О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/30.05.2019 г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети май, две
хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 600 по описа за 2018 г.
на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 1197/ 17.04.201 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна, с която е отправено искане за изменение на Решение № 108/ 28.03.2019
г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Молителят настоява, че са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, с оглед на което иска присъждане в полза на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ
на НАП юрисконсултско възнаграждение за защита пред първоинстанционния съд в
размер на 832.55 лв., съответстващо на материалния интерес по спора, съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответната страна, Р.Н.Я., уведомен за молбата на 17.05.2019 г. чрез
процесуалния си представител, адв. И.З., в Отговор, вх. № 1591/ 30.05.2019 г.,
изпратен на 23.05.2019 г., т.е. в указания срок, оспорва Молбата, като
настоява, че същата е недопустима поради липса на представен по делото списък с
разноски на страната, а алетрнативно счита, че същата е неоснователна.
Административен съд - Добрич, І състав, като съобрази изложеното в
молбата, съответно в Решението, чието изменение в частта на разноските се
претендира, констатира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване на Решението,
поради което е допустима. Вярно е, че в чл. 80 от ГПК, приложим в настоящото
производство субсидиарно на основание § 2 от ДР на ДОПК, е въведено изискване
за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала
присъждането им, както и че съобразно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Въпросното тълкувателно решение е
приложимо в настоящото производство именно с оглед субсидиарното приложение на
чл. 80 от ГПК. Списъкът за разноските съдържа изброяване на всички разходи,
които страната е направила и които счита, че следва да ѝ бъдат присъдени,
поради което няма пречки същевременно да бъде инкорпориран и в жалбата, съответно
в писмена защита на страната. В случая списъкът на разноските е инкорпориран в
Писмени бележки, вх. № 769/ 06.03.2019 г., (л. 348, т. ІІ), т.е. преди
последното заседание по делото, поради което настоящият състав счита, че е
представен своевременно, с оглед на което молбата за изменение на Решението,
подадена в срока за обжалване на същото, е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предоставя на съда правомощие да измени
или допълни постановеното решение в частта за разноските, когато е пропуснал да
ги присъди със съдебния акт или е допуснал грешка при определянето им. В случая
не е налице нито една от тези хипотези.
Видно от мотивите на Решение № 108/ 28.03.2019 г., постановено по адм. дело
№ 600/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, съдът се е произнесъл
по искането в неговата цялост, като е обосновал подробно извода си защо счита
за неоснователна претенцията на ответника за присъждане на разноски. Молителят
сам сочи, че в съдебното Решение е налице „изрично произнасяне с нарочни мотиви
по искането за присъждане на разноски“ в полза на ответника по делото, но
въпреки това в срока за обжалване отправя молбата си за изменение на Решението
в тази му част.
В съдебното Решение изрично е указано, че представените по време на
административното производство доказателства сочат на внесен данък и се
подкрепят от събраните в хода на съдебното производство. В мотивите на
административния акт е записано, че представените
от ДЗЛ доказателства в хода на административното производство не съдържали
информация за реално внесен данък, а само информация за данъчната регистрация и
факта на съществуващо трудово правоотношение, а не че не е представено
Удостоверение от данъчната администрация. Нещо повече, следва да се отбележи,
че справка с анголското трудово и данъчно законодателство сочи, че както и в
България, при наличие на трудово правоотношение, изплащането на
възнаграждението е в нетен размер, след удържане на дължимите данъци и
осигуровки. В този смисъл, чрез работодателя са били представени необходимите
доказателства и е неоснователно искането да бъдат вменявани на жалбоподателя
допълнителни разноски, след като той е сторил възможното, за да докаже своята
изправност. Настоящият състав, предвид изложеното, счита, че не са налице
предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд – Добрич, І състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането по молба вх. № 1197/ 17.04.2019 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна за изменение на Решение № 108/ 28.03.2019 г.,
постановено по настоящото дело, в частта за разноските, чрез присъждане в полза
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП на юрисконсултско възнаграждение за
защита пред първоинстанционния съд в размер на 832.55 лв., съответстващо на
материалния интерес по спора, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: