№ 14020
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20241110104301 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и ал. 2 КТ.
Ищецът Г. А. П. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, по силата на което е заемал длъжността
„отчетник измервателни уреди“. Със Заповед № ЕНВ-ORD-60 от 21.11.2023г. на
представляващите членове на управителния съвет на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа, че
прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като
процесната Заповед № ЕНВ-ORD-60 от 21.11.2023г. не е мотивирана. Твърди, че не е
извършил описаното в заповедта нарушение, както и че наложеното наказание е
несъразмерно тежко, доколкото в случая се касае за повредени 3 капачки на ключалки
на вратите на електромерните табла в жилищна сграда в гр. София, ул. „Григор
Чешмеджиев“ № 50, като повреждането дори да е направено при извършваната от него
трудова дейност, то същото не е умишлено и щетата е на много ниска стойност. Моли
уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на
заеманата от него преди прекратяването на трудовия договор длъжност „отчетник
измервателни уреди“, както и да му бъдат изплатени сумата от 686,27лв.,
представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 21.11.2023г. до 04.12.2023г. и сумата от 820,39
лв., представляваща разлика между получаваното от ищеца трудово възнаграждение
при „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и това, получавано от „Счетоводен
1
фактор“ ЕООД за периода от 05.12.2023г. до 11.01.2024г., ведно със законната лихва от
предявяване на исковете – 19.01.2024г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в срока за отговор по чл.
131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че
процесната заповед е мотивирана. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За законосъобразността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже, че
при налагане на дисциплинарното наказание е спазил формалните изисквания,
свързани с мотивиране на заповедта и изискване на обяснения, както и че ищецът
виновно е нарушил вменените му трудови задължения и наложеното наказание се
явява съответно.
Безспорно между страните по делото е, че са били обвързани от валидно трудово
правоотношение по безсрочен договор, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „отчетник измервателни уреди“ при ответника, както и че същото е
прекратено с процесната заповед.
Със Заповед № ЕНВ-ORD-60 от 21.11.2023г., връчена на ищеца на 22.11.2023г. (л.
48-50), на последния е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на
07.05.2023г., при изпълнението на възложената му служебна задача да посети
жилищната кооперация на ул. „Григор Чешмеджиев“ № 50, в гр. София и да отчете
показанията на средствата за търговско измерване на клиенти (електромери), е счупил
всички капачки на електромерните табла, намиращи се във входа на сградата, с което е
повредил имущество на електроразпределителното дружество, като едновременно с
това е уронил престижа и доброто име на дружеството пред неговите клиенти.
Отразено е, че извършеното съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 КТ, както и неизпълнение на вменените на
служителя задължения по смисъла на чл. 126, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 9 КТ. Цитирани са
разпоредбите на чл. 6.3.2, т. 8 и т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред на
дружеството, които регламентират основни трудови задължения на служителите, а
именно: „Да пазят грижливо имуществото, което им е поверено или с което са в
досег при изпълнение на възложената им работа, както и да пестят суровините,
материалите, енергията, паричните и другите средства, които им се предоставят
за изпълнение на трудовите задължения; да се отнасят с грижа на добър стопанин
към предоставените им от работодателя средства, да пазят и охраняват
2
имуществото на работодателя от повреждане, загуба, унищожаване и
злоупотреба“; „Да бъдат лоялни към работодателя, като не злоупотребяват с
неговото доверие и да не разпространяват поверителни за него сведения, както и да
пазят доброто име на дружеството“ – нарушени от ищеца с предприетите от него
неправомерни действия. Работодателят е изложил още, че ищецът е нарушил и едно от
задълженията, уредени в Етичния кодекс на дружеството, а именно – да пази
собствеността на дружеството от кражби или злоупотреби.
Установява се, че до налагане на наказанието се е стигнало вследствие на доклад
вх. № CB-DOC-2020/06.10.2023г., изготвен от И.М. – директор на дирекция „Мерене и
управление на данните“, във връзка с извършени предходни проверки от ръководители
на различни отдели (л.51-54), по повод постъпила жалба от клиент – електронно
съобщение, изпратено на 12.05.2023 г. от Ц. Н. /л. 64/. Предвид изложеното, до датата
на налагане на наказанието на 21.11.2023г. не е изтекъл преклузивният двумесечен
срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на нарушението.
Съдът намира, че формално са спазени определените в разпоредбата на чл. 195, ал.
1 КТ изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение, тъй като съдържа
информация относно нарушителя, конкретното твърдяно нарушение, времето на
извършването му, вида на наказанието и правното му основание като задължителни
нейни реквизити. От страна на ищеца са дадени обяснения, в които отрича умишлено
да е чупил капачки на ключалки на ел. табла. Излага данни, че е разговарял с клиента
Ц. Н., който му е заявил, че желае единствено да бъдат възстановени капачките на
ключалките. В тази връзка Г. П. е изразил готовността си да поеме отговорност, като
ги възстанови за своя сметка.
Предвид изложеното следва да се разгледа въпросът дали извършените от ищеца
действия по повреждане на капачки на ключалки на ел. табла представляват
твърдените нарушения на трудовата дисциплина, съответно дали обуславят налагането
на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
За установяване на посочените обстоятелства ответникът е ангажирал гласни
доказателствени средства, събрани чрез разпит на трима свидетели. От показанията на
свидетеля Ц. Н. – живущ в процесния блок на ул. „Григор Чешмеджиев“ № 50, се
установява, че същият не е бил пряк свидетел на нанасянето на щетите, но е видял
извършеното на представения видеозапис от Етажната собственост. В тази връзка е
написал имейл до ответника, след което служители на дружеството са се свързали с
него по телефона. Твърди се, че г-н Игов е уведомил клиента, че са идвали на място и
са констатирали счупените капачки, като самият Ц. Н. не е бил свидетел на
извършената проверка.
Изложеното се допълва и от разпитите на свидетелите В.Г. – ръководител на
направление „Отчитане на данни“, и Р.Г. – служител в направление „Сигурност“ при
3
„Електрохолд България“. Показанията им са еднозначни относно представената
информация, че са изгледали въпросния запис, на който са видели как Г. П., разпознат
като техен служител, последователно чупи капачките на таблата преди да ги отключи
и да пристъпи към основната дейност по отчитане. И двамата свидетели посочват, че
капачките са пластмасови, но не могат да бъдат възстановени, тъй като вървят с цялата
кутия на таблото, чиято стойност възлиза на сумата от 600 лв. Свидетелят Г. описва, че
за да бъде отворена ключалката, капачката се завърта около оста си и в двете посоки.
Същият твърди, че ищецът я е отчупил, като я е дръпнал към себе си, което е
установил от видеозаписа.
И тримата свидетели не дават сведения за точния брой счупени капачки, но
показанията им се доближават до бройката от поне 10 капачки.
Съдът кредитира обсъдените показания на свидетелите, доколкото са логични и
взаимно допълващи се, с изключение на частта, в която свидетелите В.Г. и Р.Г.
поддържат, че счупените капачки не могат да бъдат подменени самостоятелно.
Разгледани по същество, обуславят извода за действително извършени нарушения на
трудовите задължения на ищеца – същият не е положил дължимата грижа по опазване
на имуществото, с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, в
резултат на което е злоупотребил и с доверието на своя работодател.
В съдебната практика се приема, че злоупотреба с доверието на работодателя може
да бъде налице и в случаите, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени умишлено и дали от тях е извлечена имотна
облага или не /Решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и
Решение № 242 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г., ВКС, ІV г.о./.
Независимо от изложеното, съдът намира, че извършените действия от страна на
служителя не обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.189 КТ, при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. В процесния случай, с
оглед изричните изявления на ответника в депозирания отговор на исковата молба,
безспорно се установява, че на ищеца не са налагани други дисциплинарни наказания,
тоест Г. П. е с чисто дисциплинарно минало, като самият той е изразил и готовността
си да закупи счупените капачки. Съдът съобразява още и материала, от който са
изработени процесните капачки – пластмаса, която не предполага тяхната висока
пазарна стойност. В тази връзка житейски оправдани са и изложените от ищеца
възражения срещу наложеното му наказание в депозираните от него обяснения,
съгласно които старите метални табла са далеч по-здрави спрямо работата, за която са
4
предназначени, и атмосферните условия, на които са изложени.
Що се отнася до твърденията на свидетелите В.Г. и Р.Г., че капачките могат да
бъдат закупени единствено заедно с цялата кутия, съдът намира същите за
необосновани, доколкото не са подкрепени от други доказателства по делото, като на
основание чл. 172 ГПК следва да се отчете и вероятната заинтересованост на
свидетелите в качеството им на настоящи служители на ответното дружество.
Предприетата инициатива от страна на ищеца да поправи вредите, причинени при
изпълнение на трудовите му задължения, свидетелства за добросъвестното му
поведение, което не е било отчетено от работодателя. Нещо повече, в доклад от
06.06.2023г., изготвен от Т.Т. – ръководител направление „Сигурност” /л. 53/,
последният предлага Г. П. да възстанови нанесените щети, след което да бъде
освободен от заеманата длъжност, което несъмнено като наказание не съответства, а
очевидно надвишава по степен извършените нарушения.
Преценката на критерия „тежест на допуснатото нарушение“ по чл. 189, ал. 1 КТ
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на
изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и
доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респективно са
свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта
на неизпълнението на трудовите задължения, с оглед настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя
към неизпълнението. Предвид изложеното, преценката по чл.189 КТ е
задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на
наложеното дисциплинарно наказание /в този смисъл – Решение № 112/07.05.2015г. по
гр.д. № 5348/2014г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 293/21.11.2011г. по гр.д. № 238/2011г.
на ВКС, ІІІ ГО, Решение №227/29.06.2012г. по гр.д. № 1417/2011г. на ВКС, ІІІ ГО,
Решение №163/13.06.2012г. по гр.д. № 564/2011г. на ВКС, ІV ГО/.
В процесния случай е безспорно, че ищецът не заема ръководна длъжност – на
служителя не са възложени трудови функции по управление и контрол при изпълнение
на работата, т.е. трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо
доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при
изпълнение на работата. Независимо от изложеното, може да се направи извод, че Г.
П. е изпълнявал съвестно задълженията си, тъй като за времето, през което е бил в
трудово правоотношение с ответника /от 2018 г. до 2023 г./, не са му налагани други
дисциплинарни наказания.
На следващо място, не се установява настъпването на неблагоприятни последици
5
от допуснатото нарушение, нито счупването на процесните капачки по някакъв начин
да е повлияло върху дейността на работодателя. Съдът отчита обстоятелството, че
ответникът е електроразпределително дружество, което посредством своите служители
следва да извършва периодични проверки за годността на електрическите табла, както
и за своевременно отстраняване на възникналите повреди по тях. Същевременно, по
делото са налице доказателства за подадени от служителя сигнали до Инспекцията по
труда по повод констатирани нарушения на правата и интересите на служителите в
предприятието.
По изложените съображения, при съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“ на Г. П. не е съответно на посочените в Заповед № ЕНВ-ORD-60 от
21.11.2023г. нарушения на трудовата дисциплина, поради което същото се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй като прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед №
ЕНВ-ORD-60 от 21.11.2023г., е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството,
че Г. А. П. е полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, което обстоятелство е
отделено като безспорно между страните с доклада по делото, съдът приема, че са
налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият служител следва да бъде възстановен на
заеманата преди прекратяването длъжност – „отчетник измервателни уреди“,
„Оперативен център Юг“, в дирекция „Мерене и управление на данните“ в
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период.
Съдът формира фактически и правен извод за незаконност на уволнението. От
представения по делото трудов договор №307/04.12.2023г., сключен между ищеца и
„Счетоводен фактор” ЕООД /л. 23/, се установява, че същият е започнал работа на
05.12.2023г., поради което и обезщетението за оставане без работа следва да се
присъди до тази дата. Размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от
ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението /м. септември 2023г./ се
установява от приетата по делото ССчЕ. Съдът кредитира заключението на ССчЕ в
цялост, тъй като не е оспорено от страните по делото, компетентно и пълно отговаря
на поставените задачи. Видно от заключението на ССчЕ, размерът на обезщетението
6
по чл. 225, ал. 1 КТ, което ответникът дължи за периода от 21.11.2023г. до 04.12.2023г.,
възлиза на сумата от 686,27 лв., изчислено на базата на последното получено от ищеца
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението от
1445,55 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 КТ когато за времето, през което е
останал без работа поради незаконосъобразно уволнение, работникът или служителят е
работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт
– че в посочения период е работил на по-нископлатена работа при друг работодател,
както и размера на полученото от него брутно трудово възнаграждение от този
работодател за процесния период.
Констатира се, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника
ищецът е останал без работа до 05.12.2023г., когато е заел длъжността „оператор
въвеждане на данни“ по сключен трудов договор с друг работодател – „Счетоводен
фактор” ЕООД, при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 780 лв.
месечно /л. 23/. Видно от Допълнително споразумение № 27/02.01.2024г. към трудов
договор № 307/04.12.2023г. /л.24/, основното месечно трудово възнаграждение на
работника е определено на 933 лв. Със Заповед №298/11.01.2024г., издадена от
управителя на „Счетоводен фактор” ЕООД /л. 31/, така сключеният трудов договор е
прекратен от страна на работодателя в изпитателния срок.
От предоставените фишове за начислени и платени възнаграждения на ищеца от
„Счетоводен фактор” ЕООД за м. декември 2023г. и за м. януари 2024г., вещото лице
по ССчЕ установява, че за периода от 05.12.2023г. до 11.01.2024г. на Г. П. са начислени
и заплатени брутни възнаграждения в размер на 990,20 лв. Отчитайки разликата
между получените от ищеца възнаграждения при новия работодател в по-малък размер
от последното брутно възнаграждение за пълен отработен месец при ответника,
обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 05.12.2023г. до 11.01.2024г. възлиза
на сумата от 820,39 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Същият е представляван от адвокат Р. М., който е осъществявал безплатна
правна помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА. Същото, определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/2004г., е в размер на 1304,15 лв., което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.38,
ал. 2 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сумата от общо 560 лв., от които 260 лв. държавни такси по
7
предявените искове и 300 лв. – депозит за ССчЕ.
По отношение на платения от ответника депозит за свидетел в размер от 30 лв.,
следва да се посочи, че, доколкото сумата не е реално изразходвана, същата подлежи
на възстановяване на ответника при заявено съответно искане до съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Г. А. П., ЕГН **********,
извършено със Заповед № ЕНВ-ORD-60 от 21.11.2023г. на представляващите членове
на управителния съвет на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, на основание
чл. 330, ал. 2, т.6 КТ, и го ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. А. П., ЕГН **********, на
длъжността „отчетник измервателни уреди“, „Оперативен център Юг“, в дирекция
„Мерене и управление на данните“ в „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Г. А. П.,
ЕГН **********, сумата от 686,27 лв., представляваща обезщетение за вредите от
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 21.11.2023г. до
04.12.2023г., както и сумата от 820,39 лв., представляваща разлика между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение при „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД и това, получавано от „Счетоводен фактор“ ЕООД за периода от
05.12.2023г. до 11.01.2024г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете –
19.01.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1 ЗА
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
Р. М. от АК-Ловеч сумата от 1 304,15 лв. адвокатско възнаграждение за защита по
делото пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 560 лв.
разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от 16.07.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8