Р Е Ш Е Н И Е
№ 1366/13.07.2023 г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ ХХХ състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Христина Николова и с участието на
прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от
съдия Бабаков адм. дело № 307 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/ЗОДОВ/.
Делото е образувано по
искова молба от“Алфа Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** чрез пълномощника си, адв. Д. срещу Агенция „Митници“ гр. София,
като се претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 9 3237,52
лв., вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника да
върнат на ищеца 90 бр. туби, съдържащи 1800 л.
продукт DIN EN 590, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Първоначално искът е
бил предявен за сумата от 8100 лв., като с протоколно определение на съда от
15.06.2023 г. е допуснато на основание чл. 214 ал.1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК
увеличение на размера на иска за сумата от 9 237,52 лв.
В съдебно заседание,
ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа иска, по заявените в него
съображения. Претендира разноски.
Ответникът –Агенция
„Митници“ гр. София, чрез юрк. С.Т. в писмена
защита оспорва иска като неоснователен както по основание, така и по размер.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище за основателност на иска.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С НП № 911/2021 г. на
началник отдел „МРР Дунавска“ към ГДМРР, на +Алфа Транс“ ЕООД, гр. Пловдив било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2325,60
лв. на основание чл. 126 ал.1 т.2 от ЗАДС и на основание чл. 124 ал.1 от ЗАДС е
постановено отнемане в полза на държавата стоките, предмет на нарушението с код
по комбинираната номенклатура 27102011, заприходена със складова разписка №
**********/10.02.2021 г.
Наказателното
постановление било обжалвано пред РС Видин, като с решение № 18 от 12.01.2022
по НАХД 568/21 г., същото било потвърдено. Решението на РС Видин било оставено
в сила с решение № 89 от 17.05.2022 г. по КАНД № 71/2022 по описа на
Административен съд Русе.
Ищецът преценил, че НП
липсва произнасяне относно отнемането на стоките предмет на нарушението с
нарочен диспозитив и с писмо вх. № 32-383578/09.11.2022 г. поискал същите да
бъдат върнати на дружеството. С писмо рег. № 32-396742/17.11.2022 г.,
директорът на ТД Митница Русе отказал връщане на стоките. С писмо вх. № 32-5555
от 06.01.2023 г. отново било поискано връщане на стоките, но последвал нов
отказ на органа.
Стоката била
заприходена със складова разписка № **********/10.02.2021 г. като енергиен
продукт Diesel Hoyer. По отношение на тарифното класиране на стоката в
митническа лаборатория към ТД Дунавска е изготвена експертиза МЛЕ №
15-10.02.2021/15.02.2021 г. Стоките са предадени с приемо- предавателен
протокол на МОЛ гр. Видин.
По делото са приети
заключения на стоково- оценъчна и на допълнителна стоково- оценъчна експертиза,
които съдът кредитира като обективно изготвени от вещо лице, притежаващо
съответните специални знания, подробно и изчерпателно отговорило на поставените
му задачи. Съгласно заключението на стоково- оценъчната експертиза, общата
стойност за закупуване на 1800 литра дизелово гориво DIN EN 590 в туби по 20
литра се формира от сбора на стойността на количеството гориво и стойността на
транспорта на стоката гр. Хамбург до град Пловдив и възлиза на 8337,62 лв.
Съгласно допълнителната стоково- оценъчна експертиза, стойността на
пластмасовите туби с вместимост 20 литра възлиза на 900 лв.
Исковата молба е
процесуално допустима- същата е предявена от лице, което е активно легитимирано
да претендира обезвреда, срещу пасивно легитимиран процесуален субект. Съгласно
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите- вслучая срещу Агенция „Митници“.
Разгледана по същество
исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни действия и/или бездействия.
Във фактическия състав
на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът претендира
стойността на стоки- общо 1800 литра дизелово гориво, които твърди, че са
неправомерно, без правно основание, задържани от служители на ТД Митница Русе.
Заявява, че вредите които търпи са от незаконосъобразно бездействие на
митническите органи, доколкото с две писма е поискал изричното им връщане, като
това не е сторено.
Съдът счита, че в
случая не е налице претендираното незаконосъобразно бездействие на органите на
ТД Митница Русе. Процесната стока е била отнета в полза на държавата на
основание чл. 124 ал.1 от ЗАДС с наказателното постановление № 911/2021 г. на
Началник на отдел „МРР Дунавска“ към ГДМРР, чиято законосъобразност е била
призната и от две съдебни инстанции. Вярно е, че в диспозитива на наказателното
постановление е била допусната известна непрецизност, като е изписано, че се
отнема „код по комбинираната неменклатура 27102011. Стоката се съхранява в МБ-
Видин, заприходена със складова разписка № **********/10.02.2021 г.“ Те. липсва
в диспозитива описание на стоката, която се отнема по вид и количество- 1800
литра дизелово гориво DIN EN 590 в туби по 20 литра, но според съда тази
непрецизност не може да постави под съмнение волята на административно-
наказателния орган, че се отнема именно процесната стока. Стоката е описана
подробно в мотивите на наказателното постановление, а в диспозитива е посочен
нейния код по комбинираната номенклатура /съвпадащ с кода на дизеловото
гориво/, както е посочена и складовата разписка/приложена по делото-л.111/, с
която тази стока е заприходена. При това положение, липсва всякакво съмнение,
че се отнема именно процесното дизелово гориво DIN EN 590, разпределено в 90
туби по 20 литра, тъй като именно то е заприходено с въпросната складова
разписка. Освен това следва да се отбележи, че наказателното постановление е
било обжалвано в цялост и е било потвърдено от РС Видин, включително и в частта
относно отнетите вещи, като съдът изрично отбелязва, че „правилно и съобразно
правомощията си наказващият орган на основание чл. 124 ал.1 от ЗАДС е отнел в
полза на държавата стоките предмет на нарушението- общо 1800 литра „тежко
масло“, съдържащо биодизел“. Това решение е оставено в сила с решение на
Административен съд Русе. След като се е формирала сила на присъдено нещо
относно законосъобразността на процесното наказателно постановление,
разпоредените с него правни последици са задължителни за всички- включително и
за издалия го административно- наказващ орган и ищеца. Органът не би могъл да
уважи искането за връщане на стоките, тъй като същите са вече отнети в полза на
държавата, на основание чл. 124 ал.1 от ЗАДС. При това положение, липсва
твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители на ТД Митница Русе.
След като липсва
първата предпоставка за уважаване на иск по реда на ЗОДОВ, безпредметно е да се
изследват настъпилите вреди, както и причинно- следствената връзка между
незаконосъобразното бездействие и вредите. Искът като неоснователен, подлежи на
отхвърляне.
По отношение на
претенцията за лихви, предвид факта че задължението за лихви е акцесорно и след
като по изложените по-горе съображения съдът счита за неоснователна главната
претенция, неоснователно е искането за присъждане и на лихвите.
При този изход на спора
и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение, каквото искане е своевременно направено. Размерът е определен
на основание чл. 37 от Закона
за правната помощ, във връзка с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ като, съдът намира че следва да се определи минималния размер от 100 лева.
Така мотивиран,
Административен съд Пловдив, ХХХ състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искова молба
от “Алфа Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
чрез пълномощника си, адв. Д. срещу Агенция „Митници“ гр. София, с която се
претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 9 3237,52 лв.,
вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА“Алфа Транс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** , да заплати на Агенция
„Митници“ гр. София сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: