РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Шумен, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело №
20233600100358 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Е. Й. Д., ЕГН
********** чрез адв. Н. Н. Д. и адв. Г. Г. Р. със съдебен адрес на кантората в гр. София, п.к.
1000, ул. „...., № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, район
Триадица, пл. „Позитано“, № 5, представлявано съвместно от изпълнителните директори
Н.Д.Ч. и И.И.Г.. Ищцата твърди, че на 15.05.2023 г., около 13.30 ч. на път SHU 1192, км.
0+320 от с. Илия Блъсков в посока с. Васил Друмево, общ. Шумен, водачът на лек автомобил
„Опел Мерива“ с рег. № ..... не се съобразява с пътните условия (деформирано пътно
покритие – дупки) в резултат на което излиза в ляво на пътното платно и се преобръща в
земеделска нива. Пътуващата в колата А.Р.Д., която е заварена дъщеря на ищцата, е
получила травми в резултат, на които е починала на 02.06.2023 г. Вследствие смъртта на
заварената й дъщеря, ищцата е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи неимуществени
вреди.
За лекия автомобил е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №
BG/03/123000305764 с начална дата на покритие 25.01. 2023 г. и крайна дата на покритие
24.01.2024 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответното дружество
молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени вреди. Застрахователят е
отказал изплащане на обезщетение. Ищцата претендира ответното дружество да й заплати
застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,
1
изразяващи се в болки и страдания, причинени вследствие смъртта на заварената й дъщеря
А.Р.Д., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция – 05.07.2023 г. до окончателното му изплащане.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД не оспорва наличието на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил „Опел Мерива“ с
рег. № ...... Не се оспорва и обстоятелството, че ищцата е заявила, пред застрахователя,
застрахователната си претенция, която не е уважена поради, обстоятелството, че пред
застрахователя е предявена претенция от майката на пострадалата, която също е
манифестирала, че е претърпяла неимуществени вреди. Ответното дружество счита
предявените искове за неоснователни. Не са налице данни за наличие на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ......
Оспорва се заявения с исковата молба механизъм на ПТП и материалноправната
легитимация на ищцата. Оспорва се твърдението, че между ищцата и пострадалата е имало
изградени отношения, които да доведат до претърпяване на неимуществени вреди.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата, като тя не е била с поставен предпазен колан. Предявената претенция е
завишена по размер.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приЕ. за установено следното:
С влязла в сила на 09.02.2024 г. Присъда № 3 от 24.01.2024 г. на Шуменския окръжен
съд (л.125), постановена по НОХД № 610/2023 г. по описа на съда, Р.М.С., ЕГН **********
е бил признат за виновен в това, че на 15.05. 2023 г. в Община Шумен, на път SHU 1192 км.
0+320, в посока от с. Илия Блъсково към с. Васил Друмево, при управление на МПС – л.а.
„Опел Мерива“ с рег. № ....., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от
ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на А.Р.Д., ЕГН **********, починала на
02.06.2023 г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК е
осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 4 години.
Страните не оспорват наличието и съдът приЕ. за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
л.а. „Опел Мерива“ с рег. № ....., обективиран в застрахователна полица №
BG/03/123000305764, валидна от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г.
Починалата А.Р.Д. е родена на 24.02.1970 г. в с. Дибич, общ. Шумен, обл. Шумен от
майка Б. М. К., ЕГН ********** и баща Р.М.Д., ЕГН **********- удостоверение за раждане,
издадено Община Шумен на 20.03.2012 г. (л.94). Постоянният адрес на А.Р.Д. към 29.12.2001
г. и след тази дата е с. Илия Блъсково, област Шумен, община Шумен, ул. „.... № 8 –
удостоверение за промени на постоянния адрес изх. № 26-00-1466 от 03.06.2024 г. на
община Шумен (л.180). Настоящият адрес на А.Р.Д. от 01.01.2000 г. съвпада с постоянния й
2
адрес - удостоверение за промени на настоящия адрес изх. № 26-00-1466 от 03.06.2024 г. на
община Шумен (л.181).
Постоянният адрес на ищцата Е. Й. Д. до 19.03.2002 г. е в с. Ресен, област Велико
Търново, община Велико Търново, а след тази дата е в с. Благово, област Шумен, община
Шумен, ул. „...., № 3 - удостоверение за промени на постоянния адрес изх. № 26-00-1466 от
03.06.2024 г. на община Шумен (л.182). Настоящият адрес на Е. Й. Д. от 11.09.1996 г. до
02.04.20 02 г. е в с. Илия Блъсково, област Шумен, община Шумен, ул. „......., № 13, а след
02.04.2002 г. е в с. Благово, област Шумен, община Шумен, ул. „...., № 3 - удостоверение за
промени на постоянния адрес изх. № 26-00-1466 от 03.06.2024 г. на община Шумен (л.183).
От гореизложеното се установява, че починалата А.Р.Д. и Е. Й. Д. не са живели
заедно.
Е. Й. Д. е майка на А.М.М., ЕГН ..... и Е.М.С.., ЕГН ********** - удостоверение за
родените от майка деца изх. № 26-00-1466 от 03.06.2024 г. на община Шумен (л.184).
Наследници на починалата А.Р.Д. са синовете й А.К.А. РР.К.А. и Е.К.А. –
удостоверение за наследници изх. № 02-014 от 08.06. 2023 г., издадено от община Шумен
(л.95).
От заключението на назначената от съда комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно дадено, както и от
разясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че на 15.05.2023 г. през
светлата част на денонощието около 13.30 ч. на път SHU-1192 се е движел л.а. „Опел
Мерива“ с рег. № ....., управляван от Р.М.С.. Времето е било ясно, пътното платно сухо, с
неравности. В автомобила освен водача са пътували на предната дясна седалка С.М.Ж. а на
задната седалка зад водача А.Р.Д.. Непосредствено след излизане от с. Илия Блъсково в
посока с. Васил Друмев при достигане на км. 00+320, движейки се с 80 км./ч., водачът
насочва автомобила наляво за избягване на неравност в дясната част на платното, но веднага
се е принудил да премине в дясната част на платното, поради насрещно движещ се
автомобил, при което преминава с дясното колело през дупка на пътя. След тази маневра
водачът предприЕ. рязък завой наляво, вследствие на което задната част на автомобила се е
завъртяла обратно на часовниковата стрелка около вертикалната си ос на около 150 градуса
и автомобилът се е насочил с дясната си странична част към левия край на платното. След
излизане в ляво извън платното десните колела на автомобила се забиват в пръстта и
автомобилът се обръща на десния ръб на тавана на дясната си горна част, след което пада на
дясната си странична част и преустановява движението си вляво извън пътя, насочен в
обратна посока на първоначалното си движение. Вследствие на преобръщането горната част
на тялото на пострадалата А.Р.Д. излиза частично извън автомобила през счупения прозорец
на задната дясна врата и получава телесни увреждания.
Непосредствена причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е загубата
на контрол над управлението от водача на лекия автомобил, който не е съобразил скоростта
на движение с конкретните пътни условия при наличие на неравности върху настилката и с
3
разстоянието за безопасно спиране на автомобила.
Критичната скорост на предприетия завой от водача при преминаване от десния към
левия край на платното над която автомобилът трудно се вписва в кривата на завоя и
водачът загубва контрол над управлението му е 64.4 км./ч. Движейки се с 80 км./ч.,
автомобилът е превишавал критичната скорост, с която е възможно да се изпълни кривата на
завоя с 15.6 км./ч. При подбраната за движение скорост и предприетото рязко насочване към
левия край на платното, водачът се е поставил в ситуация на невъзможност да предотврати
излизането извън платното. Произшествието би било предотвратимо при предприетата от
водача рязка маневра завой към лявата част на платното при скорост на движение под 64.4
км./ч. или при насочване на автомобила по платното за движение в права посока.
Процесният лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ..... е произведен през 2004 г., с
ляв волан, тип комби и е снабден с предпазни колани на всичките пет седалки. Предпазните
колани в автомобила са част от пасивната систЕ. за защита на водача и пътниците при
различни видове удари. Едно от необходимите условия е предпазният колан да бъде опънат
по тялото на водача или пътника. Съвременните предпазни колани са триточкови (У-
образни), като минават косо през раменния пояс и предната гръдна стена и хоризонтално
през предната коремна стена. Възпиращото действие на предпазния колан се изразява в
задържане на пътниците по местата им и предотвратява свободното инерционно движение
на тялото в купето на автомобила. В случай на сблъсък се задейства автоматичен блокиращ
механизъм, при което се фиксират към седалките торсовете на пътниците, като крайниците и
главата остават свободни. Поставеният колан ограничава движението на долната и горна
част на тялото на пътника в определени граници по посока напред, поради което коланите са
най-ефективни при челни удари. Предпазното действие на коланите се допълва от
въздушните възглавници и предпазват главата от удар в арматурното табло или стъклото.
Ударът за л.а. „Опел Мерива“ е бил дясно страничен в резултат на преобръщане на
автомобила върху терена извън пътя на дясната си страна. В този случай правилно
поставения предпазен колан телата на пътуващите към седалките и би предотвратил
излизането им извън купето на автомобила.
В материалите по делото са налице данни, че пострадалата А.Р.Д. е пътувала на
задната седалка зад водача на автомобила. След ПТП тя е намерена непосредствено до
преобърнатия на дясната си страна лек автомобил. Горната част на тялото на пострадалата
от кръста нагоре е било излязло извън купето на автомобила през счупения прозорец на
задната дясна врата. От снимки 3 и 4 на заключението е видно, че всички три броя колани на
задната седалка са в изпънато състояние и не са били използване по предназначение.
В резултат на ПТП, А.Р.Д. е получила съчетана травма: глава, гръден кош и крайници.
Налице е тежка лицева травма (разкъсноконтузна рана в областта на междувеждието;
кръвонасядане по клепачите и подочията на двете очи; многофрагментна фрактура на
лицевите кости – на горната челюст - тип Льофор 3; на двата горночелюстни синуса; на
двете скулни кости и на долната челюст), съчетана със счупване на черепната основа (на
решетъчната кост с хЕ.тосинус; на турското седло; на горната дясната очница); гръдна
4
травма – счупване на три леви ребра и на пет десни ребра, контузионни огнища в
белодробния паренхим двустранно и контузия на горните крайници – счупване на лявата
мишнична кост с обширно кръвонасядане на лявата мишница и на горната трета на
предмишницата, както и счупване на дясната ключица. Настъпило е усложнение,
изразяващо се в масивна двустранна бронхопневмония. В съдебно заседание вещото лице
допълни, че непосредствената причина за смъртта на ищцата е двустранната масивна
бронхопневмония. Причината за получаване на пневмонията е необходимостта пострадалата
да се постави на продължителна белодробна вентилация, която е абсолютно необходима,
когато дишането е неефективно, поради счупване на черепната основа. Центровете на
дишането са разположени в черепната основа и при счупването й се нарушава дейността им.
Между травматичните увреждания, получени при претърпяното ПТ, в едно с
настъпилите усложнения и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.
Вещите лица, съобразявайки основното предназначение на предпазния колан,
настъпилите телесни увреждания, вследствие на ПТП, мястото на което е намерена
пострадалата след преобръщането на автомобила, както и обстоятелството, че всичките три
колана на задните седалки са в изпънато положение, без признаци да са били използвани
(снимка 3 и снимка 4 от заключението), достигнат до извода, че при настъпването на ПТП,
пострадалата А.Р.Д. е била без поставен предпазен колан.
При правилно поставен предпазен колан пострадалата А.Р.Д. със сигурност не би
изпаднала от автомобила при преобръщането му.
От заключението на допълнителната комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и
компетентно дадено се установява, че предвид механизмът на ПТП и действащите
инерционни сили върху тялото на пострадалата в салона на купето, получаването на
установените травми може да се разграничи в две отделни фази. Счупването на левите ребра
и на лявата мишнична кост най-вероятно са получени в първата фаза (при движение на
тялото в резултат на завъртането на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка,
при която тялото на пострадалата се насочва с лявата си задно-странична част в посока към
задната лява врата и лявата колонка), докато лицевата травма, счупването на десните ребра
и ключица – през втората фаза (движение на тялото при преобръщането на автомобила на
дясната му страна), при която под въздействие на инерционните сили тялото на пострадалата
се насочва по посока на обръщането към задната дясна врата, през която то е изпаднало
частично от автомобила.
При последвалото преобръщане на дясната страна на автомобила, предпазният колан
би задържал към задната лява седалка тялото на пострадалата. В този случай тялото би
останало закрепено към задната лява седалка без да може да изпадне от автомобила. А.Р.Д.,
след страничното превъртане на автомобила на дясната си страна не би могла да удари
главата си в деформираните части от дясната страна на купето и не би получила тежка
животозастрашаваща травма.
5
За установяване на наведените твърдения от ищцата за нанесените й неимуществени
вреди са ангажирани гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
Л.Б.А. – снаха на съпруга на ищцата и Г.А.А.. В своите показания свидетелките твърдят, че
Р.Е.. и А живеели в едно домакинство. Р. е бил биологичния баща на А.. Отношенията
между Е. и А. били много добри, като между майка и дъщеря. А. наричала Е. майко. А
живяла с Е. и баща си до като се омъжила на 14 годишна възраст. След като се омъжила А.
живеела в същото село и не е прекратила връзката си с Е. и продължавала да я търси за
съвет и помощ. Е. помагала в отглеждането на децата на А., като и до сега Е. поддържа
връзка с тях. Е. преживяла много тежко смъртта на А., и до сега не се е възстановила
напълно, и не е превъзмогнала загубата й.
Според свидетелката А. след развода между биологичните родители на А., съдът е
възложил родителските права на бащата. Свидетелката не е виждала съдебното решение, но
това обстоятелство от Ради, с когото постоянно се виждала и чувала.
По искане на ответника е разпитана и свидетелката Б. М. К. майка на починалата
А.Р.Д.. Свидетелката заявява, че докато се е омъжила на около 15 годишна възраст, дъщеря й
е живяла с нея. След като се е омъжила отишла да живее при мъжа си, но двете не са
преустановили връзката помежду си. Виждали са се и се чували на 15-20 дена. През
годините, дъщеря й винаги е споделяла с нея, ако има нещо и е искала съвети. Е. Й. Д. не е
полагала грижи за дъщерята на свидетелката, нито пък дъщеря й е приЕ.ла Е. за своя майка
и се е обръщала за помощ от нея. Не е имало опити дъщеря й да бъде осиновена от Е. Д..
Съдът не кредитира показанията на свидетелките Л.Б.А. и А.А.. Въз основа на тях не
може да се изгради пълна и обективна представа за отношенията между ищцата и
починалата. Показанията им са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, които
да потвърдят верността им. Напротив, те не кореспондират със събраните в хода на процеса
писмени доказателства. Показанията на Г.А. в частта им касаеща обстоятелството, че след
развода съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата Р.М.Д. по
същество не възпроизвеждат преки и непосредствени възприятия за обстоятелства по
делото, а преразказва, това което е чула от трето лице.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Б. М. К., предвид обстоятелството, че
показанията й кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради
факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
От приложените по делото документи се установява, че ищцата е предявила пред
застрахователя претенцията си за изплащане на обезщетения за претърпените от нея
неимуществени вреди. Претенцията (л. 59) е получена от застрахователя на 05.07.2023 г. и е
с вх. № 1783. С писмо изх. № 702 от 14.07.2023 г. (л.60), застрахователят е отказал да уважи
претенцията.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
6
неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу
ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, разгледани по същество са неоснователни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В случая е безспорно, че на 15.05.2023 г. е осъществено ПТП с участието на лек
автомобил, управляван от Р.М.С., при което е настъпила смъртта на А.Р.Д.. Наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300
от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите неимуществени вреди,
както и вина.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приЕ. за безспорно установено, че към датата,
на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор
за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и
ползвателите на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ....., обективиран в застрахователна
полица № BG/03/123000305764, валидна от 25.01.2023 г. до 24.01.2024 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко
лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт,
7
на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не
са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС.
Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за
носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с
чл.429, ал.1, т.1 от КЗ.
Основният спор между страните е попада ли ищцата в кръга лица легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Претенцията се
основава на обстоятелството, че починалата е била доведена, неосиновена дъщеря на
ищцата, за която тя е полагала грижи за отглеждането и възпитанието й. Налице са били
трайно установени близки отношения, които не са били оформени по съответния ред по
смисъла на Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС. Според ищцата следва да се
приложат Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. Ответното
дружество оспорва активната материалноправна легитимация на ищцата да получи
обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на А.Р.Д..
Съгласно Постановление № 2 от 30.11.1984 г. на Пленума на ВС при смърт на
пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени
вреди на други лица извън кръга на тези посочени в постановление № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС. В мотивите и диспозитивите на двете постановления е посочен кръгът на
лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като са изброени
изчерпателно.
С Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС е разширен кръга от лица
имащи право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при смърт на
пострадалия. Пленумът на ВС е приел, че освен лицата посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. на ПВС (родителите и децата на пострадалия и съпругът му), право на
обезщетение за неимуществени вреди имат и отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащия го. В постановлението изрично е посочено, че правото на обезщетение
възниква само когато отглеждането е било трайно и е създало връзка и чувства между
пострадалия и ищеца каквито са отношенията между родител и дете. Това са лицата,
установили помежду си същите отношения, които представляват фактическия състав на
правно регламентираните и оформени отношения при осиновяването.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС,
ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинената смърт на техен близък са лицата посочени в двете постановления на
Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при доказано наличие на особено близка
житейска връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай ищцата не успя да докаже наличието на създадени между нея и
пострадалата отношения напълно сродни с тези на отношенията между биологичен родител
8
и дете. Между тях няма допирни точки. Е. Й. Д. никога не е живяла заедно с починалата
А.Р.Д. в едно домакинство. Не са налице убедителни доказателства, от които да се установи,
че ищцата е предоставяла издръжка на починалата, полагала е грижи за нейното възпитание,
оказвала й помощ и подкрепа. Показанията на свидетелките Л.Б.А. и Г.А.А. не дават
основание на съда да приеме наличието на нещо повече от отношения между хора, които се
познават, но между тях липсва дълбоката емоционална привързаност, характерна за
отношенията между родител и дете.
Въз основа на гореизложените съображения не са налице доказателства, от които да
се установи наличието и на особено близка житейска връзка между ищцата и пострадаллата
извън тази, която възниква при трайно полагане на грижи от Е. Й. Д. за нейното отглеждане.
Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките,
страданията и другите нЕ.териални последици, възникнали от деликта. Тези нЕ.териални
последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на
осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължа- ват и след това. От
събраните по делото доказателства не се установява, че смъртта А.Р.Д. е причинила сериозен
стрес на ищцата, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищцата не проведе пълно и
главно доказване за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и за
настъпили в резултат на нейната смърт негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от нейната загуба.
С оглед на това съдът счита, че ищцата не попада в кръга лица легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък и няма основание
да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на
ВС. Следователно Е. Й. Д. не е материално легитимиран да получи обезщетение за
действително претърпените от нея неимуществени вреди, поради което предявения на
основание чл.432, ал.1 от КЗ иск се явява неоснователен, без да се налага обсъждането на
другите възражения на ответното дружество.
Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна е и акце- сорната
претенция за законната лихва върху претендираната сума, считано от 05. 07.2023 г. до
окончателното му изплащане.
Относно разноските по делото.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски, но не и от заплащане на
направените от ответника разноски.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
направил разноски по делото в общ размер на 1 295 лв., от които депозит за възнаграждение
на вещи лица –1 200 лв., разноски за призоваване на свидетел – 70 лв. и за издаване на
съдебни удостоверения – 25 лв. Ответникът моли да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК,
представените писмени доказателства за направените разноски по делото и искането на
ответника следва да му се присъдат направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 1 395 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни и недоказани предявените от Е. Й. Д., ЕГН
********** против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, район Триадица, пл. „Позитано“, № 5,
представлявано съвместно от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г. искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да й заплати сумата от 200 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
вследствие смъртта на заварената й дъщеря А.Р.Д., ЕГН ********** настъпила в резултат на
ПТП, станало на 15.05.2023 г., причинено от Р.М.С., ЕГН **********, който е нарушил
правилата за движение при управление на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ..... на
основание застрахователна полица № BG/03/123000305764 със срок на валидност от
25.01.2023 г. до 24.01.2024 г. за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, за
горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 05.07.2023 г.
до окончателното му изплащане.
Осъжда Е. Й. Д., ЕГН ********** да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, район
Триадица, пл. „Позитано“, № 5, представлявано съвместно от изпълнителните директори
Н.Д.Ч. и И.И.Г. сумата от 1 395 лв., включваща направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждание.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10