№ 70
гр. П., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100927 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 127, ал. 2 и по чл. 149 СК.
Ищцата – Е. Е. А., с адрес в гр. П., ул. „Ст. Т.“ № 4, ЕГН **********, твърди, че
с ответника са родители на децата Д. Т. М.а, ЕГН ********** и З. Т. М., ЕГН
**********. Поддържа, че с бащата на децата са живеели на семейни начала, но вече са
разделени. Сочи, че с последния не могат доброволно да се разберат по въпросите,
касаещи правното положение на двете им деца. Смята, че тя трябва да упражнява
родителските права спрямо децата и местоживеенето на същите да бъде при нея, а на
бащата да бъде формиран режим на лични отношения с тях и той да им заплаща
месечна издръжка за бъдеще време от 250 лв. за първото дете и от 220 лв. за второто.
Изтъква, че ответникът дължи на децата и издръжка за минал период – от 04.07.2021 г.
до 04.07.2022 г., в общ размер на 3 000 лв. за по-голямото дете и в общ размер на 2 640
лв. за по-малкото, тъй като през този времеви отрязък те са били отглеждани от нея,
без той да участва в издръжката им. Иска постановяване на съдебно решение, с което
визираните проблеми да бъдат разрешени.
Ответникът – Т. З. М., с адрес в гр. П., ул. „Д-р К.“ № 7, ЕГН **********,
счита, че: адекватният размер на издръжката, която следва да заплаща на децата, е
минималният такъв; режимът на личните му контакти с тях трябва да бъде във формат,
който да е по-разширен от предложения от ищцовата страна; не дължи издръжка за
минало време, тъй като е полагал непосредствени грижи за децата и е предоставял
1
парични средства за отглеждането им.
Съдът приема следното:
1. По упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на децата за бъдеще време (чл. 127, ал. 2 СК):
1.1. Относно родителските права и местоживеенето:
Преценката кой от двамата родители да упражнява родителските права спрямо
ненавършило пълнолетие дете е предпоставена от редица фактори. Тук в пълна степен
важат указанията, дадени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
Върховния съд, които запазват своята актуалност и при действието на сегашния СК
(вж. Решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6884/2014 г., III г. о. на ВКС). Част от
критериите вече са и нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, макар
изброяването им да е примерно, поради което съдът може да вземе предвид и други
обстоятелства, ако имат значение за правилния отговор на въпроса при кого да живее
детето и кой да упражнява родителските права.
Изходната база винаги трябва да е най-добрият интерес на детето (вж. Решение
№ 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС). Той се определя в
съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. За неговото
охраняване е необходимо да бъдат отчетени възпитателските качества и моралният
облик на родителите, полаганите от тях грижи, желанието им да отглеждат и
възпитават детето, привързаността на последното към тях, полът и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, материалните условия
на жИ.т, с които всеки от родителите разполага, както и другите съществени факти,
формиращи спецификата на казуса.
Правилната оценка на тези принципни положения в контекста на разглеждания
казус предполага съобразяването им на фона на данните, съдържащи се във
формираната доказателствена съвкупност. В нея се включват немалкият обем от
писмени доказателства, изслушването на родителите по чл. 59, ал. 6 СК, изслушването
на децата по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., както и социалният доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. П..
Анализът на очертания доказателствен материал, в който не се наблюдават
съществени протИ.речия по проблемите, които са значими за делото, дава основание за
следните фактически констатации:
- Детето Д. Т. М.а е на 14 години, а детето З. Т. М. е на 12 години.
- Страните в съдебното производство са техните майка и баща, като
двамата не са сключвали граждански брак, а до 2019 г. са живеели на съпружески
начала, след което са се разделили.
- След раздялата, ищцата, заедно с децата, е продължила да живее в етаж от
къща в гр. П., ул. „Ст. Т.“ № 4, който са обитавали с ответника дотогава, чийто
2
собственик е бащата на последния. Ответникът пък е заживял в жилище под наем в
същия град, където е установил съжителство на семейни начала с друга жена. Това
положение продължава и към настоящия момент, като в тази връзка ищцата,
подпомагана от бащата на ответника и от своите родители, успява да задоволява
всичките базисни потребности на децата.
- Личните отношения между страните са силно влошени, което води до
нарушена комуникация и по въпросите, отнасящи се до самите деца.
- И майката, и бащата са трудово ангажирани и реализират брутно месечно
възнаграждение около минималната работна заплата. Няма данни някой от тях да
получава други имуществени доходи.
- Както в жилището, ползвано от ищцата и от децата понастоящем, така и в
онова, обитавано от ответника, са създадени нормални битови условия.
- Първото дете е ученик в осми клас, а второто – в шести клас, на училища,
находящи се в населеното място, в което живеят.
- По повод социалното обкръжение и на двамата родители не се установява
някой от тях да е част от социална среда, която да влияе или да би могла да повлияе
отрицателно на децата.
- Ищцата изразява категорично желание да упражнява родителските права
спрямо децата и те да живеят при нея, на което ответникът не възразява.
- Между децата и бащата има изградена емоционална връзка, но у първите
е налице известна неприязън към лицето от женски пол, с което той сега живее на
семейни начала.
Гореизложеното мотивира извода, че родителските права по отношение на
децата трябва да бъдат предоставени за упражняване на майката и местоживеенето им
да бъде при нея. Тя има потенциал за осигуряването на добра среда, в която те да бъдат
отглеждани и възпитавани. Същевременно, след като родителите са се разделили,
самите деца и досега на практика основно са били отглеждани от майката.
1.2. Относно режима на лични отношения с родителя, на когото не се
предоставя упражняването на родителските права:
Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г. о. на
ВКС). Мерките за лични контакти между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, трябва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на
ВКС). Целите на личните отношения са свързани с постигане на възможност детето да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители,
независимо, че те са разделени (вж. Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. №
6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г.,
3
III г. о. на ВКС).
Тези утвърдени принципни постановки, пренесени на плоскостта на
фактическите положения, изяснени по делото, включително възрастта на децата,
местоживеенето им с бащата в едно и също населено място, както и съхранената им
емоционална връзка, са база за определяне на режима на лични контакти между тях по
следния начин:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в
събота до 18:00 ч. в неделя, с преписване;
- 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката,
а при липса на такова – в периода от 01 до 20 юли на съответната година;
- за Коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода
от 23 декември до 27 декември;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за
периода от 30 декември до 03 януари;
- за рождения ден на децата (16 ноември и 03 юни), в нечетна година – от
10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване.
1.3. Относно издръжката за бъдеще време:
За правилното определяне на нейния размер са от значение нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал.
1 СК).
Нуждите на оправомощения са предопределени от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая, а
възможностите на задълженото лице – от доходите му, имотното състояние и
квалификацията (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на
Върховния съд).
Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си деца, на
отчитане подлежат материалните възможности както на бащата, така и на майката,
като се съобразяват и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о.
на ВКС)
При никакви условия издръжката на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата, установена за страната (чл. 142, ал. 2 СК). С
Постановление № 479 от 29.12.2022 г. на Министерския съвет на Република България,
обнародвано в бр. 1 от 03.01.2023 г. на ДВ, сегашният размер на минималната работна
заплата (от 01.01.2023 г.) се равнява на 780 лв., поради което минималната издръжка на
едно дете възлиза на 195 лв. (1/4 от 780 лв.).
При формиране на конкретния размер на издръжката, която следва да бъде
доставяна на децата Д. и З. М.и, трябва да бъдат взети предвид: тяхната възраст;
произтичащите от нея текущи нужди, които месечната издръжка е призвана да
4
удовлетворява; липсата на по-особени потребности, изискващи по-високо финансово
обезпечаване с постоянен характер; материалните възможности на родителите; фактът,
че те са в активна трудоспособна възраст (майката е на 36 години, а бащата – на 47
години), без данни за здравословни проблеми; липсата на сведения за техни алиментни
задължения към други непълнолетни лица.
Изяснените фактически и правни положения създават база да се приеме, че
месечната издръжка, която бащата трябва и може да предоставя на децата, е по 220 лв.
за всяко от тях.
Началният момент на издръжката, присъждана в хипотезата на чл. 127, ал. 2 СК,
е от датата на влизане в сила на решението (вж. Решение № 294 от 11.11.2015 г. по гр.
д. № 1454/2015 г., IV г. о. на ВКС). Присъждането на издръжката от по-ранен момент е
процесуално недопустимо (вж. Решение № 65 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 4202/2013 г.,
IV г. о. на ВКС). Логиката, върху която се базира изтъкнатото разрешение, е ясна. Тя е
свързана с обстоятелството, че издръжката по чл. 127, ал. 2 СК представлява част от
мерките относно упражняването на родителските права, когато родителите не могат да
разрешат този въпрос помежду си. Ето защо и тази издръжка се определя още като
служебна и е предназначена за положение, при което спорът за родителските права е
окончателно решен, като предшестващите периоди са покрити от други правила (чл.
127, ал. 3 и чл. 149 СК).
2. По издръжката за минал период (чл. 149 СК).
Право на детето и задължение на родителите е то да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие (във
физически, умствен, нравствен, социален и всеки друг аспект), чрез създаване на
необходимите условия и средства за личния му жИ.т, образованието и гарантирането
на личните му и имуществени интереси (чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 1 СК). Една
от проекциите на коментирания механизъм за обезпечаване интересите на детето е
предоставянето на ежемесечна парична издръжка от родителя, който не го отглежда
(чл. 143, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 1 СК).
Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад,
считано от исковата молба (чл. 149 СК), което е изключение от общия принцип, че
издръжката се дължи занапред, доколкото същността й се свежда именно до
подсигуряване на материални средства за задоволяване на текущи жизнени
потребности.
Произнасянето по такава претенция, когато е заявена от името на ненавършило
пълнолетие дете, предполага изследване на нуждите на правоимащия, възможностите
на задълженото лице и евентуалното доброволно доставяне на издръжка, които факти
трябва да са относими към претендирания минал период.
Предвид обстоятелствата, изследвани относно издръжката за бъдеще време,
5
размерът на тази за периода по чл. 149 СК (04.07.2021 г. – 04.07.2022 г.), дължима от
бащата, докато майката сама е отглеждала децата, също възлиза на по 220 лв. за месец
или общо на по 2 640 лв. (12 месеца х 220 лв.), за всяко от децата.
За визирания период от време не се констатира някакво различие в
обстоятелства, детерминиращи нуждите на децата, които издръжката следва да
покрива. Не се наблюдават и значими промени досежно възможностите на родителите,
включително и спрямо бащата.
Въпреки че ответникът е носител на доказателствената тежест за заплащането на
така дължимата издръжка, той не е провел доказване от подобен порядък.
Ето защо и исковата претенция за издръжка за минало време е основателна, до
посочения размер.
3. По съдебните разноски и държавната такса, дължима във връзка с
присъдените издръжки:
Тъй като първоначалното разрешаване на спора по чл. 127, ал. 2 СК изхожда от
защитата по най-добрия начин на интересите на детето, то ползва и двамата родители,
поради което в първоинстанционното производство всяка страна понася разноските,
които е направила, независимо от неговия изход (вж. изрично в този смисъл
Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о. на ВКС ).
Частичната основателност на исковете по чл. 149 СК дава право на съдебни
разноски и на двете страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК). Ищцата обаче не е представила
надлежни доказателства за извършването на конкретни съдебно-деловодни разходи, а
ответникът не е направил такова искане.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, за издръжките,
определени в полза на децата, бащата дължи държавна такса от 422,40 лв.
4. По предварителното изпълнение на решението:
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение подлежи на
предварително изпълнение, в частта му относно присъдената издръжка за минало
време.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Д. Т. М.а, ЕГН ********** и З. Т. М., ЕГН **********, на майката Е. Е. А., с
адрес в гр. П., ул. „Ст. Т.“ № 4, ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
6
децата при майката, на посочения й адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата Д. Т. М.а, ЕГН
********** и З. Т. М., ЕГН ********** и бащата Т. З. М., с адрес в гр. П., ул. „Д-р К.“
№ 7, ЕГН **********, в следния смисъл:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в
събота до 18:00 ч. в неделя, с преписване;
- 20 дни през лятото, с преспиване, определени по споразумение с майката,
а при липса на такова – в периода от 01 до 20 юли на съответната година;
- за Коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода
от 23 декември до 27 декември;
- за Новогодишните празници, в нечетна година – 5 дни, с преспиване, за
периода от 30 декември до 03 януари;
- за рождения ден на децата (16 ноември и 03 юни), в нечетна година – от
10:00 ч. на съответния ден до 10:00 ч. на следващия ден, с преспиване.
ОСЪЖДА бащата Т. З. М., с адрес в гр. П., ул. „Д-р К.“ № 7, ЕГН **********,
да заплаща на децата си Д. Т. М.а, ЕГН ********** и З. Т. М., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на по 220 лв. за всяко от тях , считано от датата на
влизане в сила на настоящото съдебно решение до настъпването на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му част
до неговия пълен претендиран размер от 250 лв. за детето Д. Т. М.а.
ОСЪЖДА бащата Т. З. М., с адрес в гр. П., ул. „Д-р К.“ № 7, ЕГН **********,
да заплати на децата си Д. Т. М.а, ЕГН ********** и З. Т. М., ЕГН **********,
сумата от по 2 640 лв. за всяко от тях, представляваща издръжка за минало време
– за периода от 04.07.2021 г. до 04.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба в съда – 05.07.2022 г. до погасяването, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му част до неговия пълен
претендиран размер от 3 000 лв. за детето Д. Т. М.а.
ОСЪЖДА Т. З. М., с адрес в гр. П., ул. „Д-р К.“ № 7, ЕГН **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. П., сумата от 422,40 лв., представляваща държавната такса, дължима по
делото, във връзка с издръжките за бъдеще и за минало време, присъдени в полза на
децата му Д. и З. М.и.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, предварително
7
изпълнение на настоящия съдебен акт, в частта му относно присъдените издръжки за
минало време.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8