 90 км/ч, защото в
случая с оглед категорията ППС (О4) е следвало да се посочи, че
ограничението на скоростта е 70 км/ч. Спазени са и изискванията на чл.8 и
чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР, но неправилно е
приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч, защото при
действително отчетена привишена скорост от 169 км/ч, видно от приложения
към делото клип № 13085 TFR1-M 516 (л.19 от делото), след приспадане на
максимално допустимата грешка от 3 км/ч, установената стойност на
превишената скорост е 166 км/ч, а не посочената 164 км/ч. Не е следвало да
се спазват изискванията на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на
МВР, защото няма данни по делото да е налице работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта.
След издаване на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №
1/2013г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, с ЗИД на ЗДвП – ДВ бр.19 от
13.03.2015г., в т.65 от § 6 изрично законодателят е дал определение на
„автоматизирани технически средства и системи”. Електронният фиш не е
издаден в нарушение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, предвид
изричната разпоредба на §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Принципно правилно е
съставен електронен фиш, и не е следвало да се съставя АУАН, такъв се
съставя само ако за установеното административно нарушение следва да се
наложи административно наказание лишаване от право да се управлява мпс
или да се отнемат контролни точки.
Съдът имайки предвид чл.189, ал.4 от ЗДвП, определящ минималното
законово съдържание на електронния фиш, намира, че в случая процесния ЕФ
съдържа точни данни за мястото на нарушението и описанието му, но при
санкциониране на процесното нарушение са допуснати съществени
нарушения на закона, тъй като е наложено несъответното административно
наказание по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Въз основа на събраните в производството доказателства, съдът
установява, че неправилно е посочено нарушението като обстоятелства, което
е довело да неправилно определяне размера на наложеното административно
наказание - глоба. В този смисъл доводите изложени в жалбата са изцяло
основателни и се споделят от настоящия съд. При действително отчетена
превишена скорост от 169 км/ч, след приспадане на т. нар. толеранс
(максимално допустима грешка) от 3 км/ч, превишената скорост е 166 км/ч, а
не 164 км/ч, както е посочено в обжалвания ЕФ. В случая не важи общото
ограничение на скоростта извън населено място от 90 км/ч, а имайки предвид
категорията ППС на процесното полуремарке, която е О4, допустимата
скорост извън населено място е 70 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. При
превишена максимална скорост 166 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч,
при ограничение на скоростта извън населено място в процесния пътен
участък от 70 км/ч, превишената стойност на скоростта не е 74 км/ч, а е 96
3
км/ч. При превишена стойност на скорост от 96 км/ч, размерът на
административното наказание – глоба съгласно чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е
1050 (хиляда, петдесет) лева, а не посочения 800 (осемстотин) лева.
Констатираното несъответствие не може да се санира в рамките на
съдебното производство, тъй като е недопустимо съдът да влошава
положението на жалбоподателя чрез налагане на по–голям размер
административно наказание – глоба, едва със съдебното решение. Не е налице
и хипотезата на чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН за изменение на
обжалвания ЕФ, тъй като не става дума за същото, еднакво или по – леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, имайки предвид изложеното по – горе относно неправилното
посочване на обстоятелствата на нарушението и неправилното определяне
размера на административното наказание - глоба.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя К. И.
Н., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила
от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.М. Й. от САК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. АНО не е направил възражение за прекомерност, в т.ч. чрез
придружителното писмо, с което е изпратил на МРС процесната АНП.
Поисканите разноски от адв.Й. от САК са в размер на 300 (триста) лева, които
следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд НЕ установява
прекомерност, макар и да не е направено възражение от противната страна.
Като размер поисканите разноски са под минималния размер по НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.).
Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде уважено
искането за присъждане в полза на жалбоподателя на сумата 300 (триста) лева
разноски за адвокатско възнаграждение. Присъдените разноски следва да
бъдат заплатени от ЮЛ – ОДМВР – Монтана, която е и въззиваемата страна,
имайки предвид вида обжалван акт по чл.58д от ЗАНН.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН
(изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8095675 на ОД
МВР - Монтана, с който на К. И. Н., с посочен съдебен адрес в гр.София, чрез
4
адв.М. И. Й. от САК, като представител (управител) на „С.“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХ, гр.В., е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 800 (осемстотин) лева на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.6 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя К. И. Н., с
посочен съдебен адрес в гр.София, чрез адв.М. И. Й. от САК, като
представител (управител) на „С.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХ, гр.В., сумата 300
(триста) лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5